Р Е Ш Е Н И Е
№ 260046
гр. Н., 25.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Н., в публичното си заседание на четиринадесети
май през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа
докладваното от съдия Маркова АНХД №383 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Подадена е жалба на основание чл.59 от ЗАНН от страна
на „***“ – ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул. „***“,
№***, представлявано от А.К.С., чрез пълномощника адв. С. Т. ***, против
наказателно постановление №27-0000396 от 19.08.2020 г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” – гр. Ш., с което на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда на дружеството - жалбоподател
е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
Жалбоподателят счита, че постановлението е
незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В случая била нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, тъй като описанието на изпълнителното деяние било бланкетно. Не можело
да се прецени дали е налице нарушение по чл.301, ал.1 от КТ, защото не било
изяснено кой е работодател на лицето, посочено в постановлението като прието на
работа и кой го е допуснал до обекта. Също така не били посочени
доказателствата, въз основан на които се правил извод, че лицето е било прието
на обекта с цел работа, а не по друга причина. Жалбоподателят твърди, че лицето
А.К.А. се намирало в обекта в деня на проверката поради обстоятелството, че
негов роднина, който работел на обекта, го взел със себе си, но не с цел
полагане на труд. Също така в постановлението липсвало описание на конкретни
факти, свързани с изпълнителното деяние на нарушението, което също
представлявало съществено процесуално нарушение, рефлектиращо върху правото на
защита на жалбоподателя, и представляващо основание за отмяна на
постановлението. Наред с това не били изложени и мотиви защо при налагане на
административното наказание наказващият орган определил наказанието над
законовия минимум. Липсвала мотивация за преценката на наказващия орган относно
размера на наказанието. По тези съображения, представителят на дружеството моли
наказателното постановление да бъде отменено, а в случай, че съдът счете, че е
налице осъществено административно нарушение, то да намали размера на
наложеното наказание до предвидения в закона минимален размер.
Въззиваемата страна, чрез представителя си юрисконсулт
Д. В-И счита, че в случая от събраните доказателства безспорно се доказва
осъществен състав на административно нарушение. Счита, че наказателното
постановление е законосъобразно и правилно. Поради тези съображения,
представителят на въззиваемата страна моли, постановлението да бъде потвърдено.
Като
съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради
което се явява процесуално допустима.
С акт за установяване на административно нарушение
№27-0000396 от 15.11.2017 г. актосъставителят П.В.С. е констатирал при
извършена проверка на 08.11.2017 г. по спазване на трудовото законодателство на
строеж „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност на жилищна сграда в гр. Н.,
на ул. „***“, №3“, /с възложител СС “Роза“ – Н., чрез Община Н., и строител „С-М
Булстрой“ ДЗЗД/, който строеж бил изпълняван от дружеството-жалбоподател, че
работодателят „***“ – ЕООД, при осъществяване на дейността си, е приел на
работа на посочения обект на 08.11.2017 г. и преди това лицето А.К.А., с ЕТН **********,
роден на *** г., без лицето да е навършило минимална възраст за това от 16
години. Актосъставителят е отбелязал, че с това жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл.301, ал.1 от КТ.
По случая е било образувано досъдебно производство
№121/2018 г. по описа на РУ – гр. Н. за осъществено престъпление по чл.192а,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК, което производство е било прекратено на основание
чл.243, ал.1 т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК с постановление от
26.06.2020 г. на прокурор М. Г.при Ш.ската районна прокуратура.
Въз основа на наказателното постановление за
прекратяване на досъдебното производство Директорът на Дирекция „Инспекция по
труда” - гр. Ш. е издала наказателно постановление №27-0000396 от 19.08.2020 г.,
с което за установеното нарушение, на жалбоподателя, на основание чл.416, ал.5
във вр. с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 лв.
От събраните по делото доказателства – показанията на
свидетелите П.В.С., Г.П.П., С.Г.Т. и Ц.Е.М., както и писмените доказателства,
представени в заверени копия – протокол за извършена проверка №ПР 1740574,
съставен на 08.11.2017 г.; 2 бр. декларации по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от 08.11.2017
г.; копия на страници от книга за ежедневен инструктаж и постановление от
26.06.2020 г. на прокурор М. Г.при ШРП, се установява следното: На 08.11.2017
г. била извършена проверка от страна на служители на ДИТ – Ш. - свидетелите П.В.С.,
Г.П.П. и С.Г.Т. на обект - строеж „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност
на жилищна сграда в гр.Н. на ул. „***“, №*“. Те установили, че на обекта
работят работници на дружеството-жалбоподател, между които и А.К.А., който към
този момент бил петнадесетгодишен и бил близък на друг от работниците на обекта
- свидетеля Ц.Е.М.. В дена на проверката самият А.К.А., както и ръководителят
на обекта Д.А.И.попълнили декларации по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в които
вписали, че А.А. работи на обекта, а свидетелят М. заявил, че всъщност детето
не полагало труд, а той /М./ го взел със себе си, тъй като нямало кой да се
грижи за него.
След проверката на дружеството-жалбоподател бил съставен горепосочения акт за установяване на административно нарушение, а именно за такова по чл.301, ал.1 от КТ. Видно от материалите по делото, обаче въз основа на този акт не е издадено наказателно постановление, а е била образувана преписка вх. №1272/2017 г. по описа на Районна прокуратура – Ш., а след това и досъдебно производство №121/2018 г. по описа на РУ – Н. за осъществено престъпление по чл.192а, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. След прекратяването на досъдебното производство, въз основа именно на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, е издадено обжалваното наказателно постановление. Съдът счита, че в случая е допуснато нарушение на процесуалните правила, което е съществено, защото е довело до нарушаване правата на жалбоподателя, и което се изразява в следното: Наказателното производство по прекратеното досъдебно производство е било водено за престъпление по чл.192а, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, но субект на това деяние е физическо лице, т.е. престъплението може да бъде извършено от физическо лице, което приеме на работа дете, което не е навършило 16 години. Обжалваното наказателно постановление е издадено с наложена имуществена санкция на дружество за административно нарушение на разпоредбите на КТ. Предвид това в случая липсва идентичност на нарушителя, който е санкциониран в административното производство. Няма пречка наказателното постановление да бъде издадено въз основа на постановление на прокурора, с което се прекратява наказателно производство, но тогава следва в постановлението на прокурора да се съдържат изводи за осъщественото административно нарушение и неговия извършител. Видно е от представеното по делото постановление на прокурор М. Г.от 26.06.2006 г., че в него не се съдържат изводи за осъществен състав на административно нарушение, а напротив прокурорът е приел че „е категорично установено, че визираният като работещ непълнолетен А.К.А. действително е бил допуснат до съответния строителен обект, но не е осъществявал трудова дейност“. При това положение постановлението на прокурора не може да служи за основание за издаване на наказателно постановление. За да може да бъде приложена процедурата по чл.36, ал.2 от ЗАНН, което в случая наказващият орган е сторил, следва постановлението на прокурора да съдържа всички обстоятелства, от които да се направи извод за състава на административното нарушение и автора му, така, както се изисква от акта за установяване на административно нарушение, за да може нарушителят да се запознае с нарушението, което му се предявява и да може да изложи възраженията си, ако има такива, а в случая постановлението на прокурора не съдържа данни за административно нарушение.
Предвид гореизложеното, и като констатира, че в хода на административното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на жалбоподателя, съдът счита, че наказателното постановление, като незаконосъобразно следва да се отмени.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №27-0000396
от 19.08.2020 г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Ш., с което на „***“ – ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. Ш., ул. „***“, №***, представлявано от А.К.С., на основание
чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) за осъществено
административно нарушение по чл.301, ал.1 от Кодекса на труда.
Решението подлежи на
касационно обжалване съгласно пред Ш.ския административен съд в четиринадесетдневен
срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: