Р Е Ш Е Н И Е
№ 260 014
гр. Пловдив 03.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на
единадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ЧАМБОВ
ЕМИЛ
МИТЕВ
при участието на съдебния секретар Анна
Стоянова, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в. търг. дело № 559 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
|
|
|
|
|
|
Производство по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 45 от
13.02.2020 г., постановено по т.д. № 35 по описа за 2019 г. Старозагорският
окръжен съд е:
- Осъдил З. А. Д.
„Д.Б.: Ж. и з.“, ЕИК ..., да заплати на Т.П.Д. сумата 40 000 лева,
представляващи застрахователно обезщетение за причинените на Т.П.Д.
неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие, възникнало на
24.08.2017 г. около 12:55 часа, на път ...-... на 1.8 км. южно отс. Е., общ.
К., по вина на водача на товарен автомобил „Ф.", модел „П. Т..." с
peг. № ... – Д. И. Д., ведно със законната лихва от датата на отказа на
ответника за определяне и изплащане на обезщетение - 12.03.2018 г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлил предявения иск за обезщетение на
причинени неимуществени вреди в останалата част до претендирания
размер 60 000 лева;
- осъдил З. А. Д.
„Д.Б.: Ж. и з.“, да заплати на Т.П.Д. сумата 91.40 лева, представляващи застрахователно
обезщетение за причинените на Т.П.Д. имуществени вреди, изразяващи се в
разходи, свързани с лечението на ищцата, за потребителски такси (три), CD-диск,
запис на Ro-изследвания на CD (три), които разходи са в резултат на
пътнотранспортно произшествие, възникнало на 24.08.2017 г. около 12:55 часа, на
път ...-... на 1,8 км. южно от с. Е., общ. К., по вина на водача на товарен
автомобил „Ф.", модел „П. Т..." с peг. № ... – Д. И. Д., ведно със
законната лихва от датата на отказа на ответника за определяне и изплащане на
обезщетение - 12.03.2018 г. до окончателното изплащане;
- осъдил З.
А. Д. „Д.Б.: Ж. и з.“, да заплати на Т.П.Д. сумата от 1558.00 лева,
представляващи застрахователно обезщетение за причинените на Т.П.Д. имуществени
вреди, изразяващи се в загуба на собствения й лек автомобил марка „Д.",
модел „М.", peг. № ... в резултат на пътнотранспортно произшествие,
възникнало на 24.08.2017 г. около 12:55 часа, на път ...-... на 1,8
км. южно от с. Е., общ. К., по вина на водача на товарен автомобил „Ф.",
модел „П. Т..." с peг. № ... – Д. И. Д., ведно със законната лихва от
датата на отказа на ответника за определяне и изплащане на обезщетение -
12.03.2018 г. до окончателното изплащане;
- осъдил З. А. Д. „Д.Б.:
Ж. и з.“, да заплати по сметка на Окръжен съд – гр.Ст.Загора сумата 1666 лева
ДТ съобразно уважената част на исковата претенция, както и да заплати сумата
1040 лева - разноски в производството;
- осъдил З. А. Д.
„Д.Б.: Ж. и з. да заплати на „А. д. В. и Б.”, ЕИК: ..., сумата 643
лева адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА съобразно уважената
част на исковата претенция;
-
осъдил Т.П.Д. да заплати на З. А. Д. „Д.Б.: Ж. и з.“, сумата 335,37
лв. –разноски по делото съобразно отхвърлената част на иска.
С определение № 786 от
28.07.2020 г., постановено по същото дело, Старозагорският окръжен съд е
изменил постановеното по делото решение № 45 от 13.02.2020 г. в частта за
разноските, като е осъдил З. А. Д. „Д.Б.: Ж. и з.“ да заплати на „А. д. В.
и Б.”, ЕИК: ..., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско
възнаграждение в общ размер на 2630.87 лева съразмерно с уважената
част от исковете.
Съдебните актове са
обжалвани от двете страни по спора.
Ищцата по
делото Т.П.Д. е обжалвала постановеното решение в частта, с която е
отхвърлен предявения осъдителен иск за присъждане на обезщетение за
претърпените вследствие процесното ПТП неимуществени вреди за разликата над
присъдените 40 000 лева до пълния претендиран размер от 60 000 лева,
както и в частта за присъдените в нейна тежест разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
В жалбата се поддържа
довод за неправилност и необоснованост на решението в тази част, в нарушение на
принципа за справедливост, съдържащ се в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Искането и
да се отмени решението в обжалваната от нея част и се постанови друго, с което
предявения иск за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди се уважи изцяло, както и да й се заплатят направените деловодни разноски
за двете инстанции.
Ответникът З. А. Д.
„Д.Б.: Ж. и з.“ обжалва решението в осъдителните му части, в частта за
разноските, включително и с изменението, постановено с определение № 786
от 28.07.2020 г.
Във въззивната жалба се
съдържат оплаквания, че обжалваното решение в осъдителните му части е
неправилно и необосновано. В подкрепа на жалбата си ответникът изразява
становище, че поради недоказаност на основанието и размера на предявените
искове, същите следва да се отхвърлят, след като се отмени обжалваното решение
на Старозагорския окръжен съд, евентуално - да се намали размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Ответникът иска да му се присъдят
направените деловодни разноски пред двете инстанции.
В частната жалба на
ответника против определение № 786 от 28.07.2020 г. се съдържа оплакване
за незаконосъобразност на съдебния акт и искане размерът на определеното по
реда на чл. 38 ЗА възнаграждение на осъществяващия безплатна правна помощ
адвокат да бъде намалено със стойността на начисления от съда ДДС в размер на 438.48
лева.
Всяка
от страните е представила отговор, с който оспорва въззивната жалба на другата
страна.
Пловдивският
апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка
с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено
следното:
Производството пред
Старозагорския окръжен съд е било образувано по предявени от Т.П.Д. против
З. А. Д. „Д.Б.: Ж. и з.“, обективно съединени осъдителни искове за заплащане на
застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди,
настъпили в резултат на увреждания и материални щети от възникнало ПТП на
24.08.2017 г., около 12:55 часа, на път ...-... на 1.8 км. южно отс. Е., общ.
К., по вина на водача натоварен автомобил „Ф.", модел „П. Т..." с peг.
№ ... – Д. И. Д., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника -
ЗАД "Д.Б.: Ж.и з.", с полица № .../.../..., валидна от 27,05.2017 г.
до 26.05.2018 г., както следва:
- иск за заплащане на
сумата от 60 000, представляваща застрахователно обезщетение за причинените на
Т.П.Д. неимуществени вреди, изразяващи се в шийна травма на нервните коренчета
в шийка област, фрактури на ребра III, IV, V в ляво с навлизане на въздух в
подкожната тъкан, кръвонасядания по кожата, оток в теменната област на главата,
както и допълнително възникнали увреждания, изразяващи се в засягане на прешлен
на ниво С3-4 с наличие на лекостепенна задно медиална дискова протрузия на
широка основа, прешлен на ниво С4-5 малка медианно и парамедианно на ляво
разположена дискова херния без стеноза на епидуралното пространство, прешлен на
ниво С6-7 медианна сублигаментарна дискова херния с превалиране на ляво, както
и контузио капитис ет коли, ведно със законната лихва от датата на отказа на
ответника за определяне и изплащане на обезщетение - 12.03.2018 г. до
окончателното изплащане;
- иск за сумата от 91.40
лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените на Т.П.Д.
имуществени вреди, изразяващи се в разходи, свързани с лечението на ищцата, за
потребителски такси (три), CD-диск, запис на Ro-изследвания на CD (три), ведно
със законната лихва от датата на отказа на ответника за определяне и изплащане
на обезщетение - 12.03.2018 г. до окончателното изплащане;
- иск за сумата от
1558.00 лв., представляващи застрахователно обезщетение за причинените на
Т.П.Д. имуществени вреди, изразяващи се в загуба на собствения й лек автомобил
марка „Д.", модел „М.", peг. № ..., ведно със законната
лихва от датата на отказа на ответника за определяне и изплащане на обезщетение
– 12.03.2018г. до окончателното изплащане.
Исковете се основават на
следните, установени по делото факти:
На 24.08.2017 г., около
12:55 ч., на четвъртокласен път ... на 1.8 км, южно от с. Е., при управление на
товарен автомобил „Ф.", модел „П. Т..." с per. № ..., водачът Д. И.
Д., предприемайки неподсигурена маневра „завой на ляво" от дясна пътна
лента, без да се убеди за наличието на други превозни средства, е ударил
странично изпреварващия го лек автомобил „Д.", модел „М." с peг. №
..., управляван от Т.Д.. В резултат от настъпилия удар, лекият автомобил
навлязъл в източното крайпътно пространство, ударил се в крайпътно предпазно
колче, след което се е преобърнал през лявата си страна и таван, и накрая се е
установил на гуми. В резултат от настъпилото пътнотранспортно произшествие,
водачът на лекия автомобил Т.Д. е получила различни телесни увреждания.
Причинени са и материални щети на лекия автомобил „Д.", модел
„М." с peг. № ....
Установено
е също, че вина за настъпилото ПТП има единствено водачът на товарния
автомобил „Ф.", модел „П. Т..." с peг. № ... Д. И. Д.
По делото е
безспорно, че с Решение от 19.11.2018 г., влязло в сила на 04.12.2018 г.
по НАХД № 1222 по описа за 2018 г. на Районен съд гр. Казанлък, Д. И. Д. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б",
предл. 2 вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а НК е освободен
от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание - глоба, и
е лишен за срок от осем месеца от правото да управлява МПС.
Решението на
наказателния съд е задължително за гражданския съд, който разглежда последиците
от деянието по отношение на това извършено ли е деянието, неговата
противоправност и вината на дееца - чл. 413, ал. 2 НПК вр. с чл. 300 ГПК.
Безспорно
установено е също, че собственикът на товарен автомобил „Ф.",
модел „П. Т..." с peг. № ..., към деня на произшествието е имал
сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното
дружество, по застрахователна полица с № .../.../..., валидна от
27.05.2017 г. до 26.05.2018 г.
Установено е, че
вследствие от удара ищцата Д. е получила следните травматични
увреждания: шийна травма (травма на нервните коренчета в шийната област),
гръдна травма (счупване на три ребра /3-4-5/ в ляво с навлизане на въздух в
подкожната тъкан и кръвонасядания по кожата), оток в теменната област на
главата. Получените вследствие от
процесното ПТП увреждания наложили хоспитализация, оперативна интервенция и
болнично лечение на пострадалата Д., през периода от 29.08.2017
г. до 01.09.2017 г. Лечението е било
последвано от рехабилитационни процедури и възстановяване в домашен режим, като
целият процес е продължил около 3-4 месеца.
Неоснователно
е поддържаното от представителя на ответника твърдение за недоказаност наличието
на причинна връзка между описаните увреждания, както и свързаните с
тях страдания с процесното ПТП и навежданите в тази насока доводи, че ищцата е
страдала от хронични оплаквания на базата на дегенеративни промени, получени
през период, предшестващ застрахователното събитие.
Освен
от приетото по делото заключение на комплексната съдебно-медицинска експертиза,
както и обясненията на вещите лица, дадени в съдебно заседание, настъпването на
всички описани травми и връзката им с процесното ПТП се установява и от
приетите по делото писмени доказателства – епикризи, амбулаторни и болнични
листове.
Освен физическите
травми, ищцата е получила и посттравматичен стрес, изразяващ се в
емоционална потиснатост, тревожност, притеснение да шофира и да пресича.
Несъмнено е, а и тези
обстоятелства се установяват, както от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, така и от показанията на разпитаните свидетели, че получените от
ищцата травматични увреждания са й причинили различни по степен и интензитет
болки и страдания. Освен че е довела до разстройство на здравето с
продължително затрудняване движението на тялото, контузията на шията и гръдния
кош са били свързани и със силни болки, продължителната имобилизация на шията и
произтичащите от това неудобства – затруднения в извършването на обичайните
всекидневни дейности, включително и такива, свързани с домакинството и със
самообслужването. Според заключението на комплексна съдебно-медицинска
експертиза, предвид характера и степента на контузиите, последиците от подобни
травми отшумяват обичайно за около 3-4 месеца.
От доказателствата по
делото се установява, че във връзка с проведеното лечение, ищцата е направила
разноски за медицински прегледи и лечение в общ размер от 91.40 лева.
Установено също, че
вследствие на удара, управляваният от ищцата лек автомобил „Д.", модел „М." с per. № ... е претърпял тотална щета, тъй като
действителната пазарна стойност на автомобила към датата на произшествието
възлиза на 1700 лева, стойността на увредените детайли - на 2130 лева, а общата
стойност на ремонт възлиза на 1542.65 лева. Според приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на САТЕ, дължимото обезщетени за тази щета,
след приспадане на стойността, която би била получено при оставяне на
автомобила за скрап, възлиза на 1558 лева.
Установените
по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността
на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с чл. 493, ал.1
т.1 КЗ т.е. да се приеме, че предявените искове са доказани по основание.
Основният
спор между страните се отнася до справедливия размер на дължимото обезщетение
за причинените на ищцата неимуществени вреди.
Определяйки размера на
дължимото обезщетение, Старозагорския окръжен съд се е съобразил с установените
по делото обстоятелства, относно характера и степента на понесените от ищцата
болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, като при
установяване на конкретните им проявления, интензитета и продължителността им,
е дал превес на заключението на комплексната медицинска експертиза, на САТЕ и
на свидетелските показания.
Съдържащите се във
въззивните жалби оплаквания са относно определения размер на обезщетението за
неимуществените вреди. Те се основават на доводите на страните, от една страна,
че при анализа на относимите към размера на обезщетението факти, съдът не е
съобразил вида, интензитета, степента и продължителността на търпените от
пострадалата болки и страдания, а от друга – че не бил отчетен факта на
съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Пловдивският апелативен
съд не споделя изложените в подкрепа на въззивната жалба доводи в тази насока,
поради следното:
При
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди,
съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се изхожда преди
всичко от вида, характера и броя на уврежданията; продължителността и степента
на претърпените болки; физическия, психически, битов и социален дискомфорт;
продължителността и сложността на лечението; продължителността на оздравителния
и възстановителния период, прогнозата на възстановяване и пр.
В
случая е безспорно установено, че причинените на ищцата Д. травматични
увреждания на главата, шията и гръдния кош, за определен период, е било
свързано с изпитване на интензивни болки и страдания. Освен това, предвид
мястото и характера на основните увреждания – шията и гръдния кош, се е
наложила имобилизация на шията с шийна яка и ограничаване на движенията. Това
значително е влошило начина на живот на пострадалата и е довело до
неблагоприятни промени - затруднения в ежедневните дейности, затруднения в
самообслужването, ограничаване на социалните контакти за период от около 3-4
месеца.
Освен с описаните
фактори - вид, характер и брой на уврежданията; продължителността и степента на
претърпените болки, физически, психически, битов и социален дискомфорт;
продължителност и сложност на лечението; продължителност на оздравителния и
възстановителния период, прогноза на възстановяване и пр., промените в
икономическите условия също следва да се отчетат, доколкото също съставляват
известен ориентир за житейския смисъл на понятието справедливост при определяне
размера на обезщетението. В този смисъл размерът на обезщетението ще следва да
се съобрази и с реалните социално-икономически условия и стандарта на живот в
страната.
Получените от ищцата
увреждания, вследствие процесното ПТП, вида, степента, интезитета и
продължителността на търпените от нея физически и психически болки и страдания,
свързани с получените при произшествието увреждания, продължителността на
активното лечение лечението и възстановителния процес са обсъдени подробно и
задълбочено от първоинстанционния съд, поради което оплакванията на ищцата в
обратния смисъл не се споделят от въззивната инстанция.
Неоснователни са и
изразените от представителя на застрахователя доводи, че ищцата също е
допринесла за вредоносния резултат, тъй като управлявала автомобила със скорост
по-висока от разрешената и без поставен предпазен колан.
Съдът не кредитира
показанията на свидетеля Д. относно тези обстоятелства, не само защото към
момента на удара, същият се е намирал в своя автомобил и е изминал известен
период от време, за да достигне до автомобила на пострадалата, но и заради
противоречията в показанията му относно състоянието и местоположението на
пострадалата след катастрофата. Според този свидетел, когато той отишъл до
автомобила на пострадалата Д., за да й помогне да излезе, тя не била с поставен
колан, тялото й се е намирало на задната седалка, а краката й били разположени
между двете седалки, без да се уточнява дали се касае за двете предни седалки
или за предната и задна седалка. Освен това, свидетелят твърди, че отворил
шофьорската врата и през тази врата помогнал на ищцата да излезе от колата,
като преди това й казал да изключи двигателя, въпреки че предвид посоченото от
самия свидетел местоположение на тялото на пострадалата, би било логично с
оглед бързото и максимално безопасното й извеждане от автомобила, това да стане
през задната врата.
Предвид така описаните
съществени несъответствия и логически противоречия в показанията на свидетеля
относно местоположението на пострадалата след удара и преобръщането на
автомобила, с оглед и евентуалната му заинтересованост от изхода на спора,
както и предвид заключенията на СМЕ и САТЕ, че при липсата на предпазен колан,
травмите на ищцата биха били много по-тежки, съдът преценява като неоснователно
възражението за ответника за съпричиняване от страна на пострадалата за
настъпване на вредоносния резултат от произшествието.
Отчитайки общите и
специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените от
ищцата Д. неимуществени вреди, настоящият състав намира, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение в общ размер от 40 000 лева, съставлява
справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване.
В заключение въззивният
съд намира, че при постановяване на решението си Старозагорският окръжен съд е
съобразил всички относими към спорното правоотношение факти и е достигнал до
обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи. В този смисъл
обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
По частната жалба
на З. А. Д. „Д.Б.: Ж. и з.“:
Жалбата е неоснователна.
По делото е установено
първо, че процесуалното представителство и защита на ищцата Т.П.Д. е уговорено
и осъществено от „А. д. В. и Б.“ при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
/пълномощно – л.90/ и второ, че адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС с
акт за регистрация № .../... г. /л.263/.
От изложеното следва, че
на представлявалото ищцата адвокатско дружество следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за сметка на ответника, съразмерно с уважената част от
предявените искове, определено по правилата на Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения –
чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Съгласно изричната разпоредба на § 2а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, върху възнагражденията по тази наредба се
начислява дължимият данък върху добавената стойност и се счита за неразделна
част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като
същият се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. Единственото условия за начисляването на ДДС е адвокатът,
осъществявал правната помощ, да е регистриран по ЗДДС.
При постановяване на
обжалваното определение, Старозагорският окръжен съд се е съобразил с уважения
размер на отделните обективно съединени искове, като съобразно
с посочените разпоредби правилно е изчислил дължимите от ответника
разноски на ищцата за адвокатска защита и процесуално представителство.
Предвид изхода от спора
в настоящото производство и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., ответникът ще
следва да заплати в полза на „А. д. В. и Б.“ възнаграждение в общ размер –
2630.87 лева, както и сумата 833 лева разноски за ДТ по въззивната жалба на ищцата,
съразмерно с уважената част от исковете по сметка на Пловдивския апелативен съд
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Ищцата Т.П.Д. ще
следва да заплати на ответното дружество деловодни разноски за въззивното
производство, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове, в общ
размер от 416.42 лева, от които 270.42 лева за внесена ДТ и 146 лева –
адвокатско възнаграждение за представляващия дружеството юрисконсулт.
Мотивиран от горното,
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 45 от 13.02.2020 г.,
постановено по т.д. № 35 по описа за 2019 г. Старозагорският окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 786 от 28.07.2020 г., постановено по т.д. №
35 по описа за 2019 г. Старозагорският окръжен съд.
ОСЪЖДА З. А. Д. „Д.Б.: Ж. и з.“, ЕИК ..., да заплати по сметка на
Пловдивския апелативен съд сумата 833 лева разноски за ДТ по въззивната жалба
на ищцата, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА З. А. Д. „Д.Б.: Ж. и з.“, ЕИК ... да заплати на „А. д. В. и Б.”, ЕИК: ...,
сумата 2630.87 лева с включен ДДС - адвокатско възнаграждение по
чл. 38 ЗАдв. съобразно уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА Т.П.Д. ЕГН **********, да заплати на З. А. Д. „Д.Б.: Ж. и з.“, ЕИК ...
сумата 416.42 лева - деловодни разноски, от които 270.42
лева за внесена ДТ и 146 лева – адвокатско възнаграждение за представляващия
дружеството юрисконсулт, съразмерно с отхвърлената част от предявените
искове за производството по в.т.д. № 559 по описа за 2020 г. на Пловдивския
апелативен съд.
Решението е
неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл. 280
и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.