№ 8914
гр. С., 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110149942 по описа за 2021 година
Ищецът „Т. е предявил против ЕВГ. Г. ЕВГ. обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86,
ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 3879,93 лева- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 23.10.2020г.
до окончателното изплащане на вземането; 602,31 лева - мораторна лихва за забава за
периода от 15.09.2018г. до 13.10.2020г.; 29,70 лева - главница за дялово разпределение за
периода от м.06.2018г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - от 23.10.2020г. до окончателното изплащане на
вземането и 4,93 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение,
дължима за периода от 31.07.2018г. до 13.10.2020г.
Претендира присъждането на разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът поддържа, че с ответника като собственик на имот - апартамент 21, находящ
се в гр. С., жк. „К.“, ул. „Х. са се намирали в облигационни отношения, като ищецът
доставял до имота през процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя
страна ответникът се явявал неизправна страна, тъй като е останал задължен за стойността
на доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период. Дължи и обезщетение
за забавено изпълнение. Ищецът претендира и заплащане на услугата дялово разпределение
в посочения по-горе имот и мораторна лихва за забава.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на ИМ, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на писмен договор между
1
него и ищцовото дружество за доставка на ТЕ. Оспорва в процесния период ищецът да е
доставил топлинна енергия, отговаряща на БДС. Оспорва претенцията за мораторна лихва,
доколкото не бил получавал покана за заплащане на претендираните суми. Претендира
разноски.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени
лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.
От представения от ищеца и неоспорен от ответника нотариален акт № 52, том
LLXXLIV, дело № 26267/1997г. /л. 14-15 от делото/ се установява, че на 19.09.1997г. А. и Г.
са дарили на сина си и ответник по настоящото дело – ЕВГ. Г. ЕВГ. собствения си
недвижим имот – апартамент № 21, находящ се в секция 1, вх. Б, ет. 4, застроен на 114,49
кв.м., заедно с мазе № 7, заедно с 3,200 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху дворното място, в което е построена сградата, цялото от 1250 кв.м.,
съставляващо парцел VIII, от кв. 288-д, по плана на С., местността „К.-П.”. Считано от
посочената дата ответникът е придобил собствеността върху процесния имот. Видно от
съдържанието на нотариалния акт, родителите на ответника не са запазили правото си на
ползване върху дарения имот.
Идентичността между адреса на имота, визирани в обсъдения по-горе нотариален акт
и адреса на процесния имот – апартамент № 21, находящ се в гр. С., община К., ул. „Х., се
установява от представения от страна на ищеца нотариален акт № 90, том II, рег. № 7782,
дело № 252/2014г. /л. 16-19 от делото/, видно от който на 10.12.2014г. между И. –
заемодател, И. – управител на „А. – заемател и ответника ЕВГ. Г. ЕВГ. – солидарен и
ипотекарен длъжник, е сключен договор за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот, като видно от съдържанието на нотариалния акт, за обезпечаване на
вземането ответникът е учредил в полза на Ирена Савова ипотека върху собствения си
недвижим имот – апартамент № 21, находящ се в гр. С., СО район „К.”, ул. „Х. /стар адрес:
секция първа, вход „Б”/, на 4 етаж, застроен на 114,49 кв.м.
Визираните нотариални актове не се оспорват от ответника като документи, поради
което съдът ги кредитира изцяло, обосновавайки с тях извод за това, че собственик на
процесния имот е именно ответникът.
От представените по делото съобщения към фактури и изравнителни сметки, и
извлечение от сметка за начислени суми за услугата дялово разпределение, приложени към
ИМ, както и от представените допълнително от ФДР „Д.: главни отчети за процесния
период, индивидуални справки за отопление, известния за доставяне на дялово
разпределение, сертификат и удостоверение за регистрация се установява, че сградата в
режим на ЕС на горния адрес била топлоснабдена, като била извършвана и услуга дялово
разпределение от „Д..
2
Видно е от представените главни отчети за двата процесни отчетни периода,
съответно на дати 03.05.2018г. и 30.05.2019г. е бил извършен отчет на всички измервателни
уреди, отчитащи ТЕ за БГВ и за отопление, като видно е от главните отчети, че същите са
съдържат подпис именно на ответника. Главните отчети не са оспорени от ответника, както
и останалите документи, представени от „Д..
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени
доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответникът в
качеството си на собственик на топлоснабдения имот, през процесния период е бил
клиент/потребител на доставяната до имота топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе
законов текст ответникът, като собственик на топлоснабдения имот, бил обвързан по силата
на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения му имот
топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да
закупува доставяната в имота от ищеца „Т. топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното, между страните за процесния период бил сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни ОУ.
СРС кредитира заключенията на ССЕ и СТЕ, които са дали пълни и обосновани
отговори на поставените въпроси. Същите не са оспорени от страните по делото.
Съгласно заключението на СТЕ:
В релевантния период ФДР „Д. като съизпълнител на „Т. е извършвала дяловото
разпределение в сградата в ЕС, където се намира и процесния имот и това е станало
съобразно изискванията на действащата в периода нормативна уредба. Общият топломер,
монтиран в абонатната станция, съобразно изискванията на Закона за измерванията и
заповедите на ДАМТН, като СТИ /средство за търговско измерване/, редовно на всеки две
календарни години е преминавал на метрологични проверки за определяне на техническата
му изправност и експлоатационна годност.
Вещото лице сочи следната стойност на потребена ТЕ в процесния период:
4691,98 лева – обща стойност на фактурираната /начислената/ ТЕ;
804,51 лева – обща стойност на сумата от изравнителните сметки за процесния
период /за получаване/;
3887,47 – сумата за потребената ТЕ за процесния период, представляваща разликата
3
между двете посочени по-горе суми и представляваща стойност на задължението
/главницата/ на ответника към ищеца.
В сумата не са включени лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има
такива.
Съгласно заключението на ССЕ:
При извършена проверка в отдел съдебни вземания към Правна дирекция на
ищцовото дружество, вещото лице не установи данни за постъпили суми за покриване на
начислените суми за процесния период.
Сумите от изравнителните сметки за процесния период са въведени в
информационната система на “Т. през м. 07.2018г.; м.07.2019г.
Общият размер на неплатените от ответника суми за процесния период 01.05.2017г.-
30.04.2019г. възлиза на 3909,63лв., както следва:
За топла вода 2311,89лв.
За отопление 2380,12лв.
Сторнирани задължения с кредитни известия: - 2378,31лв.
Начислени суми с обща фактура: 2046,91лв.
Сторнирани задължения с кредитни известия: - 2313,67лв.
Начислени суми с обща фактура: 1843,08лв.
Прихващане на 14.09.2019г. 3,61лв.
Прихващане на 15.12.2019г. и 02.12.2020г. 6,45лв.
Отчет уреди за дялово разпределение: 29,70лв.
ОБЩО: 3909,63лв.
Следователно задължението по главница е в размер на 3909,63лв.
Забележка: /2046,91 - 3,61 = 2043,30лв. е първата обща фактура/
/1843,08 - 6,45 = 1836,63лв. е втората обща фактура/
При извършената проверка в ищцовото дружество по партидата на абонатен номер .
с титуляр ЕВГ. Г. ЕВГ. на адрес гр. С., ул. „Х., ап. 21 за периода от месец май 2017г. до
месец април 2019г. включително, са фактурирани 4692.01лв, от които: 2311.89лв. за топла
вода, 2380.12лв. за отопление, 0,00лв. такса мощност.
Мораторната лихва върху главница 3909.63лв. за периода от датите на падеж на
съответните фактури до 13.10.2020г. е в размер на 607.24лв.
Кредитирайки заключението на СТЕ и ССЕ, съдът прие за доказано, че ответникът се
явява задължено лице за заплащането на доставената в процесния период топлинна енергия,
която съгласно заключението на вещото лице по ССЕ възлиза в размер на общо 3909,63
лева, от които 29,70лв. – цена на услугата за дялово разпределение и 3879,93 лева –
главница за ТЕ.
4
Вещото лице дава следната мораторна лихва върху главниците за отделните отчетни
периоди:
415,37 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 13.10.2020г. върху
главницата от 2043,30 лева по общата фактура № 96842299/31.07.2018г.
186,94 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 13.10.2020г. върху
главницата от 1836,63 лева по общата фактура № *********/31.07.2019г.
При така установеното, съдът е длъжен да разгледа своевременно направено
възражение за изтекла давност.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на
страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се
обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при
публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на
периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в ЗЗД – предварително определен и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени
за единица топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните
дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия и на сумите за дялово
разпределение ги характеризират като периодични вземания по смисъла на чл. 111, б. „в”
ЗЗД. В тази насока съдът съобрази и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д.
3/2011г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на горното, същите се погасяват с изтичане на
установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е
уговорено, че то става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по
начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с
обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.
Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на
длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече
погасителната давност.
Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на
заявлението от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда на 23.10.2020г. Така обхванати от
погасителната давност се явяват задълженията, чиято изискуемост е настъпила преди
23.10.2017г.
По делото са представени Общи условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016г. на КЕВР. Ищецът (чиято е и доказателствената тежест) е представил
доказателства, че същите ОУ са публикувани на 11.07.2016г., предвид на което и с оглед
нормата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ съдът приема, че ОУ от 2016г. са влезли в сила от
5
11.08.2016г. Нормата на чл. 33 от ОУ от 2016г. предвижда задължение на клиентите да
заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се
отнасят.
Настоящият състав на съда намира, че независимо от практиката на ищеца след
издаването на месечните фактури по прогнозна консумация и на изравнителната сметка, да
издава кредитни и дебитни известия и накрая обща фактура, давността за отделните
месечни прогнозни задължения във връзка с нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. За частта от исковия период давността за
фактурираните месечни вноски по прогнозна консумация започва да тече след изтичане на
45 дни от месеца, за който се отнася задължението. Ето защо, при съблюдаване чл. 33 ОУ в
сила от 2016г., месечната фактура за задължения за ТЕ за м.08.2017г. е с падеж 45 дни след
изтичането на м.08.2017г., т.е. - 16.10.2017г. /15.10.2017г. е неделя – неприсъствен ден/.
Поради това настоящият съдебен състав приема, че вземанията за цена на доставена
ТЕ по прогнозна консумация през периода от 01.05.2017г. до 31.08.2017г., вкл., са погасени
по давност, а изцяло необхванати от погасителната давност са вземанията на ищеца за
отоплителния период от 01.09.2017г. до 30.04.2019г. Последните са падежирали след
23.10.2017г.
Ето защо, от така посочената като дължима сума за ТЕ от вещото лице по общата
фактура № 96842299/31.07.2018г., която е в общ размер на 2043,30 лева следва да се извади
сбора от сумите по прогнозните фактури за периода от 01.05.2017г. до 31.08.2017г., т.е.
следва да се извади сумата от 366,70 лева. Т.е., дължимата сума за главница за периода от
01.09.2017г. до 30.04.2018г. /първия отчетен период, непогасен по давност/ е в размер на
1676,60 лева.
Използвайки лихвен калкулатор, този състав изчисли дължимата мораторна лихва
върху сумата от 1676,60 лева за претендирания период от 15.09.2018г. до 13.10.2020г., като
изключи периода на извънредното положение, а именно от 13.03.2020г. до 21.05.2020г., през
който период съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците – лихви за забава върху суми, дължими от частноправни субекти, не се
начисляват.
Тази лихва съдът изчисли в общ размер на 321,35 лева.
Ето защо, предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
претендирана главница за ТЕ следва да бъде уважен за сумата от 3513,23 лева дължима
главница за ТЕ за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г. и отхвърлен за горницата до
пълния предявен размер от 3879,93 лева или за сумата от 366,70 лева и за периода от
01.05.2017г. до 31.08.2017г., поради погасяване на вземанията по давност.
Относно задължението за главница за заплащане на дялово разпределение съдът
съобрази следното:
Съгласно чл. 36 от ОУ от 2016г., приложими за процесния период - клиентите
6
заплащат цена за услугата "дялово разпределение", извършвана от избран от клиента
Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на
клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за
дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по
ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
От представената към ИМ извлечение от сметка за процесния абонатен номер, която
не е оспорена от ответната страна, се установява, че за процесния апартамент, е извършвана
дейност по топлинно счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ за
подгряване на топла вода, за което начислявана и фактурирана цена на извършената услуга
за дялово разпределение.
По делото се установява на база представената и коментирана по-горе и неоспорена
от ответната страна извлечение от сметка на абонатния номер, както и на база заключението
на СТЕ, че в процесния период, по отношение на процесната етажна собственост е
извършвана услугата дялово разпределение, като ФДР е била „Д. като съизпълнител на „Т.,
като по делото не са ангажирани доказателства за заплащане на дължимата сума в
начисления и претендиран от ищеца размер.
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на
чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването се фактурират и
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество. Нормата на чл. 36,
ал. 2 ОУ на ищеца от 2014г. предвижда обявяване по подходящ начин на клиентите на реда
и начина на заплащане на услугата дялово разпределение. Аналогичен е и текстът в ОУ от
2016г., предвид на което съдът приема, че давността за тези вземания тече от възникването
им, т.е. от фактурирането.
В случая периода, за който се претендира сума за главница за услугата дялово
разпределение е от 01.06.2018г. до 30.04.2019г., които суми не са обхванати от
погасителната давност и искът следва да се уважи изцяло за сумата от 29,70 лева.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само
върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно само върху сумите по изравнителните сметки,
които съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят.
За заплащането на задължението си по първата обща фактура от дата 31.07.2018г.
ответникът е изпаднал в забава считано от 15.09.2018г., като съдът изчисли дължимата
мораторна лихва върху главницата по тази фактура, която не е обхваната от погасителната
давност, а именно върху сумата от 1676,60 лева, като същата е в размер на 321,35 лева,
дължима мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 13.10.2020г.
За заплащането на задължението по втората обща фактура от дата 31.07.2019г.
7
длъжникът изпада в забава, считано от 15.09.2019г., като вещото лице сочи мораторна лихва
върху главницата от 1836,63 лева в размер на 186,94 лева, дължима за периода от
15.09.2019г. до 13.10.2020г.
Следователно общата мораторна лихва, дължима за периода от 15.09.2018г. до
13.10.2020г. върху главницата от 3513,23 лева – ТЕ /непогасена от давността/ е в размер на
508,29 лева, до който размер следва да бъде уважен иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД. Искът за мораторна лихва до пълния предявен размер от 602,31 лева или за сумата от
94,02 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Що се отнася до претендираната мораторна лихва върху главницата за услугата
дялово разпределение, съдът намира следното:
Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца от 2014г. предвижда обявяване по подходящ
начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата дялово разпределение.
Аналогичен е и текстът в ОУ от 2016г. По делото по горните мотиви не са ангажирани
никакви доказателства за извършено от търговеца оповестяване на задълженията, предвид
на което при дължимото от ищеца пълно и главно доказване по делото не се установява
изпадането на ответника в забава. Ето защо, ищецът следва да понесе неблагоприятните
последици на недоказването, като предявения иск за обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и ищецът и ответникът.
„Т. е сторило следните разноски: 90,34 лева – ДТ; 400 лева – депозит за СТЕ и ССЕ.
С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв.
Общите разноски, които доказва ищеца са в размер на 590,34 лева.
От тях, с оглед уважената част на иска следва да му се присъдят разноски в размер на
529,48 лева.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В заповедното производство „Т. е направила разноски във връзка с депозираното
заявление, както следва: 90,34 лева – ДТ и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Общата сума на разноските в заповедното производство за ищеца са 140,34 лева.
С оглед уважената част на исковете ответникът следва да заплати на ищеца следните
направени в заповедното производство разноски в общ размер на 125,87 лева.
8
Ответникът не доказва разноски.
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я. срещу ЕВГ. Г. ЕВГ. ЕГН ********** с адрес: гр. С., ул. „Х., ет. 4, ап. 11, че ЕВГ. Г.
ЕВГ. ЕГН ********** дължи на „Т. с . сумата от 3513,23 лева - представляваща
незаплатена главница за топлинна енергия, предоставена до топлоснабден имот –
апартамент 21, находящ се в гр. С., жк. „К.“, ул. „Х., за периода от 01.09.2017г. до
30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК – 23.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 29,70
лева - главница, представляваща незаплатена главница за услугата дялово разпределение за
периода от 01.06.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.10.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за ТЕ за сумата до пълния предявен размер от
3879,93 лева или за сумата от 366,70 лева и за периода от 01.05.2017г. до 31.08.2017г.,
поради погасяване на вземанията по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.
срещу ЕВГ. Г. ЕВГ. ЕГН ********** с адрес: гр. С., ул. „Х., ет. 4, ап. 11, че Е. Г. Е. ЕГН
********** дължи на „Т. с . сумата от 508,29 лева, мораторна лихва върху главницата за
ТЕ, дължима за периода от 15.09.2018г. до 13.10.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 602,31 лева или за сумата от 94,02 лева, като неоснователен, както и
иска за мораторна лихва в размер на 4,93 лева за периода от 31.07.2018г. до 13.10.2020г.
върху главницата за услугата дялово разпределение, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЕВГ. Г. ЕВГ. ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ., сумата от 529,48 лева - разноски в производството по чл. 422 ГПК,
сторени пред СРС, и сумата 125,87 лева - разноски в производството по ч.гр.д. №
51778/2020г. по описа на СРС, 61-и състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9