Определение по дело №1027/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 ноември 2020 г. (в сила от 21 декември 2020 г.)
Съдия: Росица Веселинова Чиркалева-Иванова
Дело: 20207260701027
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 гр.Хасково, 06.11.2020г.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и двадесета година в състав:

                                                          

                                                                          СЪДИЯ: Росица Чиркалева

 

разгледа докладваното от съдия Чиркалева адм.дело № 1027/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:    

 

      Производството е образувано по искова молба на „Инвестмънт кооперейшън“ ООД- гр. Х. против Агенция по вписванията гр. С. с искане за осъждането й да заплати имуществени вреди в размер на 210лв., от които 200лв. възнаграждение за един адвокат и 10лв. държавна такса заплатени за защита срещу незаконосъобразен отказ № 20200325194858-2/11.05.2020г., постановен по повод заявление от дружеството за вписване на декларация по чл. 38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството за дружествата, които не са извършвали дейност през отчетната 2019г. Против отказа за вписване дружеството е подало жалба пред Окръжен съд Хасково, по която е постановено окончателно решение от 23.06.2020г. за неговата отмяна, като незаконосъобразен.

      Съдът, с оглед задължението за извършване на проверка по чл. 130 от ГПК, приложима, съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ, намери, че така предявената искова претенция е недопустима. В тази насока, съдът взе предвид разпоредбата на  чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, която сочи, че когато в закон или указ е предвиден специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Тълкуването на посочената разпоредба налага извод, че отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ може да се реализира само, когато за ищеца няма друг ред за обезщетяване. В случая реда за защита по чл.1 ал.1 ЗОДОВ е неприложим, предвид приложимостта на нормата на чл. 273 във вр. с чл. 81 от ГПК, с оглед на която, съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски, с акта приключващ съответното производство.

        Предявеният иск на „Инвестмънт кооперейшън“ ООД- гр. Х. се основава на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, по силата на който агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действие или бездействие на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ.

       Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, чиито ред е приложим съгласно чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая такъв ред е налице, тъй като се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен отказ на длъжностно лице по регистрацията в съдебното производство по отмяната му, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса, които представляват сторените от страната разноски в спорното производство.

       Отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи по висящия процес, но не и с отделен иск.
      Производството по обжалване на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска цел или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, като съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно.

      В тези хипотези не намира приложение разпоредбата на чл. 541 ГПК, която гласи, че разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. Специалният закон - ЗТРРЮЛНЦ не препраща към разпоредбите на чл. 530 и сл. ГПК, а урежда процесуалния ред, по който следва да се осъществи контрол върху акта на длъжностното лице по регистрация. С оглед предмета на обжалване производството пред окръжния съд не е охранително, защото от него се разглеждане правилността на постановен от извънсъдебен орган акт. Това производство не е охранително или безспорно, а по оспорване на незаконосъобразен отказ при осъществена административна дейност. Постановяването на акт от несъдебен орган, подлежащ на оспорване пред съд, по предвиден в закона ред, отрича приложението на чл. 541 ГПК.
В случая е налице процесуален ред, по който може да се реализира правото на възстановяване на платени суми, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и дължима се държавна такса в производството по обжалване, определен в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Съобразно изхода на спора, сезираният съд следва да се произнесе и по дължимостта на претендираните разноски, съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК. Налице е ефективно правно средство на защита, процесуален ред по който изведеното като искова претенция вземане да се претендира, което изключва приложимостта на исковия ред и обосновава извод за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ.

       Настоящият съдебен състав е запознат с противоречивата практика на ВАС по отношение допустимостта на настоящият иск, като не споделя тази изложена от процесуалния представител на ищеца, а основава своите изводи на практиката заложена в определение № 6621/03.06.20г. на ВАС по адм.д.№ 4541/20г.; определение № 13785/16.10.2019г. на ВАС по адм.д.№ 11641/19г.; определение № 3255/02.03.20г. на ВАС по адм.д.№ 2213/20г.

       В случая промяната в имущественото състояние представлява платени съдебно деловодни разноски- чл.78, ал.1 ГПК, съответно не попада в хипотезата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като е налице процесуална възможност за тяхното своевременно присъждане- чл. 273, вр. с чл. 81 от ГПК. Изменението и допълването на решението в частта за разноските- чл.236, ал. 1, т.6 ГПК следва да се извърши по опростения ред на чл.248 ГПК, а не в отделно исково производство.

         Поради изложеното исковата молба на „Инвестмънт кооперейшън“ ООД- гр. Хасково с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, срещу Агенция по вписванията гр. София, с цена на иска 210 лева , от които 200лв. възнаграждение за един адвокат и 10лв. държавна такса, заплатени за защита срещу незаконосъобразен отказ № 20200325194858-2/11.05.2020г. се явява недопустима и следва да бъде върната на ищцовото дружество, а  производството да бъде прекратено.

 

Воден от гореизложеното, Административен съд Хасково,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВРЪЩА, на основание чл. 130 от ГПК, исковата молба на „Инвестмънт кооперейшън“ ООД- гр. Х. с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, срещу Агенция по вписванията гр. С., с цена на иска 210 лева – имуществени вреди.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело 1027/2020 г. по описа на Административен съд Хасково поради недопустимост на иска.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 7 - дневен срок от съобщението до ищеца за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт.

 

 

 

                                                                СЪДИЯ: