Р Е Ш Е Н И Е
№ 214
гр. Велико Търново, 29.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
И с участието |
|
на прокурора |
Донка Мачева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10253 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2019 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът Д.С.Г.
*** обжалва решение №374/23.07.2019 г., постановено по АНД №610/2019 г. по
описа на Горнооряховският районен съд в частта му, с която е потвърдено
наказателно постановление №19-0319-000073/08.03.2019 г. на началника на РУ –
Полски Тръмбеш, като неправилно.
Доколкото може да се извлече от семплото
съдържане на касационната жалба, касаторът счита, че
решението е неправилно поради неправилно приложен закон – касационно основание
по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Ответникът по касация Районно управление – Полски Тръмбеш при ДОМВР –
Велико Търново, не взима становище по касационната жалба, прокурорът дава
заключение за неоснователността и.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваната част от въззивното решение районният
съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление №19-0319-000073/08.03.2019
г. на началника на РУ – Полски Тръмбеш, в частта му, с която на настоящият касатор на основание чл.183, ал.4, т.7, предложение първо
от ЗДвП е наложена глоба от 50 лв.
За да постанови този резултат ГОРС
е приел, че НП е издадено от компетентен орган, като
административно-наказателното производство е протекло без съществени нарушения
на административно-наказателните правила, а акта за установяване на нарушението
и наказателното постановление са формално законосъобразни. Изрично е аргументирано
в решението, че НП съдържа пълна и ясна обстоятелствена част досежно описанието на конкретното нарушение.
Що се касае до съставомерността на деянието,
то съдът е посочил, че касаторът с поведението си не
е спазил изискването на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като без
отношение към тази съставомерност е твърдението, че касаторът тъкмо бил потеглил и затова не е поставил обезопасителен колан. Що са касае до фактите, то съдът е
възпроизвел описаното в постановлението, според което описание касаторът управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“ №***,
без да постави обезопасителен колан, с който този
автомобил е бил оборудван.
На практика, защитната теза на касатора с оглед и на представените нови писмени
доказателства е за здравословен проблем, който препятства използването на такъв
колан и води до ненаказуемост на деянието.
Всъщност, от преписката се установява, че при съставянето на акта за
нарушение в присъствието на свидетеля на нарушението Д. Д.е констатирано, че
жалбоподателят управлява посочения автомобил без поставен обезопасителен колан.
В акта е посочено, че той има възражения, но в какво се състоят тези възражения
не е отбелязано. Такива възражения, придружени с релевантни доказателства или
искания за събиране на доказателства не са представени и в срока по чл. 44,
ал.1 от ЗАНН.
От разпита на свидетеля Й.се установяват обстоятелствата, вписани както
в АУАН, така и в НП.
Едва пред касационната инстанция са представени амбулаторен лист
№10/28.01.2019 г., издаден след посещение на СИМП, установяващ есенциална хипертония и отслабено везикуларно
дишане без хрипова находка и амбулаторен лист №285 от
11.02.2019 г., издаден след преглед при СИМП, установяващ същото основно
заболяване, при налично обективно състояние оток на дясната колянна
става с ограничена подвижност.
Констатираните чрез тези доказателства обстоятелства обаче не
установяват трайно увреждане на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат,
а и касаторът не управлява адаптирано превозно
средство, поради което не е приложим режима, посочен в разпоредбата на чл.137а,
ал.2, т.3 от ЗДвП. Не е приложим за него и режима, посочен в т.2 от тази
разпоредба. Според нея могат да не използват обезопасителни
колани лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. Констатираното към 28.01.2019 г.
отслабено везикуларно дишане, с оглед на датата на
амбулаторния лист, както и липсата на отразяване на този здравословен проблем
към момента на прегледа, установен с втория амбулаторен лист означава, че в
момента на нарушението касаторът не е имал
здравословен проблем, пречещ му да използва обезопасителния
колан. Като физическо състояние, препястващо
ползването на колан не може да се квилифицира и основното
заболяване на касатора, което е първична хипертония.
Законосъобразно при това положение въззивният съдът приема, че деянието на касотар
е съставомерно по текста на чл.183,
ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.
Останалите изложени в решението на съда
доводи досежно формалната и материално-правната
законосъобразност на процесното наказателно
постановление напълно се споделят от касационната инстанция и не следва да
бъдат преповтаряни, тъй като са основани на всестранен анализ на събраните по
делото доказателства - арг. и от чл.221, ал1 от АПК вр.
с чл.63 от ЗАНН.
Правилното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №374/23.07.2019 г., постановено по АНД №610/2019
г. по описа на Великотърновският районен съд в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.