РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Габрово, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20224200500258 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба и допълнение към въззивна жалба на Д.
И. Г. против Решение №99/10.03.2022г. и Решение №180/15.04.2022г. по гр.д.
№1799/2021г. по описа на Районен съд Габрово, с които е признато за
установено, че жалбоподателката дължи на ищеца по делото – НКЖИ-
Управление на движението на влаковете и гарова дейност сумата от 639,60лв.,
с ДДС, ведно със законната лихва, считано от 12.07.2021г. до окончателното
изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК №606/14.07.2021г. по ч.гр.д.№1239/2021г. по описа на РС
Габрово. Жалбоподателката е осъдена да заплати на ищеца сумата от 25лв.-
разноски в заповедно производство и сумата от 75лв.-разноски по делото.
В жалбите се твърди се, че решението е неправилно , като крайните
правни изводи на съда не кореспондирали със събраните по делото
доказателства. Неправилен бил извода на съда, че ищецът е изправна страна
по договора и че поради непредставяне от страна на ответницата на документ
съдържащ съответните реквизити не била изплатена пълната стипендия за
м.декември 2020г. Твърди се, че никой не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение, като съобразно разпоредбата на
чл.63 ЗЗД всяка от страните следва да изпълнява задълженията си
добросъвестно и да не пречи на другата страна да изпълнява своите.
Обучението на жалбоподателката следвало да продължи 151 учебни дни и в
този смисъл за работодателят възникнало задължение за изплащане на
установената в договора месечна стипендия. Ищецът бил в неизпълнение на
1
задълженията си по договора, като това било самостоятелно основание за
отхвърляне на иска като неоснователен. Неправилно първоинстанзцционният
съд бил приел, че жалбоподателката е дала съгласие за онлайн обучение, като
се регистрирала за същото и в продължение на 36 дни се обучавала без да
възрази. По делото не се съдържали доказателства относно това
обстоятелство. Твърди се, че ищецът не бил доказал претенциите си по
размер. От събраните по делото доказателства не се установявал размера на
претенциите и как е формирана исковата сума. По отношение на Решение
№180/15.04.2022г. по гр.д. №1799/2021г. по описа на Районен съд Габрово
заявява, че в петитума на исковата молба законната лихва била претендирана
от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. При
постановяване на решението си по предявения иск съдът присъдил законната
лихва от тази дадат, поради което не била налице допусната очевидна
фактическа грешка и постановеното решение по чл.247 ГПК било
неправилно.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което да отхвърли исковата претенция, като присъди на жалбоподателката
направените пред двете инстанции разноски.
Ответникът по въззивната жалба и ищец по делото оспорва подадената
жалба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по
делото, приема за установено следното:
Решенията са валидни и допустими.
Пред първоинстанционния съд е предявен установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд приел
следното :
На 30.11.2020г. между УДВГД София към ДП НКЖИ, от една страна
като „работодател" и Д. И. Г., от друга страна като „обучаващ се" е сключен
Договор за повишаване на квалификация и/или преквалификация. По силата
на този договор, обучаващият се задължава да участва в курс за повишаване
на квалификация и/или преквалификация „Ръководител движение с право на
билетоиздаване" с полагане на съответен изпит, като обучението е за периода
от 30.11.2020г. до 12.07.2021г. Съгласно раздел 2, чл.5, т.5.7 от договора, в
случай че обучаващият се не завърши обучението си в уговорения срок и/или
не придобие правоспособност „Ръководител движение" трябва да заплати
обезщетение в размер на стойността на извършените от работодателя разходи
за обучението.
На 29.01.2021г. в деловодството на УДВГД София постъпва заявление от
страна на обучаващия се Д. И. Г., в което уведомява, че едностранно
прекратява договорът за повишаване на квалификация и/или
преквалификация, в което излага своите мотиви за прекратяване на курса.
Във връзка с постъпилото заявление, съгласно писмо с изх.
№УДВГДСФ712/03.02.2021г. УДВГД София поискано становище от
„Центъра за професионална квалификация" към ДП НКЖИ относно
верността на отправените в заявлението мотиви от страна на Д. Г. за
2
прекратяване на договора. С Писмо с вх.№УДВГДСФ854/09.02.2021г.
„Центъра за професионална квалификация" към ДП НКЖИ изразил своето
становище по мотивите за едностранно прекратяване на договора от Д. Г., а
именно, че на всички кандидати за обучение са разяснени условията и
обучаващите са направили регистрация за осъществяване на онлайн
обучение. Г. била дала своето съгласие за онлайн обучение, като е
представила регистрация за същото и в продължение на 36 учебни дни се е
обучавала онлайн без да възрази. Уведомена е за начина на обучение, както и
за възможността да водят записки върху целия материал. Лекторите
осигурявали и консултации на желаещите обучаеми. Предвид горното с
писмо с изх. №УДВГДСФ-952/12.02.2021г. Д. Г. е уведомена, че посочените
от нея мотиви не отговарят на действителността и че липсва нарушение на
договорните клаузи от страна на поделение УДВГД София, и договорът се
прекратява на осн. раздел III, чл.6, т.6.3 във вр. с раздел II, чл.5, т.5.7., по
силата на Заповед № УСФ-54/12.02.2021г. на Директора на УДВГД София.
Указано й е че трябва да заплати обезщетение в размер на стойността на
направените разходи за обучението й, по което тя възразила писмено. До
ответницата било изпратено още едно писмо с изх. №УДВГДСФ 1-
2229/19.04.2021г., с което отново е уведомена по мотивите, които е посочила
като основание за прекратяване на договора от нейна страна, както със
същото е поканена да заплати доброволно дължимата сума, представляваща
обезщетение в размер на извършените разходи за обучението й.
По делото е представено техническо сведение №5 от УДВГД, ЦПК
София за месец февруари 2021г., в което е посочено, че общата сума за
обучението на ответницата Д. И. Г. за курс „Ръководител движение”,
Отчислителна заповед №45/15.02.2021г. е в размер на 533лв. Съгласно
представената операционна бележка №11, дебит 609, сметка№5, за м.
февруари, изпратена от ДП „НК ЖИ”ЦПК до УДВГД София, финансов
отдел, заплатената такса за обучението на Д. И. Г. е в размер на 533лв. или с
включен ДДС в размер на 639.60лв.
От правна страна съдът приел, че по делото е установено, че между
страните по делото е сключен Договор за повишаване на квалификация и/или
преквалификация №40/30.11.2020г. По силата на този договор, обучаващият
се задължава да участва в курс за повишаване на квалификация и/или
преквалификация „Ръководител движение с право на билетоиздаване" с
полагане на съответен изпит, като обучението е за периода от 30.11.2020г. до
12.07.2021г. Съгласно раздел 2, чл.5, т.5.7 от договора, в случай че
обучаващият се не завърши обучението си в уговорения срок и/или не
придобие правоспособност „Ръководител движение" трябва да заплати
обезщетение в размер на стойността на извършените от работодателя разходи
за обучението.
Жалбоподателката депозирала пред ищеца заявление, че едностранно
прекратява договора. Съдът приел, че ищецът е изправната страна по
процесния договор за обучение, тъй като с въвеждането на временни
противоепидемични мерки на територията на Република България, съгласно
заповед № РЗ-01-626/27.10.2020г. на Министъра на здравеопазването,
поделение ЦПК, считано от 29.10.2020г. преустановило присъствения учебен
процес, а през ноември 2020г. е започнало обучение от разстояние в
3
електронна среда. Обучението в курс за придобиване на професионална
квалификация и правоспособност Ръководител движение е започнало на
30.11.2020г. от разстояние в електронна среда. Ответницата дала своето
съгласие за онлайн обучение, като е предоставила регистрация за същото и в
продължение на 36 дни се обучавала без да възрази. По отношение на
възражението за недоставяне на учебни материали, същото било неотносимо
към процесния договор, тъй като в него няма клауза за предоставянето им. В
договора за повишаване на квалификация и/или преквалификация липсва
клауза за транспортни разходи за придвижване. Индивидуална месечна
стипендия за месец декември 2020г. не била изплатена на ответницата, тъй
като предоставения от нея документ не съдържал необходимите реквизити
изискващи се при превод на парична сума. С оглед на гореизложеното, се
налагал извода, че възраженията на ответницата са неоснователни.
В обжалваното решение за поправка на допусната очевидна фактическа
грешка първоинстанционният съд е приел, че законната лихва се дължи от
датата на предявяне на иска, която по исковете по чл.422 от ГПК е датата на
заявлението по чл.410 от ГПК и в случая това е 12.07.2021г.
Въззивният съд намира следното :
Не е спорно, че между страните по делото е сключен Договор за
повишаване на квалификация и/или преквалификация №40/30.11.2020г. По
силата на който, обучаващият се (жалбоподателката) се задължава да участва
в курс за повишаване на квалификация и/или преквалификация „Ръководител
движение с право на билетоиздаване" с полагане на съответен изпит, като
обучението е за периода от 30.11.2020г. до 12.07.2021г. Съгласно раздел ІІ,
чл.5, т.5.7 от договора, в случай че обучаващият се не завърши обучението си
в уговорения срок и/или не придобие правоспособност „Ръководител
движение" трябва да заплати обезщетение в размер на стойността на
извършените от работодателя разходи за обучението, включващи пълния
размер на получените стипендии, както и таксата, свързана с обучението и
възнаграждението за менторите му по време на производствената практика.
Жалбоподателката депозирала пред ищеца заявление, че едностранно
прекратява договора, поради неизпълнение на задълженията на ищеца по
него, а именно : непровеждане на учебни занятия в Центъра за професионална
квалификация пи ДП НКЖИ-учебно звено София, незаплащане на стипендия
в размерна една минимална работна заплата за страната, непредоставяне на
учебни пособия и материали съобразно курса на обучение и учебната
програма, неосигуряване на транспорт до изнесени честа за обучение,
включително производствени практики извън Центъра и неизпълнение на
законови и подзаконови нормативни актове, индивидуални административни
актове и заповедите на Министъра на здравеопазването във връзка със
съществуващата в страната епидемиологична обстановка.
Със Заповед № РЗ-01-626/27.10.2020г. на Министъра на
здравеопазването, 29.10.2020г. е преустановено присъственото обучение във
всички форми, провеждано от образователни центрове и др. в цялата страна.
В изпълнение на тази заповед и последващите я заповеди в същия смисъл,
издадени от Министъра на здравеопазването ищецът е преустановил
присъствения учебен процес, като през ноември 2020г. е започнало обучение
4
от разстояние в електронна среда. Обучението в курс за придобиване на
професионална квалификация и правоспособност Ръководител движение е
започнало на 30.11.2020г. от разстояние в електронна среда.
Съдът намира, че ищецът е бил в обективна невъзможност за изпълни
задължението си да осигури присъствено обучение на жалбоподателката и
останалите обучаващи се, като е направил необходимото да им осигури
обучение в електронна среда. Налице е била ситуация на форс мажор, поради
което ДП НКЖИ няма вина за непровеждането на присъствена форма на
обучението. Предвид описаното по-горе съдът не приема и тезата на
жалбоподателката, отразена в заявлението за прекратяване на договора, че е
налице неизпълнение от страна на ищеца на неизпълнение на законови и
подзаконови нормативни актове, индивидуални административни актове и
заповедите на Министъра на здравеопазването във връзка със
съществуващата в страната епидемиологична обстановка, напротив именно в
изпълнение на тези разпоредби ищецът е преустановил присъственото
обучение и е преминал към обучение в електронна среда. Следва да се посочи
и че жалбоподателката не е посочила конкретно кои нормативни актова и
техни разпоредби са нарушени, а е направила общо изявление, че е налице
подобно нарушение.
Тъй като обучението не е било присъствено, то не се е налагало
осигуряване на транспорт на обучаващите се. С преминаване към обучение от
разстояние не е било необходимо и предоставяне на физически учебни
пособия, тъй като такива са били предоставени и достъпни в електронната
платформа, поради което и тези твърдени от жалбоподателката неизпълнения
на договора не са налице.
По отношение на незаплащането на стипендия за м. декември 2020г.
съдът възприема изводите на районния съд, че такава не е изплатена, поради
непредставяне на документ съдържащ всички необходими реквизити. Това
твърдение на ищеца, съдържащо отрицателни факти не е оборено от
жалбоподателката, която твърди, че представения от нея документ е
съдържал всички изискуеми реквизити, поради което съдът приема, че вина за
неизплащане на стипендията има единствено обучаващата си.
Поради изложеното следва да се приеме, че от страна на ДП НКЖИ не е
налице виновно неизпълнение на сключения договор. Следва извода, че
обучаващата се е неоснователно не е завършила обучението по договора,
поради което дължи на другата страна уговореното в чл.5.7 обезщетение.
Съгласно клаузата на чл.5.7 от договора, в случай че обучаващият се не
завърши обучението си в уговорения срок и/или не придобие
правоспособност „Ръководител движение" трябва да заплати обезщетение в
размер на стойността на извършените от работодателя разходи за обучението,
включващи пълния размер на получените стипендии, както и таксата свързана
с обучението и възнаграждението за менторите му по време на
производствената практика.
В писмо изх.№УДВГДСФ-686/07.02.2022г. на ДП НКЖИ изрично е
заявено, че разходи за изплатени стипендии и за заплатено възнаграждение на
ментори по време на производствена практика на Д. Г. не са правени.
Следователно единствените разходи за обучението на жалбоподателката е
5
заплатената актса за обучение. Това кореспондира и с отразеното в Заповед
№УСФ-54/12.02.2021г., в която изрично е посочено, че Г. следва да заплати
обезщетение в размер на извършените разходи за обучението, включващи
такса за обучение.
Размерът на заплатената такса за обучението на жалбоподателката се
установява от приложеното по делото Техническо сведение №5.
Поради изложеното по-горе предявеният иск е доказан, а обжалваното
решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от правния спор жалбоподателката следва да бъде
осъдена да заплати на ответника по жалбата дружество сумата от 100лв.-
разноски в разноски пред въззивната инстанция, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №99/10.03.2022г. и Решение
№180/15.04.2022г. по гр.д. №1799/2021г. по описа на Районен съд Габрово.
ОСЪЖДА Д. И. Г., с ЕГН ********** от гр.Габрово, бул.** да заплати на
ДП „НАЦИАНАЛНА КОМПАНИЯ ЖЕЛЕЗОПЪТНА
ИНФРАКСТРУКТУРА“ – УДВГД София бул.Княгиня Мария Луиза №120 А
сумата от 100лв.(сто лева)- разноски пред въззивната инстанция,
представляващо юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6