РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. Девня, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ Гражданско дело №
20233120100733 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от К. Ж. Г., ЕГН
**********, от гр.Варна , ул.“К. №**, чрез адв.П. П. от САК срещу "Юте
Кредит България" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н „Оборище“ , ул.“Черковна“ №38 с която е предявен иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 10а, ал. 2, вр.
чл. 21, ал. 1 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена
недействителността на клаузата от Договор за потребителски паричен кредит
№L318218/16.03.2023г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на
"такса за разглеждане на документи" в размер от 903.02 лева, като
противоречаща на добрите нрави и нарушаваща установената забрана в
Закона за потребителския кредит за изискване заплащането на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор за
потребителски паричен кредит №L318218/16.03.2023г., по силата на който
ответното дружество е предоставило на ищеца паричен заем в размер от 2500
лева. Поддържа се, че в клаузата от договора било уговорено задължение за
заплащане на сума в размер от 903.02 лв., представляваща такса за
1
разглеждане на кредитната заявка на потребителя. Възразява се, че
посочената клауза изисква от потребителя да заплати за услуга, присъща на
ответното дружество и поради това е неравноправна. Сочи се, че това
задължение води единствено до обогатяване на кредитора, без да е налице
реално предоставяне на услуга, ползваща длъжника. Поддържа се и че таксата
за разглеждане на документи не е включена при формиране на ГПР по
договора, като с включването й ГПР превишава максималния размер,
разписан в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа се и че таксата за разглеждане на
документи е противоречаща на добрите нрави, доколкото цели единствено
обогатяване на кредитора. Предвид изложеното, моли се да бъде прогласена
недействителността на клаузата от договора за кредит. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от ответника,
със становище за неоснователност на предявения иск. Изтъква се, че в
договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които
следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна
вноска. По отношение на клаузата за заплащане на такса за разглеждане на
документи се сочи, че същата представлява индивидуално постигната с
потребителя договореност и в тази връзка не е неравноправна. Изтъква се, че
длъжникът към момента на сключване на договора е бил наясно с всички
разходи по кредитното правоотношение и в таз и връзка не може след като е
усвоил кредита да възразява, че таксата е прекомерна. Моли се, така
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка
със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна
следното:
От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява,
че между "Юте Кредит България" ЕООД и К. Ж. Г. е възникнало
правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски паричен
кредит №L318218/16.03.2023г., по силата на който на ищеца е предоставена
сума в размер от 2500 лв.
Съобразно Договора, кредитополучателят дължи еднократна такса
за разглеждане на заявката за кредит в размер от 903.02 лева. Същата е
дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансира се от
2
кредитора и се възстановява от кредитополучателят с дължимите месечни
вноски, съобразно приложимия към договора погасителен план. В
приложение № 1 към договора за потребителски кредит е отразен
погасителният план към договора, като част от дължимата такса е включена
във всяка месечна погасителна вноска.
По правните аспекти на спора:
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице
съмнение, че между "Юте Кредит България" ЕООД като заемодател и К. Ж. Г.
като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на
паричен заем в размер от 2500 лв. Заемодателят е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице,
което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на
кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем
по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон ЗПК.
Ищецът обвързва претенцията си за недействителност на клаузата на
чл. 6.1 от процесния договор за кредит с твърдение, че ответникът изисква
заплащане на възнаграждение за присъщи му услуги. Съдът счита тези
доводи за основателни. Ответното дружество предоставя кредитно
финансиране по занятие, като тази му дейност е неразривно свързана с
разглеждането на документите (заявката), подадена от всеки потенциален
клиент. Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. Предвид изложеното и след като ищецът е подал
заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явява задължителна и
необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не
следва да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите ( без
оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране ). Дейността
по одобряване на кредитната заявка ( което включва в себе си разглеждането
на документите, подадени от потребителя ) и оценката на кредитния риск са
3
действия, свързани с основната търговска дейност на дружеството и именно
предвид това чл. 10а, ал. 2 ЗПК установява императивна забрана кредиторът
да изисква заплащане за тях. В тази връзка, възлагането в тежест на
потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора, са
в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на кредитополучателя
като икономически по- слабата страна по правоотношението. На практика,
клаузата на чл. 6.1 от договора единствено води до допълнително
увеличаване на задълженията на потребителя ( увеличава относителната
финансова тежест на договора ), като дава възможност на кредитора да
капитализира допълнителен приход от присъща му дейност. Това се явява и в
директно противоречие с чл. 8, § 1 от Директива 2008/48 и разясненията,
дадени в § 40- 46 от Решение на СЕС (четвърти състав) от 27.03.2014 г. по
дело C‑565/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание
член 267 ДФЕС от Tribunal d’instance d’Orléans (Франция).
Доколкото клаузата за заплащане „такса за разглеждане“ от
договора за кредит се явява недействителна на основание чл. 10а, ал. 2, вр. чл.
21, ал. 1 ЗПК, то не следва да се коментират останалите доводи за
недействителност, изложени в исковата молба ( доколкото ЗПК се явява
специален закон по отношение на ЗЗД).
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се
поражда право на разноски в полза на ищеца. В рамките на настоящото
производство, на ищеца са предоставени правни услуги от адв.П. като
съобразно Договор за правна защита и съдействие е договорено
възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата.
Предвид това и на основание чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. § 2а от ДР от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв.П. сума в
размер от 800.00 лв. с вкл. ДДС.
Допълнително, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца в лично качество и сума в размер от 100 лева- държавна
такса за образуване на исковото производство.
Така мотивиран, Съдът
4
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 10а, ал. 2,
вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК нищожността на клаузата от Договор за потребителски
паричен кредит №L318218/16.03.2023г., сключен между ищеца К. Ж. Г., ЕГН
**********, от гр.В. , ул.“К. №**, като кредитополучател и ответника "Юте
Кредит България" ЕООД, ЕИК ********* като кредитор, предвиждаща
задължение на кредитополучателя да заплати на кредитора "такса за
разглеждане на документи" в размер от 903.02 лева, като нарушаваща
установената забрана в чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит за
изискване заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
ОСЪЖДА "Юте Кредит България" ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на адв.П. С. П. -АК гр.София , БУЛСТАТ *********, в качеството му
на пълномощник на ищеца К. Ж. Г., ЕГН ********** , сума в размер на 800
лева с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено
на страната безплатно представителство в настоящото производство за един
адвокат, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА "Юте Кредит България" ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на К. Ж. Г., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в
размер на 100 лева, представляваща сторени разноски в рамките на
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Варна в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5