и за да се произнесе,взе предвид следното: Настоящото производство е с правно основание чл.63 ал.1,предл.2-ро от ЗАНН и се движи по реда на чл.33 и сл. от ЗВАС. Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Лиляна Иванова Христова от гр.Кърджали, против Решение № 70/27.10.2006 год., постановено по НАХД № 258/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 01019/07.03.2006 год. на Председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата – гр.София, с което на Лиляна Иванова Христова от гр.Кърджали, с ЕГН 72011312699, на основание чл. 65 ал.1 от ЗСБТ за извършено нарушение по чл.57 т.2 от ЗСБТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв.; за извършено нарушение по чл.59 ал.1 от ЗСБТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв.; и за извършено нарушение по чл.59 ал.2 от ЗСБТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Твърди, че изводите на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства, като същите били неправилни и необосновани. Счита, че нито в текста на закона, нито в АУАН и НП било посочено по какъв начин следвало да бъде предоставяна информацията и от кой конкретно орган следвало да бъде издаден съответния документ; нито пък законодателят препращал към специални закони. Навежда довода, че продавача е бил длъжен да предоставя информация само и единствено на купувачите, а не на контролните органи, извършващи проверка, както и че продавача бил длъжен да дава информация за съответствие на предлаганите стоки с хигиенните и санитарните норми и с нормите за безопасност при употреба от крайните потребители, но нямал задължение да представя самите документи за това. Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че били налице сключени тържищни сделки, които не били регистрирани в специален дневник, тъй като съпоставката на оборотите за определен период не представлявало доказателство за сключване на такива сделки, като проверяващите не били конкретизирали нито една такава сделка с дата на сключване, страни, цена и т.н. Посоченото нарушавало правото на защита на жалбодателката и правело наказателното постановление незаконосъобразно. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд, като бъде постановено друго, с което да бъде отменено изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание, редовно призован, касатора не се явява и не изпраща процесуален представител. Не сочи нови доказателства. Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В представеното по делото писмено становище твърди, че касационната жалба е неоснователна, като моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Не сочи нови доказателства. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита жалбата за неоснователна, поради което моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, след преценка на доводите и оплакванията на жалбодателя, както и с оглед събраните по делото доказателства, констатира следното : Касационната жалба против решението на Кърджалийския районен съд е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. По същество същата е неоснователна. Релевираните с жалбата касационни основания са тези по чл. 218б ал.1 б.”в”, предл.първо и трето от ГПК , във вр. с чл.11 и чл. 39 от ЗВАС, а именно – неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Кърджалийският районен съд с обжалваното решение е потвърдил Наказателно постановление № 01019/07.03.2006 год. на Председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата – гр.София, с което на Лиляна Иванова Христова от гр.Кърджали, с ЕГН 72011312699, на основание чл. 65 ал.1 от ЗСБТ за извършено нарушение по чл.57 т.2 от ЗСБТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв.; за извършено нарушение по чл.59 ал.1 от ЗСБТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв.; и за извършено нарушение по чл.59 ал.2 от ЗСБТ е наложено административно накаþание „глоба” в размер на 400 лв. За да постанови решението си, първоинстанционния съд е приел от фактическа страна, че при извършена проверка на 22.02.2006 год. от експерти на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата в склад № 35, държан под наем от жалбоподателката - едноличен търговец с фирма ЕТ „Емрах-Лиляна Христова" – гр.Кърджали, намиращ се на територията на лицензирано стоково тържище „Тедимпекс-инвест"АД – гр.Кърджали, било констатирано, че жалбоподателката извършва в качеството си на едноличен търговец търговия на едро с хранителни стоки - сладкарски изделия и пакетаж. Вследствие на извършена проверка на всички счетоводни документи на фирмата било установено, че търговецът за периода от 13.01.2006 до 16.01.2006 год. е извършвал продажби, без да издава фактури за всяка сключена на тържището сделка, като в рамките на проверявания период била установена разлика между отчетения оборот по касови фискални бонове и отчетения оборот по издадени фактури, както следва: на 13.01.2006 год. – 416.60 лв., на 14.01.2006 год. – 476.10 лв., и на 16.01.2006 год.- 356.90 лв.,за което бил съставен Протокол за съпоставка. Посоченото проверяващите приели за административно нарушение почл. 59 ал. 2 от ЗСБТ. Било установено при проверката още, че след поискванеот проверяващите не били предоставени от търговеца документи, съдържащи информация за част от предлаганите за продажба стоки, съдържаща данни за съответствието на предлаганата стока с хигиенните и санитарни норми и нормите за безопасност при употреба от крайния потребител, а именно за стоките: бонбони „Снежинки"- пакети от 80 гр., произведени от „Захарни изделия" ООД - Варна; халва - фъстъчна в пакети по 500 гр., произведени от ЕТ „Нептун" - гр.Шивачево; "Макаронени изделия" в пакети по 400 гр., произведени от „Балко" ЕООД - Хасково; зехтин в бутилки от 250 мл., внос от Турция, произведен от „Olivos", вносител „Булгароливен"-Варна, за което било прието, че представлява административно нарушение на чл.57 т.2 от ЗСБТ. На последно място, проверяващите констатирали, че търговецът не е регистрирал сключените от него тържищни сделки в специален дневник , в който се вписват вида и количеството на стоките по сключените сделки, качеството им, платената цена, начин на плащане и др., което проверяващите приели за нарушение и на чл. 59 ал.1 от ЗСБТ. За констатациите, проверяващите съставили акт за установяване на административно нарушение, който бил връчен на оправомощеноот търговеца лице, при което последното обяснило, че нямат и не могат да представят необходимите документи, както и бил представен друг дневник, който нямал нищо общо с изискуемия от закона такъв. Извън 3-дневния срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН, жалбоподателката в настоящото производство е изложила своите писмени възражения по акта, като е приложила и писмени документи. Въз основа на АУАН е било издадено обжалваното пред първоинстанционния съд наказателно постановление. От правна страна съдът е приел, че извършването на вменените на касатора административни нарушения от обективна и субективна страна е безспорно установено от събраните по делото доказателства, които е обсъдил подробно в мотивите си, излагайки подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, посочвайки мотивите си за това. Обсъдил е и е отхвърли като неоснователни доводите на защитата на жалбодателя, и след като е направил крайният извод за законосъобразност и правилност на обжалваното наказателно постановление, го е потвърдил изцяло. Съобразно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, следва в настоящото производство касационната инстанция да обсъди изчерпателно посочените в жалбата касационни основания.Изрично в жалбата си касатора посочва като касационни основания, водещи до неправилност на атакувания съдебен акт – нарушение на материалния закон и необоснованост. Настоящата инстанция намира направеният в касационната жалба довод на касатора, установяващ посоченото в чл.218б ал.1, б.”в”, предл.1-во от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради нарушение на материалния закон, за неоснователен. Константната съдебна практика приема, че нарушаването на материалния закон, като касационно основание, водещо до неправилност на обжалвано съдебно решение, е порок, който се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. В тази връзка касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, като към установените с тях факти правилно е отнесъл приложимия материален закон. Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че при извършване на проверка на 22.02.2006 год. на склад в стоково тържище „Тедимпекс – инвест” АД – гр.Кърджали, в който жалбодателката осъществява търговска дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ „Емрах – Лиляна Христова” – гр.Кърджали, контролните органи на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата са констатирали, че за част от предлаганите в склада за продажба стоки – бонбони, халва, макаронени изделия и зехтин, подробно описани в АУАН и НП, търговецът не е предоставил на контролните органи информация, съдържаща данни за съответствие на тези стоки с хигиенните и санитарните норми и нормите за безопасност при употреба от крайните потребители към момента на проверката, а и след дадена му възможност за това. Установено е също, че чрез съпоставка на счетоводни документи на търговеца е била установена разлика между отчетените с касови фискални бонове продажби на стоки и тези, за които е издадена от търговеца фактура, за периода 13.01. – 16.01.2006 год.; както и че жалбодателката не е регистрирала сключваните тържищни сделки в специален дневник, в който се вписват вида и количеството на стоките, предмет на сключени сделки, качеството им, платената цена, начина на плащане и др. Посоченото контролните органи са квалифицирали като нарушения по чл. 57 т.2, чл.59 ал.1 и ал.2 от ЗСБТ /изм., в редакцията на посочените разпоредби, действуваща към момента на извършване на проверката/, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбодателката. След съставяне и връчване на акта, жалбодателката е представила документи на ДКСБТ, които според него изпълняват изискванията на законовата разпоредба на чл. 57 т.2 от ЗСБТ /изм./. Тези документи /представени и по делото пред първоинстанционния съд/ административнонаказващият орган счел за неотносими към извършеното нарушение, поради което е издал обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, с което на касатора – търговец, са наложени административни наказания – „глоба” за всяко от трите нарушения, по 400 лв. за всяко едно от тях, на основание санкционната разпоредба на чл. 65 ал.1 от ЗСБТ. По посочените обстоятелства няма спор между страните. Основните въпроси, върху които се концентрират оплакванията на касатора е каква точно информация и в какъв точно вид е задължен продавача на стоково тържище да предоставя на купувачите, съобразно императивната разпоредба на чл. 57 т.2 от ЗСБТ /изм./; както и че нямало доказателства за сключени тържищни сделки, които да не са регистрирани в специален дневник, респ. не била конкретизирана нито една такава сделка с данни за дата на сключване, страни, цена и др. В тази връзка настоящата инстанция съобрази следното: Наказателното постановление, предмет на настоящото административнонаказателно производство е издадено на касатора за нарушения по чл. 57 т.2 и по чл.59 ал.1 и 2 от ЗСБТ /изм./. Съгласно разпоредбата на чл.57 т.2 от ЗСБТ /изм./, продавача на стоково тържище предоставя на купувачите информация за съответствие на предлаганата стока с хигиенните и санитарните норми и нормите за безопасност при употреба от крайните потребители. Това задължение на конкретния продавач кореспондира на задължението на търговеца, който организира стоково тържище по чл. 52 ал.1 т.3 от ЗСБТ - да изисква стоките, предназначени за продажба на стоковото тържище, да се придружават от документи за произход, както и от документи за съответствие със задължителните изисквания за качество и безопасност и за съответствие със санитарните, ветеринарно-санитарните, хигиенните и други норми, издадени от специализираните държавни контролни органи. Систематическото и граматическото тълкуване на посочените законови разпоредби, поотделно и в тяхната взаимовръзка водят до единствения възможен извод – че дължимата от продавача на стоково тържище информация, предоставяна на купувачите, следва да е в писмен вид, под формата на документи, и то издадени от съответни специализирани държавни контролни органи, особено ако се касае за съответствие на предлаганите стоки с хигиенните и санитарните норми и с нормите за безопасност при употреба от крайните потребители. Това е така, тъй като само в такъв случай необходимата информация би могла да бъде материализирана и предоставена на купувача, и то с необходимата степен на гаранция за пълнота, точност и достоверност на информацията /каквато в крайна сметка е и целта на посочената по-горе законова разпоредба, с оглед защитата от увреждане или застрашаване живота и здравето на широк кръг потребители/, респ. само в такъв вид същата би могла да бъде проверена от купувача. Нещо повече, от изложеното по-горе следва да се направи и извода, че за да може да изпълнява вмененото от разпоредбата на чл. 57 т.2 от ЗСБТ /изм./ задължение за предоставяне на необходимата информация, продавача следва да има такива документи във всеки един момент, съдържащи посочената информация. По делото е безспорно установено, че към момента на извършване на проверката, касатора не е имал такива документи за част от стоките, предлагани за продажба, и при поискване от контролните органи не е могъл да представи такива, вкл. и след предоставената му възможност да ги предостави в период от време от порядъка на няколко часа. Неизпълнението на посоченото по-горе императивно задължение на продавача в стоково тържище несъмнено представлява неизпълнение на законоустановено задължение към държавата при осъществяване на търговската дейност на касатора, за което съгласно разпоредбата на чл. 65 ал.1 от ЗСБТ /изм., в редакцията му, действуваща към момента на извършване на нарушението/ следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на търговеца, в случая едноличен търговец – физическо лице. Следва да се посочи също, че невъзможността на търговеца в даден момент да предостави информацията по чл. 57 т.2 от ЗСБТ /изм./ за съответствие на предлаганата стока с хигиенните и санитарните норми и нормите за безопасност при употреба от крайните потребители на купувачите, представлява нарушение, осъществявано чрез бездействие и такова на формално извършване, независимо от обстоятелството дали търговецът притежава документи за това, но не ги предоставя или пък предоставя такава информация впоследствие. В тази връзка, без правно значение по делото е обстоятелството, че едва след съставяне на акта за установяване на административно нарушение /т.е. в момент, следващ осъществяването на нарушението/, касатора е представил на ДКСБТ документите, подробно посочени в обжалваното решение, поради което правилно не са били взети предвид от административнонаказващият орган и първоинстанционния съд. Несъстоятелен е и довода на касатора – че търговеца не бил задължен да предоставя информация на контролните органи, а само на купувачите. Това е така, тъй като ако не може да я предостави на контролните органи, то несъмнено търговеца не би могъл да я предостави и на купувачите; а и контролните органи на ДКСБТ са оправомощени да извършват контрол по прилагането на ЗСБТ по силата на самия закон, и при поискване на информация по чл. 57 т.2 от закона подконтролното лице /каквото безспорно е касатора като осъществяваща търговска дейност на територията на стоковото тържище по силата на договор за наем на склад/ е длъжно да я предостави, ако има такава. Възприемането на довода на защитата на касатора би довело да абсурдния извод, че контролните органи не биха могли да осъществяват възложените им от самия закон контролни функции въобще. Или, от изложеното следва да се направи извода, че жалбодателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 57 т.2 от ЗСБТ /изм./. Безспорно е и че жалбоподателката, действуваща като продавач при сключване на сделки на стоково тържище, не разполага със специален дневник за сключените от нея тържищни сделки, с вписване в същия на изискуемото от императивната разпоредба на чл. 59 ал.1 от ЗСБТ /изм./ съдържание, респ. не ги регистрира в такъв, като посоченото осъществява от обективна и субективна страна състава на нарушение по посочения законов текст. Установено е от събраните по делото доказателства още, че в склада на жалбоподателката за периода 13.01. – 16.01.2006 год. са сключвани сделки, за които са издавани касови и фискални бонове, но не са издавани фактури от жалбодателката, което представлява административно нарушение на императивната разпоредба на чл. 59 ал.2 от ЗСБТ /изм./, за осъществяването на което е достатъчно неиздаването на фактура дори за една сделка, независимо от нейния вид, стойност, страни, дата и т.н. Именно поради извършените от жалбодателката административни нарушения по чл. 59 ал.1 и 2 от ЗСБТ /изм./ - нерегистриране на сключените тържищни сделки в специален дневник с попълване на необходимите реквизити и неиздаването на фактури за сключените сделки, впрочем, е невъзможно конкретизирането на отделните сделки, за липсата на каквато конкретизация се навежда довод от защитата на касатора в касационнта жалба, обосноваваща твърдяното нарушаване на правото на защита на жалбодателката, т.е. с този довод жалбодателката се опитва да извлече за себе си изгодни последици от собственото си неправомерно поведение, което представлява злоупотреба с право и е недопустимо. С оглед изложеното по-горе, се налага извода, че жалбодателката е извършила от обективна и субективна страна административните нарушения, които са й вменени с АУАН и НП, при което следва да бъде ангажирана административнонаказателната й отговорнос,т чрез налагане на административно наказание за всяко от нарушенията по чл. 57 т.2 и чл. 59 ал.1 и ал.2 от ЗСБТ /изм./, съгласно и в рамките на предвидената санкция в разпоредбата на чл. 65 ал.1 от ЗСБТ /изм./, както правилно и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. Наложените на жалбодателката глоби за всяко от трите извършени административни нарушения са в абсолютно минималния предвиден в посочената законова разпоредба размер – по 400 лв. за всяко от тях, като при налагането им очевидно административнонаказващият орган е съобразил тежестта на всяко от нарушенията, както и обстоятелството, че същите са осъществени за първи път. С други думи, първоинстанционният съд е издирил и приложил правилно материалния закон, т.е. не е налице възведеното от касатора касационно основание – неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон. Настоящата инстанция намира и направеният от жалбодателя в касационната жалба довод, обосноваващ наличие на така посоченото в чл.218б ал.1 б.”в”, предл.3-то от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради необоснованост, за неоснователен. Това е така, тъй като необосноваността на съдебното решение като касационно основание, водещо до неправилност на същото, се изразява в несъответствието между направените правни изводи и събраните по делото доказателства, т.е. че изводите на съда не почиват на доказателствата по делото. Такова несъответствие в случая не е налице, с оглед изложеното по-горе в мотивите, а и с оглед липсата на доказателства в подкрепа на оплакванията на жалбодателя. Напротив, установената от съда фактическа обстановка и направените правни изводи се подкрепят изцяло от доказателствата, посочени и обсъдени по-горе в мотивите, обсъдени впрочем поотделно и в тяхната съвкупност и в обжалваното решение на първоинстанционния съд. С други думи, правните изводи на първоинстанционния съд почиват изцяло на събраните по делото доказателства, направени са при спазване на правилата на формалната логика, поради което не е налице и второто заявено от касатора касационно основание, водещо до порочност на обжалваното решение – неправилност на същото, поради необоснованост. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд е правилно - обосновано и съобразено с материалния закон. Ето защо следва същото да бъде оставено в сила. Водим от изложеното,и на основание чл. 40 ал.1, предл.1-во от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 70/27.10.2006 год. по Н.а.х.дело № 258/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |