РЕШЕНИЕ
№ 15787
гр. С, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110133308 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета от ГПК (чл. 124 във вр.
с чл. 310, ал. 2 от ГПК)
Ищецът П. Г. П. е предявил срещу ответника ДА „НС“ обективно
съединени искове за отмяна на уволнението, извършено с с Решение № 277 на
МС от 11 април 2024 г. за предсрочно освобождаване на заместник-
председател на ДА „НС“ – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, и по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
"заместник-председетел на ДА „НС".
Ищецът излага, че с Решение № 520 от 27 юли 2023 бил определен да
заема длъжността „заместник-председател“ на ДАНС, считано от
прекратяване на пълномощията му като народен представител (Решение на
Народното събрание от 28.07.2023 г., обн., ДВ, бр. 67 от 4 август 2023 г.).
Твърди, че упражнявал длъжността до 11 април 2024 г., когато с Решение №
277 на МС бил предсрочно освободен. В Решението като основание за
прекратяване на правоотношението били посочени разпоредбите на чл. 8, ал.,
т. 7 и ал. 5 от Закона за ДА „НС“ (ЗДАНС), чл. 19а, ал. 2 от Закона за
администрацията (ЗА) и писмо с peг. № 06-41-4 от 9 април 2024 г. на
председателя на ДАНС.
Ищецът не е бил информиран за мотивите за освобождаването си, не
бил поканен да даде обяснения или да изрази становище, а със съображенията
на председателя на ДАНС, респективно на МС се запознал само косвено, от
интернет, където била публикувана Стенограма от заседанието, на което било
прието въпросното решение. Счита, че дисциплинарното уволнение на
основание чл. 8, ал. 4, т. 7 ЗДАНС и прекратяването на трудовото му
правоотношение са незаконни, поради което моли да бъдат отменени и да
1
бъде възстановен на заеманата преди процесното уволнение длъжност.
В исковата молба се развива, че съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДАНС
председателят на Агенцията се подпомагал от двама заместник-председатели,
които се определяли с решение на МС за срок 5 години по предложение на
председателя на агенцията. Правомощията на заместникпредседателите се
определяли с писмена заповед на председателя на агенцията (чл. 10, ал. 2).
Длъжността „заместник-председател“ ДАНС се заемала по трудово
правоотношение в съответствие с разпоредбата на чл. 19а, ал. 1 ЗА.
Пълномощията на заместник председателя се прекратявали предсрочно с
решение на МС по предложение на председателя на агенцията на
изчерпателно изброените в чл. 8, ал. 4 ЗДАНС основания. Пълномощията на
заместник-председателя можело да се прекратят предсрочно и без
предизвестие на основание чл. 19а, ал. 2 ЗА - по преценка на органа, който го е
назначил, за което той не бил длъжен да обосновава решението си или да
излага мотиви.
Ищецът посочва, че тази възможност е сходна с предвидената в Кодекса
на труда в чл. 328, ал. 2 КТ възможност за прекратяване по целесъобразност на
трудовите правоотношения със служителите от ръководството на
предприятието при сключване на договор за управление (т.нар. „екипност“). В
този случай не било необходимо заповедта за уволнение да бъде мотивирана
чрез посочване на фактическите основания, тъй като те са въпрос на
целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол. Когато обаче счита, че са
налице основания за предсрочно прекратяване на пълномощията по чл. 8, ал.
4, т. 7 ЗДАНС, Министерският съвет следвало да мотивира решението си с
посочване на конкретни факти и обстоятелства, които обосновават извода за
наличие на тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните
задължения, респективно за виновно извършване на действия, които
накърняват престижа на държавната агенция.
Разликата между двете основания за прекратяване на правоотношението
била съществена. Твърдението за виновно извършване на тежко нарушение
или системно неизпълнение на служебните задължения или виновно уронване
на престижа на ДАНС засягало дълбоко правната сфера на засегнатото лице и
неговия облик и репутация в обществото. Докато основанието по чл. 19а, ал. 2
ЗА наподобявало чл. 328, ал. 2 КТ, то това по чл. 8, ал. 4 т. 7 ЗДАНС било по
същността си дисциплинарно уволнение, но по специалния ЗДАНС. Затова и в
този случай (при липсата на специални правила в ЗДАНС) следвало по
аналогия да се приложи изискването за мотивиране на заповедта за уволнение
по Кодекса на труда, съответно в тежест на органа по назначаването било да
обоснове и докаже наличието на съответните фактически основания за
предсрочно прекратяване на пълномощията.
Ищецът развива, че в правото на назначаващия орган е да прецени на
какво основание (чл. 19а, ал. 2 ЗА или чл. 8, ал. 4, т. 7 ЗДАНС) да прекрати
правоотношението със заместникпредседателя на ДАНС. След като обаче
процесното уволнение било извършено по чл. 8, ал. 4, т. 7 ЗДАНС, той
следвало да мотивира решението си и да докаже наличието на фактическите
основания за приемането му. В конкретния случай вместо да изложи
самостоятелни мотиви, Министерският съвет препратил към писмо с peг. №
06-41-4 от 9 април 2024 г. на председателя на ДАНС. От съдържанието на
2
Стенограмата по т. 12 от дневния ред от Заседанието на МС, проведено на 11
април 2024 г., ставало ясно, че предложението на председателят не само не
съдържало конкретни данни или поне ясни твърдения за конкретни
дисциплинарни нарушения, а само общи констатации за пренебрежително
отношение към институцията, дискредитиране на постигнатото от Агенцията
и уронване на престижа и авторитета й в обществото.
Ищецът счита, че процесното решение на МС е без законосъобразни
мотиви и само на това основание уволнението следвало да бъде признато за
незаконосъобразно.
На следващо място, в исковата молба се твърди, че по аналогия на
изискванията за заповедта за уволнение, решението на МС за предсрочно
прекратяване на пълномощията на заместник-председателя на ДАНС трябвало
ясно и непротиворечиво да индивидуализира извършеното нарушение и то по
начин, който е разбираем и който не буди съмнение относно съществените му
белези от обективна и субективна страна с оглед както на пълноценно и
ефективно осъществяване на правото на защитата на засегнатото лице, така и
с оглед съдебния контрол за законност на извършеното уволнение.
В конкретния случай, като е посочил едновременно основанието по чл.
19а, ал. 2 ЗА и това по чл. 8, ал. 4, т. 7 ЗДАНС назначаващият орган допуснал
неяснота и противоречие в акта за освобождаване от длъжност, водещи до
невъзможност на ищеца да разбере на какво основание всъщност е
предсрочно освободен.
За служителя било от значение дали е освободен по целесъобразност,
тъй като назначаващият орган и председателят на ДАНС имат различна визия
за екипа, който следва да ръководи държавната агенция, или пълномощията
му са прекратени предсрочно заради негови виновни действия или
бездействия, квалифицирани като тежко нарушение или системно
неизпълнение на служебните задължения, или такива, водещи до уронване на
авторитета и престиж на ДАНС. Във втория случай актът за предсрочно
освобождаване навлизал много дълбоко в личната сфера и засягал неговото
добро име и репутацията в обществото (особено в конкретния случай предвид
публичния характер на актовете и заседанията на МС). В първия случай
защитата на лицето била ограничена до формална преценка за спазване на
процедурата - дали длъжността попада в обхвата на чл. 19а, ал. 1 и дали
правоотношението е прекратено от компетентен орган по съответния ред. Във
втория случай обаче ищецът счита, че в тежест на назначаващият орган е да
установи наличието на фактическите основания за уволнението, а на
служителя следвало да бъде предоставена възможност да се защити срещу
твърденията за тежка или системи нарушения и уронване на престижа на
ДАНС.
Неяснотата и противоречието в съдържанието на акта за освобождаване
от длъжност било самостоятелно основание за признаване на
уволнението/прекратяването на правоотношението за незаконосъобразно.
Ищецът счита, че Решение № 277 от 11 април 2024 г. на МС е и
материално незаконосъобразно, тъй като г-н П. П. не бил извършил
приписваните му нарушения. Оспорва всички изложени в стенограмата от
заседанието на МС твърдения като неверни, бланкетни и неподкрепени от
3
никакви конкретни факти, поради което те не можели да служат като мотиви
за дисциплинарното уволнение на ищеца, а единствено уронвали доброто му
име и професионалната му репутация.
Ответникът ДА „НС“ оспорва предявените искове. Излага доводи, че
същите са допустими, но неоснователни.
В отговора на исковата молба се посочва, че в разпоредбата на чл. 19а,
ал. 2 ЗА е посочено, че правоотношенията, с посочените в чл. 19, ал. 4
еднолични органи, сред които са и председателите на държавни агенции,
техните заместници и членовете на колегиални органи, могат да бъдат
прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно
определя, по негова преценка. Посочва се, че по приложението на чл. 19а, ал.
2, вр. чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА била създадена задължителна съдебна практика,
която сочи, че основанието по чл. 19а, ал. 2 ЗА е специално, поради което
когато се прилага заедно с друго, се явява определящо. При прилагането му не
било необходимо да се излагат мотиви, поради което на съдебен контрол
подлежало единствено дали освободеният служител е заемал длъжност,
посочена в ЗА, и дали е освободен от оправомощен за това орган - решение по
гр. дело № 3982/2016 г., четвърто г. о., ВКС и по гр. дело № 408/2010 г.,
четвърто г. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4, т. 7 от ЗДАНС,
пълномощията на председателя и на заместник-председателите на Агенцията
се прекратявали предсрочно при тежко нарушение или системно
неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които
накърняват престижа на агенцията, като прекратяването се извършвали при
спазване на реда, определен с разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от ЗДАНС - с
решение на МС и по предложение на председателя на агенцията.
Ответната страна развива, че от съдържанието на текстовете на чл. 19а,
ал. 2 от ЗА и чл. 8, ал. 4, т. 7 от ЗДАНС, било видно, че те можели
едновременно да се прилагат, когато били налице специално основание за
прекратяване на правоотношението на зам.- председател на ДАНС по
целесъобразност, за да се обезпечи провеждането на единната държавна
политика в конкретната сфера на обществени отношения, като ответникът
оспорва, че нормата на чл. 8, ал. 4, т. 7 от ЗДАНС представлявала
„дисциплинарно уволнение“ по смисъла на ЗДАНС. Твърди се, че съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 5 ЗДАНС трудовите правоотношения на заместник –
председателите на ДАНС се прекратявали с решение на МС по предложение
на председателя на агенцията, като законът не въвеждал конкретни реквизити
за съдържанието на решението, включително нямало изискване то да съдържа
мотиви. Законодателят бил предвидил тази възможност, за да обезпечи
провеждането на единната държавна политика при осъществяването й в
съответната сфера на обществени отношения - тази по защита на
националната сигурност, чрез органите на изпълнителната власт с
правомощия да провеждат съответната държавна политика.
Поради изложеното ответникът счита, че чл. 8 от ЗДАНС се явявал
специална разпоредба, която императивно уреждала основанията за
прекратяване правоотношенията на заместник-председателите на ДАНС. Тя
уреждала и основанията за предсрочно прекратяване на правоотношението от
органа по назначаването, какъвто бил и настоящият случай, при който МС
4
предсрочно освободил заместник- председателя на ДАНС – ищец в настоящия
процес. Развива се, че в чл. 8 от ЗДАНС не се съдържала изрична препратка
към други уредби, респективно Министерският съвет бил оправомощен да
прекратява предсрочно правоотношенията на заместник- председателите на
ДАНС само в изброените в чл. 8 хипотези. В този смисъл текстът на чл. 19а,
ал. 2 на ЗА намирал приложение за тълкуване на основанието на чл. 8, ал. 4, т.
7 от ЗДАНС, доколкото и двата текста касаели прекратяване на
правоотношението по преценка на органа по целесъобразност.
Това основание по чл. 8 ЗДАНС касаело именно оттегляне на доверието
на органа по назначаването, в случая МС, спрямо заместник- председател на
ДАНС. Нормата на чл. 8, ал. 4 от ЗДАНС се явявала специална по отношение
на общия ред на чл. 19а от ЗА и не можела да й противоречи. В чл. 8 ЗДАНС
изчерпателно били изброени основанията за предсрочно прекратяване на
правоотношенията на председателя и заместникпредседателите на ДАНС.
Респективно, в тези случаи органът по назначаване на заместник-
председателите - МС, бил оправомощен да прекратява правоотношенията им
само на изрично посочените основания. В текста нямало препратка към
уредба за дисциплинарно уволнение, напротив - същият давал само
конкретната хипотеза на оттеглено доверие - при тежко нарушение или
системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия,
които накърняват престижа на агенцията.
Ответникът развива, че никъде в текста на ЗДАНС, обаче не се
поставяло изискване за мотивиране на решението на МС с посочване на
конкретни нарушения на заместник-председателите на ДАНС, обосноваващи
прилагането на чл. 8, ал. 7, т. 4 ЗДАНС.
По изложените съображения ответната страна счита, че чл. 8, ал. 7, т. 4
от ЗДАНС бил аналогичен на общия текст на чл. 19а, ал. 2 от ЗА, тъй като
двата текста касаели предсрочно прекратяване на правоотношенията на
председател и заместник-председатели на ДА по преценка на органа по
назначаване, без да е необходимо мотивиране на акта на МС и доказване на
конкретни нарушения.
В отговора се развива още, че систематично нормата на чл. 8, ал. 4, т. 7
от ЗДАНС се намирала в раздел I, с наименование „Органи на управление“ на
глава трета „Устройство и управление на ДА "НС“ на ЗДАНС. От
разпоредбите на тази глава се установявало, че председателят на Агенцията се
подпомага от двама заместник-председатели, които се определят с решение на
МС за срок 5 години по предложение на председателя (чл. 8, ал. 2 от ЗДАНС),
които го подпомагат при изпълнение на неговите функции (чл. 10 ЗДАНС). От
разпоредбите на ЗДАНС не можело директно да се направи преценка за
характера на правоотношение на заместник-председателите с агенцията. Това
било направено с нормата на чл. 4, ал. 3 от ППЗДАНС, възпроизвеждаща чл.
19, ал. 4 от ЗА, че председателите на държавни агенции и техните заместници
имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които
противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение.
Според ответникът анализът на посочените разпоредби водел до извода,
че заместник-председателите на държавни агенции работели по трудово
правоотношение, респективно, към тях не било възможно да се прилагат
правилата за дисциплинарна отговорност по ЗДАНС. Твърди се, че ищецът
5
полагал труд по трудово правоотношение и за него не били приложими
нормите за търсене на дисциплинарна отговорност, разписани в ЗДАНС.
Дисциплинарната отговорност била уредена в отделна глава на ЗДАНС, а чл.
8, ал. 4 съдържала основания за предсрочно прекратяване на
правоотношенията на председателя и заместникпредседателите на ДАНС, без
никъде да препращала към правилата на дисциплинарно уволнение. Твърди
се, че с нормите на ЗДАНС не можело да се въвежда ново основание за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ за лице, полагащо труд по
трудов договор, доколкото нормата на чл. 43, ал. 4 ЗДАНС относно статута на
лицата по трудово правоотношение препращала именно към нормите на КТ.
Посочва се още, че със заповед № КВ-105/12.04.2024 г. на Министър-
председателя, издадена във връзка с решение № 277 на МС от 11.04.2024г. за
предсрочното освобождаване на ищеца, било разпоредено да му се изплатят
полагащите му се обезщетения. Съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗДАНС, при
прекратяване на пълномощията на председателя и на заместник-
председателите, както и на служебното правоотношение на държавните
служители в ДА "НС" се изплащало еднократно парично обезщетение в
размер на 75 на сто от брутното месечно възнаграждение за всяка прослужена
година, но не повече от 15 брутни месечни възнаграждения, като разпоредбата
не се прилагала при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ (чл.
117, ал. 6 ЗДАНС).
Ответникът сочи, че в случай, че заместник-председателят на ДАНС е
бил дисциплинарно уволнен, то той не би получил обезщетение по чл. 117, ал.
1 от ЗДАНС.
В отговора на исковата молба се развива още, че прекратяването на
правоотношенията на основание чл. 19а, ал. 2 от ЗА без предизвестие по
преценка на органа по назначаване не подлежало на съдебен контрол. При
оспорване на прекратяването на правоотношението на това основание
съдебната проверка се изразявала само в това дали освободеният служител е
назначен на някоя от длъжностите по чл. 19а, ал. 1 от ЗА, за която е
приложимо основанието по чл. 19а, ал. 2 от ЗА и дали той е освободен от
оправомощения за това орган.
Ответната страна посочва, че в случая по отношение на предявения иск
и преценката на законосъобразността на прекратяването на трудовото
правоотношение по чл. 8, ал. 4, т. 7 от ЗДАНС и чл. 19а, ал. 2 от ЗА не било
необходимо да се излагат мотиви, поради което на съдебен контрол подлежало
единствено дали освободеният служител е заемал длъжност, посочена в ЗА, и
дали е освободен от оправомощен за това орган.
Ответникът развива, че в конкретният случай по делото били
представени доказателства, от които било видно, че процедурата, уредена в
разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от ЗДАНС, била спазена и за прекратяването на
трудовото правоотношение на ищеца било издадено Решение на МС № 434 от
28.05.2021г., предхождано от направено предложение от председателя на
ДАНС до министър-председателя.
Ответникът счита иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 за неоснователен. По
изложените в отговора съображения счита и втория субективно съединен иск
за неоснователен.
6
Ищецът поддържа исковата си молба в открито съдебно заседание, в
което се явява лично и с пълномощник – адвокат В.. В проведеното отрито
съдебно заседание адвокат В. излага три аргумента за незаконосъобразност на
процесното уволнение - първо, липса на яснота относно основанието, на
което е освободен ищецът от заеманата преди уволнението длъжност – чл. 19а,
ал. 2 ЗА или чл. 8, ал. 4, т. 7 ЗДАНС, второ, липса на фактически основания и
мотиви за уволнение по чл. 8, ал. 4, т. 7 ЗДАНС, трето, материална
незаконосъобразност на уволнението поради недоказаност на твърдяното
тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, или
действия, които накърняват престижа на агенцията. Подробно се развиват
доводи за съотношението между чл. 19а, ал. 2 ЗА и чл. 8, ал. 4 ЗДАНС.
В открито съдебно заседание ищецът лично излага аргументи в
подкрепа на тезата за незаконосъобразност на уволнението му.
В открито съдебно заседание ответникът, представляван от юрисконсулт
Вучкова, оспорва исковете и поддържа отговора на исковата молба. Развива
доводи за законосъобразността на процесното уволнение, като цитира съдебна
практика. Представя подробна писмена защита.
В проведеното открито съдебно заседание третото лице – помагач на
страната на ответника – Министерски съвет на Република България, се
представлява от юрисконсулт Ангелов. В изложението си пред съда и в
депозираните писмени бележки третото лице – помагач поддържа тезата на
ответника, оспорва исковете на П., моли за тяхното отхвърляне.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от
ГПК, намира от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, поради което и отделени като ненуждаещи
се доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, са обстоятелствата, че 1/
на 26.07.2023г., Пламен Тончев, в качеството му на председател на ДАНС, е
направил предложение, peг. № ЧР-1946/26.07.2023г., до
министър-председателя, за определяне на П. П. за заместникпредседател на
ДАНС; 2/ с Решение на МС № 520 от 27.07.2023г., на основание чл. 8, ал. 2 и
ал. 3 от ЗДАНС, П. П. е определен за заместник - председател на ДАНС,
считано от датата на прекратяване на правомощията му като народен
представител; 3/ на 09.04.2024г., Пламен Тончев, в качеството му на
председател на ДАНС, е направил предложение, peг. № ОБ-41-4/09.04.2024г.,
до министър-председателя, за предсрочното освобождаване на
заместникпредседателя на ДАНС, П. П.; 4/ с Решение на МС № 277 от
11.04.2024г., на основание чл. 8, ал. 4, т. 7 и ал. 5 от ЗДАНС и чл. 19а, ал. 2 от
ЗА, П. П. е освободен предсрочно от длъжност „заместник - председател на
ДАНС“.
Тези обстоятелства се установяват още от представените и приети
писмени доказателства – Решение № 520/27.07.2023 г. на Министерски съвет
на Република България за определяне на П. П. за заместник-председател на
ДАНС; Решение № 277/11.04.2024 г. на Министерски съвет на Република
България за предсрочно освобождаване на П. П. като заместник-председател
на ДАНС; Протокол от заседание на МС от 11.04.2024 г.
От представеното решение на МС от 11.04.2024 г. се установява, че
7
ищецът е освободен от длъжността „заместник-председател на ДАНС“ на
основание чл. 8, ал. 4, т. 7, вр. ал. 5 ЗДАНС, чл. 19а, ал. 2 ЗА и във връзка с
писмо от 9.04.2024 г. на председателя на ДАНС.
Анализът на посочените установени в производството обстоятелства
налага следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за отмяна на
уволнението, извършено с Решение на МС № 277 от 11.04.2024 г. по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, и за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност "заместник-председател на ДАНС" по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
Основен и централен за настоящия спор е въпросът за съотношението
между чл. 19а, ал. 2 ЗА и чл. 8, ал. 4, т. 7 ЗДАНС, както и за приложното поле
на цитираните разпоредби.
По поставения въпрос е постановена практика на ВКС по реда на чл.
290 ГПК, обективирана в Решение № 7 от 4.01.2024 г. на ВКС по к. гр. д. №
4016/2022 г.
С цитирания акт ВКС се утвърждава, че „според чл. 19а, ал. 2 ЗА,
правоотношенията с посочените в чл. 19, ал. 4 ЗА еднолични органи и техните
заместници могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги
назначава, по негова преценка, която не може да бъде заместена от преценка
на съда. Нормата на чл. 19а, ал. 2 ЗА е специална досежно прекратяването на
трудовите правоотношения с ограничения кръг лица, заемащи висши
държавни длъжности, изброени в нея, спрямо общите норми на КТ. Тя
отразява спецификата на тази категория приравнени на трудовите
правоотношения, произтичаща от статута на орган на държавна изпълнителна
власт на субектите по чл. 19, ал. 4 ЗА, който е аналогичен с правния статут на
другите политически субекти в изпълнителната власт по чл. 19, ал. 2 и ал. 3
ЗА, чието назначаване и освобождаване е по политическа целесъобразност.
Именно тази специфика отчита безпротиворечивата практика на ВКС,
обективирана в решение № 309 от 30.04.2010 г. по гр. д. № 898/2009 г. на ІІІ г.
о., решение № 444 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 388/2009 г. на ІІІ г. о., решение
№ 263 от 30.05.2012 г. по гр. д. № 527/2011 г. на ІV г. о., решение № 44 от
26.03.2015 г. по гр. д. № 4123/2014 г. на IV г. о., решение № 112 от 05.07.2017 г.
по гр. д. № 3433/2016 г. на ІІІ г. о., решение № 90 от 10.04.2017 г. по гр. д. №
3982/2016 г. на ІV г. о., определение № 567 от 6.07.2022 г. по гр. д. № 220/2022
г. на IV г. о. и др., според която прекратяването на правоотношенията с лицата,
визирани в чл. 19а, ал. 2 ЗА, е по целесъобразност и не подлежи на съдебен
контрол. Поради това не е необходимо заповедта по чл. 19а, ал. 2 ЗА да бъде
изрично мотивирана и съдът не е длъжен да изследва конкретни мотиви за
прекратяване на трудовото правоотношение. При оспорване на
законосъобразността на прекратяването на основание чл. 19а, ал. 2 ЗА,
съдебната проверка се свежда само до това дали длъжността е измежду
посочените в чл. 19а, ал. 2 ЗА органи на изпълнителна власт и дали
прекратяването е извършено от оправомощения за това държавен орган, както
и дали са осъществени въведени със специални правни норми формални
допълнителни изисквания към процедурата по прекратяването /…/. Понеже
Изпълнителният директор на НАП е орган на изпълнителна власт по смисъла
на чл. 19, ал. 4 ЗА, то прекратяването на трудовото му правоотношение се
извършва по специалния способ, предвиден в чл. 19а, ал. 2 ЗА, предвиден за
8
всички категории политически професии, визирани в чл. 19а, ал. 2 ЗА, а не по
общите норми на КТ. По този начин се постига целената от законодателя
равнопоставеност в правното положение на политическите субекти,
изчерпателно изброени в чл. 19а, ал. 2 ЗА, чиито правоотношения в
изпълнение на функциите им по упражняване на изпълнителната власт са
приравнени на трудови. Нормата на чл. 9, ал. 3, т. 3 ЗНАП не съдържа
специално основание за прекратяване на правоотношението на
Изпълнителния директор на НАП, различно от това по чл. 19а, ал. 2 ЗА. Тя не
визира дисциплинарно нарушение като основание за дисциплинарно
наказание по смисъла на КТ, тъй като в прерогативите на органа по
назначаването като висш държавен орган на изпълнителната власт е да
извърши преценката съвместява ли се с функциите на държавната власт
дейността на служителя или е нарушена специалната връзка на доверие и
лоялност между държавата и служителя, която пречи на
държавновластническите правомощия да бъдат осъществени. Именно в
подкрепа на това разбиране е практиката на ЕСПЧ /решение от 22.11.2007 г. на
ЕСПЧ /пето отделение/ по делото Н. П. срещу България по жалба №
61360/2000 г. и цитираните в него решения/, според която в горепосочената
хипотеза на установена и нарушена специална връзка на доверие и лоялност
между държавата и служителя, достъпът до съд може да бъде отказан. Поради
гореизложената специфика на правоотношенията със субектите, визирани в
чл. 19а, ал. 2 ЗА, по осъществяване на изпълнително -разпоредителните
функции на държавния апарат, както нормата на чл. 9, ал. 3, т. 3 ЗНАП, така и
подобните й норми на чл. 9, ал. 3, т. 4 Закона за държавната финансова
инспекция /ЗДФИ/ и чл. 8, ал. 4, т. 7 Закона за ДА "НС" /ЗДАНС/, не съдържат
специално основание за прекратяване на тези правоотношения по отношение
на основанието по чл. 19а, ал. 2 ЗА, а само конкретизират съдържанието на
преценката по целесъобразност на работодателя – орган на държавна власт.
Дори позоваването в акта за прекратяване да е само на цитираните норми от
специалните закони – ЗНАП, ЗДФИ и ЗДАНС това не означава, че
прекратителното основание е различно от уреденото в чл. 19а, ал. 2 ЗА. Не
означава и че съдебният контрол относно законосъобразността на
прекратяването на правоотношението с лицата по чл. 19, ал. 4 ЗА. може да
бъде разширен извън горепосочените граници, приложими всякога когато
трудово правоотношение се прекратява по целесъобразност от работодателя. В
този контекст съдът не дължи преценка дали са осъществени посочените в чл.
9, ал. 3, т. 3 ЗНАП, както и в други подобни норми като чл. 9, ал. 3, т. 4 ЗДФИ
и чл. 8, ал. 4, т. 7 ЗДАНС, предпоставки за прекратяване на правоотношението
със субектите, визирани в чл. 19а, ал. 2 ЗА“.
Това тълкуване се поддържа и в практиката на ВКС, последваща
горецитираното решение – напр. Определение № 125 от 11.01.2024 г. на ВКС
по к. гр. д. № 2028/2023 г.
В посоченото определение на ВКС се потвърждава, че поради
спецификата на правоотношенията със субектите, посочени в чл. 19а, ал. 2 ЗА,
по осъществяване на изпълнително-разпоредителните функции на държавния
апарат, нормата на чл. 8, ал. 4, т. 7 ЗДАНС не съдържа специално основание за
прекратяване на тези правоотношения по отношение на основанието по чл.
19а, ал. 2 ЗА, а само конкретизира съдържанието на преценката по
9
целесъобразност на работодателя – орган на държавна власт.
Нещо повече, съгласно цитираната практика на ВКС дори позоваването
в акта за прекратяване да е само на нормата от специалния закон – ЗДАНС,
това не означава, че прекратителното основание е различно от уреденото в чл.
19а, ал. 2 ЗА. Не означава и че съдебният контрол относно
законосъобразността на прекратяването на правоотношението с лицата по чл.
19, ал. 4 ЗА може да бъде разширен извън горепосочените граници,
приложими всякога когато трудово правоотношение се прекратява по
целесъобразност от работодателя.
В този смисъл съдът не дължи преценка дали са осъществени
посочените в чл. 8, ал. 4, т. 7 ЗДАНС предпоставки за прекратяване на
правоотношението със субектите, посочени в чл. 19а, ал. 2 ЗА.
Съобразявайки практиката на върховната съдебна инстанция по
граждански дела, настоящият състав намира, че е ограничен в правомощието
си да прецени законосъобразността на процесното уволнение, като съдебната
проверка се свежда само до това дали длъжността е измежду посочените в чл.
19а, ал. 2 ЗА органи на изпълнителна власт и дали прекратяването е
извършено от оправомощения за това държавен орган, както и дали са
осъществени въведени със специални правни норми формални допълнителни
изисквания към процедурата по прекратяването.
В настоящия случай е безспорно, че заеманата от ищеца преди
процесното уволнение длъжност е измежду посочените в чл. 19а, ал. 2 ЗА
органи на изпълнителна власт съгласно чл. 19, ал. 4, т. 1 ЗА.
Съгласно чл. 8, ал. 5 ЗДАНС в случаите по чл.8, ал. 4 ЗДАНС
пълномощията на заместник-председател на ДАНС се прекратяват с решение
на МС по предложение на председателя на агенцията.
Безспорно е, че такова решение на МС е взето, както и че
предложението за прекратяване на пълномощията на ищеца като заместник-
председател на ДАНС произхожда от председателя на ДАНС - писмо с peг. №
06-41-4 от 9 април 2024 г. на председателя на ДАНС, като препис от писмото-
предложение за предсрочно освобождаване на П. е представено от ответника с
отговора на исковата молба.
При извършване на тази ограничена проверка, очертана изрично в
практиката на ВКС, настоящият състав на първоинстанционната съдебна
инстанция достига до извод за законосъобразност на процесното уволнение.
При това положение исковете следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Г. П., ЕГН **********, с адрес в гр.С,
ул. „А.Р.“ № 6, ет. 3, ап. 8, срещу ДА „НС“, с адрес в гр. С, бул. „Ч.В.“ №**,
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за отмяна на уволнението, извършено с
Решение № 277 на МС от 11 април 2024 г. за предсрочно освобождаване на
заместник-председател на ДА „НС“, и по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
10
"заместник-председател на ДА „НС".
Решението е постановено при участието на Министерски съвет на
Република България като трето лице – помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от 19.08.2024 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11