№ 1329
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20241110217031 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "Г." АД / в открито производство по несъстоятелност/, срещу
Наказателно постановление № Р-10-878 от 29.11.2021 г., издадено от зам. председател на
КФН, с което на основание чл. 222, ал.1 ,пр.2 Закон за публичното предлагане на ценни
книжа / ЗППЦК / на жалбоподателя е наложено административно наказание "Имуществена
санкция" в размер на 2 000 (две хиляда) лева за нарушение на 100е, ал.2, вр.ал.1, т.2, пр.1 от
ЗППЦК.
Жалбоподател счита, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като
дружеството отдавна не търгува на организиран пазар. В жалбата се твърди, че с издаване на
обжалваното НП наказващ орган цели единствено да оправдае дейността си. Отделно от
това се излага и съображения свързани с приложението на чл.18 от ЗАНН. Моли да се
отмени обжалваното НП.
Жалбоподател е редовно уведомен за съдебно заседание, не се явява, не изпраща и
процесуален представител. Не сочи уважителни причини за отсъствие.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, явява се юрк. Г.. Намира, че нарушението е
доказано, моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.Представя писмени бележки.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице,
разгледана по същество се явява неоснователна.
"Г." АД е вписан под № РГ-05-1155 в регистъра на публичните дружества и други емитенти
1
на ценни книжа по чл.30, ал.1, т.3 от Закона за Комисия за финансов надзор. С писмо
Българска фондова борса от 18.05.2021г. е подала информация в КФН за предадените към
16.05.2021г. отчети от емитенти по чл.100е от ЗППЦК, в което е отразено, че жалбоподател
не е представила на регулирания пазар на ценни книжа, отчет за изпълнение на
задължението си по облигационна емисия за първото тримесечие на 2021г. При извършена
проверка от страна на КФН е прието за установено, че жалбоподател в качеството си на
емитент на облигации не е представил в КФН отчет по чл. 100е, ал. 2, вр.ал.1, т. 2, хипотеза
втора от ЗППЦК в срок до 05.05.2021 г. за първото тримесечие на 2021г. на индивидуална
база.
В хода на проведено съдебно дирене е проведен разпит на св.Д. /актосъставител/, в които
свидетеля описва установеното нарушение на разпоредби на ЗППЦК от страна на
жалбоподател и доказателства въз основа на които същото е установено. Съдът кредитира с
пълно доверие тези свидетелски показания, като намира, че същите не се опровергават от
приложени по делото писмени доказателства.
По делото не се установи, а и не се твърди, че жалбоподателят е предоставил на КФН
публично уведомление за финансовото си състояние за първото тримесечие на 2021 г. в
предвидения от закона срок - до 05.05.2021 г. Следователно към 05.05.2021 г. за дружеството
не е съществувала обективна пречка да изпълни законоустановеното си задължение. С оглед
на това, съдът намира за безспорно доказано, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение, което е достатъчно ясно описано в НП и е правилно квалифицирано от
административно- наказващия орган. Съдът приема за установено от фактическа страна
описаното в АУАН и НП нарушение, както и съставомерност на извършеното по посочените
като нарушени в тези актове разпоредби, съдът не установява допуснато нарушение при
издаването на АУАН и НП по отношение на компетентността на органите, спазването на
сроковете по чл. 34 ЗАНН, както и изискванията за съдържанието на АУАН и НП.
За да се прецени тежестта на нарушението предвид това, че задължението не е изпълнено и
със закъснение от страна на жалбоподател, следва да се вземе предвид и степента на
засягане на обществените отношения, които се регулират от ЗППЦК. Предмет на защита по
този закон са обществените отношения свързани с публичното предлагане на ценни книжа,
допускането на ценни книжа до търговия на регулиран пазар. Целта е осигуряване на защита
на инвеститорите в ценни книжа, включително чрез създаване на условия за повишаване на
тяхната информираност за капиталовия пазар, поради което са въведени задължения за
емитента за публикуване на отчет за изпълнение на задълженията съгласно условията на
облигационната емисия, за изразходване на средствата от облигационния заем, за запазване
на определените финансови показатели и за състоянието на обезпечението. Като е отчетен
високия риск в инвестирането на ценни книжа и търговията с ценни книжа на регулирания
пазар, законът е предвидил гаранции за публичността при оповестяването на определена по
обем информация, която емитентите трябва да публикуват. Отчитайки всички факти и
обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието, административно наказващият
орган правилно е определил размер на наказанието, който е близък до законоустановения
2
минимум, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 8, т. 2 от ЗППЦК.
В конкретния случай поведението на жалбоподател е разкрило типичната за вида си
обществена опасност, като е възпрепятствало нормалното протичане на отношенията,
свързани с осъществяване на една от основните цели на ЗППЦК - осигуряване защита на
инвеститорите в ценни книжа, създаване на условия за развитието на справедлив, открит и
ефективен капиталов пазар и поддържане на стабилността и общественото доверие в него. Т.
е. общественоопасните последици от всяко от деянията, визирани в закона и предмет на
административните санкции по него, са с изключително тежки последици за обществото. По
този начин и деянието, обект на административни санкции, не може да бъде окачествявено
като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
При този изход на правния спор, с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН е
основателно искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Според нормата чл. 37, ал. 1 от ЗПрП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по
ЗАНН, чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от
80 до 120 лева. Доколкото делото не представлява фактическа и правна сложност, въпреки
специфичните обществени отношения, обект на закрила и същото беше разгледано в едно
съдебни заседания, на процесуалния представител на КФН следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на мамимума, който е 80 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-878 от 29.11.2021 г., издадено от зам.
председател на КФН, с което на основание чл. 222, ал.1, пр.2 Закон за публичното
предлагане на ценни книжа / ЗППЦК / на жалбоподателя е наложено административно
наказание "Имуществена санкция" в размер на 2 000 (две хиляда) лева за нарушение на
100е, ал.2, вр.ал.1, т.2, пр.1 от ЗППЦК.
ОСЪЖДА "Г." АД, да заплати на представителя на КФН юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град в 14
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3