№ 335
гр. София, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110214479 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. В. П. срещу Електронен фиш серия К № *** издадено от
СДВР, с който на жалбоподателят е наложено административно наказание - глоба в размер
на 100.00 лв., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на електронния фиш, като издаден в нарушение на материалния и
процесуален закон. Сочи се, че липсва посочена правна норма на нарушението. В жалбата се
оспорва и техническата годност на тех.средство с която е установена скоростта.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично. Моли да се отмени
обжалвания ЕФ по съображения изложени в жалбата. В допълнение сочи, че заснемането на
нарушението е следвало да се осъществи със стационарна камера, като при наличие на
мобилна камера е следвало да се състави АУАН за установеното нарушение.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител. В писмени
бележки взема становище по същество, като моли да се потвърди обжалвания ел.фиш,
прави се възражение за прекомерност на претендирани разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
На 06.08.2021г., моторно превозно средство "Ауди А4“, с рег.№ ***, около 13:33ч. се
движело в гр. София, по ул. Околовръстен път № 467, с посока на движение от бул.
Ботевградско шосе към бул. Цариградско шосе. Автомобилът преминал при ограничение от
1
90 км./ч., извън населено място със скорост от 104 км. /ч./ след приспаднат толеранс от 3% /,
като е превишил разрешената скорост с 14км./ч. Нарушението е констатирано с разпечатка
от техническо средство, в която е отразен регистрационния номер на лекия автомобил, дата
и час на измерването, мястото и скоростта. По делото е приложен и снимков материал
относно посоченото нарушение.
В последствие на жалбоподател е издаден електронен фиш серия К № ***, с което
нарушението е квалифицирано като такова по чл.21, ал.1от ЗДвП. Наложено му е
административно наказание глоба в размер на 100 лв., на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 4, вр.ал.2, т.2 от ЗДвП.
Видно от справка КАТ, собственик на процесния лек автомобил е Ваня П.а, която е
подписала Декларация от дата 02.11.2022г. по чл.189, ал.5 ЗДвП, в която е посочила и
лицето което е управлявало лекия автомобил- жалбапродателя в настоящето производство.
От събрани в хода на съдебно следствие по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек
автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било
установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено
удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ. Същото е преминало
успешно и последваща проверка, видно от протокол, приложен по делото. Мястото и
времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в
електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се
санкционира. Посочено е населеното място, наименованието на пътя където е извършено
нарушението и срещу кой номер, посоката на движение, датата и часът на нарушението.
От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а
именно104 км/ч. Видно е, че наказващ орган е съобразил предвидени грешки при измерване
на скорост от 3 процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка в електронния
фиш отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в полза на водача, което е и допустимата
грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч, съобразно посоченото в протокола за
проверка.
Следва да се отбележи, че Електронният фиш няма белезите на АУАН, а изрично ЗДвП го
приравнява само по последици на наказателно постановление и то след неговото влизане в
сила – чл. 189, ал. 11 от ЗДвП - влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление. По отношение на формата, съдържанието, реквизитите и
процедурата по издаване на електронните фишове, нормите на ЗАНН са неприложими,
включително и преценката относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, тъй като
правилата за това се съдържат в специалния закон – ЗДвП. Законодателят е установил
облекчена форма и процедура по издаване на ЕФ в разпоредбите на чл. 189, ал. 4-12 от
ЗДвП, при която не се съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН).
По силата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
2
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното / заплащане. Законоустановените реквизити на
документа не предполагат посочване на датата на неговото издаване, а единствено на дата и
час на извършване на нарушението, което е логично предвид установяването му с
автоматизирано техническо средство по смисъла на пар. 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Съгласно
пар. 6, т. 63 от ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи. При липса на основание за съставяне на АУАН са
неприложими сроковете по чл. 34 ЗАНН. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 ЗДвП към
разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по
съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по
изпълнението на наложените наказания. Електронните фишове и съкратената процедура, по
която същите се издават, остават извън обхвата на препращащата норма.
Съдът приема, че в настоящето производство не се доказа повторност на нарушение,
доколкото от приложените доказателства от ОПП СДВР не са в състояние да приложат
надлежно изготвена разписка или друг документ, удостоверяващ връчването на ЕФ серия К
с № 3104608, който да обуслови повторността на нарушението. При положение, че няма
безспорни доказателства ЕФ да е бил връчен, респективно жалбоподателят да се е запознал с
него, както и същият да е влязъл в сила, то недоказано остана твърдението за наличие на
този признак на по-тежкия състав на административно нарушение, под който е подведена
деятелността на жалбоподателя. Видно от справката на ОПП СДВР няма данни/ разписка/ за
връчване на този електронен фиш.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и
приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ,
бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно
решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС,
налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустима, като законът
и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и
възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава
електронен фиш. Включването на автоматизираната система за видеоконтрол и нейното
изключване са единствените действия, които органите по контрол на движението по
пътищата, осъществяват. Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и
3
независимо, както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се
съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на
административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в
протокол.
След установяване на ползвателя на лекия автомобил е издаден електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство. Противно на
посоченото в жалбата, обжалваният ЕФ съдържа всички необходими данни по образец и
съгласно изискванията на ЗДвП, като на констатираното превишение на скоростта е дадена
правилната правна квалификация. В допълнение съдът отбелязва, че в нормата на чл. 189,
ал. 4 ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа
електронният фиш, като същите не е необходимо да съответстват на тези, важими за едно
наказателно постановление, независимо, че в определение случаи ЕФ се приравнява на
влязло в сила наказателно постановление, поради което не може да се счита за съществено
процесуално нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Посочената норма
е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното
постановление. Също така описанието, дадено в обжалвания ЕФ, на нарушението е
достатъчно подробно и ясно, за да разбере нарушителят за какво е санкциониран и къде е
извършено нарушението.
В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система, като в електронния
фиш са описани всички негови съставомерни признаци. Нарушението е безспорно
установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в случая
скоростта е била ограничена до 90 км/ч, по силата на самата разпоредба на закона (чл. 21, ал.
1 ЗДвП, която предвижда максимална скорост за движение на извън територията на
населено място за тази категория МПС – 90 км/ч). Същата е била превишена от водача,
обстоятелство, което е безспорно установено. Съответно е следвало жалбоподателят да
спазва въведеното ограничение от 90 км/ч. за извън населено място. Съответно е следвало да
избира скорост на движение в максималните граници на тази разпоредба.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол, надлежно
калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва
от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък
от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо, съдът намира, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно
нарушение. Именно по тази причина в ЕФ липсва посочване на конкретен издател, тъй като
операторът на системата за видеоконтрол няма това качество. В този смисъл нарушението е
извършено при форма на вина пряк умисъл, доколкото жалбоподателят е съзнавал
общественоопасните последици на деянието си, искал и е целял тяхното настъпване,
избирайки скорост за движение над допустимата.
4
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение, на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в
км/ч, ограничена за движение за извън населено място. Движейки се с 104 км/ч, водачът е
нарушил това правило за поведение, поради което законосъобразно е ангажирана
административно наказателната му отговорност по реда на чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2,
т. 2 ЗДвП.Тези обстоятелства с категоричност оборват изложеното в жалбата за неправилно
приложение на материалния закон.
Доколкото обаче признакът повторност не беше доказан в рамките на производството, за
което мотиви бяха изложени по-горе, ЕФ следва да бъде изменен като от правната
квалификация отпадне приложението на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП (повторност) и санкцията
следва бъде намалена от 100 на 50 лева, каквото наказание "глоба" предвижда чл. 182, ал.2,
т. 2 ЗДвП.
Поради изложеното Електронният фиш следва да бъде изменен. С оглед изхода на делото не
са налице основания за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза
на СДВР, тъй като такова искане не е било сторено до приключване на съдебно следствие.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № *** на СДВР с който на В. В. П. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100. 00 лева за административно нарушение
на основание чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 2 от ЗДвП,
като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието от такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП вр. чл. 189, ал. 4 вр.
чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 2 от ЗДвП в такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП вр. чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП И НАМАЛЯВА наложената глоба от 100 лева на 50 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5