РЕШЕНИЕ
№…………./27.06.2018 г.
Гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично заседание на двадесети април
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ
При
секретаря М. Кюркчиева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 2478/2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е
по искова молба с вх. № 104515 от 07.08.2017 г., подадена от „Ш.“ ЕООД, ЕИК**********,
със седалище и адрес на управление:***, 8400, Промишлена зона „**********срещу „З.К.Л.И.“
АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***.
От
дружеството-ищец са предявени при условията на кумулативно и обективно
съединяване осъдителни искове при следните квалификации :
1./ иск по чл. 405 КЗ за заплащане на сума в размер на
174 480,00 лв., представляваща неизплатена част от общо вземане в размер
на 224 480,00 лв., съставляваща застрахователно обезщетение по
застрахователен договор, сключен във формата на застрахователна полица №
0008-061/98021610000056/22.04.2016 г., за претърпяна щета върху селскостопански
култури, отглеждани от ищеца в землището на гр. Карнобат, област Б., в резултат
на застрахователно събитие, изразяващо се в градушка и проливен дъжд,
реализирали се на 16.05.2016 г., което събитие представлява покрит
застрахователен риск по застрахователна сделка, ведно с дължимата законна
лихва, считано от предявяването на иска (07.08.2017 г.) до окончателното
изплащане на сумата;
2./ иск по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 22 819,08 лв.представляваща
общия размер на обезщетение за забава за периода от 18.06.2016 г. до 04.08.2017
г., включваща законната лихва върху цялото дължимо обезщетение от
224 480,00 лв. за периода от 18.06.2016 г. до 29.12.2016 г., както и
законната лихва върху неизплатения остатък от 174 480,00 лв. за периода от
29.12.2016 г. до 04.08.2017 г.
В исковата
молба се твърди, че между ищеца - „Ш.“
ЕООД, в качеството му на застрахован, и ответника ЗК „Л.И.” АД, в качеството му
на застраховател, има сключен едногодишен застрахователен договор, произвел
действие считано от датата на сключване, а именно 22.04.2016г. Според
уговореното между страните в застрахователна полица №
0008-061/98021610000056/22.04.2016г. за застраховка на селскостопански култури,
вкл. и приложимите към нея Общи условия, ответното дружество поело задължението
срещу заплатената от ищците съвместно с ДФ „Земеделие” застрахователна премия
от 32 617,50 лв. при настъпване на застрахователно събитие да обезщети
застрахования в пълния размер за понесените от него щети и вреди на декар
застрахована площ, но не повече от размера на договорената застрахователна
стойност, равняваща се на 500.00 лв. на декар. Изложението на фактите се
продължава с това, че застрахователната премия е изплатена от застрахования и
ДФ „Земеделие” на две вноски, едната с банков превод в размер на 11 416.13лв.,
а остатъкът е заплатен от ДФ „Земеделие”, съгласно условията за подпомагане на
земеделските производители. Ищецът твърди, че на 16.05.2016г. в резултат от
проливен дъжд и паднала градушка в значителни размери, били увредени
собствените му застраховани срещу такъв риск насаждения от праскови и
нектарини. Вредите се състояли в изцяло унищожени овощни дръвчета, скършени и
пречупени клони на овощни дръвчета, съборени неузрели плодове, изцяло унищожени
и частично увредени плодове по овощните дървета, както и увреждане на
изградената в насажденията телена конструкция с бетонни колове в площите,
където са разположени въпросните насаждения.
Пояснява се, че същите били отглеждани в землището на гр. Карнобат,
местностите – „Гердеме“ /парцел с площ от 300,8 дка./ и „Антимовско шосе“ /пет
парцела с площи, както следва : 93,2 дка., 122,5 дка., 188,5 дка., 194,5 дка.,
183 дка. Поддържа се, че след
настъпилото застрахователно събитие застрахователят бил своевременно уведомен
от представител на застрахования, като нанесената щета била вписана в регистъра
на ответника под № 0000-9802-08-76-/020/2016г. Ищецът твърди, че на
17.05.2017г. бил съставен първият протокол за оглед на нанесените щети в
присъствието на представител на „С.И.” ООД, в качеството му на застрахователен
брокер на ответното застрахователно дружество, като датата на съответния
протокол била погрешно попълнена и се наложило ищцовото дружество да предприеме
необходимите мерки за поправянето й, изразяващи се в своевременно уведомяване
представителя на застрахователя за допуснатата от последния фактическа грешка.
В резултат от многобройни настоявания от страна на ищеца за осъществяване на
огледи на площите с увредени насаждения от овощни дръвчета, такива били
извършени съответно на 31.05.2016г. –за собствените парцели, находящи се в
местността „Антимовско шосе” и на 01.06.2016г. - на парцел 36525 207-1-2 с площ
от 300.8 дка. в местност „Гердеме”. За извършените огледи се съставили
констативни протоколи, които отразявали нанесените щети в проценти за всеки
отделен масив, като въз основа на тях и чрез използване методиката на
застрахователя за определяне на застрахованата стойност на застрахована площ
общата стойност според ищеца на нанесените щети възлизала на сумата от 224
480.00 лв. Въпреки така установената стойност на увредените насаждения до
датата - 29.12.2016г. ответното дружество предприело плащане само за част от дължимото обезщетение,
равняващо се на сумата от 50 000 лв. За разликата /174 480 лв./ над така
осъщественото плащане до пълния размер на установените щети ответникът отказал
да осъществи плащане на застрахователно обезщетение. В съответствие с
изложеното ищецът счита, че законовия срок от 15 дни, в които застрахователя е
трябвало да изплати кореспондиращото на обема на вредите застрахователното
обезщетение, е изтекъл и поради тази причина, освен главното си задължение,
ответника е станал адресат и на производно такова за обезщетение за забава,
равно на размера на дължимата законна лихва върху главницата от началния момент
на забавата до окончателното погасяване на задължението. Ищецът пояснява, че
трябва да се вземе предвид и направеното плащане на датата - 29.12.2016г. в
размер на сумата от 50 000.00лв, като за периода от 18.06.2016 г. до 29.12.2016
г. дължимото обезщетение за забава, представляващо законна лихва върху
главницата от 224 480.00 лв. е в размер на сумата от 12 183,65 лв., а за
периода от 29.12.2016 г. до 04.08.2017 г. е в размер на сумата от 10 635. 43
лв., изчислено върху остатъка от неплатената главница в размер на 174 480.00лв.
Претендират се разноски по делото, вкл. разходи за адвокатска защита.
В срока по
чл. 367 от ГПК ответното застрахователно
дружество е депозирало писмен отговор, с който оспорва предявените искове
изцяло, както във връзка с тяхното основание, така и по размер. Ответникът
твърди, че между страните са спорни констатациите относно увредена площ и
процент на увреда на плодовете. На първо място посочва, че съставеният констативен
протокол за оглед на щети по застраховани селскостопански култури от
17.05.2016г. не обвързва ответното дружество, поради причина, че е оформен при
липса на законен представител на застрахователното дружество, а именно е
подписан от В.Т.в качеството му на застрахователен брокер към „С.И.”. Излага се
и това, че първоначално претенцията на дружеството-ищец била предявена пред
гореспоменатия застрахователен брокер, който от своя страна на 14.05.2016г. по
електронен път осведомява ответника за постъпилото искане, като предоставя и
уведомлението на „Ш.-**”, датиращо
от 18.05.2016г. и описващо нанесените щети на праскови и нектарини вследствие
на проливен дъжд и град от 16.05.2016г. Постъпило е и искане за поправка на
датата върху съставения констативен протокол за оглед. На свои ред след като се
запознава с тази документация ответното дружество изтъква, че е уведомило ищеца, че не се обвързва със съставения
протокол, поради несъответствие между датите за момента на събитието и твърдения
оглед, както и поради непровеждане на оглед на застрахования масив от плодни
дръвчета в присъствие на представител на
ЗД „Л.И.” АД. Освен това ответникът се позовава и на това, че негови
представители не са били допуснати до оглед на уредените насаждения на датите -
31.05.2016г. и 01.06.216г., поради което и протоколите за оглед от тези дати не
били подписани от негови представители. След приключване на огледите и
сравняване на констатациите относно описана като увредена площ ответникът
констатира явно несъответствие относно застрахованата площ. Допълва се това, че
по време на оглед на увредени овощни дървета е установено увреждане на площи,
които не са част от застрахователното покритие, тъй като не са включени в застрахованите
площи. Друг правоизключващ аргумент на ответника е концентриран в насока за
отричане твърдяното от ищеца застрахователно събитие, а именно проливен дъжд,
придружен с градушка. При евентуално възприемане от съда, че предявения иск е
доказан в своето основание ответника изрично възразява по размера на исковата
претенция, като настоява понесените вреди да са в по-ниско от сочените от ищеца
размери. В този контекст се опонира и по претенциите за присъждане на
обезщетение за забава.
В срока по
реда на чл. 372 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, като с нея
поддържа исковете си и оспорва възраженията на ответника изказани в отговора
му. Развива твърденията си с това, че огледите на 31.05.2016г. и 01.06.2016г.
са извършени в присъствието на представители, както на ищеца, така и на
ответника, като поддържаното в обратна насока от застрахователя не отговаря на
истината. Квалифицира като неверни тезите на насрещната страна, че
представители на ответното дружество не са били допуснати до увредените
насаждения при осъществяването на огледите. Извежда виждане, че действията по
завеждане на щетата, наличието на проведена пълна преписка по нея, както и
плащане на част от дължимото обезщетение в размер от 50 000.00 лв., са
достатъчни основания да се приеме, че ответното дружество е отговорно да
заплати съдебно предявеното парично обезщетение за настъпило застрахователно
събитие, което е покрито от валидно сключения и действащ застрахователен
договор.
В
допълнителния отговор ответникът поддържа отговора по първоначалната искова
молба и продължава да оспорва твърденията на ищеца във връзка с предпоставките
по спорното материално право на вземане, чието присъждане се търси със съдебна
намеса. Спира се отново на протокола за оглед от 17.05.2017 г., като
подчертава, че същия не е изготвен в присъствието и при санкцията на оторизиран
представител на застрахователя. Участието на лицето –В. Т. от името на
застрахователния брокер не бил факт известен на застрахователя, като за тези
действия ЗК“Л.И.“АД научил едва когато започнала кореспонденцията между ищец и
ответник по обсъжданото застрахователно събитие. Добавя се и това, че в
овощните масиви стопанисвани от дружеството-ищец не били допуснати служители на
застрахователя за да могат същите да осъществят правомощията си по оглед на
увредените насаждения и инфраструктура, която ги обслужва. Сам по себе си факта
на завеждане на преписката и реализирането на частично плащане не обуславяли
признаване на фактическия състав на исковата претенция, защото сумата от 50 000
лв. почива на констатациите отразени в протокол за оглед изготвен на 31.05.2017
г., където е вписана и реално застрахованата площ, в рамките на която могат да
се обезщетяват увредени насаждения от твърдяното в ИМ събитие.
Софийски градски
съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно
чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Представена
е застрахователна полица № 0008-061/98021610000056, сключена на 22.04.2016 г.
между „Ш.“ ЕООД и „Л.И.“ АД, чрез застрахователен брокер „С.И.“ ООД, отнасяща
се за селскостопански култури – трайни насаждения на праскови и нектарини,
находящи се в землището на гр. Карнобат, разположени на обща площ от 1087.25
дка както следва – парцел № 36525 207-1-2 с площ 300.8 дка, парцел № 36525-28-2-1
с площ 93.2 дка, парцел № 36525-2-3 с площ 43.8 дка, парцел № 36525-28-2-4 с
площ 115.96 дка, парцел № 36525-28-2-2 с площ 148 дка, парцел № 36525-28-2-5 с
площ 286.53 дка и парцел № 36525-28-2-6 с площ 98.96 дка. Срокът на валидност
на полицата обхваща периода от 22.04.2016 г. до 22.04.2017 г. Уговорено е, че
застрахователната сума на застрахованото имущество възлиза на 500 лв. на декар
или 543 652 лв. за цялата застрахована площ. Застрахователната премия е
уговорена в размер на сумата от 33 269,85 лв., от които 12 068,47
лв., платими при сключване на договора и 21 201,38 лв., платими на
30.05.2016 г. Страните са постигнали съгласие, че покритите рискове са
градушка, буря, проливен дъжд, наводнение и осланяване.
По делото не
се спори, а и се установява от приетата като писмено доказателство по делото
квитанция от 26.04.2016 г., че застрахования-ищец е изпълнил задължението си да
заплати първата вноска по уговорената застрахователна премия, като е внесена
сума в размер на 12 068,47 лв. Между страните по делото не се спори и
относно това, че впоследствие, съгласно условията за подпомагане на
земеделските производители от страна на ДФ „Земеделие“ е извършено директно
плащане към застрахователя и на втората вноска по уговорената между страните застрахователна
премия в размер на сумата от още 21 201,38 лв.
Сред
събраните в кориците на делото писмени доказателства е писмо от инж. Т.,
ръководител на Хидрометеорологична обсерватория – гр.Б., издадено по искане на
„Ш.“ ЕООД, от което се установява, че между 16:30 и 17:15 часа на 16 май 2016
г. в района на гр. Карнобат се развила и дисипирала мощна конвекция с височина
на облаците от 10-12 км и максимална отражаемост 60-65 dBz, което сочело за наличие на град.
Посочва се, че при тези показатели на изображението на метеорадара може да се
твърди че при земята валежите са били интензивни и придружени от град.
С
уведомление от 18.05.2016 г. представител на застрахованото дружество „Ш.“ ЕООД
е известил застрахователя за настъпила щета на имущество, предмет на обсъдения
застрахователен договор, а именно, че на 16.05.2016 г. в резултат на проливен
дъжд, придружен с градушка с големина на ледените ядра равна на орех, са били
увредени, насажденията с праскови и
нектарини, находящи се в землището на гр. Карнобат, предмет на застраховката,
като вредите се изразявали в изцяло унищожени овощни дървета, скършени и
пречупени клони, съборени неузрели плодове, изцяло унищожени и частично
увредени плодове по овощните дървета, увреждане на изградената телена
конструкция с бетонни колове в тези насаждения.
Като част от
изготвената по възникналото застрахователно събитие преписка по делото са
приети протокол от 31.05.2016 г. и протокол от 01.06.2016 г. за оглед по щета с
№ 0000980205167820/14.05.16.2010 г., изготвени и подписани от комисия в състав С.С.К.,
представител на ответното застрахователно дружество, С.М.Г., представител на „Ш.“
ЕООД и А.С.И., вещо лице, в които е отразено, че при осъществен оглед на
застрахованите площи с насаждения, находящи се в м-т „Антимовско шосе“, а
именно – парцел № 36525-28-2-1 с площ 93.2 дка, парцел № 36525-2-3 с площ 43.8
дка, парцел № 36525-28-2-4 с площ 115.96 дка, парцел № 36525-28-2-2 с площ 148
дка, парцел № 36525-28-2-5 с площ 286.53 дка и парцел № 36525-28-2-6 с площ
98.96 дка, съответно парцел № 336525-207-1-2 с площ 300.8 дка, находящ се в м-т
„Гердеме“, при заявено събитие „буря с градушка с големина на среден орех“,
състояло се на 16.05.2016 г., на място е констатирано наличието на свалени
плодове по повърхността на почвата, наранени плодове по дърветата, счупени
клонки, рани по кората на едногодишните клонки и на скелетните клони, разкъсани
листа. Установено е наличието на ударени плодове от градушка и паднали плодове
по земята. В протоколите се съдържат констатации, че настъпилото
застрахователно събитие е засегнало цялата застрахована площ, като е установена
и съответната степен на увреждането във всяка от застрахованите площи – 1/ парцел
36525-28-2-1 с площ 93.2 дка със степен на увреждане 48 %, 2/ парцел
3652-28-2-5 с площ 122.5 дка – степен на увреждане 45 %, 3/ парцел
36525-28-2-6-/35625-28-2-5 с площ 188.5 дка – степен на увреждане 42 %, 4/
парцел 36525-28-2-4/36525-28-2-5 с площ 194.5 дка – степен на увреждане 31 %,
5/ парцел 36525-28-2-2/36525-28-2-3 с площ 183.0 дка – степен на увреждане 11 %
и 6/ парцел 36525-207-1-2 с площ 300.8 – степен на увреждане 63 %.
По делото е
представена и разменена между страните кореспонденция във връзка с уреждане на
възникналата претенция по щета по повод настъпилото застрахователно събитие от
16.05.2016 г., вкл. писмо изх. № 11/03.06.2016 г., с което застрахователят е
информиран за банковата сметка, по която следва да бъде платено следващото се
от него застрахователното обезщетение. С писмо изх. № 23/27.12.2016 г. до
застрахователя е отправена покана за плащане на дължимото застрахователно
обезщетение.
Между
страните по делото не се спори, че на 29.12.2016 г. ЗК „Л.И.“ АД е платило по
посочената от „Ш.“ ЕООД банкова сметка *** 50 000 лв. по щета с №
0000980205167820/14.05.16.2010 г.
По делото е
представено писмо изх. № 1/17.01.2017 г., с което „Ш.“ ЕООД е отправило до ЗК „Л.И.“
АД повторна покана за плащане на остатъка от дължимото застрахователно
обезщетение по щета с №
0000980205167820/14.05.16.2010 г.
По делото са
събрани гласни доказателства посредством извършени разпити на доведени от всяка
от страните по спора свидетели.
Разпитана,
свидетелката Г., сестра на С. Г. – управител на ищцовото дружество „Ш.-**“ ЕООД,
заявява, че е управител на „П.“ ЕООД. Посочва „Ш.-**“ ЕООД да отглежда две
овощни градини с праскови с площ съответно от 800 дка и 300 дка, намиращи се в
землището на гр. Карнобат. Добавя и това, че на овощните насаждения обработвани
от „Ш.-**“ ЕООД ежедневно има оперативни агрономи, които извършват
всекидневните мероприятия. На 16.05.2016 г. свидетелката и сестра ѝ
получили обаждане, че над насажденията вали град. Непосредствено след
градушката свидетелката и сестра й /управител на ищеца/ посетили градините,
където установили, че прасковените насаждения са сериозно пострадали. Заварили
много паднала листна маса, плодове, късове лед с големина на орех и по-големи.
По дърветата почти нямало плодове или това, което било останало било разцепено.
Клоните били наранени или начупени. След като установили състоянието на
обектите незабавно се обадили на В.Т., представител на застрахователния брокер
„С.И.“ ООД, чрез когото била сключена застрахователната полица с ответника. На
следващия ден – 17.05.2016 г. бил извършен оглед от брокера, който довел със
себе си г-жа М. и проф. Х.. Г-жа М., изпълнителен директор на ЗК „Л.И.“ АД
пристигнала по-късно на същия ден с придружител като прекарала на обекта около
10 минути, огледала и тръгнала без да се обади. Огледът бил извършен от г-н Т.
и вещите лица. Следващи посещения от представители на ЗК „Л.И.“ АД били
извършени на 31 май и на 1 юни през 2017 г. Г-жа М. пристигнала на сутринта на
31 май с екип, представители на застрахователя, и вещи лица. Огледът приключил
към 19:00 часа, след което се пристъпило към оформяне на протоколите.
Свидетелката посочва, че нито по време на огледа, нито впоследствие при
оформяне на протоколите между страните е имало някакво противоречие по
отношение на удостоверените обстоятелствата. На следващия ден бил извършен
оглед и на другото, по-малкото по площ насаждение. След края на огледа отново
били изготвени съответните протоколи.
При разпита
си свидетеля К. заявява, че работи като подвижна охрана. Посочва, че
насажденията на „Ш.-**“ ЕООД с праскови и нектарини се намират в района на гр.
Карнобат, близо до магистрала „Тракия“ на около един километър едно от друго.
Свидетелят твърди, че на 16.05.2016 г. се намирал на градините, като след обяд
в продължение на около 30 минути паднала много сериозна градушка с големината
на орех. Уведомил управителя на „Ш.-**“ ЕООД по телефона, след което заедно с
тях отишли да видят пораженията – начупени клони, паднала листна маса, увредени
плодове. Прасковените дървета били обрулени, с начупени клони, почти без листа.
Свидетелят посочва, че бил на обектите и на 31 май и на 1 юни, когато били
извършени огледи. Твърди, че до огледа били допуснати всички представители на
застрахователя, като на никого не бил отказан достъп.
Разпитан
свидетелят В. заявява, че работи като директор на дирекция „Корпоративна
сигурност и управление на риска“ в ЗК „Л.И.“ АД. На 31 май и на 01 юни през
2016 г., по разпореждане на изпълнителния директор на компанията, придружил
г-жа М. на огледите в района на гр. Карнобат. Освен свидетеля и г-жа М. екипът
на застрахователя включвал негов колега – Х.С., както и две вещи лица – мъж,
професор, когото взели от гр. Пловдив и жена, около 70-годишна, която взели от
Хасково. Огледът на застрахованите територии продължил два дни. Първата градина
се намирала по стария път за гр.Б.. Свидетелят посочва, че в огледа участвали
единствено вещите лица, собствениците на градината и техни служители. Огледът
продължил до около 17 часа, когато завалял дъжд. Протоколите се оформили след
това в административната сграда на собственичките в гр. Карнобат, където между
страните се водили спорове. Свидетелят посочва, че през това време той и
колегата муС.били долу. На следващия ден на огледа г-жа М. не присъствала, тъй
като трябвало да присъства на друг оглед в гр. Сливен. Вещото лице от гр.
Пловдив отказало да присъства на огледа на втория ден. След това, при оформяне
на протоколите нямало спорове.
При разпита
си свидетелятС.заявява, че работи като експерт в дирекция „Корпоративна
сигурност и управление на риска“ в ЗК „Л.И.“ АД. В края на май били
командировани в гр. Карнобат във връзка с оглед по повод на паднала по-рано през
месеца градушка. Свидетелят, г-н В. и г-жа М. тръгнали от гр. София, като
минали през гр. Пловдив и през гр. Хасково за да вземат двамата експерти. Двете
градини били почти една срещу друга – на стария път в посока гр.Б.. Свидетелят
твърди, че той и колегата му В. били допуснати до обекта заедно с експертите,
г-жа М. и служители на фирмата, която обслужва обектите. Свидетелят посочва, че
намерението на експертите и на собствениците било огледите да се проведат като
се свалят плодове от определен брой дърветата по редовете и да се сортират.
Огледът продължил два дни. След обед на първия ден имало силна буря. Всички
отишли в базата на собствениците, където се пристъпило към съставяне на
протоколите. Експертът от гр. Пловдив не присъствал на огледа на втория ден.
По делото е
назначена комплексна съдебна агро-икономическа експертиза, чието заключение
съдът възприема като компетентно и мотивирано и от което се установява, че при
огледа на място реализиран на датата - 24.03.2018 г., насажденията, находящи се
в застрахованите площи в землището на гр. Карнобат се намират в много добро
агро-техническо състояние. При огледа се установили следи от наранявания,
причинени от градушка, без обаче експертизата да е в състояние да даде точен
отговор за размера на нанесените щети, поради обстоятелството, че вредоносното
събитие се е състояло почти две години преди извършването на наблюдението от
03.2018 г. С оглед информацията, съдържаща се в констативните протоколи,
изготвени на 31.05.2016 г. и на 01.06.2016 г. при предварителните и
окончателните огледи на щетите по застрахованите площи, вещите лица изчисляват
застрахователното обезщетение в размер на сумата от 224 480 лв. Установява
се, че законната лихва върху сумата от 255 512 лв. за периода от
18.06.2016 г. до 29.12.2016 г. възлиза на сумата от 12 153,34 лв., а тази
върху сумата от 175 512 лв., начислена за периода от 29.12.2016 г. до 01.08.2017
г. – на сумата от 10 433,21 лв.
При
изслушване на заключението в съдебно заседание при поставяне на въпроси от
страните вещото лице-счетоводител е пояснило, че размера на законната лихва върху
сумата от 255 512 лв., начислена за периода от 18.06.2016 г. до 29.12.2016 г.,
е изчислено с оглед отношението между сумата от 255 512 лв., посочена в
условието на задачата, поставената на експертизата, и сумата от 224 480
лв. – размера на дължимото според заключението застрахователно обезщетение.
Вещото лице пояснява, че в случай, че за основа за начисляване на лихвата бъде
приета сумата от 224 480 лв., на която заключението приема да възлиза
общият размер на дължимото застрахователно обезщетение, то тогава законната
лихва за периода от 18.06.2016 г. до 29.12.2016 г. би възлизала на сумата от
12 097,72 лв. По същия подход на изчисляване на законната лихва за периода
от 29.12.2016 г. до 01.08.2017 г. върху остатъчна главница в размер на
174 480 лв., вместо върху 175 512 лв. – сумата, посочена в условието
на поставената на експертизата задача, размерът на законната лихва възлиза на
сумата от 10 371,96 лв., вместо на 10 433,21 лв.
Други
допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
І. Относно предявения за разглеждане иск при квалификацията
на чл. 405, ал. 1 КЗ :
Основателността
на исковата претенция предполага осъществяването на фактически състав, включващ
следните елементи: 1) наличието на валиден договор за имуществена застраховка,
сключен между застрахователя и увреденото лице, с предмет процесното имущество;
2) настъпването в периода на осигуреното застрахователно покритие на събитие,
попадащо в обхвата на покрития от застрахователя риск; 3) наличието на щети по
застрахованото имущество, настъпили в резултат на застрахователното събитие; 4)
изправност на застрахованото лице по отношение на задълженията му за заплащане
на застрахователна премия, уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие в срок и представяне на необходимите за
установяването му документи.
С договора
за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на
договорена застрахователна премия да поеме определен риск и при настъпване на
предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования
застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди в
размер, равен на този на вредата към деня на събитието.
От събраните
по делото доказателства се установява, че към момента на соченото в исковата
молба събитие между „Ш.“ ЕООД и „Л.И.“ АД е възникнало и е съществувало
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка,
обективиран в застрахователна полица № 0008-061/98021610000056, подписана на
22.04.2016 г. и предвиждаща като обект на застрахователна закрила селскостопански
култури – трайни насаждения на праскови и нектарини, находящи се в землището на
гр. Карнобат, разположени на обща площ от 1087.25 дка както следва – парцел №
36525 207-1-2 с площ 300.8 дка, парцел № 36525-28-2-1 с площ 93.2 дка, парцел №
36525-2-3 с площ 43.8 дка, парцел № 36525-28-2-4 с площ 115.96 дка, парцел №
36525-28-2-2 с площ 148 дка, парцел № 36525-28-2-5 с площ 286.53 дка и парцел №
36525-28-2-6 с площ 98.96 дка, при застрахователна сума възлизаща на 543 652
лв. (по 500 лв. за всеки декар) с предвидени рискове градушка, буря, проливен
дъжд, наводнение и осланяване. Общият размер на възприетата от страните
застрахователна премия, която застрахованият е поел ангажимент да заплати
възлиза на сумата от 33 269,85 лв., чието плащане е разсрочено на две вноски.
Между
страните по делото не се спори по отношение на обстоятелството, че задължението
за заплащане на застрахователната премия в размер на сумата от 33 269,85
лв. е било изпълнено надлежно като на 26.04.2016 г. на застрахователя е била
платена първата вноска в размер на 12 068,47 лв., от които 652,35 лв. – данък
по в размер на 2% по ЗДЗП, а впоследствие е била платена и останалата част от
застрахователната премия в размер на 21 201,38 лв.
Волята на
страните в застрахователния договор разкрива, че те са се обвързали по между си
относно съществуване на застрахователно покритие по възникналото между тях
застрахователно правоотношение за рискове градушка, буря, проливен дъжд,
наводнение и осланяване.
За
материалната предпоставка свързана с настъпването в срока на застрахователното
покритие на договора на застрахователно събитие в проведеното производство
се събраха множество различни по
правната си природа доказателства – писмени и гласни, както и е прието
заключение по допусната комплексна съдебна агро-икономическа експертиза. От
анализа на тези доказателства реализацията на събитието на дата 16.05.2016 г.
се установява еднопосочно без да остават съмнения в обратна насока. Настъпилият,
покрит риск по полицата се състои в реализирането на проливен дъжд, придружен
от градушка, на територията на землището на гр. Карнобат, където са ситуирани и
застрахованите според полицата площи с насаждения обработвани от
дружеството-ищец. Моментът на възникването му е обхванат от периода на
валидност на сключената между страните застрахователна полица. Ясно установени
по делото са основните признаци на събитието, а именно, че на датата16 май
20016 г. в часовия интервал между 16:30 и 17:15 часа в района на землището на
гр. Карнобат се е изсипал проливен дъжд, придружен с градушка. Площите, на
които се намират насажденията с праскови и нектарини, предмет на договора за
застраховка, са били повсеместно засегнати от валежите, което обстоятелство се
потвърждава от нарочните констатации в този смисъл, съдържащи се в протокол от 31.05.2016
г. и протокол от 01.06.2016 г. за оглед, съставени и подписани от комисия, в
която е участвал и представител на ответното застрахователно дружество. Пак в
тази насока са концентрирани и свидетелските показания на очевидците – Г. и К.,
които съдът кредитора, защото са в унисон с останалия събран по делото
доказателствен материал. Тук е мястото да се посочи, че извода на съда за
реализацията на проливен дъжд, придружен с градушка в пределите застрахованите
парцели със селскостопански насаждения в рамките на процесните ден и интервал
от време не се разколебава от поместената в писмо на НИМХ при БАН от 19.03.2018
г. информация за данните засечени от най-близката до района на събитието
метрологична станция разположена в гр. Карнобат. Това е така, защото макар в
посочената станция да са регистрирани само данни за валеж от дъжд, но не и
такъв от град, то изрично е добавено, че метрологичните явления характеризиращи
се, като проливен дъжд и град /особено характерни за топлото полугодие/ имат относително
малки размери и локален характер, поради което понякога не могат да бъдат
регистрирани в точките от мрежата за метрологични наблюдения установени от НИМХ
при БАН, вкл. и, че установените купесто-дъждовни облаци и явления са от
категорията да предизвикат падането на град. Предвид този условен характер на
дадената информацията съдът приема, че е имало наличие на проливен валеж от
дъжд придружен от град, като същия е бил локализиран и над обсъжданите
застраховани площи. Макар и косвени в тази насока са и наблюденията на вещото
лице – агроном, което при непосредствения оглед на насажденията е забелязал по
същите следи типични за нанасяне от валеж на градушка. При така направените разсъждения следва да се
приеме за доказано, че на посочената в исковата молба дата – 16.05.2016 г., се
е реализирало застрахователно събитие проливен дъжд, придружен с градушка,
което е засегнало застрахованото имущество. Застрахователното събитие е
възникнало в срока на действие на застрахователния договор, съответно попада
във времевия обхват на осигуреното от ответното дружество покритие. Налице са и
останалите предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя,
доколкото се установява, че след настъпването на застрахователното събитие,
застрахованият е изпълнил задължението си за своевременно уведомяване на
застрахователя относно случилото се събитие и произведените от него щети по
насажденията, както и за предоставяне на документите от значение за установяване
на относимите към заведената щета обстоятелства, включително своевременно
осигуряване на оглед на увреденото имущество от представители на ответника.
Доколкото по
делото се доказва наличието на основанието на предявения иск за заплащане на
застрахователно обезщетение, следващият въпрос, по който настоящият състав
следва да формира позиция е този за дължимия размер на полагащото се в полза на
застрахования застрахователното обезщетение. Трябва да се отбележи, че същото
следва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като доказването ѝ е в тежест на
застрахования.
Проверката
на събрания по инициатива на страните доказателствен материал еднозначно
показва настъпването на описаните в исковата молба щети, представляващи изцяло
унищожени овощни дървета, скършени и пречупени клони, съборени неузрели
плодове, изцяло унищожени и частично увредени плодове по овощните дървета,
както и увреждане на изградената телена конструкция с бетонни колове в тези
насаждения. От приетите като писмени доказателства по делото протокол от
31.05.2016 г. и протокол от 01.06.2016 г. за оглед, съставени и подписани от
комисия, в която е участвал и представител на ответното застрахователно
дружество, се установява възприетата между страните степен на увреждане на насажденията,
намиращи се във всяка от застрахованите площи както следва – насажденията в
парцел 36525-28-2-1 с площ 93.2 дка са със степен на увреждане 48 %,
насажденията в парцел 3652-28-2-5 с площ 122.5 дка са със степен на увреждане
45 %, насажденията в парцел 36525-28-2-6-/35625-28-2-5 с площ 188.5 дка са със
степен на увреждане 42 %, насажденията в парцел 36525-28-2-4/36525-28-2-5 с
площ 194.5 дка са със степен на увреждане 31 %, насажденията в парцел
36525-28-2-2/36525-28-2-3 с площ 183.0 дка са със степен на увреждане 11 % и
насажденията в парцел 36525-207-1-2 с
площ 300.8 са със степен на увреждане 63 %. Съдът кредитира тези доказателства
предвид това, че същите не се опровергават от други, приведени от ответника в
процеса такива, и установяват относими за спорното материално право
обстоятелства, а именно обема на реализиралите се вследствие на
застрахователното събитие щети. Предприетото от ответника оспорване на
съдържанието на така съставените протоколи е неуспешно, доколкото
протоколираните данни са последица от съвместно осъществен оглед по
предварително изработена от участниците в него методика за извършването му,
като резултатите са скрепени и изнесени в протокола без направата на каквито и
да е било забележки, вкл. от изрично натоварения с огледа представител на
застрахователя /експерт разполагащ с нужната компетентност/. Нередности при
извършването на огледите не се установяват и от разпитите на свидетелите
ангажирани от самия ответник, които не възпроизвеждат факти свързани със
създаването на опорочаване на огледа, вкл. препятстване същия да бъде извършен
съобразно изискванията на застрахователя. Подходът на страните да пристъпят към
съставянето на протоколите на място различно от овощните градини, а именно в
административната сграда, където се помещава дружеството-ищец е напълно
разбираем и удачен с оглед завалелия дъжд. Освен това напълно уместно е
протоколите да се оформят именно след приключване процеса на огледа, когато
участващите в този процес субекти придобият пълна представа за състоянието на
преглежданите от тях градини и реализиралите се в тях щети.
Отчитайки
размера на уговорената застрахователна сума, а именно – 500 лв. за всеки декар
с насаждения, възприетата между страните по делото степен на увреждане на
застрахованите площи с насаждения, както и размерът на всяка от тези площи, то
съдът приема, че общият размер на застрахователното обезщетение, което се
доказва от ищеца да се е породило в неговата правна сфера възлиза на сумата от
224 480,00 лв., разпределена както следва – 94 752 лв. за
насажденията с нектарини в парцел 36525-27-1-2 с площ 300.8 дка и степен на
увреждане 63%, 22 368 лв. за насажденията с праскови в парцел 36525-28-2-1
с площ 93.2 дка и степен на увреждане 48% , 10 065 лв. за насажденията с
праскови, намиращи се парцел 36525-28-2-2 и парцел 36525-28-2-3 с площ 183 дка
и степен на увреждане 11%, 30 147,50 лв. за насажденията с праскови,
намиращи се в парцел 36525-28-2-4 и 36525-28-2-5 с площ от 194.5 дка и степен
на увреждане 31%, 27 562 лв. за насажденията с праскови, намиращи се в
парцел 36525-28-2-5 с площ от 122.5 дка и степен на увреждане 45% и 39 585
лв. за насажденията с праскови, намиращи се в парцел 36525-28-2-5 и 36525-28-2-6
с площ 188.5, и степен на увреждане 42 %.
Безпочвено е
възражението на ответника, че от него се търси плащане на застрахователно
обезщетение за територии с насаждения, които не са в обхвата на
застрахователното покритие по породеното между страните застрахователно
правоотношение. Видно е, че сборът на отделните парцели, които фигурират в
протоколите за оглед съставлява площ от 1 082,5 дка. Тази площ дори е по-малка от застрахованата с
полицата площ – 1 087,25 дка. Допуснатата неточност в протокола от
31.05.2016 г. относно площта на парцел 3652528-2-1, която е предмет на
застраховане /93,2 дка./ и тази, която е пострадала от събитието /97,5 дка./ по
никакъв начин не рефлектира върху размера на търсеното за присъждане
застрахователно обезщетение, защото този размер е изчислен върху площ от 93,3
дка., колкото е и реално застрахованата такава.
Настоящата
инстанция, отчитайки обстоятелството, че от страна на застрахователното
дружество по процесната щета е извършено доброволно плащане изчерпващо се в
размер на сумата от 50 000 лв., намира, че съдебно предявеното вземане за
обезщетение относно реализиралия се по отношение на него застрахователен риск в
обхвата на действие на сключената на 22.04.2016 г. полица на основание чл. 405,
ал. 1 КЗ следва да се присъди в пълния му заявен от ищеца размер от 174 480 лв.
ІІ. Относно предявения за разглеждане иск при
квалификацията на чл. 86, ал. 1 ЗЗД :
За да
възникне вземане за обезщетение за забава, субектът който се позовава да е
кредитор на такова трябва да установи наличие на главен дълг, чието изпълнение
е забавено от длъжника след момента на установения падеж за плащане,
респективно да установи периода на забавата, както и конкретния размер на
полагащото се за този период обезщетение в размер на законната лихва.
Ответната
страна е изпаднала в забава с изтичането на определения в чл. 405, ал. 1 вр.
чл. 108, ал. 1, т. 1 КЗ срок от 15 дни, броени от снабдяването на застрахователя с всички
доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на
претенцията на застрахования, предвид което настоящият състав намира искът по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 405, ал. 1 КЗ за доказан в своето основание. В случая
претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за забава е станала изискуема,
считано от 17.06.2016 г., към която дата, съобразявайки ангажираните от
страните писмени доказателства, съдът намира да са изтекли повече от 15 дни
откакто застрахователят е бил снабден с необходимите документи по повод
образуваната пред него преписка по щета.
По делото
беше безспорно установено, че на 29.12.2016 г. ЗК „Л.И.“ АД е платило на ищеца
сумата от 50 000 лв., представляваща част от общия размер на породилото се
вземане за застрахователно обезщетение, възлизащо на сумата от общо 224 480 лв., изискуемо, считано от
17.06.2016 г. Следователно застрахователят е бил в забава по отношение на
задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на
224 480 лв. в периода от 17.06.2016 г. до 28.12.2016 г., след което
забавата е продължила, но единствено по отношение на непогасеният остатък от
задължението в пределите до 174 480 лв. При изложените съображения акцесорната
претенция на ищеца за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху дължимото застрахователно обезщетение в размер на 224 480 лв.
следва да бъде уважена за периода от 18.06.2016 г. до 28.12.2016 г. за сумата в
размер на 12 097,64 лв., като за разликата до пълния ѝ предявен
размер от 12 183,65 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена.
При
установяване размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва,
дължимо за периода от 29.12.2016 г. до 04.08.2017 г., върху непогасения остатък
от задължението на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение
следва да бъде съобразено, че при изчисляване на този размер заключението на
комплексната агро-икономическа експертиза е използвало като основа, посочената
в условието на поставената му задача сума от 175 512 лв., докато
установеният в хода на делото действителен размер на главницата след 29.12.2016
г. възлиза на сумата от 174 480 лв. На следващо място не следва да бъде
пренебрегвано и това, че заключението е изчислило размерът на дължимата за
посочения в поставената му задача период – от 29.12.2016 г. до 01.08.2017 г.,
който е по-кратък от исковия, обхващащ дните от 29.12.2016 г. до 04.08.2017 г. С
оглед на изложеното, при съобразяване на данните от заключението с пълното
времетраене на исковия период, както и с действителния размер на установената по
делото главница, настоящият състав намира, че претенцията на ищеца за заплащане
на законна лихва за забава, начислена за периода от 29.12.2016 г. до 04.08.2017 г., върху остатъка от
дължимото застрахователно обезщетение след осъщественото на 29.12.2016 г.
частично погашение, възлизащ на сумата от 174 480 лв., следва да бъде уважена за
сумата в размер на 10 517,25 лв., като за разликата до пълния ѝ предявен
размер от 10 635,43 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена.
По отговорността на страните за разноските реализирани
в настоящото производство :
При този
изход на спора право на разноски се поражда и за двете страни по състоялия се
съдебен процес. Относно разноските, направени от ищеца, съдът констатира, че
същите възлизат в общ размер на 18 351,97 лв. и съставляват такива за заплатена
държавна такса, депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение.
Съразмерно на уважената част от исковете в полза на ищеца подлежат на
присъждане разноски в размер на сумата от 18 332,97 лв. Съдът констатира, че
разноските, които ответникът е доказал да е сторил по повод предприетата от
него съдебна защита възлизат на сумата от 5 лв. – такса за издаване на съдебно
удостоверение. По отношение на разноските, полагащи се на ответника за
поисканото от него заплащане на възнаграждение за представлявалия го в
производството юрисконсулт, то за определянето на размера на същото следва да
бъде отчетено правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, в действащата към приключване на
устните състезания редакция, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Така
съдът определя юрисконсултското възнаграждение, полагащо се за
представителството на „З.К.Л.И.“ АД, в размер на 300 лв. Съблюдавайки тези
видове и размери на разноските сезираният съд, намира, че съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове на ответника се следват 0,31 лв., като
съдебни разноски.
Така мотивиран
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на
„Ш.“ ЕООД, ЕИК**********, със седалище и адрес на управление:***, 8400,
Промишлена зона „********, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата в размер от 174
480,00 лв., ведно с дължимата законна лихва, считано от 07.08.2017 г. до окончателното изплащане на главния
дълг – дължим остатък от застрахователно обезщетение по застрахователен
договор, сключен във формата на застрахователна полица №
0008-061/98021610000056/22.04.2016 г., за претърпяна щета върху селскостопански
култури, отглеждани от ищеца в землището на гр. Карнобат, областБ., в резултат
на застрахователно събитие, изразяващо се в градушка и проливен дъжд,
реализирало се на 16.05.2016 г.
ОСЪЖДА
„З.К.Л.И.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати в полза на „Ш.“ ЕООД, ЕИК**********, със седалище и адрес на
управление:***, 8400, Промишлена зона „********, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 12 097,64
лв. – представляваща
обезщетение за допусната забава в плащането на главното вземане /224 480 лв./
начислено за периода от 18.06.2016 г. до 28.12.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената сума от 12 097,64 лв. до пълня му
предявен размер от 12 183,65 лв.
ОСЪЖДА
„З.К.Л.И.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати в полза на „Ш.“ ЕООД, ЕИК**********, със седалище и адрес на
управление:***, 8400, Промишлена зона „********, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер от 10 517, 25 лв. – представляваща обезщетение за
допусната забава в плащането на главното вземане /174 480,00 лв./ начислено за
периода от 29.12.2016 г. до 04.08.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума от 10 517,25 лв. до пълня му предявен размер от 10 635,43
лв.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на „Ш.“ ЕООД, ЕИК**********, със седалище и
адрес на управление:***, 8400, Промишлена зона „********, сумата в размер от 18
332,97 лв. – направени от ищеца разноски пред настоящата инстанция, съразмерно
на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Ш.“ ЕООД, ЕИК**********, със седалище и адрес
на управление:***, 8400, Промишлена зона „********, да заплати на „З.К.Л.И.“
АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер от
0,31 лв. – направени от ответника разноски пред настоящата инстанция,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: