Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 31.01.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на седемнадесети
декември година
2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7248
по описа за 2018 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен пряк
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на А.С.Ч. ЕГН **********, действаща със знанието и
съгласието на своя баща – С.Ч.Ч., чрез адв. С.Ч., с която е предявен пряк иск с
правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ
вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ЗД „Л.И.” АД, да заплати сумата от 150 000 лв., като част
от 250 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по
повод възникнало на 06.10.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва върху тези
сума, считано от 07.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се още сторените по делото разноски.
Твърди
се в исковата молба, че на 06.10.2017г. водачът на МПС марка „Фолксваген”,
модел „Тигуан” с д.к.№********- Е.Ч.
управлявала превозното средство по АМ „Тракия“. При км 263+200 м нарушила
правилата за движение по пътищата като реализирала ПТП - загубил контрол над
лекия автомобил, напуснал пътното платно и се преобърнал в крайпътна канавка,
при което пострадала пътничката А.С.Ч.. Сочи, че е образувано д.п. № 112/2017
г. по описа на РУП Сливен и пр.пр. № 3094/2017 г. по описа на Окръжна
прокуратура Сливен. Вследствие
настъпилото ПТП и в непосредствена причинна връзка с последното на А.С.Ч. са
причинени тежки телесни увреждания, а именно: тежка съчетана травма на корема и
гърдите, контузио торацис, контузио париен- тис абдоминис, хемиперитонеум,
руптура хепатис лоби декстра, руптура лиенис, руптура ренис декстра, хематома
спации ретроперитонеалис, шок хеморагика травматика, фрактура клавикуле декстри.
Получените увреждания причинили на ищцата болки и страдания с голям интензитет
и продължителност. Било проведено оперативно лечение на пострадалата с
отстраняване на далака и бъбрека. Твърди, че след изписването пострадалата има
нужда от постоянната грижа на нейните родители, предстои й дълъг и тежък
възстановителен период.
Заявява,
че МПС марка „Фолксваген”, модел „Тигуан” с д.к.№ ********ВС, при управлението
на което виновно е причинено ПТП-то, има сключена застраховка „ГО” в „ЗК Л.И.”
АД, полица № BG/22/117002545440, валидна от 21.09.2017 г. до 20.09.2018 г.
Твърди още, че предявили пред застрахователя извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение с вх. № 1680/07.02.2018 г., но ответникът не определил
и не изплатил обезщетения на ищцата.
Ответното ЗД „Л.И.” АД в срока по чл.367 ГПК депозира
писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма
на ПТП. Поддържа, че транспортният инцидент се е осъществил по причина от
действия на водач на друго превозно средство, за което до момента няма
приобщени данни, който в нарушение на правилата за движение и за предимство,
вкл. чл. 25, ал. 2 от ЗДвП е причинил транспортния инцидент. Оспорва пасивната
материално-правната легитимация на ответното дружество по предявените искове. В
отговора е наведено възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като твърди,
че същата е пътувала без поставен обезопасителен колан – в нарушение на
разпоредбата на чл.137а от ЗДвП. Ответното дружество навежда възражение за
прекомерност на исковата претенция. Оспорва и искането за присъждане на лихва
по претенцията.
В срока
по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът
оспорва възраженията на ответното дружество, като неоснователни.
В срока
по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил и допълнителен отговор от ответното
застрахователно дружество, в който ответника поддържа наведените възражения и
оспорвания.
С
определение № 15471 от 24.06.2019г. Е.Ч.Ч., ЕГН **********, е привлечена по
реда на чл.219, ал.1 ГПК, като третото лице - помагач на страната на ответника.
В съдебно заседание ищцата, чрез
пълномощника си адв. Ж.поддържа предявените искове. Представят списък на
разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.
В съдебно заседание ответното дружество чрез
пълномощника адв. Томова оспорва предявените искове. Представят списък на
разноски по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, ГО, I-7 състав, на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото на
лист 8-9 е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали № 467 от 06.10.2017г.,
съставен относно процесното ПТП. Отразено е, че при ПТП са пострадали А.С.Ч. и Ч.С.Ч..
От приетата Епикриза на МБАЛ „Д-р И.С.АД, се установява, че А.Ч. е
постъпила в лечебното заведение на
06.10.2017г. с окончателна диагноза: тежка съчетана травма-гърди, корем.
Контузио торацис, контузио париетис абдоминис. Хемоперитонеум. На същата дата е
извършена операция на ищцата и на 18.10.2017г. е изписана от болничното
заведение в добро общо състояние, като са определени два контролни прегледа. /л.10-11 от делото/
По делото е представена писмена претенция, съгласно която ищцата с молба
вх.№1680 от 07.02.2018г. е предявила пред ответното ЗК „Л.И.” претенция за изплащане на обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 06.10.2017г. /л.12-13 от делото/
По делото на лист 121 е прието писмо изх. № 428 от 13.02.2018г., на
ответното застрахователно дружество, съгласно което е отказано изплащане на
обезщетение на ищцата за причинените й неимуществени преди от процесното ПТП.
По делото е прието Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 13.12.2018г. на Районна прокуратура - Сливен, с което е
прекратено досъдебно производство №1112/2017г. на МВР Сливен, поради направено
искане от страна на пострадалата, чрез законния й представител. В хода на
досъдебното производство било установено, че Е.Ч.Ч. на 06.10.2017г. в землището
на гр.Сливен, по Автомагистрала „Тракия“, на км.263+200, посока гр.Бургас – гр.София,
при управление на МПС - Фолксваген „Тигуан“ с per. № СТ 98-91 ВС, нарушила
правилата за движение по пътищата: - чл. 20, ал.1 от ЗДвП; чл.20, ал.2 от ЗДвП;
чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.58 т.3 от ЗДвП
и по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на А.С.Ч. - престъпление
по чл. 343, ал.1, б”Б”, вр. чл.342 ал.1 от НК /л. 139-142 от делото/
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди и причинно-
следствената им връзка с пътнотранспортното произшествие на основание чл. 195 ГПК е изслушана съдебно – медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р М.Г.
– специалист по съдебна медицина и деонтология, неоспорена от страните, чието
заключение съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно. От приетото заключението на СМЕ се установява,
че ищцата е получила следните травматични увреждания: тежка
съчетана травма на корема и гърдите; контузия на гръдния кош; контузия на
коремната стена; хемоперитонеум; разкъсване на десния лоб на черния дроб;
разкъсване на слезката; разкъсване на голямото було; разкъсване на десния
бъбрек; ретроперитоеален хематом; травматичен кръвозагубен шок; счупване на
дясната ключица. Вещото лице д-р Г. е пояснила, че тежките травми в своята
съвкупонст са причинили на ищцата, постоянно общо разстройство на здравето
опасно за живота. Причинено е и загуба на слезка, което е единственото правилно
лечение при травматично разкъсване на същата. Разкъсването на десния бъбрек е
наложило оперативното отстраняване на десния бъбрек, с което е причинена загуба
на бъбрек /десния/. Счупването на дясната ключица причинява трайно затрудняване
движенията на десния горен крайник, за срок по дълъг от 30 дни. Експертизата
посочва, че непосредствено на мястото на произшествието са проведени спешни
медицински действия с обездвижване на врата и вливания. След приема в лечебното
заведение е проведена мощна противошокова и противокръвозагубна терапия.
Проведени са необходимите изследвания и задължителни консултации и е извършена
по спешност оперативна намеса с отваряне на коремната кухина, евакуиране на
събралата се кръв в нея, зашиване на черния дроб, голямото було и отстраняване
на слезката. След това е извършено отваряне и на ретроперитонеалното
пространство, евакуирана е и събралата се кръв него и е отстранен разкъсания
десен бъбрек. Доц. д-р Г. сочи още, че е проведена успешна реанимация,
наблюдение и лечение до възстановяване в хирургичното отделение. Изписана в
добро общо състояние с дадени указания за необходимия хигиенно-диетичен режим. Вещото
лице посочва, че от травматичния шок и острата кръвозагуба възстановяването е
било до времето на изписването от лечебното заведение. Прието е още, че до края
на живота ще липсват слезката и десния бъбрек. Възможността за физическо
натоварване на десния горен крайник се е възстановила в срок от 2-3 месеца,
като в мястото на счупването ще остане козметичен дефект, тъй като счупването
не е било възстановено оперативно и до края на живота ще има деформация в
мястото на счупването. Общото здраве във връзка с успешните и правилни
хирургични и реанимационни действия се е възстановило в срок до 2 - 3 месеца. Всички
травматични увреждания добре отговарят да са получени в резултат на процесното
ПТП. Прието е още, че няма основание да се твърди, че е тежко здравословното
състояние при ищцата. При успешно проведеното лечение, прогнозата за живота и
здравето й е напълно оптимистична. Възрастта на ищцата позволява да се приеме,
че болки към момента на изготвяне на експертизата липсват. Деформациите в
областта на счупена ключица причиняват козметичен дефект, но не
затрудняват движенията на прилежащия крайник. Загубата на бъбрека налага до
края на живота да се контролира състоянието на отделителната система и особено
във връзка с репродуктивните функции на женския пол. Загубата на слезката,
която е най-големият имунен орган, води до намален имунитет и е възможно да
настъпват и развиват инфекциозни, вкл. вирусни заболявания, които ще налагат до
края на живота й консултативни прегледи и получаване на ваксини и лекарствени
препарати за по-лесно преодоляване на такива заболявания. Вещото лице доц.
д-р Г. заявява, че ищцата е била без поставен предпазен колан и е било
възможно да не изпада от л.а. Травмата на десния бъбрек, черния дроб и дясната
ключица може да са получени при изпадането на дясната страна върху терена.
Травмата на гръдния кош, корема и коремните органи, вкл. разкъсването на
десния бъбрек може да са получени вътре в купето по време на попадане на
катастрофиралия джип на ската. Вещото лице не изключва травмите в дясно
разположение - бъбрека, черния дроб и дясната ключица да са в резултат от
изпадането върху терена. Ищцата не е била с поставен предпазен колан. При описания механизъм на процесното ПТП в приложеното автотехническо заключение,
позволява да твърди, че и с поставен колан, при удари в деформирани части на
купето на автомобила е можело да получи същите травматични увреди, тъй като бъбрекът
може да се разкъса от удар върху седалката, резултат от плътната арматура на
самата седалка, черният дроб и слезката са паренхимни с не голяма плътност органи
и може да се получат при същия механизъм на процесното ПТП, вкл. и при правилно
поставен колан на пътник на задната лява седалка. Възможно е да не се получи
със голяма сигурност единствено счупването на дясната ключица. При поставени
предпазни колани, вкл. и тези на задните седалки в съвременните автомобили, те
действат при така изчислената скорост и ПТП като твърд тъп предмети и честа
травма е счупването ключицата на съответната страна на поставен колан в
раменната област.
В о.с.з. проведено на 17.12.2019г. вещото лице доц. д-р Г. пояснява, че слезката
е най-големият орган, определящ нивото на имунитет в човешкия организъм. Затова
трябва да се внимава в епидемични ситуации да се приемат витамини и други
имуностимулиращи препарати, особено предвид възрастта на пострадалата. При
правилен начин на живот и приемане на подходящите медикаменти няма опасност за
състоянието на пострадалата. Без един бъбрек и без слезка хората могат да
доживеят до дълбоки старини, стига да се спазва правилен хигиенно-диетичен
режим. Пояснява, че категорично се налага на ищцата да спазва правилен
хигиенно-диетичен режим с оглед отстранените органи. Нарушена е двойната
функция на отделителната система и имунитетът. Имайки предвид, че пострадалото
лице е от женски пол да спазва режим на хигиена и диетичен режим, да взима цял
живот подсилващи имунитета препарати и витамини.
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от вещо лице доц.инж. Н.Х., се установява, най- вероятен
механизъм на ПТП: на 06.10.2017г. лек автомобил Фолксваген Тигуан РЕГ№********ВС,
управляван от Е.Ч. се е движил по автомагистрала „Тракия“ посока Бургас-София.
Скоростта на л.а. е била около 147 км/час. В района на км. 263+200м л.а. напуска
пътното платно, преминава оградата като чупи 6 кола и поврежда 20м от оградата.
Експертизата посочва, че преди напускане на пътното платно л.а. се е движил по
аварийната лента след което е променил направлението на движение надясно към
десният банкет. По време на движението по аварийната лента водачът е реагирал
на опасността от напускане на платното, като е задействала
спирачната уредба. Освен това водачът се е опитал да измени направлението на
движение на л.а., като е завъртяла волана на ляво. Този факт се доказва
категорично от наличието на следи оставени от левите колела на процесния л.а.
При насочването на предните колела на ляво, под действие на центробежната сила
се преразпределя натоварването върху колелета, като натоварването към десните
колела се увеличава, а към левите намалява. Това е причината за намаляване на
сцеплението на левите колела, довело до блокирането им и оставянето на следите
намерени от дежурния екип на МВР. Според експерта в този момент е нарушена
страничната устойчивост на движението на л.а. и той е станал неуправляем. Причината за това е
съчетание на висока скорост, задействане на спирачната уредба при рязко
завъртане на ляво на колелата. При съчетание на тези три фактора се получава:
преразпределение на масата /теглото/ към предните колела, разтоварване на
задните понижаване на сцеплението им с пътното платно и завъртане на задния
мост на дясно под действие на центробежната сила. Обосновано е още, че след
като автомобилът е напуснал пътното платно е продължил движението си по банкета
и намиращия се вдясно от него скат, където е последвало преобръщане. След
напускане на пътното платно л.а. се е обърнал на дясната страна като ударът е
най-силен в зоната на предно дясно колело и окачването на задното дясно колело.
След това е продължило завъртането на купето като е преминало през тавана и
след това е паднало на лявата страна. При
преобръщането от автомобила, завъртането му през таван, от получените
деформации се е отворила задната лява врата и от там е изпаднала пострадалата А.Ч.,
която е била без предпазен колан. Лекият автомобил в момента на преобръщането
се е придвижвал и напред. Пострадалата е паднала от купето на терена преди установяването
на л.а. на място. Експертизата обосновава, че скоростта на лекия автомобил
преди ПТП, преди загубата на напречна устойчивост на л.а е била около 147
км/час. Непосредствено преди настъпване на ПТП водачът на МПС
си е отклонил вниманието и лекият автомобил в това време е продължил движението
си от дясната активна лента към аварийната. Вещото лице пояснява, че при
скорост от 147 км/час л.а. за 2 секунди изминава 81-82 метра. Действията на
водача на МПС непосредствено преди напускане на пътното платно- рязко завиване
на волана на ляво, съчетано с едновременно задействане на спирачната уредба при
високата скорост на движение и конкретните пътни условия са неправилни. При конкретните пътни условия и липсата на ППС в аварийната лента /няма
данни да е имало/, водачът на МПС марка „Фолксваген“ модел „Тигуан“ рег. № ********е
имал обективна възможност да предотврати настъпването на ПТП. Лекият автомобил се е движил по активна лента и след това навлязъл в
аварийната лента, като регистрираната следа започва от дясната активна лента и
навлиза под наклон в аварийната лента. В материалите по делото няма данни които
да показват, че е имало „сблъсък“ на процесния лек автомобил с друго МПС и това
да е станало причина за промяна на посоката на движение на процесния лек
автомобил. Съгласно материалите по делото ищцата А.Ч., пострадала преди
настъпване на ПТП е седяла на задната лява седалка. Сочи се, че при
първоначалния удар на лекия автомобил в ската и обръщането на дясно тялото на
пострадалата е „полетяло“ напред и на дясно. При следващото обръщане на л.а.
под действие на центробежната сила от въртенето на л.а тялото и е достигнало
тавана, а след това е изхвърлено през задната лява врата която вследствие на
деформациите на купето се е отворила. Вещото лице доц.Х. уточнява, че процесния
лек автомобил е с 4+1 места и има 2 бр. колани отпред и 3 бр. колани отзад,
като място без колан няма. При конкретния случай
поставеният колан би задържал тялото на пострадалата не само от придвижване
напред, а щеше да я задържи и по време на обръщането на л.а. през таван и нямаше
да бъде изхвърлена от купето на л.а. и да падне на терена.
Заключението на САТЕ изготвено от доц.инж. Х., преценено по реда на чл.202 ГПК, съдът възприема, като обективно и компетентно.
Страните не спорят, относно
наличието на застрахователно правоотношение по договор застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и деликвента към
датата на настъпило застрахователно събитие – 06.10.2017 г. Нещо повече, в
приетия по делото КП за ПТП с пострадали лица № 467 от 06.10.2017г. е отразено,
че за лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, рег. № ********е налице застраховка
„ГО“ в ЗК „Л.И.“ АД.
По делото е представена претенция до
ответника от вх. № 1680 от 07.02.2018г., с която ищецът е сезирал ответното
застрахователно дружество – ЗК „Л.И.“ АД за изплащане на обезщетение за
търпените неимуществени вреди.
Така установената фактическа обстановка, сочи
на следните правни изводи:
По допустимостта: Предявените обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от
01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са
допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило
застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да
получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото,
че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 12-13 от дата 07.02.2018
г. и липса на възражения и ангажирани
доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и
материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на
следните факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното
поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства
намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав
на деликта.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 06.10.2017г. Съвкупния анализ
на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно деяние
от страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване на правилата на чл. 20,
ал.1 от ЗДвП“ Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват.; чл.20 ал.2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ ;
чл.21, ал.1 от ЗДвП „ При избиране на скоростта на движение, на водача на
пътното превозно средство е забранено да превишава стойността на скоростта на
километри в час … За категория „В“ на автомагистрала 140 км/ч. като се е
движила със скорост 147 км.ч., вместо разрешената максимална скорост 140
км.ч.., отклонила своето вниманието, следствие на което изгубила управлението
над автомобила и излязла от пътното платно, като продължително се движела в
аварийната лента, с което нарушила чл. 58 т.3 от ЗДвП „При движение по
автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за
принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и
при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство“. Деянието му е виновно, при форма на вината – съзнавана непредпазливост.
Това му нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия удар и причинените
увреждания на ищеца.
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено
противоправно деяние от водача на лек автомобил „Фолксваген Тигуан“.
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че ЗК „Л.И.“ АД е застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на
водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ са доказани по основание. Установени са
поделото (СМЕ, медицински документи) и неимуществените вредите, както и пряката
им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Освен това, съдът
преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, младата възраст
на ищцата към момента на увреждането – 16 год.,
вида, характера, тежестта и броя на травмите, а именно: тежка съчетана
травма на корема и гърдите, контузия на гръдния кош, контузия на коремната
стена, хемоперитонеум, разкъсване на десния лоб на черния дроб, разкъсване на
слезката, разкъсване на голямото було, разкъсване на десния бъбрек,
ретроперитоеален хематом, травматичен кръвозагубен шок, счупване на дясната
ключица, проведеното оперативно лечение, загубата на органи - слезка и десен
бъбрек, изживения шок от инцидента, претърпените неудобства от личен, битов и
социален характер, отражението на произшествието върху психо-емоционалното й
състояние. Съдът отчита още, че на мястото на счупването на дясната ключица ще
остане козметичен дефект, до края на живота ще има деформация в мястото на
счупването, както и че на ищцата се налага да спазва ограничителен хигиенно-диетичен
режим, до живот да приема подсилващи имунитета препарати и витамини. При
съобразяване на обществено икономическите условия към момента на ПТП м.
октомври 2017г., съдът намира, че сумата от 100 000 лв., представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за адекватно репариране на
вредите. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52
от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава на доказателствата по делото и на
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ, съгласно което
понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания. Освен
цитираното постановление съдът е взел пред вид и практиката по чл. 290 от ГПК
на ВКС по отношение на преценката на неимуществените вреди, като съобразно
Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва
да се съобрази в достатъчна степен характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, общественото
възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както
и икономическата конюнктура в страната.
С оглед изложеното, решаващият състав намира, че
изискването за справедливо обезщетяване на ищеца за неимуществените вреди, причинени
вследствие на ПТП от 06.10.2017 год., при установените релевантни по делото
обстоятелства ще бъде постигнато с обезщетение в размер на 100 000 лева, като
за разликата от определения до
предявения размер от 150 000лв., като част от 250 000 лева, прекия иск
следва да се отхвърли като неоснователен.
По възражението за съпричиняване по см.
на чл.51, ал.2 ЗЗД.
За да
е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия
е създал предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено възражение за съпричиняване, на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, тъй като е била без поставен обезопасителен
колан.
От
приетата по делото СМЕ с вещо лице д-р Г. и приетото по делото САТЕ с вещо лице
инж. Х. безспорно се установи, че ищцата е била без поставен предпазен колан. Доколкото
обаче, в приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, вещото лице д-р Г.
пояснява, че при описания механизъм на процесното ПТП може да се приеме, че и с поставен колан, при удари в
деформирани части на купето на автомобила е можело да се получат същите
травматични увреди, съдът намира наведеното от страна на ответното
дружество възражение за съпричиняване от страна на пострадалата за неоснователно.
По предявения иск с правно основание чл.
86 от ЗЗД
Предвид
основателността на главната претенция, основателен е акцесорния иск с правно
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съобразно
нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В
конкретния случай претенцията е предявена пред ответното дружество на
07.02.2018г., като 3-месечният срок е изтекъл на 07.05.2018 г. и от тази дата
застрахователят е изпаднал в забава и дължи законната лихва върху присъденото
обезщетение, поради което искът за лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде уважен, считано от 07.05.2018
г. до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на делото разноски се дължат на двете
страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищцата е освободено от внасяне на държавна такса в
производството, както и от разноски, поради което не й се присъждат такива.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 38, ал.2
от ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът присъжда в полза на пълномощника адв. С.Ч.
за осъщественото безплатно процесуално представителство съгласно чл. 38, ал.2
от ЗА, възнаграждение в размер на 3 020 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи
заплащане на държавна такса по сметка на СГС за
уважената част от исковете в
размер на 4 000 лв., както и 266.66 лв. депозити за експертизи,
съразмерно уважената част.
С оглед изхода на спора по главния иск и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника 367 лв. разноски съразмерно отхвърлената част от исковете, като
разноските са в общ размер на 550 лв.,
от които 400 лева депозити за СМЕ и АТЕ и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното, Софийски градски съд, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.С.Ч., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 432, ал.1 КЗ,
във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 100 000/сто
хиляди/ лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП, настъпило
на 06.10.2017 г. по вина на водача на л.а. марка „Фолксваген Тигуан“ с рег. № ********ВС,
чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07.05.2018г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за
разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв., частично от глобална сума 250
000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адвокат С.Ч. – САК, за осъщественото безплатно процесуално
представителство, съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА,
възнаграждение в размер на 3020
лева.
ОСЪЖДА А.С.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ЗК „Л.И.“, ЕИК ********, разноски
по делото в общ размер на 367 лева
съдебно-деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати по сметка на СГС, сумата 4
000 лв. държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 266.66
лв. разноски за експертизи платени от бюджета.
Решението е постановено при участие на Е.Ч.Ч.,
ЕГН **********, с адрес: ***, като трето лице помагач на ответника.
Присъдените на ищцата суми могат да бъдат
заплатени по банкова сметка ***.128 от
делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: