№ 7239
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110147433
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от
/фирма/, искова молба и уточнителни такива (л.46 и л.53), насочени против /фирма/, с
която са предявени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумите както следва: 1572,44 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2019г. – 04.2020г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК – 08.06.2021 г. до окончателно изплащане на
сумата, 120,46лв. – мораторна лихва за периода 31.12.2019 г. – 27.05.2021г., 8,96лв. –
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.11.2019г. – 29.02.2020г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК - 08.06.2021 г. до
окончателно изплащане на сумата и 1,11 лв. – мораторна лихва за периода 31.12.2019
г. – 27.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32528/2021г., по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, като се сочи, че
между страните е подписан договор за продажба на топлинна енергия № ТД
4558/134774, за обект с абонатен № 134774, представляващ апартамент № 1,
преустроен в магазин за промишлени стоки, находящ се в /адрес/, при общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребители съгласно чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ. Твърди се, че за процесния период са били в сила общи условия за
продажба на топлинна енергия, в чл. 40, ал. 1 от които бил определен реда и срока, по
които купувачите следва да заплащат месечните дължими суми, а именно в срок до 20-
то число на месеца, следващ месеца на доставка. Твърди се, че от страна на ищеца е
доставена топлинна енергия в количество, качество и при цена, индивидуализирани в
исковата молба, но същата не била заплатена от ответника. Твърди се, че в края на
отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството извършващо
услугата дялово разпределение на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. В
заключение се прави искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено между страните, че ответното дружество дължи на ищеца
1
индивидуализираните суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32528/2021г., по описа на СРС, 180-
ти състав.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответното дружество оспорва заявените искови претенции като неоснователни.
Твърди, че в процесния имот не е ползвана топлинна енергия. Сочи, че липсват
доказателства относно извършено отчитане на задълженията. Излага, че липсва
валиден акт на общото събрание на етажната собственост за избор на /фирма/ за
доставчик на топлинна енергия и за отопление на общите части на сградата. Оспорва
се твърдението, че ищецът е доставил топлинна енергия, като се поддържа, че липсват
доказателства за отчитане на топлинната енергия за обекта. Искането към съда е да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искови претенции по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ.
За основателността на заявената претенция в тежест на ищеца е да установи по
делото пълно и главно, наличието на сключен между страните валиден договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, по силата на който е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер
При установяване на горните факти в тежест на ответното дружество е да
докаже, че е погасило претендираните вземания.
Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
Съгласно нормата на § 1, т. 33а ДР ЗЕ "небитов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за небитови нужди. За да бъде определено едно лице като клиент на топлинна
енергия за небитови нужди съгласно визираната законова уредба, е необходимо да
бъде установено, че е налице сключен писмен договор между него – като физическо
или юридическо лице, и топлопреносното предприятие за закупуване на топлинна
енергия за небитови, стопански нужди. Това лице е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия за топлоснабдения обект по
възникналото облигационно отношение с топлопреносното предприятие.
От представеното на л. 16 копие на Договор за наем от 01.11.2019г. се
установява, че между /фирма/, в качеството му на наемодател и /фирма/, в качеството
му на наемател е сключен договор за наем на процесния обект, представляващ ап. № 1,
находящ се в /адрес/. Видно от клаузите на договора, същият е сключен за срок от 3
години, считано от 01.11.2019г.
От приложеното на л. 15 по делото копие на Договор №
45458/134774/05.12.2019г., се установява, че между ищеца и отвеното дружество са
възникнали облигационни правоотношения, породени от сключен договор при общи
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за процесния обект - ап.
№ 1, находящ се в /адрес/.
Страните са постигнали съгласие досежно срока на договора, като същият е
уговорен от 01.11.2019г. до 01.11.2022г. Претенцията на ищеца е за периода от
м.05.2019г. до м.04.2020г. Доколкото договорът между страните е сключен за период
2
от три години с начална дата 01.11.2019г. следва извода, че от страна на ищеца при
условията на пълно и главно доказване се установи, че ответното дружество е имало
качеството потребител на топлинна енергия за част от периода, индивидуализиран в
исковата молба – м.11.2019г. – м. 04.2020г.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието по делото заключение на съдебно –
техническата експертиза. Вещото лице – топлотехник посочва, че процесният имот е
обслужван от две абонатни станции, една, която е топлозахранвала отоплителните
инсталации на /адрес/ и БГВ за № 46 -52 и втора станция, която е топлозахранвала №
50 и 52. Експертът е посочил, че абонатните станции са с различни топломери,
показанията на които са събирани и общото количество ТЕ е разпределяно между
всички абонати. Топломерите са отчитани по електронен път със снемане на
показанията на ТЕ на първо число на месеца, като от отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметката на
топлопереносното дружество. Видно от заключението в процесния имот през исковия
период е имало 3 броя радиатори с монтирани ИРРО, като за периода не е осигурен
достъп за отчет на двете определени дати за което са изготвени протоколи от
07.06.2020г. и 11.06.2020г. Поради неосигурения достъп е начислена служебно ТЕ за
трите отоплителни тела, като служебните изчисления са извършени на база
инсталирана мощност в размер на отоплителните тела. От заключението става ясно, че
в имота е монтиран и узаконен един брой водомер за топла вода, като поради
неосигурен достъп за отчет на водомера отново има начислена служебно ТЕ за БГВ на
база брой потребители.
Доколкото както се установи по делото от страна на ищеца се установи, че
отвеното дружество е имало качеството потребител на топлинна енергия за стопански
нужди за част от периода, а именно м.11.2019г. – м.04.2020г., следва да бъдат взети
предвид задълженията именно за този период. Видно от заключението на СТЕ, което
съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния
опит и професионална квалификация, за периода м.11.2019г. – м.04.2020г., след
изготвяне на изравнителните сметки се дължи сумата от 1358.85лв. /таблица на
страница 82/, за която сума претенцията за доставена топлинна енергия следва да бъде
уважена, като над тази част до максимално предявения размер от 1572.44лв. или за
разликата от 213.59лв. искът се явява неоснователен.
За пълнота следва да се отбележи, че доколкото се дължи цената на реално
потребената енергия, то при определянето й следва да се вземат предвид не
стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване.
Към посочената по-горе сума, представляваща стойността на потребената
топлинна енергия в имота, следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 8.96 лв. /съгласно
заключението на ССчЕ дължими се за м. 11.2019г., м.12.2019г., м. 01.20г. и м.02.20г./.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление
на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). От
представеното на л. 20 копие на Договор № 1832/13.12.2000г., се установява, че между
етажната собственост, в която се намира процесния обект и фирма /фирма/ е сключен
договор с предмет доставка и монтаж на уреди за измерване и разпределение на
топлинна енергия и извършване на индивидуално измерване на същата, който договор
е сключен на основание решение на ЕС /протокол л. 22/. Установи се въз основа на
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че дяловете за
отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в
3
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Съобразно разпоредбите
на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между ищеца и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
По изложената аргументация следва извода за основателност на претенцията за
дялово разпределение за целия предявен размер от 8.96лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за заплащане на обезщетение за забава върху
претендираната стойност на доставена топлинна енергия предполага наличие на главен
дълг и забава в погасяването му, като моментът на изпадане в забава в случая се
определя съобразно уговореното между страните. Съобразно чл. 40, ал. 1 от
действащите през периода общи условия на ищеца, приети при подписването на
договора за продажба на топлинна енергия от ответника купувачът е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на
месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадената от продавача
данъчна фактура. Ищецът, чиято бе доказателствената тежест не представи
доказателства за поставянето на ответника в забава, в частност, че фактурите са
връчени на ответника, поради което акцесорната исковата претенция за мораторна
лихва върху стойността на доставената топлинна енергия за стопански нужди се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Този извод не се променя и от приложеното на л. 14 по делото копие на писмо
изх. № П-2619/01.03.2021г., с което ответното дружество се уведомява за натрупаните
задължения, доколкото на първо място същото е с дата, след крайната такава на
исковия период, на следващо място липсват данни същото да е получено от ответното
дружество.
Съдът намира, че претенцията за мораторна лихва върху цената на услуга дялово
разпределение също следва да бъде отхвърлена като неоснователна, поради следните
съображения: По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора следва да бъдат разпределени разноските по делото.
Предявени са искови претенции в общ размер 1702.97лв., уважената част е в размер на
1367.81лв., респективно отхвърлената в размер на 335.16лв.
На ищеца следва да се признаят разноски в заповедното и исковото
производство общо в размер на 1062.89лв., от които 34.06лв. – държавна такса за
заповедното производство, 178.83лв. – държавна такса в исковото производство,
700.00лв. – депозит за вещи лица, 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер за исковото производство и 50.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер за заповедното производство.
С оглед уважената част на претенциите, на основание чл.78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
ответното дружество следва да заплати на ищеца разноски в размер на 853.70лв.
На ответника следва да се признаят разноски за адвокатско възнаграждение в
4
размер на 300.00лв., като доколкото в договора за правна защита и съдействие /л.78/ е
отразено, че същото е заплатено в брой, по аргумент от т. 1 на Тълкувателно решение
6/2013г., в тази част договорът има характер на разписка, удостоверяваща заплащане
на уговореното възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски
в размер на 59.04лв. с оглед отхвърлената част на исковите претенции.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че /фирма/,
ЕИК **********, дължи на /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 149 ЗЕ сумите както
следва: 1358.85лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за стопански нужди за периода м.11.2019г. –
м.04.2020г., за топлоснабден имот с абонатен № 134774, представляващ ап. № 1,
находящ се в /адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 08.06.2021г. до окончателно изплащане на сумата, 8.96лв. – цена на
услуга дялово разпределение за периода 01.11.2019г. – 29.02.2020г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.06.2021г. до
окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32528/2021г., по описа на СРС, 180-
ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за доставена, но незаплатена топлинна
енергия, в частта, за сумата от 213.59лв., претендирана за периода м.05.2019г. –
м.10.2019г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 08.06.2021г. до окончателно изплащане на сумата, иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 120.46лв. – мораторна лихва върху стойността на
доставената топлинна енергия за периода 31.12.2019г. – 27.05.2021г. и иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1.11лв. – мораторна лихва върху стойността
на дяловото разпределение за периода 31.12.2019г. – 27.05.2021г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на /фирма/, ЕИК **********, сумата от 853.70лв. – разноски с оглед
уважената част на предявените искове.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на /фирма/, ЕИК **********, сумата от 59.04лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение с оглед отхвърлената част на исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – /фирма/.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5