№ 3590
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110116887 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу А. Ц. П. за сумата от 1348 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода
м.05.2020г. – м.04.2022г., вкл. до имот на адрес : гр. София, ж.к. „Н***, ведно със законната лихва
от 03.10.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, сумата от 212,96 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху последната главница за периода 15.09.2021г. – 25.09.2023г., сумата от 31,96 лева – цена за
услуга дялово разпределение за периода м.08.2020г. – м.04.2022г., вкл., ведно със законната лихва
от 03.10.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане и сумата от 7,12 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху последната главница за периода 16.10.2020г. – 25.09.2023г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 54495/2023г. на СРС, 64 -ти състав.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот
и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна
енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата
на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД.
Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните
уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане
на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете поради липса на облигационна връзка между страните и изтекла погасителна давност.
Оспорва да има качеството на клиент на топлинна енергия спрямо процесния имот, защото не е
доказано да е собственик или вещен ползвател на имота. Относно иска за акцесорното вземане
възразява, че липсват доказателства за публикуване на задълженията на интернет страницата на
ищеца.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взело становище
1
по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик или носител на вещно право на
ползване върху процесния имот или на друго основание е сключил договор за доставка на ТЕ с
ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и
стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
От приетия като доказателство нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот по мероприятия по ЗТСУ № 62, том IV, нот дело №
662/1982г. (л.14) се установява, че процесият имот е бил собственост на Р.М.Т. и Ц.П.Т.. От
приетото удостоверение за наследници на Ц.П.Т. се установява, че същият е починал на
19.03.2004г. и за свои наследници е оставил ответника – А. Ц. П. (син) и Р.М.Т. (съпруга от втори
брак). От приетия като доказателство нотариален акт № 149, том I, рег. № 1359, н.д. № 132/2007г.
от 21.07.2007г. (л.17) за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
се установява, че Р.М.Т. е прехвърлила на своя съсобственик А. Ц. П. притежаваните от нея ¾ ид.ч.
от процесния имот, като със същия договор прехвърлителката Р.Т. е запазила пожизнено право на
ползване върху имота. От приетото удостоверение за наследници на Р.М.Т. се установява, че
същата е починала на 30.05.2008г.
От така събраните доказателства се установява, че процесният имот е бил придобит от Р.М.Т. и
Ц.П.Т. при режим на съпружеска имуществена общност – чл.13 СК (обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968
г., отм.). След прекратяване на брака със смъртта на Ц.П.Т. имотът е станал съсобствен между
Р.М.Т. – ¾ ид.ч. (1/2 ид.ч. при прекратяване на СИО и ¼ ид.ч. по наследство) и А. Ц. П. – ¼ ид.ч. по
наследство – чл.5, ал.1, чл.9, ал.1 ЗН, чл.26, ал.1 и чл.27 СК (обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., отм.).
По силата на гореописания договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане ответникът е придобил собствеността върху целия имот, като запазеното върху същия
вещно право на ползване върху имота е погасено със смъртта на вещния ползвател Р.Т. – чл.59, ал.1
ЗС. Няма данни или твърдения за други разпоредителни сделки или за настъпване на други
юридически факти, от които да следва, че ответникът е загубил правата си върху имота, поради
което съдът приема за доказано, че през процесния период ответникът е бил собственик на
процесния имот. При това ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия за битови
нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ, и страните са обвързани от облигационно
правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при
публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна
енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Ответникът не оспорва, че процесния период в процесния имот е била доставена топлинна
енергия на претендираната стойност.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
2
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Ирелевантно за изпадането на ответника в забава за плащането на цената на доставената в
имота топлинна енергия е публикуването на задълженията на интернет страницата на ищеца,
защото съгласно действащите през процесния период Общи условия на топлофикационното
дружество за доставка на топлинна енергия за битови нужди публикуването на задълженията в
интернет страницата не е предвидено като условие за изпадане на клиентите на ТЕ в забава.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон,
то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлиннна енергия. Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на
претендираната стойност.
По възражението за погасителна давност:
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период,
в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на
прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на
погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32
ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (чл.422,
ал.1 ГПК) на 03.10.2023г., поради което погасено по давност е вземането за периода м.05.2020г. –
м.07.2020г., вкл. Непогасеното по давност вземане за периода м.08.2020г. – м.04.2022г., вкл.,
възлиза на сумата от 1209,92 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК.
На основание чл.119 ЗЗД следва да се приеме за погасено по давност и акцесорното вземане
върху погасената по давност главница, поради което размерът на непогасеното по давност
акцесорно вземане възлиза на сумата от 197,23 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК.
От горното следва, че искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от 1209,92
лева и за периода м.08.2020г. – м.04.2022г., вкл., и да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер и за остатъка от периода. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата от
197,23 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение -
чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за
услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово
3
разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Уговорено е още, че редът и начина за
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача и се обявява по подходящ
начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период. По делото от страна на
ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства относно
цената на посочените компоненти, които формират цената на услугата дялово разпределение. При
това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово разпределение за
процесния период възлиза на претендираната сума.
По делото от страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са
ангажирани доказателства относно цената на посочените компоненти, които формират цената на
услугата дялово разпределение. При това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за
услугата дялово разпределение за процесния период възлиза на претендираната сума. Погасено по
давност с приложение на тригодишния давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД е вземането за цена за
услугата дялово разпределение за м.08.2020г. и за м.09.2020г. Размерът на непогасеното главно
вземане за периода м.10.2020г. – м.04.2022г., вкл., възлиза на сумата от 28,76 лева, определено от
съда на основание чл.162 ГПК.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземан следва да се уважи до сумата от 28,76 лева за
периода м.10.2020г. – м.04.2022г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до
окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от
периода. Искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, като от пълния
размер на разноските за настоящото производство от 132 лева (държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр.
чл.25, ал.1 НЗПП) на ищеца се следват разноски в размер на 118,46 лева, а за заповедното
производство съразмерно се следват разноски в размер на 73,59 лева.
Адв. Снежана К., предоставила безплатна правна помощ на ответника на основание чл.38,
ал.1, т.2 ЗА, видно от представените договори за правна защита и съдействие за настоящото и за
заповедното производство, има право на адв. възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА
съразмерно с отхвърлената част от исковете. Размерът на адв. възнаграждение в хипотеза на чл.38,
ал.2 ЗА се определя от съда, като то следва да се определи съгласно НМРАВ (сегашно
наименование „Наредба за възнаграждения на адвокатска работа“). За настоящото производство от
адв. възнаграждение при пълен размер от 460 лева (чл.7, ал.2, т.2 НВАР) съразмерно се следва
сумата от 47,19 лева, а за заповедното производство от адв. възнаграждение при пълен размер от
200 лева (чл.6, чл.6, ал.1, т.2, вр. пар.1 ДР на НВАР) се следва сумата от 20,52 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че А. Ц. П., ЕГН
**********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Владайска“ № 35, ет.3, офис 1 – адв. С. К., дължи на
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
“Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 1209,92
лева - цена за доставена топлинна енергия за периода м.08.2020г. – м.04.2022г., вкл. до имот на
адрес : гр. София, ж.к. „Н***, ведно със законната лихва от 03.10.2023г. (дата на подаване на
4
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 197,23 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода
15.09.2021г. – 25.09.2023г., сумата от 28,76 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода
м.10.2020г. – м.04.2022г., вкл., ведно със законната лихва от 03.10.2023г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 1348 лева и за
периода м.05.2020г. – м.07.2020г., вкл., иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 212,96 лева,
иска за цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 31,96 лева и
за периода м.08.2020г. – м.09.2020г., вкл., както и изцяло иска за сумата от 7,12 лева – обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за период на
забавата 16.10.2020г. – 25.09.2023г.
ОСЪЖДА А. Ц. П., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Владайска“ № 35, ет.3,
офис 1 – адв. С. К., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
118,46 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 73,59 лева – разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, да плати на адв. С. К. К., САК, адрес на на
упражняване на дейността : гр. София, ул. „Владайска“ № 35, ет.3, офис 1, на основание чл.38, ал.2
ЗА сумата от 47,19 лева – адвокатско възнаграждение за настоящото производство и сумата от
20,52 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – „Техем
Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Проф.
Г.Павлов“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5