№ 340
гр. София , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503500 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 29.07.2020г по гр.д. № 12215/2019г СГС, ГО, І-2-ри състав е осъдил
К. Г. Г. да заплати на ЗК Уника АД сумата от 58279.81лв, на основание регрес по
чл.274,ал.1,т.1 от КЗ/отм/, както и разноски. С решението си съдът е отхвърли иска по
чл.86 от ЗЗД за сумата от 7199.65лв, като неоснователен. С решението си съдът е
възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от
страните.
В отхвърлителната част решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника К.Г. в осъдителната част.
Въззивникът- ответник поддържа, че решението е неправилно, като съдът не се е
произнесъл по негови възражения, развити в отговора на ИМ. Поддържа, че съдът не е
съобразил, че между страните не е имало валидно сключен договор за застраховка ГО,
не е съобразил , че липсват доказателства ищецът да е заплатил обезщетение на
пострадалото лице от ПТП, причинено от жалбоподателя. Оспорва размера на
заплатеното обезщетение. Поддържа оплакване, че съдът не е съобразил негово искане
1
за ползване на правна помощ. Поддържа, че съдът незаконосъобразно не е уважил
молба на ответника за отлагане на делото. Моли въззивната инстанция решението на
СГС да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което да
отхвърли предявения иск за възстановяване на застрахователя на сумата , изплатена
като обезщетение за вреди, причинени от ответника при ПТП при управление на МПС
след употреба на алкохол изцяло.
Въззиваемата страна – ищец пред СГС ЗК Уника АД , депозира писмен отговор, с
който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
В о.с.з. страните не се представляват.
Въззиваемата страна е депозирала писмена молба, с която моли решението на
СГС да бъде потвърдено. Претендира разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението в обжалваната част е правилно и не страда от пороците
посочени в жалбата.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.274,ал.1,т.1 от КЗ/отм/ застрахователят има право да получи от
застрахования платеното от застрахователя обезщетение до договор ЗЗГОА, когато
застрахованият при настъпването на ПТП е управлявал МПС след употреба на алкохол
с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
По делото се установява от представените протокол за ПТП и от присъда по
НОХД 362/2017г по описа на Хасковски райнен съд, влязла в сила на 06.07.2017г, че К.
Г. Г. на 04.09.2015 е управлявал МПС Мерцедес Актрос с ДК № ***, собственост на
Тойота Тиксим ЕООД, застрахован по договор за ЗЗГОА при Уника, след употреба на
2
алкохол – с установена концентрация на алкохол в кръвта 2.19 на хиляда и е причинил
ПТП, при което е нанесъл имуществени и неимуществени вреди на М. К..
По делото е представена полица за ЗЗГОА, сключена на 04.02.2015г между
Тойота Тиксим ЕООД и Уника АД за застраховане отговорността на водача на
Мерцедес Актрос с ДК № *** за периода от 28.02.2015г до 27.02.2016г. Полицата е
двустранно подписана.
Представена е разписка от 04.02.2015г за заплащане от Тойота Тиксим ЕООД на
застрахователната премия по договора за ЗЗГОА.
Видно от представените решения по дело № 104/2017г по описа на Окръжен съд
Хасково и № 411/2018г по описа на Пловдивски апелативен съд ЗК Уника АД , като
застраховател на ГО на водача на МПС Мерцедес Актрос, е осъден да заплати на М. К.
обезщетение за причинените й вреди от ПТП на 04.09.2015г сумата от 40 000лв, от
които 23 000лв- платени в хода на процеса. Застрахователят е осъден да заплати
2 500лв- разноски по делото , 2573.70лв- адвокатско възнаграждение .
По делото са представени доказателства за платените от ЗК”Уника” АД 27 870лв,
2457.28лв, 22857.96лв- обезщетение за вреди на М. К., 2573.70лв- адвокатско
възнаграждение, 2500лв- разноски по делата.
В о.с.з. на 10.07.2020г е изслушана САТЕ, изготвена от в.л. инж. М., съгласно
която стойността на ремонта на автомолиба на М. К., вселдствие уврежданията от ПТП
настъпило на 04.09.2015г възлиза на сумата от 2457.28лв.
При така установеното съдът намира исковата претенция за основателна и
доказана.
Установява се, че на 04.09.2015г К.Г. е предизвикал ПТП, като е управлявал МПС
Мерцедес Актрос след употреба на алкохов , с концентрация на алкохол в кръвта над
законодопустимата - 2.19 на хиляда . Към момента на ПТП отговорността на водача
на МПС Мерцедес Актрос е била застрахована от дружеството – ищец. Неоснователно
е възражението на ответника Г., че застрахователният договор не е породил действие ,
поради неплащане на първата вноска от застрахователната премия. По делото е
представено писмено доказателство- разписка, неоспорена, от която се установява, че в
деня на подписването на застрахователната полица, дружеството – собственк на МПС
Мерцедес Актрос е заплатило изцяло премията по договора на застрахователя. При
причиненото от Г. ПТП е пострадало трето лице- М. К.. Установява се , че доброволно
и след постановените решения по преки искове на пострадалата против
застрахователя, по които дела настоящият ответник е бил конституиран като трето
лице- помагач на застрахователя, застрахователят е заплатил застрахователно
3
обезщетение на пострадалото лице в размер на 50 748.83лв- обезщетение за
неимуществени вреди, 2457.28лв – обезщетение за имуществени вреди и 5073.70лв-
разноски по делата. Неоснователно е възражението на ответника Г., че обезщетението
за имуществени вреди е завишено. Съгласно САТЕ, приета по делото пред
първоинстанционния съд, щетите по лекия автомобил на М. К. могат да се отстранят
именно за сумата от 2457.28лв. Установява се реалното плащане на посочените суми от
застрахователя с представени платежни нареждания, неоспорени от ответника.
С оглед изложеното съдът приема, че са налице предпоставките на чл.274,ал.1,т.1
от КЗ/отм/ за уважаване на предявения иск от ЗК”Уника АД против К.Г. и за
осъждането на ответника да възстанови на застрахователя платените суми за вреди ,
причинени от Г. при упарвление на МПС след употреба на алкохол.
Неоснователно е оплакването на възивника за изтекла погасителна давност,
засягаща правото на иск на ищеца . Вземането на застрахователя за възстановяване на
заплатеното обезщетение по чл.274,ал.1,т.1 от КЗ/отм/ става изискуемо от момента на
плащането на обезщетението на пострадалото лице. Плащането в настоящия случай е
извършено в периода 2016-2019г . Погасителната давност погасяваща правото на иск
на застрахователя по реда на чл.274,ал.1,т.1 от КЗ/отм/ е петгодишна. Исковата молба е
депозирана в деловодството на съда на 25.07.2019г, поради което следва извод, че
погасителната давност засягаща правото на иск на ищеца не е изтекла. Възражението е
неоснователно.
Неоснователно е и оплакването на ответника въз въззивната жалба за това, че
съдът не се е произнесъл по искането му за предоставяне на правна помощ и отлагане
на делото. Съдът се е произнесъл по искането за предоставяне на правна помощ на
ищеца на 30.03.2020г, с определението за насрочване на делото и препис от това
определение е връчен на ответника Г. на 08.06.2020г. Съдът се е произнесъл и по
искането на ответника за отлагане на разглеждането на делото в о.с.з. на 10.07.2020г ,
като е приел, че представеният от ответника Г. болничен лист не удостоверява
невъзможност за явяване пред съдебната власт, поради което липсва основание за
отлагане на делото. Следва да се съобрази още, че обстоятелството, че съдът не е
отложил делото само по себе си не влече неправилност на решението, а може да
обоснове събиране на доказателства от въззивната инстанция, нещо което по делото не
е искано.
С оглед изложеното съдът намира,че предявеният иск по чл.274.,ал.1,т.1 от КЗ
/отм/ следва да бъде уважен за сумата от 58 279.81лв, като доказан по основание и
размер.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната част , като правилно и законосъобразно.
4
По отношение на разноските:
При този изход от право на разноски има само въззиваемата страна. Същата
претендира разноски за юрк. възнаграждение , което съдът определя на 100.00лв, която
сума следва да бъде възложена върху въззивника.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4611 от 29.07.2020г , постановено по гр.д. №
12215/2019г на Софийски градски съд , ГО, І-2-ри състав в обжалвана осъдителна
част.
ОСЪЖДА К. Г. Г. с ЕГН ********** да заплати на ЗК”Уника”АД с ЕИК
********* сумата от 100.00лв- юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.81 вр.
чл.78,ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5