Р Е Ш Е Н И Е № ……
гр.Панагюрище, 20.05.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично
съдебно заседание на 17.04.2019 г., в състав : районен съдия Снежана Стоянова, при
секретаря Нонка Стоянова, като разгледа АНД № 41/2019 год., за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Община
Панагюрище, ЕИК: *********, представлявана от Кмета Н.И.Б. против НП № НЯСС-33/31.01.2019
г. на заместник-председателя на ДАМТН, с което на основание чл.201, ал.12 и
чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, за неизпълнение на три отделни
предписания по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, на Общината са наложени три имуществени
санкции от по 1 000 (хиляда) лева.
В жалбата се навеждат твърдения
за материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, чиято отмяна се иска. Твърди се, че в НП не били изложени ясни
мотиви защо се приема че провереният обект „*******” по своята същност
представлява язовир и то от категорията на подлежащите на проверка по реда на
чл.190, ал.4, т.3 от Закона за водите. Това ограничавало правото на защита на
жалбоподателя. Твърди се, че с решение на Общинския съвет от 27.09.2018г.
собствеността на язовир „*******” била прехвърлена безвъзмездно на Държавата,
поради което Община Панагюрище не можела да се третира като собственик и не била годен субект на нарушенията, за
които била санкционирана. Излагат се съображения за маловажност на случая по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от процесуален представител, чрез който поддържа
жалбата и пледира за отмяна на атакуваното НП.
Ответникът по жалбата не се
представлява в съдебно заседание. Изпраща становище за неоснователност на
жалбата.
Районният съд провери
основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки
закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и устни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата
на чл.63 от ЗАНН прие следното:
Община Панагюрище е санкционирана
за това, че като собственик на язовир „*******”, находящ се в поземлени имоти №
***** * *** и № ***** * *** не е изпълнила задължителни предписания, дадени от
длъжностни лица по чл.190, ал.4 от Закона за водите, както следва: 1.да се
премахне дървесната и храстовидната растителност от водния откос на язовирната
стена; 2. да се почисти от дървесна и храстовидна растителност въздушния откос
на язовирната стена, така че да се осигури обход и оглед на същия; 3. да се
почисти преливникът и бързотокът след него от дървесна и храстовидна
растителност.
Предписанията били дадени в
констативен протокол № 07-02-021/04.05.2018г., като срокът за изпълнение бил
20.09.2018г. На 10.10.2018г., при
извършена проверка от св.К.С. и колегата му З.П.– служители в ДАМТН, било
установено че предписанията не са изпълнени.
За извършените нарушения, против жалбоподателя бил съставен АУАН № 07-195 от 13.11.2018 година. Актът бил
съставен в регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях”
за Южна централна България в град Пловдив, като за съставянето му Кметът на
Община Панагюрище бил надлежно поканен. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя,
при спазване на разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Няколко дни по-късно,
актосъставителят – св.С. *** и връчил акта лично на Кмета на Общината.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. Последното било връчено на нарушителя
на 07.02.2018 г., а жалбата против НП била подадена директно до съда на 14.02.2018
г., с оглед на което е процесуално
допустима, като подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, легитимирано да предизвика въззивен контрол за
законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията
на свидетеля К.С., както и от събраните по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че жалбата е
основателна, макар не по съображенията, изложени в нея.
На първо място следва да се
посочи, че възраженията в жалбата за нарушено право на защита поради неизлагане
в НП на ясни мотиви защо се приема че проверения обект „*******” по своята
същност представлява язовир и то от категорията на подлежащите на проверка по
реда на чл.190, ал.4, т.3 от Закона за водите, са неоснователни. Водният обект
е актуван като язовир с акт за публична общинска собственост № 2846/13.11.2017г.
(л.33 в
делото), който се съхранява в Общината. В техническата документация по
изграждането на язовира, с която Община Панагюрище разполага, видно от
заявлението на Кмета до Министъра на икономиката на л.8-9 в делото, се съдържат
техническите параметри на обекта като залята площ, завирен обем, височина и тип
на язовирната стена, при което Общината следва
да е наясно, че язовир „*******” подлежи на контрол по реда на Закона за водите и Наредбата по
141, ал.2. Освен това св.С. *** има назначен оператор и именно той им е
предоставил техническото досие на язовира.
Съгласно чл.190 а, ал.1, т.3 от
Закона за водите , Председателят на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни
лица имат право да дават задължителни предписания на собствениците на
язовирните стени и/или на съоръженията към тях, съобразно правомощията си по
Закона за водите, включително за извършване на мерки и действия за изясняване
на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните
обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Посочената разпоредба
регламентира правомощията на съответните длъжностни лица по издаването на
задължителни предписания по Закона за водите, като предписанията имат
задължителен характер за адресата, при условие че длъжностните лица са изрично
оправомощени от Председателя на ДАМТН да дават такива. Няма никакво съмнение,
че оправомощаването трябва да предшества даването на предписания, за да могат
същите да имат задължителен характер спрямо адресата. В случая, видно от
заповедта на л.32 в делото, инспекторите З.П.и К.С., които са дали предписанията
в констативен протокол № 07-02-021/04.05.2018г. (л.30-31 в делото) за почистване
от дървесната и храстовидната растителност на водния и въздушния откос на стената
на язовир „*******”, както и на преливника и бързотока след него, са
били оправомощени от Председателя, считано от 05.02.2018г. С тези задължителни
предписания е даден срок за изпълнение до 20.09.2018г., като при извършената
проверка на 10.10.2018г. от св.С. се установило, че те не са изпълнени. По тази
причина като дата на извършване на нарушенията е приета 21.09.2018г., т.е.
денят следващ крайния срок за изпълнение.
Причината за неизпълението на
предписанията е видна от приетото от Общински съвет – Панагюрище решение на
27.09.2018г. и последвалото заявление на Кмета на Общината до Министъра на
икономиката. (л.8-11 в делото). Със свое решение, прието на заседание, проведено
на 27.09.2018г. Общински съвт – Панагюрище, на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА във връзка с § 33 от заключителните разпоредби на Закона за изменение и
допълнение на Закона за водите, обн. ДВ, бр.55 от 03.07.2018г. е прехвърлил
безвъзмездно на Държавата собствеността на 19 язовира, публична общинска
собственост, сред които и процесния язовир „*******”. Държавата е станала собственик на язовира по
силата на закона от момента на вземане на решението от страна на Общински съвет-Панагюрище,
тъй като именно решението на ОС има т.нар. транслативен ефект. Последвалото
мотивирано предложение на Кмета на Община Панагюрище до Министъра на
икономиката е в изпълнение на решението на Общински съвет и има само
информативна цел. При това положение, след като нарушенията са извършени на
21.09.2018г., т.е. на деня, следващ срока за изпълнение на предписанията, то
към този момент Община Панагюрище все още е била собственик на процесния
язовир, противно на твърденията в жалбата. Само 6 дни след това обаче, използвайки
дадената му с измененията на Закона за водите правна възможност, Общински съвет – Панагюрище е прехвърлил безвъзмездно
собствеността на язовир „*******” на Държавата, като видно от заявлението на
Кмета на Общината до Министъра на икономиката, мотивите за промяна
собствеността на язовира са били продиктувани от липсата на експерт, притежаващ
необходимото образование и квалификация за поддръжка на язовирните стени и
съоръженията към тях, както и от липсата на достатъчно финансов ресурс,
необходим за обезпечаване на поддържането им. При това положение е ясно, че
нарушенията не са израз на демонстрация на незачитане на заповедните правомощия
на длъжностните лица по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите или на
безотговорно отношение към имуществото, живота и здравето на местното
население, а резултат от липсата на финансови средства за изпълнение на
предписанията, при което съдът приема, че имат извинителен характер. Това
обстоятелство мотивира съдът да приеме, че вменените нарушения разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид, при което налагането на имуществени санкции, макар и в
минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежко спрямо степента на
обществената им опасност. Изводът се подсилва от обстоятелството, че
язовирът съгласно предстоящата
класификация би имал характеристиката на малък, предвид техническите му
характеристики ( в този смисъл
са показанията на св.С.), поради което
потенциалната опасност от увреждане на имущество, както и от застрашаване
живота и здравето на населението е била минимална.
При
това положение и като не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН наказващият орган
е издал незаконосъобразен акт. Преценката за "маловажност на случая"
подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за
законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН от страна на наказващия
орган. С други думи, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е
преценка за законосъобразност (ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г.
ОСНК – ВКС).
В горния ред на мисли вече има
достатъчно утвърдено съдебна практика на административните съдилища в Р
България.
Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Панагюрският районен
съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №
НЯСС-33/31.01.2019 г. на заместник-председателя на ДАМТН,, с което на Община Панагюрище,
ЕИК: *********, представлявана от Н.И.Б., на основание чл.201, ал.12 и чл.200,
ал.1, т.39 от Закона за водите, за неизпълнение на три отделни предписания по
чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, са наложени три имуществени санкции от
по 1 000 (хиляда) лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: