О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 27.06.2019 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито
заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
Като разгледа докладваното
от съдия Иванова ч.гр.д.№ 287 по описа за
Производството е по чл.
274, ал.1, т. 1 от ГПК.
Въззивното
производство е образувано по частна жалба, подадена от П.Х.Н. срещу определение
от 14.01.2019 г. по гр.д.№ 2132/2018 г. на Ботевградски районен съд, в частта
му, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя- ответник в първоинстанционното произвдство,
за привличане на трето лице- С. С. Н., на основание чл.219, ал.1 ГПК.
В частната жалба се
излагат доводи срещу извода на районния съд за липса на правен интерес у
лицето, чието привличане като трето лице помагач на негова страна е поискано от
ответника. Сочи се в тази връзка, че за това лице съществува правен интерес да
участва като трето лице – помагач в качеството й на ползвател на имота, в който
ищецът твърди, че е доставяна топлинна енергия и претендира установяване на
вземания във връзка с доставяната топлинна енергия. Твърди се в жалбата, че с
участието си в процеса третото лице може
да докаже, че не дължи на ищеца претендираните суми,
както и да оспори представените от него документи. Жалбоподателят сочи също, че
за него също съществува правен интерес от привличането на това трето лице, тъй
като при евентуалното уважаване на предявения само срещу него иск, той може да
заведе регресен иск срещу третото лице, предвид на
което желае да го обвърже с мотивите и диспозитива на
съдебното решение.
Ответникът по частната
жалба – ищец в първоинстанционното производство „Т.С.”
ЕАД, не е представило отговор на жалбата.
Въззивният
съд, като взе предвид наведените от жалбоподателя доводи и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Производството по гр.д.
№ 2132/2018 г. на Ботеврадски районен съд е
образувано /след изпращането по подсъдност на гр.д. №87204/201 г. на Софийски
районен съд/ по предявени от „Т.С.” ЕАД срещу П.Х.Н. искове по чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване
съществуването на вземания на ищеца за сумата 1784,47 лв., представляваща
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното й изплащане; сумата 280 лв. – мораторна
лихва за периода от 15.08.2014 г. до 13.04.2017 г.; сумата 87,12 лв. – сума за
разпределение на топлинна енергия за периода от м.
Видно от приложеното
ч.гр.д. № 29707/2017 г. на Софийски РС, същото е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Т.С.” ЕАД солидарно
срещу С. С. К. и П.Х.Н. за дължими суми за неплатена топлинна енергия в описан топлоснабден имот. На 22.06.2017 г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците С. С. К. и П.Х.Н. да заплатят солидарно на
кредитора „Т.С.” ЕАД сумите, предмет на заявлението. Срещу издадената заповед
за изпълнение е подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК от
длъжника П.Х.Н., като в указания от заповедния съд едномесечен срок по чл. 415,
ал. 1 от ГПК е предявен от заявителя срещу възразилия длъжник иск по чл. 422 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжницата С. С. К. на 14.09.2018 г.
и в срока по чл. 414 от ГПК същата не е подала възражение срещу заповедта.
С отговора на искова молба по гр.д. № 87204/2017 г. на Софийски РС /след
изпращането на което по подсъдност е образувано гр.д. № 2132/2018 г. на
Ботевградски РС/ П.Х.Н. е направил
искане за привличане на С. С. К. - Н. като трето лице-помагач на негова страна.
С обжалваното
определение от 14.01.2019 г. по гр.д.№ 2132/2018 г. на г. Ботевградския районен
съд е отхвърлено така направеното от ответника искане за конституиране на С. С.
Н. /К./ като трето лице – помагач на негова страна с мотив, че за последната
има стабилизирана заповед за изпълнение досежно процесните вземания, срещу която не е възразила, поради
което липсва превен интерес за това лице да участва в
настоящото производство.
Частната жалба срещу
горепосоченото определение е подадена в срок, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване акт, предвид на което е процесуално допустима. Разгледана
по същество е неоснователна, по следните съображения:
Допустимостта на привличането на трето лице
помагач е обусловена от наличието на интерес от привличането за привличащата
страна. За да посочи кога е налице такъв интерес, чл. 219, ал. 1 ГПК сочи
лицата, които могат да бъдат привлечени. Това са същите лица, които могат да
встъпят в делото като подпомагаща страна. Предпоставка за привличането на трето
лице – помагач е наличието на правен интерес за него от постановяване на
благоприятно решение по спора за съответната главна страна, тоест когато
съдебното решение по някакъв начин може да се отрази на правното положение на
третото лице /чл. 218 ГПК/. Привличането
по реда на чл.219 ГПК на трето лице - помагач от страна в процеса е средство за
защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели да улесни защитата си
срещу насрещната страна с помощта на привлеченото лице, както и да подчини
привлеченото лице на силата на мотивите. В настоящия случа, доколкото с
решението по делото следва да се разреши спорът относно дължимостта
на претендираното със заповедта вземане, мотивите му
несъмнено могат да служат на страните за разрешаване на евентуални спорове с
лицето, чието привличане се иска.
В случая обаче, предвид наличието на влязла в сила заповед за изпълнение
срещу третото лице, то вземането на заявителя /ищец/ против третото лице е
установено в отношенията между тях, поради което това трето лице не може да
оспорва съществуването на това вземане. Следователно, съдебното решение срещу
страната, която е поискала привличането му, няма да се отрази по никакъв начин
върху правното положение на третото лице в отношенията му с ищеца. При
евентуално неблагоприятно решение срещу ответника, участието, респ. неучастието
на третото лице, чието привличане се иска, не се отразява по никакъв начин на
възможността за упражняване на правата му по чл. 127 , ал. 2 от ГПК и чл. 429,
ал. 1 от ГПК, именно защото вземането а ищеца срещу третото лице е установено с
влязла в сила заповед за изпълнение.
Направените в частната
жалба възражения за недопустимост на производството поради наличието на
основанията по чл. 299 и/или чл. 126, ал. 1 от ГПК не са относими
към предмета на настоящия спор с оглед предмета на обжалване, а освен това са и
неоснователни.
Предвид изложеното,
обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.01.2019 г. по гр.д. № 2132/2018 г. на
Ботевградски районен съд, в частта му, с която е оставено без уважение искането
на жалбоподателя- ответник в първоинстанционното произвдство, за привличане на трето лице- С. С. Н., на
основание чл.219, ал.1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.