РЕШЕНИЕ
№ 7476
гр. *****, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №
20231110139729 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС.
Производството е образувано по обективно, кумулативно и субективно съединени
искове с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС за осъждане на ответника Л. С. М. да заплати
на ищците след допуснато по реда на чл. 214 от ГПК увеличение на исковете, сумата в
размер на 9732,00 лева, съответно на ищеца П. П. Г. сумата в размер на 6488,00 лева,
равняваща се на притежаваната от него 4/6 идеални части от 1/6 идеална част от имота,
съответно за П. П. и З. П., сумата в размер на 1622,00 лева, представляваща обезщетение
за лишаването им от право на ползване, за периода от 19.05.2016г. до 17.07.2023г., като
собственици на 1/6 идеална част от съсобствения им с ответника недвижим имот, а
именно таванско помещение, към фотоателие и магазин, находящи се в /АДРЕС/, ведно
със законната лихва, считано от 17.07.2023г. до окончателното заплащане на сумите.
В исковата молба ищците твърдят, че с ответника са съсобственици на
горепосоченото таванско помещение, при квоти от по 1/6 идеална част за ищците и 5/6 за
ответника. Твърди, че след в продължение на години таванското помещение се ползва
единствено от ответника, поради което ищците били лишен от правото си да го ползват
до размера на притежаваната от тях идеална част. В тази връзка изпратили на ответника
Нотариална покана, получена от последния на 19.05.2016 г., с рег. № 2490, на нотариус
А.Ш., с рег. № *** на НК. Това предопределяло правния интерес на ищците от депозиране
на настоящите искови претенции.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника, с който
оспорва иска по размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност за периода от
19.05.3016 г. до 17.07.2018 г.
В съдебно заседание ищците П. Г. П., З. П. П. и П. П. П., редовно призовани, не се
явяват, представляват се от адвокат Д., който поддържа исковата молба и моли за
уважаване на исковите претенции.
1
Ответникът Л. С. М., редовно призован в открито съдебно заседание, не се явява,
представлява се от адвокати Г. и С., които поддържат отговора на исковата молба и
молят за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на
чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
По исковете с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС в доказателствена тежест на
ищците бе да докажат, че между тях и ответника е налице съсобственост по отношение на
процесния имот, изискуемост на вземането, тоест, че са отправили писмена покана до
ответника и че последния я е получил, че ответника ползва имотите в площ по-голяма от
съответстващата на правата му и ползата която е пропуснал, размера на претендираното
обезщетение, а при доказване на горепосочените факти и обстоятелства, в
доказателствена тежест на ответника е да докаже положителните факти по предоставяне
на достъп до имотите, и по заплащане на обезщетението.
По делото не е спорно, че ищците П. П. П. и З. П. П. са законни наследници на Г.И.
П., починала на 27.10.2019г., която заедно с преживелия си съпруг и законен наследник –
ищецът П. Г. П. са придобили в режим на СИО ¼ идеална част от следния недвижим
имот, представляващ ФОТОАТЕЛИЕ И МАГАЗИН, находящи се в /АДРЕС/, със
застроена площ от 48,70 кв.м., състоящ се от търговска зала, фотолаборатория и
санитарно-битов възел, при съседи: ул. „************“, магазин на Л.Б.М., двор, двор,
заедно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ над магазина със застроена площ от 48,70 кв.м.,
заедно с 48.70/467 идеални части от дворното място, където е построен магазина, цялото с
площ от 467 кв.м., съставляващо УПИ VI-6 от кв. 189 по плана на *****************, при
съседи по скица: ул. „************“, ул. „******************“, УПИ VII-7 и УПИ V-5 и
при съседи по нотариален акт: ул. ***************, Г.К. и Е.Г.и ул. „************“. С
решение № 292874/13.12.2017г., постановено по гр.д. № 32147/2016г. по описа на СРС, 82
състав, влязло в сила на 03.11.2022г., са отречени правата на първия ищец и покойната
му съпруга на частта над 1/6 идеална част до частта от ¼ идеална част от процесния
имот. Следователно по делото е безспорно установено и не е спорно, че ищците са
собственици на 1/6 идеална част от имота, съответно П. Г. П. на 4/6 идеални части от 1/6, а
П. П. П. и З. П. П. на по 1/6 идеална част.
От изслушаната по делото съдебно оценителна експертиза, която съдът цени като
компетентно изготвена и съотносима на останалия доказателствен материал, се
установява, че стойността на обезщетението на процесния имот, за периода от 19.05.2016г.
до 17.07.2023г. е в размер на 9732,00 лева, като средно месечният наем за целия период
възлиза на 1260 на месец или 642 евро, като за периода от 19.05.2016. до 16.07.2018г. е 2144
лева или 1081 евро, а за периода от 17.07.2018г. до 17.07.2023г. 7618 лева или 3895 евро
Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. дело №
7/2012 г., ВКС, ОСГК лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват
общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове,
какъвто е и настоящият случай. Съдът намира, че исковете са доказани по основание,
доколкото ищците установиха, че са собственици при съответните квоти на процесния
имот в съсобственост с ответника, доказаха, че вземанията им са изискуеми, тоест, че са
отправили писмена покана до ответника за заплащане на обезщетение занапред, и че
същата е получена от него. Последното обстоятелство се установи от приетата по делото
нотариална покана с рег. № 2490, том 1, № 80 на Нотариус А.Ш., с рег. № *** в НК, с
район на действие, районна на СРС, с удостоверено връчване на ответника на 19.05.2016г.
Съгласно ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. дело № 7/2012 г., ВКС, ОСГК, веднъж
отправено, писменото поискване действа занапред и се разпростира неограничено във
времето, докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. Щом
веднъж поканата е получена от ползващия собственик, то не е необходимо отправяне на
нова покана за заплащане на обезщетение. Ищците доказаха, че ответника ползва имота
в площ по - голяма от съответстващата на правата му. Ответникът не оспорва, че имота
се ползва само от него, тоест и за части несъответстващи на правата му в
съсобствеността. От друга страна същият не установи да е предоставил ползване и то
2
необосновано да е отказано от ищците, единствената хипотеза при която за ищците не би
възникнал правен интерес да претендират обезщетение, в който смисъл са мотивите
на ТР № 7/02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно посоченото тълкувателно решение, от
момента на получаване на поканата за заплащане на обезщетението ползващият
собственик изпада в забава, от този момент той дължи обезщетение и от този момент
започва да тече срокът на общата пет годишна погасителна давност. Писменото
поискване, обективирано в нотариалната покана, е достигнало до знанието на ответника
на 19.05.2016 г. и действа занапред във времето. Вземането за обезщетение възниква
ежемесечно и се погасява с общия петгодишен давностен срок. Исковата молба очертава
процесния период от 19.05.2016 г. до 17.07.2023 г., когато е подадена, с което давността е
прекъсната, а впоследствие е спряла да тече. Следователно правопогасяващото
възражение за давност е частично основателно и съдът приема, че процесните вземания в
периода от 19.05.2016. до 16.07.2018г. са погасени по давност. Съгласно изслушаната по
делото експертиза това е сума в размер на 2114 лева или 1081 евро, която следва да бъде
сторнирана от пълно предявената сума. Твърдението на процесуалния представител на
ищеца, че с отговора на приетата по делото нотариална покана и с отговора на исковата
молба е призната претенцията, с което е прекъсната давността е неоснователно. Съгласно
трайно установената съдебна практика, по правната си същност признаване на
вземането от длъжника е едностранното му волеизявление, с което той пряко и
недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. Признаване на вземането по чл.
116, б. "а" ЗЗД трябва да бъде направено в рамките на давностния срок и да се отнася до
съществуването на самото задължение. Признаването на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, когато те по ясен начин изразяват волята на длъжника да
потвърди съществуването на конкретно задължение към кредитора. За да прекъсне
давността по смисъла на чл. 116 от ЗЗД, длъжникът трябва да е направил недвусмислено
волеизявление, че задължението му към кредитора съществува към момента, в който е
направено, без значение дали с волеизявлението си длъжникът цели да прекъсне
давността и кога и по какъв начин кредиторът е узнал за направеното признание. Без
значение е и по какъв повод е направено признанието на дълга и пред кого, както и до
кого е адресирано. Достатъчно е волеизявлението на длъжника за това да е еднозначно. В
конкретиката на случая от приетия по делото отговор на нотариална покана от
27.05.2016г. с обективирано в него волеизявление, направено в рамките на давностния
срок, въобще се отричат собственическите права на ищците в съсобствеността и съдът не
извежда такова изявление което да признава правата на ищците за присъждане на
обезщетение към датата на волеизявлението и свързано с периода, във връзка с който
ответникът е релевирал в процеса правопогасяващо възражение за давност, от друга
страна с отговора на исковата молба не се признава исковата претенция, точно обратно
оспорва се дължимостта на процесната сума за конкретен период, тоест твърди се че за
ищците въобще не е възникнало право да претендират обезщетение докато е било висящо
гр.д. № 32147/2016г. по описа на СРС, 82-ри състав, а за периода от 19.05.2016г. до
16.07.2018г. е релевирано и възражение за давност. От друга страна обстоятелството, че
бил наличен спор за собственост не отрича правото на ищците и правния им интерес да
предявят исковете си, като претенидрат заплащане на обезщетение и в рамките на
периода, в който се е водил спора за собственост.
От друга страна изложеното в писмената защита на ответника, че съдът се е
отклонил от правното основание на иска и е приел, че възраженията му всъщност са иск
за подобрения е ирелевантно. Вещото лице е дало заключение за размера на
обезщетението, като е взело предвид оборудването и ремонта, извършен в имота, без
обзавеждане. В тази връзка съдът уточни и в о.с.з., че ответниците в срока по чл. 131 от
ГПК не са предявили иск за извършени подобрения в имота, поради и което остави без
уважение искането им за изслушване на допълнителна експертиза. Несъстоятелен в тази
връзка е доводът на ответника, че от размера на обезщетението следва да се приспаднат
направените от ответника разходи за оборудването и ремонт на жилището, като същите
се приспаднат от определената от вещото лице наемна цена. Това е така, доколкото
собственикът ако не беше лишен от ползването на собствения си имот до размера на
притежаваната от него квота в исковия период, то същият би имал възможност да
оборудва и обзаведе жилището си по свой стил и да го отдава под наем на етап
обзавеждане, какъвто намери за добре. Ето защо, съдебният състав приема, че
определената от вещото лице оценка на средната пазарна наемна цена за
ползването следва да се възприеме във вида, в който е дадена, без необходимост от
3
корекция отчитаща дали имотът е оборудван от ползващия без основание, а за
ремонтните дейности, както бе посочено по-горе, съответно ответникът не очерта правна
насрещна рамка на спора за извършени от него подобрения в имота, за установяването
им по размер, в каквато връзка явно е и посоченото от ищеца в писмената му защита за
наличие на насрещни вземания между страните. Последните обаче не бяха установени в
производството по основание и размер.
Така исковете следва да бъдат уважени до размера на сумата от 7618 лева,
съответно за П. Г. П. иска следва да бъде уважен до размера на сумата от 5078,66 лева, а за
сумата от 1409,34 лева, разликата над сумата от 5078,67 лева до размера на пълно
предявената сума от 6488,00 лева следва да бъде отхвърлен, съответно по отношение на П.
П. и З. П. исковете следва да бъдат уважени до размера на сумата от 1269,67 лева, а за
сумата от 352,33 лева, разликата над уважената сума от 1269,67 лева до размера на пълно
предявената от 1622,00 лева, следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото разноски се следват и на двете страни с оглед уважената и
отхвърлена част от исковете. Разноските следва да се присъдят съобразно уважената част
на иска и квотите на страните в съсобствеността. Ищците претендират разноски за
държавна такса в размер на 395,62 лева, за изслушване на експертиза в размер на 350,00
лева, като се претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 900,00
лева, за реалното заплащане на което съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на
ОСГТК на ВКС са налице доказателства на 56 от досието на делото. Или общо разноски в
размер на 1645, 62 лева. Така на ищците съобразно уважената част от исковете им се
следват разноски в размер на 1288,16 лева, като в тази връзка ответникът следва да бъде
осъден да заплати на всеки от ищците, следните разноски: на П. Г. П. сумата от 858,77
лева, а на П. П. и З. П. от по 214,69 лева.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК право на разноски се поражда и в полза на
ответника. Той претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер също на
900,00 лева, за реалното заплащане на което по делото са налице доказателства. На
ответника съобразно отхвърлената част от претенциите му се следват разноски в размер
на 195,50 лева. Така П. Г. П. следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
130,34 лева, а П. П. и З. П. сумата от по 32,58 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. С. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. П., ЕГН **********,
сумата в размер на 5078,66 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на
ползване, за периода от 17.07.2018г. до 17.07.2023г. за 4/6 идеални части от 1/6 идеална
част на имот, представляващ ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ над магазина със застроена
площ от 48,70 кв.м. към ФОТОАТЕЛИЕ И МАГАЗИН, находящи се в /АДРЕС/, със
застроена площ от 48,70 кв.м., състоящ се от търговска зала, фотолаборатория и
санитарно-битов възел, при съседи: ул. „************“, магазин на Л.Б.М., двор, двор
заедно с 48.70/467 идеални части от дворното място, където е построен магазина, цялото с
площ от 467 кв.м., съставляващо УПИ VI-6 от кв. 189 по плана на гр.*****, местност
*************, при съседи по скица: ул. „************“, ул. „***********“, УПИ VII-7 и
УПИ V-5 и при съседи по нотариален акт: ул. ***********, Г.К. и Е.Г. и ул.
„************“, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1409,34 лева, разликата над сумата от
5078,67 лева до размера на пълно предявената сума от 6488,00 лева, за периода от
19.05.2016г. до 16.07.2018г.
ОСЪЖДА Л. С. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на П. П. П., ЕГН **********,
сумата в размер на 1269,67 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на
ползване, за периода от 17.07.2018г. до 17.07.2023г. за 1/6 идеални части от 1/6 идеална
4
част на имот, представляващ ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ над магазина със застроена
площ от 48,70 кв.м. към ФОТОАТЕЛИЕ И МАГАЗИН, находящи се в /АДРЕС/, със
застроена площ от 48,70 кв.м., състоящ се от търговска зала, фотолаборатория и
санитарно-битов възел, при съседи: ул. „************“, магазин на Л.Б.М., двор, двор
заедно с 48.70/467 идеални части от дворното място, където е построен магазина, цялото с
площ от 467 кв.м., съставляващо УПИ VI-6 от кв. 189 по плана на гр.*****, местност
*************, при съседи по скица: ул. „************“, ул. „***********“, УПИ VII-7 и
УПИ V-5 и при съседи по нотариален акт: ул. ***********, Г.К. и Е.Г. и ул.
„************“, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 352,33 лева, разликата над сумата от
1269,67 лева до размера на пълно предявената сума от 1622,00 лева, за периода от
19.05.2016г. до 16.07.2018г.
ОСЪЖДА Л. С. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на З. П. П., ЕГН **********,
сумата в размер на 1269,67 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на
ползване, за периода от 17.07.2018г. до 17.07.2023г. за 1/6 идеални части от 1/6 идеална
част на имот, представляващ ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ над магазина със застроена
площ от 48,70 кв.м. към ФОТОАТЕЛИЕ И МАГАЗИН, находящи се в /АДРЕС/, със
застроена площ от 48,70 кв.м., състоящ се от търговска зала, фотолаборатория и
санитарно-битов възел, при съседи: ул. „************“, магазин на Л.Б.М., двор, двор
заедно с 48.70/467 идеални части от дворното място, където е построен магазина, цялото с
площ от 467 кв.м., съставляващо УПИ VI-6 от кв. 189 по плана на гр.*****, местност
*************, при съседи по скица: ул. „************“, ул. „***********“, УПИ VII-7 и
УПИ V-5 и при съседи по нотариален акт: ул. ***********, Г.К. и Е.Г. и ул.
„************“, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 352,33 лева, разликата над сумата от
1269,67 лева до размера на пълно предявената сума от 1622,00 лева, за периода от
19.05.2016г. до 16.07.2018г.
ОСЪЖДА Л. С. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. П., ЕГН **********,
сумата в размер на 858,77 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л. С. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на П. П. П., ЕГН **********,
сумата в размер на 214,69 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л. С. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на З. П. П., ЕГН **********,
сумата в размер на 214,69 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П. Г. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Л. С. М., ЕГН **********,
сумата в размер на 130,34 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Л. С. М., ЕГН **********,
сумата в размер на 32,58 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА З. П. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Л. С. М., ЕГН **********,
сумата в размер на 32,58 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5