Решение по дело №874/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, против Решение № 341/02.03.2023 г., постановено по АНД № 20233110200579 по описа за 2023 г. на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-008446/20.09.2017 г. на Директора на Дирекция „ИТ“ Варна, с което на „М.Г.  “ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.В., представлявано от Н.Д.Х. , за нарушение по чл.18, ал.2, вр.т.2.3 от Приложение 3 към чл.2 ал.2 от Наредба № 2 за МИЗБУТСМР, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв., на осн. чл. 413, ал. 2 от КТ.

В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил нормите уреждащи давността, тъй като в случая същата е прекъсната с действията на Районна прокуратура - Варна, на която на осн. чл.192а от НК е изпратена преписката по компетентност, след издаване на АУАН. Сочи се, че след прекратяване на наказателното производство преписката е върната, като след това в срока по чл.34 от ЗАНН е издадено и процесното НП. На изложените основания се моли отмяна на решението на ВРС и решаване на спора по същество с потвърждаване на НП.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител жалбата се поддържа и се моли нейното уважаване. Претендира се ю.к.възнаграждение.

Ответникът – „М.Г.  “ ООД, в депозирани по делото писмени бележки, чрез пълномощник адв.К.Ц., оспорва жалбата. Излага подробни съображения, поради които счита, че приложимата в настоящото производство, абсолютна погасителна давност по чл.81 ал.3 от НК безспорно е изтекла, поради което и въззивното решение като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че вмененото с процесното НП деяния е извършено 2017г. и ако изобщо се приеме за установено, то административно-наказателната отговорност за същото е погасена по давност, както правилно е приел и ВРС. Пледира за оставяне в сила на оспореното въззивно решение .

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания и изявленията на страните по съществото на спора, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „М.Г.  “ ООД против гореописаното НП. За да се произнесе по спора районният съд е приел за установено, че с процесното НП дружеството е наказано за това, че в качеството си на работодател и подизпълнител, на строителен обект, находящ гр. Варна, ул."Дубровник" 54, бл.3, е допуснал работа на покрив лицето А.С. С., на длъжност "тенекеджия", без да съгласува своите действия със строителя "Изолации" ЕООД, като лицето е допуснато да се предвижва на 11.08.2017 г до работното си място от балкон на кота + 20, 20 до равен покрив на кота +23. 00, по покрив с наклон 45° по-голям от 20°, без работещия да използва стабилно закрепена към покрива стълба.

За да отмени НП съдът е приел в мотивите си, че независимо от това, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и от компетентен орган, то в случая следва да се приложи института на абсолютната давност, визиран в нормата на чл.81 ал.3 от НК, която намира приложение, тъй като ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давността за погасяване на административнонаказателното преследване. Приел е, че съгласно чл.80 ал.1 т.5 и чл.81 от НК абсолютният давностен срок за административнонаказателно преследване в случая е четири години и половина и при извършено нарушение на 11.08.2017г., същият е изтекъл. Т.е. административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект е погасена по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на нарушението, съответно на 11.02.2022 г. – т. е. още преди изпращане на жалбата, ведно с материалите по АНП в съда, респ. и към датата на постановяване на въззивното решение.

Касационният състав намира постановеното решение на ВРС за валидно, допустимо и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните норми и при правилно приложение на материалния закон. На основание чл.221 ал.2 изр.2 АПК настоящата инстанция напълно споделя и възприема като свои мотивите на въззивния съд, поради което и не е необходимо да ги преповтаря.

Соченото касационно основание не е налице. При отсъствие на изрична реламентация в ЗАНН, уреждаща давностни срокове за погасяване на административнонаказателното преследване, правилно въззивният съд, с оглед препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН и позовавайки се на Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. на ВКС по тълк.дело № 1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, е приложил разпоредбите от общата част на НК.

Действително, както е посочил и касатора, с изпращането на материалите на прокуратурата давността е прекъсната, съгласно чл.81 ал.2 от НК, но ал.3 на чл.81 изрично урежда, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Последният, съобразно приложимата норма на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, е три години. Т.е. както правилно е приел и въззивният съд, в случая възможността да се реализира отговорността на дружеството за вмененето с НП деяние, прието за извършено на 11.08.2017г., се изключва с изтичане на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл. 80, ал. 3 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието, респ. е изтекъл на 11.02.2022г.

Само за пълнота, предвид възражението в касационната жалба, следва да се посочи, че този давностен срок е изтекъл включително и от влизане в сила на Постановлението на ВОП от 16.02.2018г., с което е прекратено наказателното производство.

Отчитайки последиците на изтеклата абсолютна погасителна давност, ВРС е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от визираните в касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 341/02.03.2023 г., постановено по АНД № 20233110200579 по описа за 2023 г. на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 03-008446/20.09.2017 г. на Директора на Дирекция „ИТ“ Варна и е прекратено административнонаказателното производство

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: