МОТИВИ
НОХД №219/2016г. на СОС
Против подсъдимия И.С.Р. *** е
предявено обвинение по чл.304а, вр.с чл.304, ал.1 НК за това, че 03.08.2016г. в
гр.Дулово по ул.“Шуменско шосе“ до дом №54 е дал подкуп /пари/: 1бр. банкнота с
номинал 20 /двадесет/ лева със сериен № БХ 9093005 на длъжностно
лице-полицейски органи: Р.Х.Р. на длъжност „полицейски инспектор VI-та степен в
група „Охранителна полиция“ към РУ-Дулово при ОДМВР-Силистра, за да не извърши
действия по служба, а именно да не му бъде съставен фиш за извършено от него
административно нарушение по чл.94, ал. от ЗДП.
Представителят на прокуратурата в
съдебно заседание поддържа предявеното обвинение, като го намира за безспорно доказано
от фактическа и правна страна. Според прокурора, подсъдимият съзнателно е дал
подкуп в размер на 20 лева, като е целял да избегне съставянето му на фиш за
извършеното от него административно нарушение по ЗДП. Предвид на това
прокурорът пледира за налагане на наказание в минимален от предвидения за това
престъпление размер, като същото се отложи за изтърпяване също в минимален
размер. Прокурорът пледира и за налагане на минимална глоба.
Подс.Р. заявява, че е допуснал грешка
и действително е пуснал през прозореца на служебния автомобил банкнота от 20
лева. Подсъдимия признава вината си и изразява съжаление за извършеното.
Съдът като прецени по отделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, приложени към бързо досъдебно
производство №259 ЗМ 140/2016г. по описа на РУ МВР гр.Дулово, становището на
прокуратурата, обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 03.08.2016г. свидетелите Х. и Н. ***
били на работа за времето от 07.00ч до 10.00ч на територията на гр.Дулово.
Служебните си задължения те изпълнявали със служебен автомобил „Опел Астра“ с
рег.№ СС4800АК, с позивна 76, като по нареждане на ОДЧ на РУМВР-Дулово са
извършвали контрол на пътя.
В около 13.00ч. св.Х. извършвал
проверка на автомобил по ул.“Шуменско шосе“, когато забелязал паркиран в
насрещното движение лек автомобил „Ситроен“ с рег.№ Н0979АР. Водач в автомобила
нямало но свидетелят продължил да го наблюдава, при което в около 14.00ч
забелязал, че към него се приближава мъж. Последният отключил автомобила и
седнал на мястото на водача. Тогава при него отишъл св.Н. и го помолил да го
придружи до полицейския автомобил за проверка. Там се установила самоличността
на подс.Р. на когото св.Х. обяснил, че е извършил нарушение на ЗДП-неправилно
паркиране и престой на забранено място, в лентата за насрещно движение, поради
което следва да му бъде наложено наказание изразяващо се в написването на фиш,
като предвидената глоба е в размер на 30 лева. Св.Х. обяснил и че глобата може
да бъде платена в 7-дневен срок от издаването на фиша в банков клон.
Обяснявайки това, св.Х. извадил и кочана с бланките, поставил го на предния
капак и се приготвил да пише фиш за извършеното нарушение по чл.94, ал.3 ЗДП.
Виждайки това, подсъдимия извадил няколко банкноти от по 20 лева и казал на св.Х.
да не пише фиш, като той ще плати на место. След това подсъдимия пуснал
банкнота от 20 лева през стъклото на патрулния автомобил, който паднала на
седалката на водача. Тези действия били възприети и от св.Н., който бил в
непосредствена близост.
Свидетелите реагирали веднага като
поставили белезници на подсъдимия и го отвели в РУМВР-Дулово, където били
извършени необходимите процесуално-следствeни действия.
По отношение на иззетата банкнота от
20 лева била изготвена експертна справка от която е видно, че тя е законно
платежно средство, т.е. тя е истинска.
Така изложената и възприета от съда
фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, а именно: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Р.,
Н. и А., протокол за оглед на местопроизшествието, фотоалбум, експертна
справка, длъжностни характеристики, месечен график и план за инструктаж,
заповед на министъра на МВР, актове за встъпване, справка за съдимост и др.
При изграждане на изводите си относно
виновността на подсъдимия, съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите,
които излагат своите възприятия съобразно разположението си на
местопроизшествието, като очертават отделните етапи на случилото се
последователно, изчерпателно и взаимно допълващи се. Не следва да се
пренебрегва и обстоятелството, че тези показания се подкрепят и от обясненията
на подсъдимия, който не отрича, че е предприел действия с които е искал да
осуети съставянето на фиш за допуснатото от него административно нарушение. Не
липсва противоречие и между показанията на свидетелите и останалите
доказателствени източници, които в своята съвкупност установяват по категоричен
начин обстоятелствата, които са от значение за изясняване на основния факт на
доказване и свързаните с него данни относно време и място на извършване на
деянието, неговото авторство, начина на извършването му.
Предвид на това, съдът намери, че от
обективна страна подс.Р. е осъществил съставът на престъплението по чл.304а
вр.с чл.304, ал.1 НК, тъй като на 03.08.2016г. в гр.Дулово, по ул.“Шуменско
шосе“ до дом №54 е дал подкуп /пари/-1бр. банкнота с номинал 20 лева със сериен
№ БХ9093005 на длъжностно лице-полицейски орган:Р.Х.Р. на длъжност „полицейски
инспектор“ VI-та степен в група „Охранителна полиция“ към РУМВР-Дулово, при
ОДМВР-Силистра, за да не извърши действия по служба, а именно: да не му бъде
съставен фиш за извършено от него административно нарушение по чл.94, ал.3 от
ЗДП.
Безспорно е установено, че подсъдимия
на посочените място и време е дал на св.
Р. парична сума в размер на 20 лева. За осъществяване на деянието
подсъдимия е извършил конкретни активни действия, изразяващи се в изваждането
на няколко банкноти от по 20 лева и пускането на една от тях на седалката на
водача на служебния автомобил, като по този начин е демонстрирана воля за
даване на подкуп, като паричните средства са напуснали патримониума на
подсъдимия и са били поставени във фактическата власт на св.Р.. За
съставомерността на деянието е без значение дали длъжностните лица / в случая
св.Р. и св.Н./ са взели и ли не банкнотата, а е достатъчно, че подсъдимия е
преустановил своята фактическа власт върху процесната банкнота и я е поставил
във фактическата власт на св.Р., който не е демонстрирал воля за приемането й.
Установено е също така, че подсъдимия
е дал парите на св.Р., пускайки банкнотата на предната лява седалка на
служебния автомобил, за да не бъде съставен от свидетеля фиш за извършеното от Р.
административно нарушение по чл.94, ал.3 ЗДП. Тези действия са извършени от
подсъдимия, след като му е било разяснено от св.Р. нарушението което е
допуснал, вида и начина на санкциониране на нарушението и размера на
предвидената глоба. Р. също така е разяснил на подсъдимия начина по който може
да плати глобата и предвидения за това срок. Същевременно св.Р. е извадил кочан
с фишове и ясно е демонстрирал, че започва съставянето на такъв.
Именно след тези разяснения
подсъдимия е дал паричната сума, като е изразил желание да не му се съставя
фиш, а той ще плати на място. С тези си действия, подс.Р. е целял да мотивира
св.Р. да не изпълни служебните си задължения, което е могло да му осигури
възможност да не понесе предвидената административна санкция за извършеното от
него нарушение по ЗДП.
По категоричен начин от събраните по
делото доказателства е установено, че към инкриминирания момент свидетелите Р.
и Н. ***, т.е. длъжностни лица по смисъла на чл.93, ал.1, б.“а“ от НК, които са
изпълнявали служебните си задължения, включващи и осъществяване на контрол по
спазване правилата за движение по ЗДП.
Последователните действия на
подсъдимия посочени по-горе сочат именно на това, че даването на процедната
парична сума е с оглед желанието му да не му бъде съставен фиш за установяване
на административно нарушение по чл.94, ал.3 ЗДП, каквито са били служебните
задължения на свидетелите Р. и Н., регламентирани в длъжностните им
характеристики.
По делото липсват доказателства, че
поведението на подсъдимия е било провокирано по противоправен начин от полицейските
служители с цел създаване на обстановка при която да предизвикат подсъдимия към
даване на подкупа.
От субективна страна престъплението е
извършено от подс.Р. с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици. Подсъдимия е съзнавал, че е извършил нарушение по чл.94, ал.3 ЗДП и
за да избегне неблагоприятните последици-санкционирането му административен
ред, е дал на св. Р. материална облага-банкнота от 20 лева, с която той да се
облагодетелства неправомерно и по този начин да го мотивира да не изпълни
служебните си задължения, като не санкционира подсъдимия по административен
ред.
При определяне вида и размера на
наказанието на подс.Р., съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства
чистото му съдебно минало, направените самопризнания, изразеното съжаление,
процесуалното му поведение.
Като отегчаващо съдът прие липсата на
респект към полицейските органи и правовия ред в страната.
При относителната тежест на
смекчаващите вината обстоятелства съдът определи наказанието при предпоставките
на чл.54 НК и наложи на подс.Р. наказание по вид лишаване от свобода в
предвидения законов минимум за конкретния престъпен състав, а именно: ТРИ
МЕСЕЦА. Отчитайки и материалното състояние на подсъдимия съдът определи и
размера на предвиденото кумулативно наказание глоба, а именно: 200 /двеста/
лева.
С оглед реализиране целите на
наказанието предвидени в чл.36 НК и след преценка на установените смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, характера на деянието, и събраните данни за
личността на подсъдимия, съдът прие, че спрямо Р. са налице предпоставките за
приложение на института на условното осъждане по чл.66, ал.1 НК. На подсъдимия
следва да се предостави възможност в един отлагателен период от три години да
преосмисли поведението си и да демонстрира, че наказанието му е въздействало
предупредително и поправително.
Съдът отне в полза на държавата
предмета на престъплението- 1бр.банкнота с номинал от 20 лева със сериен №БХ
9093005.
На основание чл.309, ал.4 НПК съдът
отмени взетата по отношение на подс.Р. мярка за неотклонение „Подписка“.
Съдът счита, че наложеното на подс.Р.
наказание в този си вид и размер ще изиграе своята превантивна, възпитателна,
поправителна и възпираща роля.
Вадим от тези си съображения съдът
постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: