РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 3103
гр. София, 06.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Наказателно дело
частен характер № 20241110206341 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
В Софийски районен съд е внесена частна тъжба от С. Г. Д. срещу В. К. Л., с която се
повдига обвинение за извършено престъпление с правна квалификация по чл.130, ал.2 от
НК, за това, че Л. на 07.08.2022 г., в гр. София, е причинил на Д., като му е нанесъл удари с
юмрук по лицето, при което Д. е получил травми по лицето, изгубил е равновесие и се е
ударил в мазилката на къща, наранявайки лакътя на дясната си ръка, лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето. По този повод е образувано
НЧХД №6341/2024 г., разпределено на случаен принцип на 99 състав, СРС, НО.
След служебен достъп до единната информационна система на съдилищата е било
генерирано извлечение от публикуван съдебен акт – разпореждане на съдия – докладчик на
129 състав, СРС, НО, постановено по НЧХД №2704/2024 г. по описа на състава. С него е
било прекратено наказателното производство по друга тъжба, подадена от Д. срещу Л., като
основният мотив, който е изтъкнат в подкрепа на това становище, е бил свръзан с
приключило с окончателен акт друго наказателно производство по пр.пр. 34646/2022 г. по
описа на СРП, водено за същото деяние и срещу същото лице. При тези факти докладчикът
на 99 състав, СРС, НО е прекратил наказателното производство по НЧХД №6341/2024 г.,
като се е позовал на основанието чл.24, ал.1, т.6 от НПК. Произнасянето му от 13.05.2024 г. е
било обжалвано по реда на глава ХХII от НПК от частния тъжител.
С определение от 14.10.2024 г. на V въззивен състав на СГС, по ВЧНД №4411/2024 г.
по описа на съда, прекратителният съдебен акт е отменен. Като основен аргумент е
изтъкната липсата на пълна информация относно обстоятелствата, които според
проверявания състав са обуславяли принципа, заложен в чл.24, ал.1, т.6 от НПК. Делото е
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
С разпореждане от 13.11.2024 г. докладчикът при първоинстанционния съд е
направил самоотвод, след което делото е разпределено на нов докладчик при 2 състав, СРС,
НО.
С разпореждане от 25.11.2024 г. новият докладчик, в изпълнение на указанията на
въззивната инстанция, е изискал заверени копия от всички материали, приложени към пр.пр.
№34646/2024 г. по описа на СРП. Същите са изпратени на 03.12.2024 г. Изискани и
предоставени за послужване са и материалите по НЧХД №2704/2024 г. по описа на 129
състав, СРС, НО.
1
При извършената цялостна служебна проверка по допустимостта и редовността на
тъжбата, настоящият съдия-докладчик констатира наличие на предпоставките за
прекратяване на наказателното производство, визирани в разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 1,
вр. чл.24, ал.1, т.6 от НПК, тъй като инкриминираната от частния тъжител деятелност е била
предмет на разглеждане по друго дело, а именно образуваното по идентична тъжба НЧХД
№2704/2024 г. по описа на СРС, НО, 129 състав и обуславя приложението на принципа non
bis in idem (не два пъти за едно нещо). В подкрепа на така достигнатия извод следва да бъдат
приведени следните аргументи:
На 18.08.2022 г. в Софийска районна прокуратура постъпила жалба от С. Г- Д., в
която се съдържали оплаквания от действията на неговия племенник В. К. Л.. По- конкретно,
изложени били твърдения, че на 07.08.2022 г., в гр. София, последният му нанесъл удари в
лицето, от които Д. изгубил равновесие и ударил десния си лакът в мазилката на къща.
Молителят посочил, че от така извършеното срещу него нападение са му били причинени
телесни увреждания. Описал и допълнителни обстоятелства, свързани с поведението на своя
роднина и близки до него.
По повод постъпилия сигнал с постановление на СРП от 18.08.2022 г. била възложена
проверка по реда на чл.145 от ЗСВ, изпратена за изпълнение на полицейските органи при 06
РУ – СДВР.
След приключване на препроцесуалната дейност, с постановление от 22.01.2023 г.,
деловодно изведено на 23.01.2023 г., наблюдаващ прокурор при СРП се произнесъл с отказ
от образуване на досъдебно производство. В мотивите си споделил позиция, че
установените в хода на проверката данни насочват към поведение, консумиращо състав на
извършено срещу подателя на сигнала престъпление от частен характер по чл.130 от НК.
Прокурорският акт бил атакуван по реда на инстанционния контрол пред прокурор от
СГП, който с постановление от 22.05.2023 г. потвърдил постановения отказ.
Постановлението на горестоящата прокуратура не било обжалвано пред Софийска
апелативна прокуратура.
На 04.06.2024 г. С. Д. подал частна тъжба до Софийски районен съд, с която се
повдигало обвинение за извършено престъпление с правна квалификация по чл.130, ал.2 от
НК, за това, че Л. на 07.08.2022 г., в гр. София, е причинил на Д., като му е нанесъл удари с
юмрук по лицето, при което Д. е изгуби равновесие и е ударил лакътя на дясната си ръка в
мазилката на къща, лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без
разстройство на здравето.
По този повод било образувано НЧХД №2740/2024 г., разпределено на случаен
принцип на 129 състав, СРС, НО. С разпореждане от 29.02.2024 г. съдия – докладикът
прекратил наказателното производство по делото, като приел, че се разкрива хипотезата на
чл.24, ал.1, т.6 от НПК. Споделил, че приложението на този институт се обосновава от факта
на произнесеното по идентични факти постановление за отказ от образуване на досъдебно
производство на СРП от дата 23.01.2023 г. и неговата характеристика на пораждащ действие
акт, издаден в наказателна по своята същност процедура, поради отсъствието на данни за
неговото обжалване и отмяна. В своите аргументи и въз основа на извършен
сравнителноправен анализ на относими процесуални нори, докладчикът изтъкнал
отсъствието на предвидена от Наказателнопроцесуалния кодекс, в актуалната му редакция,
възможност прокурорът да откаже да образува досъдебно производство, когато констатира,
че събраните в хода на предварителна проверка данни насочват към престъпление от частен
характер. Приел, че в този случай ръководно- решаващият орган е следвало да образува
досъдебно производство, да спре същото и да укаже на пострадалия шестмесечен срок, в
който той да сезира съответния местно и родово компетентен съд с частна тъжба, в която да
развие своята претенция. Позовал се и върху съображенията на касационната съдебна
2
инстанция, изложени в Решение №38/2019 г. по описа на ВКС и тълкувателни решения
№3/2015 г. и №4/2017 г. на ОСНК на ВКС, както и в постановени по идентични казуси
актове на въззивната инстанция – СГС, а именно Определение №3706/22.12.2023 г. по ВЧНД
№6840/2023 г. на СГС и решение №348/2023 г. по ВЧНД №60/2023 г. на СГС.
Така постановеното определение по НЧХД №2704/2024 г. по описа на 129 състав,
СРС, НО не било обжалвано и влязло в сила на 05.04.2024 г.
На 02.05.2024 г. С. Д. подал нова тъжба пред Софийски районен съд, заведена под вх.
№147000/2024 г., по повод която било образувано и настоящото наказателно производство
под НЧХД №6341/2024 г. Прочитът на съдържанието на иницииращия акт обаче разкрива
пълна идентичност на това, предложено като фактически параметри с тъжбата, заведена с
вх. №58395/22.02.2024 г., наказателното производство по която е прекратено с влязлото в
сила разпореждане на докладчика по НЧХД №2704/2024 г. по описа на СРС, НО, 129
състав. Единствената отлика в изложените във втората тъжба твърдения се съсредоточава
върху процесуалното развитие на споменатата прокурорска преписка под №34646/2022 г. на
СРП, доколкото се сочи, че същата е приключила посредством „спиране на наказателното
производство“ с указание за подаване на частна тъжба. Видно от изисканите от СРП
материали в тяхната цялост обаче така изложеното не отговаря на действителността на
фактите, доколкото пред СРП се е развила единствено предварителна проверка по реда на
чл.145 от ЗСВ, приключила на етап потвърдително постановление на СГП още през 2023 г.
От така проследената хронология на процесуалните действия за настоящия съдебен
състав се налага извод, че е налице друга, предходна (по НЧХД №2704/2024 г. по описа на
СРС) и приключила с окончателен съдебен акт (разпореждане на съда за прекратяване на
наказателното производство, влязло в сила на 05.04.2024 г.) наказателна процедура,
покриваща идентични факти (извършено върху частния тъжител С. Д. физическо
посегателство, на дата 07.08.2022 г., в гр. София) и насочена спрямо един и същи субект
(подсъдимият В. К. Л.). Така изброени в своята съвкупност тези обстоятелства разкриват
хипотезата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК, уреждаща процесуална пречка за преразглеждане на
фактите поради действието на принципа „не два пъти за едно нещо“. Разкриват се всички
критерии, очертани от Европейския съд по правата на човека по делото Engel and Others.
Разпоредбите, дефиниращи правонарушението, описано в двете тъжби, спадат към
наказателна процедура /bis/ (редът за същата е предписан от НПК). Естеството на
обвинението е наказателно, доколкото се касае за престъпление по чл.130 от НК, чиито
материалноправни признаци, са предвидени в един и същи текст от наказателния кодекс, а
от фактическа гледна точка и в двата сезиращи съда документа твърденията за тяхното
проявление се припокриват, както от позицията на деянието, така и спрямо субекта /idem/
(тъжбата има характер на обвинителен акт, с който се предявява обвинението срещу
конкретно лице, което се конституира като подсъдим – разбиране, подкрепящо се и от
обстоятелството, че още към момента на разпоредителното заседание по делата от частен
характер съдът може да приложи чл.24, ал.1, т.6 от НПК, когато установи наличието на
„прекратено с влязло в сила разпореждане“ друго наказателно производство, доколкото в
този случай „разпореждане“ се произнася само в хипотезата на чл.250 от НПК по дела от
частен наказателен или административнонаказателен характер). Предвидената за
престъплението санкция и в двата случая е една и съща. Първата наказателна процедура
(тази по НЧХД №2704/2024 г.) е приключила с акт на компетентен орган, с който по-
нататъшният ход на наказателното производство е преграден – разпореждане за
прекратяване на наказателното производство, влязло в сила и изрично уредено сред
изчерпателно изброените елементи в хипотезата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК. Следва да се
посочи, че законът не въвежда ограничения за основанията, с които е аргументирано
разпореждането за прекратяване. Оттук произтича и възможността то да е позовано отново
върху разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК, какъвто именно е и настоящият случай.
3
С обсъждания съдебен акт по НЧХД №2704/2024 г. е ангажирано становище, че
съществува абсолютна пречка да бъде разгледано делото поради противоречието му с
принципа non bis in idem. В своите съображения докладчикът по посоченото дело е възприел
като факт, обуславящ проявлението на приложеното основно начало, наличието на
постановление за отказ от образуване на наказателно производство по същите факти, които
са предявени с частната тъжба по НЧХД №2704/2024 г. по описа на 129 състав, СРС, НО и
срещу същото лице – В. Л.. Изрично е подчертал, че докато този прокурорски акт поражда
своето действие, той ще възпрепятства преследването на подсъдимия по частен ред. От
мотивите на съдебния състав става ясно, че той е споделил като единствена възможност за
преодоляване на това положение отмяната на произнасянето на СРП, образуването на
досъдебно производство и неговото спиране на основание чл.244, ал.3 от НПК.
Дали така предложеното рестриктивно тълкуване на процесуалните норми, уреждащи
съответните институти, се споделя от настоящия съдебен състав, е без всякакво значение,
доколкото последният не разполага с правомощията на въззивна инстанция, която да
проверява правилността на формирането на вътрешното убеждение на съответния
докладчик. Същевременно подобен подход би бил и недопустим не само с оглед правилото
на чл.413 от НПК, но и от етична гледна точка, доколкото разпореждането по НЧХД
№2704/2024 г. е влязло в сила, без да е било обжалвано от правнолегитимирани лица.
Същевременно, с оглед указанията на контролиращата съдебна инстанция – СГС,
дадени с определението от 14.10.2024 г., с което е отменено предходно разпореждане на
докладчик по настоящото НЧХД №6341/2024 г. по описа на СРС, преди да се произнесе,
районният съд следва да извърши допълнителна проверка, дали прокурорското
постановление за отказ да се образува досъдебно производство е било отменено по реда на
инстанционния и/или евентуално съдебен контрол (чл.213 от НПК в актуалната му
редакция), образувано ли е досъдебно производство и спряно ли е то на основание чл.244,
ал.3 от НПК, както се твърди във втората тъжба по НЧХД №6341/2024 г. по описа на СРС,
НО, 2 състав.
Запознаването на настоящия съдебен състав с всички изискани от СРП материали по
пр.пр. №34646/2022 г. обаче води до констатация, че макар да е било обжалвано пред
прокурор от горестоящата прокуратура, постановлението за отказ от образуване на
досъдебно производство по пр.пр. №34646/2022 г. е потвърдено от СГП, при това към
момент, предхождащ подаването още на първата тъжба (тази по НЧХД №2704/2024 г.).
Налага се извод, че няма никаква разлика във фактите, по които се е произнесъл съдът по
НЧХД №2704/2024 г. по описа на 129 състав, СРС, НО и тези, предложени с частната тъжба
по настоящото дело, а това предполага съществуването и понастоящем на пречка да се
развие ново идентично наказателно производство по НЧХД №6341/2024 г. по описа на СРС,
НО, 2 състав. Следва обаче да се допълни, че дори и хипотетично да бе установена промяна
в процесуалната съдба на постановлението за отказ, издадено от СРП, то влезлият в сила акт
по НЧХД №2704/2024 г. отново би се явил основание за прекратяване на настоящото
производство по чл.24, ал.1, т.6 от НПК.
В случай че частният тъжител не е бил съгласен с мотивите на разпореждането,
произнесено по НЧХД №2704/2024 г. по описа на СРС, НО, 129 състав, той е бил
легитимиран да атакува същото пред въззивния наказателен съд в установените за това
срокове или да сезира след пораждане на правните му последици, при наличие на основания,
главния прокурор да упражни правомощието си по чл.419 и следващите от НПК. Можел е и
да сезира компетентността на Апелативна прокуратура – София, по реда на чл.46, ал.4 от
НПК, като в случай на ревизия на потвърдителното постановление на СГП да прецени,
доколко резултатът от тази инициатива попада в хипотезата на „нови обстоятелства“ по
смисъла на чл.422, ал.1, т.3 от НПК спрямо произнасянето по НЧХД №2704/2024 г. по описа
на СРС, НО. Като е изчакал влизането на разпореждането за прекратяване в сила и по- малко
4
от месец по- късно е подал идентична нова тъжба пред СРС, частният тъжител е упражнил
превратно своите права, което не следва да бъде толерирано. Противното разбиране би
довело до противопоставяне на два съдебни акта, би създало несигурност в правното
положение на участващите в отделните производства субекти и би дало начало на опасна
тенденция да се заобикаля принципът на случайно разпределение на делата в съдилищата,
установен в чл. 9 от Закона за съдебната власт и въплъщаващ идеята за правото на
справедлив съдебен процес от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със
закона, съгласно §6, т.1 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи
(ЕКПЧ).
Така мотивиран и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК,
Софийски районен съд, НО, 2-ри състав
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД №6341/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 2-ри състав.
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на тъжителя С. Г. Д. и на В. К. Л., на
посочените в тъжбата адреси.
Разпореждането подлежи на обжалване в седемдневен срок от връчването му
пред Софийски градски съд, по реда на Глава Двадесет и втора от НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5