№ 67599
гр. София, 12.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110114929 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.
Подадено е заявление от заявителя „АПС бета Българпия“ ЕООД, с което се
иска да се издаде заповед за издаване на изпълнение спрямо длъжницата А.
Ю. Н. за следните суми: 988,97 лева главница; 153,45 лева - възнаградителна
лихва за периода от 26.02.2018 г. до 10.06.2019 г.; 554,39 - законна лихва за
забава по договор за кредит за периода от 26.02.2018 г. до 07.03.2024 г., и
391,12 лева - законна лихва за забава в полза на поръчителя - вземания, за
които се твърди, че произтичат от упражняване на прехвърлено от
поръчителя „Ай тръст“ ЕООД регресно вземане съгласно поетото от
последния задължение по договор за поръчителство от 126.02.2018 г., който
обезпечавал договор за кредит № 1034134/26.02.2018 г. , сключен между
длъжницата и „Кредисимо“ ЕАД, като вземането на поръчителя било
прехвърлено на заявителя на 02.03.2021 г. с договор за цесия, за който се
поддържа, че е съобщен на длъжницата.
В заявлението се сочи, че длъжницата е била изтеглила от първоначалния
кредитор кредит в размер на 988,97 лева, което не съответства на
представения със заявлението по реда на чл. 410, ал. 3 ГПК договор за кредит
(на лист 24 - 26 от делото), който изрично посочва, че кредитът е за 1300 лева.
Тъй като сумата от 988,97 лева не остава като задължение за главница след
изплащане на нито една вноска по договора (след пълно плащане на
четвъртата вноска би следвало да остава непогасена главница 1005,63 лева, а
след плащане на следващата вноска, с падеж на 10.08.2018 г. остатъкът от
1
главницата възлиза на 926,65 лева), с Разпореждане № 59359/22.04.2024 г. по
делото съдът е дал указания на заявителя да конкретизира кои точно вноски
или части от тях иска по делото, за да може потребителят-длъжник да възрази
дали е платил съответните вноски. Разпореждането е връчено на 24.04.2024 г.
(разписка от ССЕВ на лист 45 от делото).
В отговор с молба с вх. № 145489/02.05.2024 г. заявителят дава сведение, че
размерът на вноските бил посочен в приложението към договора за кредит
(вече цитирания договор на лист 26 от делото), като е „възможно да има
плащания от страна на кредитополучателя по Договора, преди да бъде
сключен Договора за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г.“,
за които заявителят нямал информация.
Това обаче не е оправдание да не се индивидуализира точно вземането, което
се иска от длъжника, за да може съдът да упражни контрола за
неравноправност на клаузи от договора и техните последици, както изискват
чл. 410, ал. 3 ГПК и чл. 7 от Директива 93/13/ЕИО. За целта съгласно
практиката на Съда на Европейския съюз - т. 50 - 51 от Определение от 26
ноември 2020 г. по дело C-425/23 „Банка ДСК“ и „Фронтекс
интернешънъл“, и т. 31 от Определение от 6 февруари 2024 г. по дело C-
425/23 „Сити кеш“ ООД и др., съдът може да иска информация от кредитора,
който е длъжен да я даде. В този смисъл изрично е формулирана и декларация
в заявлението за издаване на заповед за изпълнение: „Декларирам, че
доколкото ми е известно, предоставената информация е вярна.“ В случая това
очевидно не е така - отпуснати са 1300 лева, а в заявлението се твърди, че са
отпуснати 988,97 лева, като няма никакви данни как се е стигнало до този
размер, а щом съдът не може да разбере това, е малко вероятно и
потребителят да може.
Аргументът на заявителя, че не му била предоставена информация, е
неотносим - заявителят придобива вземания срещу потребители и следва да
знае, че трябва да получи всички значими документи за вземането, вкл. и
данни за извършени плащания, които първоначалният кредитор е длъжен да
отрази в счетоводството си, ако го е водел редовно, както законът изисква.
Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предходният кредитор е бил длъжен да представи
на новия всички документи, които доказват вземането му, вкл. и размера му.
Незиплънението на това задължение води до отговорност на цедента, не на
длъжника. Дори да се приеме, че става въпрос за плащане на поръчител, той
би загубил регресни права, ако не е уведомил длъжника за плащането - чл.
143, ал. 2 ЗЗД, вкл. и поради това, че поръчителят не се е осведомил за точния
размер на задължението (по аргумент от чл. 83, ал. 2 ЗЗД и чл. 63, ал. 1 ЗЗД -
относно изискването за добросъвестност на изпълнението).
Поради това указанията на съда не са изпълнени и заявлението следва да се
2
отхвърли.
Не следва да се дават на заявителя указания за предявяване на осъдителен иск
по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като заявлението се отхвърля като нередовно, а
не поради евентуално противоречие на претенциите с материалния закон.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК Заявление за издаване на
заповед за изпълнение с вх. № 84643/13.03.2024 г., подадено от „АПС бета
България“ ЕООД.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3