Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260011

гр. София, 14.06.2023г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 24 по описа за 2021 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            ИЩЦАТА – А.Р.Р., с ЕГН ********** и с адрес ***, действаща чрез пълномощника си адвокат М.Н. - Т. от Софийска адвокатска колегия е предявила срещу Застрахователна компания „Л. И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Д, иск с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 120 000 лева за причинени й неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на смъртта на дядо й вследствие на ПТП, осъществило се на 15.02.2018г. около 10:00 часа в гр.К., на ул. „С.“,  между л.а. марка „Мерцедес", модел „Ц320 ЦДИ" с peг. №С9999НА, управляван от Ц. М. Л. и л.а. „Опел Кадет" с peг. №СА1421ВА, управляван от С. Г. Р., по вина на първия водач – Ц. Л., застрахован при ответника за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 11.09.2017г. до 10.09.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.11.2020 год., до окончателното й заплащане.

            Ищцата твърди в исковата си молба, че на 15.02.2018г., около 10:00 часа в гр. К., л.а. „Мерцедес" модел „Ц320 ЦДИ" с peг. №С9999НА, управляван от Ц. М. Л., се движил по ул. „С." с посока на движение към ул. „Л. Ш.", когато навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил правилно движещия се в своята лента л.а. „Опел Кадет" с peг. №СА1421ВА, управляван от С.Г. Р. с ЕГН **********. При удара, вторият автомобил бил отхвърлен назад спрямо първоначалната си посока на движение. В резултат на инцидента починал С. Г. Р. с ЕГН **********.

Местопроизшествието било посетено от компетентните органи. Съставен бил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който били описани обстоятелствата и причините за ПТП. По случая било образувано и ДП № 63/2018г. по описа на РУ-Костинброд.

Изложено е още в исковата молба, че ПТП настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил марка „Мерцедес" модел „Ц320 ЦДИ" с peг. №С9999НА – Ц. М. Л., който не бил съобразил поведението си с конкретни правила на ЗДвП.

Сочи се в исковата молба, че ищцата е внучка на починалия в резултат на ПТП – С. Р.. Настъпилата внезапна загуба на дядо й била приета изключително болезнено от ищцата, като тази болка не била отшумяла. Твърди се в исковата молба, че и понастоящем А.Р. не може да превъзмогне загубата и да се примири с факта, че най-близкият й човек е трябвало да си отиде без време, и то по този толкова трагичен начин. Новината за смъртта на С. Р. донесла на ищцата нестихващи душевни болки и страдания, каквито единствено загубата на близък човек можело да причини и въпреки, че тя осъзнавала биологичната и философска истина, че животът има своя край, не можела да приеме обстоятелства, при които това се случило.

Подържа се още в исковата молба, че загиналият е бил не само дядо на ищцата, но бил възприеман от нея като баща. Силната връзка, свързваща дядо и внучка, се била зародила от самото раждане на А.. През целият й съзнателен живот, С.Р. се грижил за нея като родител. Активно участвал в отглеждането и възпитанието на А., тъй като до навършване на 15 годишна възраст, те живели заедно в един дом. Малко по- късно, след преместването си от дома на дядо й, в гимназиална възраст, А. разбрала, че баща й страда от тежко психическо заболяване и отново родителската грижата по отглеждането й възпитанието й било изцяло поето и продължено от дядо й, който въпреки възрастта си не спрял да работи до деня на катастрофата. Излага се , че загубата се отразила и на качеството на съня на ищцата. До ден днешен тя не можела да спи спокойно. Нощем се будела и започвала да плаче. Измъчвала се от това, че няма какво да направи, за да промени случилото се, а дядо й не спирал да й липсва.

Твърди се в исковата молба, че лекия автомобил марка „Мерцедес" модел „Ц320 ЦДИ" с peг. №С9999НА, имал сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ответника със срок на действие от 11.09.2017г. до 10.09.2018г.

Ищцата излага, че с претенция от 13.08.2020 г., депозирала искане за обезвреда от ответника. С писмо от 01.09.2020г. последният отказал изплащането на обезщетение с мотив, че не се установила особено близка връзка между ищцата и дядо й.

            Именно поради това ищцата – А.Р.Р., с ЕГН ********** и с адрес ***, действаща чрез пълномощника си адвокат М.Н. - Т. от Софийска адвокатска колегия е предявила срещу Застрахователна компания „Л. И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Д, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 120 000 лева за причинени й неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на смъртта на дядо й вследствие на ПТП, осъществило се на 15.02.2018г. около 10:00 часа в гр.К., на ул. „С.“,  между л.а. марка „Мерцедес", модел „Ц320 ЦДИ" с peг. №С9999НА, управляван от Ц. М. Л. и л.а. „Опел Кадет" с peг. №СА1421ВА, управляван от С.Г. Р., по вина на първия водач – Ц..Л., застрахован при ответника за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 11.09.2017г. до 10.09.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.11.2020 год., до окончателното й заплащане.

            Претендират се и направените по делото разноски.

            В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът З. „Л.И.” АД, е подал писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк.Ч., с който оспорва предявените искове по основание и размер.

            С отговора на исковата молба се сочи, че от представените по делото доказателства не се установява, че ищцата е сред най-близкия кръг на пострадалия, както и че са имали отношения с особена връзка, различни от обичайните между дядо и внучка. Оспорва се и обстоятелството, че вина за процесното ПТП има само водачът на л.а. марка „Мерцедес", модел „Ц320 ЦДИ" с peг. №С9999НА.

            Ответникът е направил и възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалият Спас Русев, тъй като пътувал без поставен обезопасителен колан и се поставил сам в повишен риск спрямо нормалния.

            В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с която поддържа твърденията си и оспорва възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба.

            В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е представил отговор на допълнителната искова молба. С него изрично се заявява, че не се оспорва обстоятелството, че е налице валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП, между ответника и собственика на л.а. марка „Мерцедес", модел „Ц320 ЦДИ" с peг. №С9999НА.

            Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

            С присъда № 25 от 22.11.2021г. постановена по НОХД № 486/2021г. по описа на СОС подсъдимият Ц. М. Л., роден на ***г. в гр.С., живущ ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 15.02.2018 г., около 09,50 часа, в гр.К., на ул.”С.” между № 51 и № 53, срещу ул.”А. З.”, при управление на МПС - лек автомобил марка „Мерцедес”, с рег. № С 9999НА, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата, а именно: чл.42 ал.2, т.2 от ЗДвП - „Водач, който изпреварва е длъжен когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея” и чл.43 т.4 от ЗДвП - „Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено при използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващия не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента” и по непредпазливост е причинил смъртта на С. Г. Р., с ЕГН **********, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.343а ал.1, бук.”б”, във вр. с чл.343 ал.1, бук.”в”, във вр. с чл.342 ал.1, пр.3 от НК и във вр. с чл.58а ал.1 от НК, съдът го е ОСЪДИЛ на 1 /ЕДНА/ ГОДИНА И 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.66 ал.1 от НК, е отложено изпълнението на така наложеното на подсъдимия Ц. М. Л., с установена по делото самоличност, наказание една година и четири месеца лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г, във вр. с чл.343, във вр. с чл.37 т.7 от НК, подсъдимият Ц. М. Л., с установена по делото самоличност, е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата е влязла в законна сила на 06.02.2023г.

            Видно от представеният по делото препис извлечение от акт за смърт № 93/26.02.2018г. е, че С. Г. Р. е починал на 22.02.2018г.

           Установява се още от удостоверение за родствени връзки с изх. № РВЕ20-УГ01-5006/17.08.2020г., издадено от Столична община, район В., както и от представеното удостоверение за наследници на С. Р. с изх. № РВЕ18-УГ01-1730/07.03.2018г., издадено от Столична община, район Възраждане, че ищцата е внучка на починалия при ПТП С. Г. Р. и дъщеря на неговия син Р. С. Р..

            По делото са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите Р. и Р.. Първият свидетел сочи, че са живеели в съседни апартаменти в гр.С. със С. Р.. Установява, че ищцата откакто се била родила живеела в този апартаментът. А. била толкова привързана към дядо си, че по-скоро него приемала като настойник, като баща. Той се грижел за финансите й, за дрехите й, за всякакви неща, от които тя имала нужда. В емоционално отношение той за нея си бил едва ли не всичко. Ищцата като станала по-голяма, постоянно търсела контакт с дядо си и те общували постоянно. След инцидента А. изпадала в истерии и няколко пъти в присъствието на свидетеля била много разстроена от смъртта на дядо си.

Втората свидетелка – Р., съпруга на първия свидетел – установява, че С. Р. се е грижил за А. и баща й, защото последният имал заболяване – параноидна шизофрения. Сочи, че на практика А. била отгледана от дядо си и баба си. А. била родена през 1991г. и поне до пълнолетието си постоянно живеела при тях, като впоследствие постоянно ги посещавала. Дядото на А. посрещал всичките нужди на ищцата – за пари, рождените й дни, балът й, всичко това било от дядо й. Свидетелката установява още, че ищцата била много привързана към дядо си и затова тежко приела смъртта му, страдала и към момента за дядо си.

            Не се спори по делото, а и с определение от 25.06.2021г. е ОТДЕЛЕНО като БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна към датата на ПТП за л.а. марка „Мерцедес", модел „Ц320 ЦДИ" с peг. №С9999НА, сключено между ответника и собственика на посоченото МПС.

По делото е изслушана и приета КСМАТЕ, от заключението, на която се установява, че ако пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан нямаше да получи уврежданията на гърди и корем – довели до смъртта му, и които му били причинени от удар във волана на автомобила. Същото се отнасяло е за уврежданията по главата и тялото, защото при конкретния механизъм на ПТП, нараняванията щели да бъдат по-леки ако било налице защитното действие на колана.

Видно от представеното с и.м. писмо на ответника до ищцата с изх. № 9920/01.09.2020г. е, че ищцата е отправила към ответника застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ – вх. № 10310/13.08.2020 год. по описа на З.„Л.И.” АД, както и че по същата е била образувана преписка по щета № 0000-1000-01-18-7248, по която няма данни до изтичане на срока по чл.108, ал.1 от КЗ застрахователят да се е произнесъл, като определи и изплати обезщетение.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. При смърт на увредено от ПТП лице възниква въпросът кои негови близки са материално легитимирани за получат обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл.432, ал.1 от КЗ.

С Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС се е произнесъл, че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи, че действително са претърпели вреди. По-късно, с Постановление № 5/24.ХI.1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. Поради противоречия в съдебната практика по въпроса дали изброяването на лицата с право на обезщетение е примерно или изчерпателно, е прието Постановление № 2/30.ХI.1984 г. С него са дадени указания, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.

С оглед развитието на обществените отношения и изискванията към българската държава в качеството й на държава членка на Европейския съюз, Общото събрание на Наказателна, Гражданска и Търговска колегии на ВКС прие Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., с което изостави ограничителният подход при определяне кръга на лицата с право на обезщетение. След като и към настоящия момент националният закон не урежда изрично лицата, които могат да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък, и не въвежда ясни критерии за тяхната материалноправна легитимация, както и съобразно задължителните постановки на посоченото тълкувателно решение материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, но само при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

В настоящия случай предвид наличието на влязла в сила присъда за процесното деяние и разпоредбата на чл.300 от ГПК следва да се приеме, че виновен за процесното ПТП, настъпило на 15.02.2018г. около 10:00 часа в гр.К., на ул. „С.“,  между л.а. марка „Мерцедес", модел „Ц320 ЦДИ" с peг. №С9999НА, управляван от Ц. М. Л. и л.а. „Опел Кадет" с peг. №СА1421ВА, управляван от С. Г.Р., е водачът на л.а. марка „Мерцедес", модел „Ц320 ЦДИ" с peг. №С9999НА – Ц. Л., застрахован при ответника за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 11.09.2017г. до 10.09.2018г.

По делото бе установено по несъмнен начин от събраните писмени доказателства, че причината за настъпването на описаното с и.м. ПТП са субективните действия от страна на водача на МПС - марка „Мерцедес", модел „Ц320 ЦДИ" с peг. №С9999НА – Ц. Л..

По делото бе установено и наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на ПТП между ответника по настоящото дело и собственика на МПС участвало в ПТП и виновен за него по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Не се установи по делото обаче материалноправната легитимация на ищцата в производството да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на нейния дядо – С. Р., тъй като по делото не се установи особено близката й връзка с починалия /различна от нормално съществуващите отношения между дядо и внуци/ и действително претърпените от смъртта му вреди. В традиционните за българското общество семейни отношения бабите дядовците и внуците им са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другите морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение не е достатъчна само формалната връзка на родство, а е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл значителни морални болки и страдания, които се характеризират с продължително проявление във времето и не са обичайните. В настоящата хипотеза по делото не се установи при условията на пълно и главно доказване особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата – внучка на С. Р. и последния, както и настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания за ищцата, различни от нормално възприетите в обществото - Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК. Ищцата и нейният починал дядо са живеели в едно домакинство до пълнолетието на ищцата, и предвид възрастта на последната към момента на смъртта на С. Р., се предполагат нормално близки отношения, но не и особено близки, различни от обичайните между дядо и внучка.

Предвид събраните гласни доказателства настоящият състав не споделя твърденията изложени в исковата молба. Безспорно е, че между ищцата А.Р. и нейния дядо, починал при настъпилото ПТП са поддържани традиционните и общоприети добри взаимоотношения, изразяващи се в грижа от дядото към внуците, разговори и прочие. Безспорно е, че ищцата е скърбяла за дядо си след неговата смърт, но при разпределената доказателствена тежест в хода на производството не бе установено, че причинените й морални болки и страдания нахвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка.

При събраните доказателства е установена формалната връзка на родство, но не е обосновано в достатъчна степен основанието за изключение от разрешението залегнало в ПП № 4/1961 г. на ВС и ПП № 5/1969 г. на ВС – че в случай на смърт право на обезщетение имат най-близките на починалия.

Предвид на гореизложеното предявеният от ищцата А.Р. иск по чл.432, ал.1 от КЗ, като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.

Неоснователността на главния иск предпоставя неоснователност и на акцесорния иск за лихви по чл.429, ал.3 от КЗ.

По отношение на разноските по делото:

            В хода на производството по делото ответникът е направил разноски само за юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на вещи лица. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.8 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 300 лева за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ предвид вида производство, конкретиката на спора и вида осъществена защита, както и сумата в размер на 300 лева  - заплатено възнаграждение за вещи лица.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Р.Р., с ЕГН ********** и с адрес ***, действаща чрез пълномощника си адвокат М.Н. - Т. от Софийска адвокатска колегия срещу Застрахователна компания „Л. И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Д, искове с правно основание чл.432, ал.1 и 429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 120 000 лева за причинени й неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на смъртта на дядо й вследствие на ПТП, осъществило се на 15.02.2018г. около 10:00 часа в гр.К., на ул. „С.“,  между л.а. марка „Мерцедес", модел „Ц320 ЦДИ" с peг. №С9999НА, управляван от Ц.М. Л. и л.а. „Опел Кадет" с peг. №СА1421ВА, управляван от С.Г. Р., по вина на първия водач – Ц. Л., застрахован при ответника за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 11.09.2017г. до 10.09.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.11.2020 год., до окончателното й заплащане.

            ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК, А.Р.Р., с ЕГН ********** и с адрес *** да заплати на Застрахователна компания „Л. И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Д сумата от 600 лева, съставляваща направени по делото съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на вещи лица.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: