Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. К., 08.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - К., гражданска колегия, в
публично заседание на 21.09.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 950 по
описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Гражданско дело №950/2020г. по описа на Районен съд К., е образувано по
предявен иск от С.Е.А.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв. С.П. – К.,***, тел.: 0899 864 976,
против М. Е.М., ЕГН **********,***, с цена на иска 1 740,60 лв.
Ищцата
чрез процесуалния си представител твърди, че с ответницата били наследници по
закон на майка им Н.М.Х. - бивша жителка на гр. К., починала на ****.2006 г.,
която приживе придобила по силата на реституция по ЗСПЗЗ и доброволна делба
недвижими имоти, находящи се в землището на гр. Ч., община Ч., област С., в
местността „*******“, които по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Ч., одобрени със заповед № РД-*****/28.08.2006 г. на изпълнителния директор
на АГКК съставляват ПИ с идентификатор *****.8.104 с площ от *****кв. м. и ПИ с
идентификатор *****.8.*** с площ от 2 715 кв. м. След смъртта на
наследодателката им всяка от тях притежавала по ½ ид. част от същите.
Сочи, че понастоящем имотите били засадени с иглолистни дървета. От няколко
години имали спорове за тяхното ползване и получаването на добиви от тях.
Ищцата живеела в гр. К., имала здравословни проблеми и не можела да пътува, а
ответницата със сина си живеели постоянно в гр. Ч., ползвали имотите,
разпореждали се с добивите от тях, не я уведомявали за извършваните от тях
действия и не ѝ заплащали припадащата се част от доходите, реализирани от
продажбата на дървесина на трети лица. Твърди, че през лятото на **** г.
разбрала, че била извършена сеч на иглолистни дървета в съсобствените им имоти
и продажба на добитата дървесина от тях. Получила информация от трети лица, че
действията били предприети от ответницата със съдействието на сина ѝ. Сочи,
че по молба с вх. № ********/31.07.**** г. ѝ било издадено писмо № ********-001/*****.****
г. от Община Ч., от което било видно, че по молба на ответницата М. Е.М. били издадени Разрешение № *****/26.06.2018 г. за отсичане
на 68 бр. иглолистни дървета в имот № *****.8.104, както и превозни билети № *****и
*****/26.09.2018 г., № *****/03.10.2018 г. и № *****/25.09.2018 г. по това
разрешително, както и Разрешение № *****/26.06.2018 г. за отсичане на 21 бр.
иглолистни дървета в имот № *****.8.***, както и превозни билети № *****/14.09.2018
г. и № *****/09.08.2018 г. по това разрешително. Добитата дървесина била
продадена от ответницата на „********“ ООД, със седалище и адрес на управление:
гр. Ч., община Ч., област С., ул. „********“ № 77, ЕИК ********, за обща цена в
размер на 9 454,05 лв., която ответницата била получила от купувача на
23.10.2018 г. Ищцата твърди, че се свързала с ответницата по телефона и я
поканила да заплати припадащата се половина от стойността на продадената
дървесина, а именно сумата от 4 727,00 лв. Тъй като не последвало плащане,
отправила и нотариална покана с рег. № ***, том 1, № ******.**** г. на нотариус
В.Е. - с рег. № *** на Нотариалната камара, с район на действие РС - Ч.,
получена от М.
М. на 28.08.**** г. Със същата бил
даден едноседмичен срок за изплащане на сумата, като била посочена и банкова
сметка.
***,
че по подадено заявление по чл. 410 от ГПК, със Заповед № ****/16.12.**** г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № ****/****
г. по описа на Районен съд - гр. К., било разпоредено М. Е.М., ЕГН ********** да заплати на ищцата сумите: 4 727,00 лв.
главница, явяваща се половината от стойността на добита дървесина от
съсобствени имоти и законна лихва върху главницата от 22.11.**** г. до изплащане
на вземането, както и 1 394,54 лв. разноски поделото, от които: 94,54 лв.
държавна такса и 1 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Ищцата твърди, че в
срока по чл. 414 от ГПК постъпило възражение от ответницата с вх. №
8/02.01.2020 г. срещу част от издадената заповед за изпълнение. Със същото било
оспорено част от вземането, като се твърдяло, че длъжникът извършил разходи във
връзка с продажбата на дървесината в размер на 3 481,26 лв., които следвало да
се приспаднат от получената продажна цена в размер на 9 454,05 лв., или чистият
приход от 5 972,79 лв. следвало да се раздели между ищцата и ответницата, т.е.
по 2 986,40 лв. Длъжникът по заповедта за изпълнение признал задължение в
размер на 2 986,40 лв., като представил преводно нареждане за заплащането
ѝ по посочената в заповедта банкова сметка. ***, че във връзка с
направеното прихващане на сумите и признаване на част от задължението по
заповедта за изпълнение, длъжникът признал разходи за държавна такса в размер
на 60,00 лв., които заплатил, като оспорил присъдените съдебни разноски за
държавна такса в останалата им част. Длъжникът направил възражение на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, признал разноски за такова в размер
на 335,00 лв., заплатил същата сума и оспорил присъдените разноски за
адвокатски хонорар в останалата част. Сочи, че общо заплатената от ответницата сума
била в размер на 3 381,40 лв. Неизплатеният остатък от задължението по
заповедта за изпълнение бил в размер на 2 740,14 лв., от които: по главницата –
1740,60 лв., разноски за платена държавна такса – 34,54 лв., и разноски за
платено адвокатско възнаграждение – 965,00 лв. С Разпореждане № 67/07.01.2020
г. по ч. гр. дело № ****/**** г. на Районен съд - гр. К., съдът й указал, че
може да предяви иск срещу длъжника относно вземането. Счита за неоснователно
твърдението във възражението по чл. 414 от ГПК, че ответницата направила
разходи във връзка с продажбата на дървесината, добита от съсобствените им
имоти, в размер на 3 481,26 лв. Оспорва същото по същество, като твърди, че
такива разходи не били направени. Неоснователно било и самото прихващане, доколкото
не се касаело за вземане, което да било ликвидно и изискуемо. Неоснователно било
и твърдението, че дължимата държавна такса по заповедното производство била в
размер на 60,00 лв., както и че възнаграждението за адвокат следвало да е в
размер на 335,00 лв. В случая не била приложима разпоредбата на чл. 414а, ал. 2
от ГПК, тъй като, предвид получената нотариална покана и извършено частично
плащане по претенцията на кредитора, но след издаване на заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, длъжникът е дал повод за предявяване на вземането
по съдебен ред. Относно адвокатското възнаграждение твърди, че признатият
размер не бил съобразен дори с предвидения минимум по Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същият неоснователно бил
изчислен само върху признатия размер от главницата (2 986,40 лв.), а не върху
целия претендиран размер от 4 727,00 лв. Сочи, че размерът на адвокатското
възнаграждение следвало да се изчисли върху претендирания от кредитора размер,
посочен по-горе и свързан с поведението на длъжника, дало повод да се предяви
вземането по съдебен път. С оглед горното и във връзка с направеното възражение
по чл. 414 от ГПК, за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на установителен
иск.
Иска
от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на М. Е.М., че дължи на ищцата сумата от 1 740,60 лв., представляваща
неизплатен остатък от главницата в общ размер на 4 727,00 лв., ведно със
законната лихва върху сумата от 4 727,00 лв., считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК - 22.11.**** г. до 02.01.2020 г., както и
законната лихва върху сумата от 1 740,60 лв., считано от 03.01.2020 г. до
изплащане на вземането, по издадена Заповед № ****/16.12.**** г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № ****/**** г.
по описа на Районен съд - К., както и неизплатения остатък от направените в
заповедното производство разноски в общ размер 999,54 лв., от които: за платена
държавна такса – 34,54 лв., и за платено адвокатско възнаграждение – 965, 00
лв. Претендира разноски в производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен
отговор от ответницата. Оспорва
твърдението на ищцата, че ползвала имотите и се разпореждала с добивите от тях.
Твърди, че възложила на сина си Е.С.Б. да се грижи за общите им имоти, тъй като
била твърде възрастна и немощна. Същият извършвал всички необходими правни и
фактически действия за законосъобразното упражняване правото им на собственост
и заплащал от нейно име дължимите в тази връзка разходи за целите имоти, а не
само за нейната част от тях. Твърди, че за продажбата на дървесина от общите им
имоти, било необходимо извършването на определени действия, като: установяване
границите на имотите, трасиране, издаване на скици, разрешителни, осигуряването
на сеч и извоз на дървесината и др., за които платила
дължимите такси. Описва подробно конкретните разходи, които възлизат общо на 3
871,70 лв. Според ответницата платената от нея сума следвало да се приспадне от
прихода, който бил реализиран от продажбата на дървесината - 9 454,05 лв. и
полученият остатък от 5 582,35 лв. следвало да се раздели на две. Делът на
ищцата възлизал на 2 791,18 лева чиста сума. Ответницата заявява, че в
заповедното производство е признала и заплатила по-голям размер на задължението
- 2 986,40 лв. Счита, че искът е изцяло неоснователен, тъй като нямала
неизплатени задължения към ищцата на соченото от нея основание. Претендира разноски в производството.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
От приложеното ч. гр. дело №****/****г. по
описа на РС - К. се установява, че по заявление на ищцата, подадено по реда на
чл. 410 от ГПК, съдът е издал Заповед №****/16.12.****г. за изпълнение на
парично задължение, с която е разпоредил ответницата да заплати на ищцата сумата
4 727,00 лв. главница, ведно със законната лихва от 22.11.****г. до изплащане
на вземането и 1 394,54 лева разноски по делото. Посочено е, че вземането представлява
половината от стойността на продадена дървесина от съсобствен на ищцата и на
ответницата недвижим имот. В законоустановения срок ответницата е признала част
от задължението, посочено в издадената заповед за изпълнение, а именно: 2 986,40 лв.
главница, 60,00 лв. държавна такса и 335,00 лв. разноски за адвокатски хонорар,
в резултат на което на 02.01.2020г. е извършила паричен превод по сметка на
ищцата в общ размер на 3 381,40 лв. Преводното нареждане е приложено в ч. гр. дело №****/****г.
по описа на РС – К. – л. 11 от делото.
Срещу останалата част от издадената
заповед за изпълнение на парично задължение ответницата – длъжник е подала
възражение с вх. №8/02.01.2020г., с което е възразила, че не дължи сумите,
посочени в заповедта за изпълнение, над размера от 3 381,40 лв. Ищцата е уведомена за
подаденото срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение
възражение и същата е предявила в законоустановения месечен срок исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.
От Нотариална покана с нотариална заверка
на подписа на подателя – рег. №****/23.08.****г. по описа на Нотариус Т.Р.,
рег. №**** по описа на НК се установява, че ищцата е поканила ответницата да й
заплати доброволно сумата 4 727,00 лв., представляваща половината от
цената, получена за продажбата на дървесна маса от съсобствен имот. Поканата е
получена от ответницата на 28.08.****г., видно от приложената към нея разписка.
От писмо №********-001/*****.****г. на
Община Ч., Разрешение №*****/26.06.2018г., Разрешение №*****/26.06.2018г. и
приложените към тях превозни билети се установява, че на ответницата е било
разрешено от Община Ч. да отсече 89 броя маркирани иглолистни дървета от
поземлени имоти: *****.8.104 и *****.8.***, находящи се в землището на гр. Ч..
От удостоверение №****/12.07.****г.,
издадено от Община К. е видно, че ищцата и ответницата са единствените
наследници по закон на Н.М.Х., която е била тяхна майка.
По изложените по-горе факти, установени с
представените по делото писмени доказателства, няма спор. Страните не спорят и
относно обстоятелството, че поземлени имоти: *****.8.104 и *****.8.***,
находящи се в землището на гр. Ч., са получени от тях по наследство от майка им,
при равни квоти – по ½ идеална частта за всяка от тях. Ответницата не
оспорва и твърдението на ищцата, че от двата имота е добита дървесина, за която
е получила сумата от 9 454,05 лв.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят Е.Б.
– син на ответницата твърди, че сечта в двата имота е започнала след опит на
собственици на съседни имоти да добиват неправомерно дървесина от имотите на
страните по спора. Същият посочва, че е отишъл в Община Ч., където му изискали
набор от документи, необходими за извършването на сечта – удостоверение за
наследници, протоколи за трасиране, скици. След това извадил разрешителни за
сеч, наел бригада от дървосекачи, осигурил транспорт, чрез който да се извозят
отсечените дървета, правил проверка на терен и заплащал всички разходи,
свързани с издаването на документите и продажбата на дървесината. Разходите
възлизали общо на 3 871,70 лева, които били осигурени от майка му. През
цялото време свидетелят е извършвал действията от името и за сметка на майка
си, като неин пълномощник. Посочва конкретните разходи за всяка дейност и
твърди, че повечето от тях са плащани в брой, на ръка, без получаването на
насрещен отчетен документ, като представя и три броя квитанции за част от
разходите.
По делото беше допусната и назначена
съдебно – техническа експертиза за извършване оценка на чистия приход от
добитата дървесина, чието заключение съдът възприема изцяло като компетентно,
обективно и добросъвестно. Чрез същото се установява, че преките и непреки разходи,
свързани с добиването на дървесината, посочена в исковата молба възлизат на 3
897,67 лв. Получената продажна цена в размер на 9 454,05 лв. е по-висока с
470,70 лв. от средната пазарна цена за подобна дървесина. Разпитано в съдебно
заседание вещото лице поясни, за какви дейности се извършват разходи, като даде
категорично заключение, че стойността на посочените от ответницата разходи е
реална за вида и количеството на добитата дървесина. Според вещото лице чистият
приход от продажбата възлиза на 5 556,38 лв.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 30, ал. 3, чл. 92 и чл. 93 от Закона за собствеността.
Спорният по делото въпрос е, заплатила ли
е ответницата на ищцата припадащия й се дял от прихода от продажба на дървесина
в съсобствените за страните поземлени имоти: *****.8.104 и *****.8.***,
находящи се в землището на гр. Ч. и какъв е неговият размер.
От събраните по делото
доказателства и след преценка становището на страните съдът приема, че ищцата и
ответницата са събоственици на поземлени имоти: *****.8.104
и *****.8.***, находящи се в землището на гр. Ч., представляващи иглолистни гори,
от които ответницата е добила дървесина, за която е получила като приход сумата
9 454,05 лв. Тази цена е по-висока от пазарната цена за подобна дървесина,
с оглед което продажбата на добитата дървесина не накърнява интереса на ищцата
и не ощетява същата. За да извърши продажбата и получи приход от нея
ответницата е извършила разходи, за които твърди, че се в размер на 3 871,70 лв. С оглед
експертното заключение, коментирано по-горе, според което тези разходи следва
да са в по-висок размер (3 896,67 лв.) съдът приема,
че разходите на ответницата са доказани в размера, посочен от нея в отговора на
исковата молба – 3 871,70 лв. Следователно, чистият приход от продажбата
на дървесината възлиза на сумата 5 582,35 лв., макар че вещото лице изчислява
този размер на 5 556, 38 лева (с оглед установения от него по-висок размер
на разходите).
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от
ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите
на общата вещ съразмерно с частта си. Съгласно
разпоредбата на чл. 92 от ЗС собственикът на земята е собственик и
насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Съгласно разпоредбата на
чл. 93 от ЗС добивът от вещта принадлежи на собственика й.
По делото не се твърди и не се доказа
уговорка, различна от законовата презумпция за собственост на приращенията върху земята (в случая – гората) и предвид
признанието на страните, че всяка една от тях е собственик на ½ идеална
част от земята, то следва изводът, че ищцата и ответницата са собственици на по
½ за всяка от тях на дървесината, добита от имотите им.
В настоящия казус добивът от имотите
представлява дървесни трупи (дървесина), който добив за да бъде реализиран, е
необходимо да бъдат извършени определени действия - установяване границите на
имотите, трасиране, издаване на скици, снабдяване с разрешителни, осигуряването
на сеч и извоз на дървесината и др., за които следва
да бъдат платени разходи. Тези разходи, съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3
от ЗС следва да бъдат поети по равно от собствениците на земята и насажденията,
т.е. от страните по спора. Чистият приход от този добив се явява разликата
между получената продажна цена и извършените във връзка с нея разходи. Както се
посочи по-горе, тази разлика, т.е. чистият приход от продажбата, в конкретния
случай възлиза на 5 582,35 лв.
Тъй като всяка от страните
по делото е собственик на ½ от недвижимите имоти – гори, то припадащият
се дял от чистия приход от продажбата на добитата от тези гори дървесина, за
всяка една от страните по спора възлиза на 2 791,18 лв.
Към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК ищцата е претендирала заплащане на сума в размер
на 4 727,00 лв., от която съдът признава за основателен само иска за
2 791,18 лв. Тъй ответницата е признала задължение в по-голям от установения
от съда размер – 2 986,40 лв. и е заплатила доброволно същото, към датата
на предявяване на установителния иск съдът счита, че ответницата няма
неизплатени към ищцата суми, възникнали от добива и продажбата на дървесина от
поземлени имоти: *****.8.104 и *****.8.***, находящи се в землището на гр. Ч..
С оглед изложеното по-горе
съдът счита, че предявеният
иск за заплащането на главница в размер на 1740,60 лв. е неоснователен и
недоказан, поради което следва да бъде оставен без уважение.
Относно претендирането на законна лихва
и с оглед акцесорността на този иск съдът приема, че
същият е основателен досежно законната лихва върху сумата 2 791,18 лв. за периода от 22.11.****г. – датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до 02.01.2020г. – датата на извършване
на доброволното плащане от ответницата. В останалата си част искът за
присъждане на законна лихва е неоснователен и следва да бъде оставен без
уважение.
Ищцата С.Е.А. е
направила искане за присъждане на разноски по делото, като е представила
договор за правна защита (л.15 от делото), но не е представила списък по чл. 80 ГПК.
Съгласно т. 12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада. Тъй като в заповедното
производство ответницата – длъжник е признала, че дължи на ищцата 60,00 лв. за държавна
такса и 335,00 лв. разноски за адвокатски хонорар и е заплатила същите, съдът
счита, че следва да се произнесе само относно оспорената част от съдебните
разноски. По този въпрос съдът приема следното: с оглед крайния изход на спора на ищцата не се дължат
разноски за платената от нея държавна такса над признатите и платени от
ответницата 60,00 лв. С оглед крайния изход на спора и предвид направеното
възражение на прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение (чийто
минимален размер в заповедното производство на база заявения материален интерес
от 4 727,00 лв. е общо 396,00 лв. – чл. 7, ал. 7 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) на ищцата
не се дължат разноски за адвокатски хонорар над признатите и платени от
ответницата 335,00 лв.
С оглед крайният изход на спора на ищцата не се дължат
разноски за производството по установителния иск.
Ответницата М. Е.М. е направила искане за присъждане на разноски по
делото, като е представила Списък на направените разноски в размер на 480,00
лева (120,00 лв. депозит за вещо лице и 360,00 лв. адвокатски хонорар с вкл.
ДДС) и договор за правна защита с отразено плащане в брой на сумата 360,00 лв.
С оглед изхода от спора съдът счита, че сторените от ответницата
разноски следва да й бъдат присъдени изцяло.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от С.Е.А., ЕГН **********,***, против М. Е.М., ЕГН **********,***
иск съдът да признае за установено на
основание чл. 422, вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 30, ал. 3, чл. 92 и чл. 93 от Закона за собствеността, че М. Е.М.,
ЕГН ********** дължи на С.Е.А., ЕГН ********** сумата 1 740,60 (хиляда седемстотин и
четиридесет лева и шестдесет стотинки) лв., представляваща
неизплатен остатък от главница в общ размер 4 727,00 (четири хиляди
седемстотин двадесет и седем) лв. – стойност на продадена дървесина.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че М. Е.М., ЕГН **********,***, на основание
чл. 422, вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 30, ал. 3, чл. 92 и чл. 93 от Закона за
собствеността
дължи на С.Е.А., ЕГН **********,***
законната лихва върху сумата
2 791,18 лв. за периода от 22.11.****г. – датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до 02.01.2020г. – датата на
извършване на доброволното плащане, която законна лихва е присъдена със
Заповед за изпълнение на парично задължение № ****/16.12.****г., издадена по
частно граждански дело № ****/**** г. по описа на РС-К., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна
лихва в останалата му част, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА ищцата С.Е.А.,
ЕГН **********,***, да заплати на ответницата М. Е.М., ЕГН **********,***, сторените от последната съдебни
разноски в размер на 480,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: