МОТИВИ към
НЧХД №2011/2019 г.:
Обвинението е от частен
характер. Делото е образувано по тъжба на А.Й.К.
срещу подсъдимия Р.Р.М. *** с
обвинение в престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Подсъдимият се обвиняват в
това, че на 20.05.2019 г. в
гр.Пазарджик е нанесъл лека телесна повреда на А.Й.К. ***, изразяваща се в
причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето.
Подсъдимият Р.М. не се признава
за виновен по предявеното му обвинение. Дава обяснения.
Районният съд обсъди
събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено
следното:
Подсъдимият Р.М. и тъжителката А.К. ***.
Отношенията между семейството на подсъдимия и семейството на тъжителката били
изострени по повод на закупуване на имот през 2019 г. от сина на подсъдимия Б.А.,
тъй като част от сграда построена в имота на съпруга на тъжителкатаА.К.
попадала в новозакупения имоти пречела на изграждането на тнова действителна
регулационна граница. По този повод между двете семейства имало редица спорове
и скандали.
На
20.05.2019 г., около 21:00 ч. тъжителката А.К. и съпругът й – свидетелятА.К.
излезли на улицата пред дома си, за да изпратят внучката си, която им бил ана
гости. Когато се вращали, подсъдимият Р.М. се изпречил насреща ми и започнал да
ги псува и обижда. На мястото била и спругата на подсъдимия – свидетелката А.М..
В един момент същият вдигнал една тухла от земята и с нея ударил тъжителката в
гърдите. През това време на мястото пристигнали свидетелките З.К. и С.М., който
като съседи били чули виковете от разразилия се скандал. В това време
подсъдимият това отново замахнал с тухлата и ударил тъжителката К. по главата,
преи което последната паднала на земята. Подсъдимият се навел над нея и й
разкъсал блузата. След това взел от земята камък и посегнал отново да удари
тъжителката, но свидетелят К. успял да го спре. Тогава подсъдимият взел от
двора си брадва и тръгнал към тъжителката и съпруга й, но бил спрян от своя син
– Б.Ангелов. Събралите се хора помогнали на тъжителката да стане и да се
прибере.
На следващата сутрин на 21.05.2019 г., тъжителката отишла с мъжа си в
Съдебна медицина, където била освидетелствана за причинените телесни
увреждания. Било издано съдебномедицинско удостоверение №103/2019 г., с което
били установени следните телесни увреждания: травматичен оток, с размери 3 х 3
см в лявата челно-теменна област, в окосмената част на главата; синкаво
кръвонасядане, с размери 7 х 5 см в сърдечната област; синкавомораво кръвонасядане,
с размери 12 х 8 см по предно-вътрешната повърхност на дясната мишница, в горна
трета. Травматични увреждания били получени в резултат на действието на твърд,
тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговаряли да са получени
така, както съобщавала пострадалата.
Според съдебния лекар, травматичните увреждания били причинили на
пострадала болка и страдание, по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията
на подсъдимия, показанията на свидетелите А.М.,А.К., С.М., З.К., проведената
очна ставка между подсъдимия Р.М. и сведетелката З.К., както и писмените
доказателства приети по делото.
Относно главния факт за начина,
мястото и вида, както и, че травматичните увреждания описани в медицинското
удостоверение са причинени на тъжителка А.К. от подсъдимия Р.М., фактическите
обстоятелства се установяват от показанията свидетелитеА.К., С.М. и З.К. и
медицинското удостоверение.
Съдът
дава вяра на показанията на свидетелките К. и М., тъй като са
ясни, последователни и категорични и пресъздават непосредствените възприятия на свидетелите по време след
инцидента, в момента в който са пристигнали на мястото. Показанията им съдържат сведения и относно основни
факти от предмета на доказване и отговарят на фактическите
обстоятелства описани в тъжбата и медицинското удостоверение.
Свидетелките З.К. и С.М., нейна снаха дават еднопосочни показания, че стояли
пред врата на къщата на К., която се намирала в непоседствена близост до
домовете на тъжителката и подсъдимия, когато чули викове и крясъци. Затова
бързо се затичали да видят какво се случва. В момента, в който пристигнали на
мястото на инцидента видели подсъдимият да удря тъжителката по главата, при
което последната паднала на земята, а подсъдимият й разкъсал дрехите.
Макар и неотносими към главния факт от предмета на доказване, свидетелките
отново еднопсочно дават сведетия за продължилото агресивно поведение на подсъдимия
със замахване с камък и брадва, при което бил спират от свидетеляА.К. и Б.А..
Това дава пълно основание на съда да кредитира техните показания, както и
факта че телесно увреждане по главата е отчетено в медицинското удостоверение.
Освен това тези обстоятелства видени от тез исвидетелки се потвърждават и в
показания та на свидетеля К., който обаче е присъствал през цялото време на
инцидента и е станал свидетел и на първоначалния удар нанесен на от подсъдимия М.
по гърдите на тъжителката.
СвидетелятА.К. дава убедителни показания за начина на протичане на същия с
нанасянето на удар в гърдите на тъжителката от страна на подсъдимия,
последващия удар с тухла в главата на тъжителката, довел до падането й на
земята, замахването отново от подсъдимия, но този път с камък, когато бил спрян
от свидетеля и накрая размахването на брадва и успокояването от неговия син Б.А..
При преценката
за достоверността на показанията на свидетеля, въпреки неговата връзка с
тъжителката, съдът прецени обстоятелствата, които свидетелят не скрива
влошените си отношения с подсъдимия и техния остър спор по отношение на
собствеността върху част от имота, намиращ се между неговата и на подсъдимия
къщи.
Последните обстоятелства несъмнено обясняват получените от подсъдимия
наранявания посочени в медицинското удостоверение №59-I/30.04.2014 г., представяно по делото.
Освен това за убедителността и достоверността на показанията на свидетелите
К., К. и М. допринася и медицинското удостоверение №103/2019 г.. Според него на тъжителката К. били причинени травматичен оток в лявата челно-теменна област, в окосмената част на
главата; кръвонасядане в сърдечната област; кръвонасядане по предно-вътрешната повърхност на дясната мишница, които отговарят по време и по
начин да са причинени, както съобщава пострадалата. Тези увреждания са причинили на К. болка и страдание.
В обясненията си подсъдимият отрича, да е нанасял удари на тъжителката. Напротив
твърди, че скандалът бил провокиран от тъжителката, която се скарала с неговата
съпруга – свидетелката А.М.. Дори тъжителката била тухла и се опитала да я
хвърли по съпругата му, но свидетелката З.К. я взела от ръцете й.
Съдът не дава вяра на тези обяснения. Същите са израз на неговата защитна
позиция, а като източник на доказателства се опровергават от показанията на
свидетелите . К. и М. и медицинското удостоверение.
Освен това при проведената очна ставка между свидетелката З.К. и подсъдимия
М., свидетелката К. категорично отрича да вземала камък от ръцете на
тъжителката, който последната да е искала да хвърли по подсъдимия или негова
съпруга, но пък отново потвърждава казаното в показанията си, че е видяла
подсъдимият да удря тъжителката с тухла по главата.
Не на последно място следва да се отбележи, че обясненията на подсъдимия
относно времето на развитие на инцидента, за който твърди че е предизвикан от
тъжителката се разминават категорично, както с изложеното в тъжбата, така и с
показаниятана свидетелката К.., което е още едно основание да несе даде вяра на
неговите обяснения. Подсъдимият заяви, че това се случило около 16,00 часа на
20.05.2019 г., докато свидетелката К. беше категорична че индицентът е станал
около 21.00 ч., което подкрепи с режима на поемане на лекарство, което изпила
около 20,50-20,55 ч., след което излязла на двора, където чула виковете от
скандала.
В показанията си свидетелката А.М., съпруга на подсъдимия, се опита да
подкрепи неговата защитна теза на същия, като даде показания че въпреки че е
присъствала по време на целия инцидент не е видяла съпруга й да удря
тъжителката. Същата обаче се увлече при опита си да оневини подсъдимия, като
даде показания, коит оне само се разминават с показанията на свидетелите К. и К.,
но и са в потиворечие с обясненията на самия подсъдим. За да изглежда по-драматично
и провокацията на тъжителката да изглежда по-убедителка свидетелката М. заяви,
че преди да вземе камък в опит да го хвърли по тях, тъжителката хванала
подсъдимия за дрехите и го одраскала по лицето. Това обстоятелства обаче, макар
и да засяга неговото лично пространство и телесна неприкосновеност, подсъдимият
дори не спомена в обясненията си.
Всичко това прави показанията на свидетелката предубедени и неубедителни,
поради което съдът не ги кредитира.
При този анализ на доказателства по отделно и при съпоставка по между
им съдът прие, че подсъдимият Р.Р.М. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците престъпния състав на чл.130, ал.2 от НК, като на
20.05.2019 г. в гр.П.е нанесъл
лека телесна повреда на А.Й.К. ***, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание без разстройство на здравето.
Видно от представеното медицинско удостоверение, причинените на
тъжителката увреждания са довели до болка и страдание.
Същите са повърхностни и малки по площ. Не представляват увреждане
на анатомичната цялост на организма или
тъканите, нито до изменения на физиологичните функции макар и леки, извън
болката и страданието.
Поради това съдът приема, че се касае до причиняване на болка и
страдание в резултат на упражненото от подсъдимия физическо въздействие по
смисъла на чл.130, ал.2 от НК, без разстройство на здравето.
При извършване на деянието подсъдимият е действал при пряк умисъл, като
е съзнавал всички обективни елементи на състава и е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия
Р.М. за извършеното деяние, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК
относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената
опасност на телесната повреда, която е висока. Престъплението е систематизирано
в Глава втора на НК “Престъпления против личността”, раздел ІІ “Телесни
повреди” и засяга ценно благо, от което зависи обществената значимост на
индивида – телесната неприкосновеност на
личността.
Съдът прецени и
обществената опасност на конкретното деяние, която е сравнително невисока, като
се има предвид мотива на подсъдимия, провокиран от неправомерното поведение на съпруга
на тъжителката, с отказа да признае правото на собственост на неговия син.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало, добрите характеристични
данни, недоброто здравословно състояние а като отегчаващи вината обстоятелства отрицателно
въздействие, както върху физическото, така и върху психическото състояние,
което е оказало извършеното върху пострадалката.
Разпоредбата на чл.130,
ал.2 от НК предвижда наказание лишаване
от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева.
Видно от справката за съдимост, подсъдимият Р.М. е неосъждан. Не
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и не
представлява личност с висока степен на обществена опасност.
При
тези данни съдът счете, че са че са налице условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на М. от наказателна отговорност и налагане на същата на административно
наказание глоба.
Във
връзка с изложеното съдът на основание
чл.301, ал.1, т.4 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК освободи Р.Р.М. от наказателна отговорност за
извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1 300 лева, платима в полза на Държавата, по сметка
на Районен съд Пазарджик.
При
определяне размера на глобата съдът взе предвид и семейното, материално и
имотно състояние на подсъдимия и отегчаващите
вината обстоятелства.
Във връзка с направеното
искане подсъдимият Р.М. бе осъден да заплати на А.К. направените по делото
разноски в размер на 662,45 лева.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: