№ 502
гр. Варна , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ в публично заседание на шести юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20213110202151 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/ въз основа на жалба, предявена от
Д. Й. ДР. ЕГН ********** чрез адвокат В.Я. против наказателно постановление № 19-
0819-003916/11.07.2019 г. на Д.Г.Г. – началник на група в Сектор Пътна полиция при
ОД на МВР Варна.
Във въззивната жалба се твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие с материалния закон, излагат
се аргументи за това и се иска неговата отмяна и присъждане на разноските.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. В.Я., редовно упълномощен. По същество адв.Я. оспорва констатациите в
акта за установяване на административно нарушиение/АУАН/ и в наказателното
постановление относно описания механизъм на настъпване на произшествието. След
анализ на доказателствата счита, че обвинението не е доказано и моли съда да отмени
наказателното постановление и да им присъди разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява в
съдебно заседание. Преди заседанието са постъпили писмени бележки вх.№
17654/02.07.2021 г. от ОД на МВР Варна, представлявана от директора А.М. чрез
главен юрисконсулт К.Л. - А., с които изразяват становище по същество, моли се съда
да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно, да им бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, а в случай на уважаване на жалбата да присъди
адвокатско възнаграждение в минимален размер.
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 08.06.2019 г. около 07:40 часа в гр.Варна по бул.Цар Освободител ЯНЧ. Т.
ЯНЧ. управлявала лек автомобил Пежо 207 с рег.№ ***, собственост на съпругата му
Ц.И. Я.а. На кръстовището с бул.Васил Левски навлязъл в кръговото кръстовище и
заел лявата лента, като имал намерение да напусне кръгово кръстовище по бул.Цар
Освободител. В това време от бул.Васил Левски се включил в кръговото кръстовище и
лек автомобил Мерцедес Е 220 с рег.№ ***, управляван от въззивника Д. Й. ДР., без да
пропусне автомобила на Я., който се насочил към напускане на кръстовището.
Последвал удар между предната лява странична част на лек автомобил Мерцедес и
задната дясна странична част на лек автомобил Пежо, който се блъска в бордюра вляво
и му се спукали предна и задна леви гуми.
След удара Я. се обадил на тел.112 и съобщил за възникналото пътно-
транспортно произшествие. На мястото бил изпратен екип на Пътна полиция при ОД
на МВР Варна – младши автоконтрольори А.К. С. и АНДР. ПЛ. П..
На местопроизшествието Д. Й. ДР. собственоръчно попълнил
декларация/приложен оригинал към административно-наказателната преписка/АНП/,
според която причината за настъпване на ПТП е високата скорост и паника в другия
водач.
На местопроизшествието ЯНЧ. Т. ЯНЧ. собственоръчно попълнил
декларация/приложен оригинал към преписката/, според която причината за
настъпване на ПТП е, че другият водач не го е видял.
На 08.06.2019 г. в 08:30 часа от младши автоконтрольор АНДР. ПЛ. П. от
Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна е съставен протокол за ПТП № №
1736276 рег.№ 1049/приложено заверено копие към АНП/. Като причина за ПТП в
протокола е записано, че на 08.06.2019 г. 07:40 часа в гр.Варна на кръстовището
между бул.Цар Освободител и бул.Васил Левски, водачът на лек автомобил Мерцедес
Е 220 с рег.№ *** Д. Й. ДР., при преминаване от лента в лента блъска лек автомобил
Пежо 207 с рег.№ ***, управляван от ЯНЧ. Т. ЯНЧ.. Като видими щети за лек
автомобил Мерцедес Е 220 с рег.№ *** са описани деформация на предна лява част, а
на лек автомобил Пежо 207 с рег.№ *** – 2 броя гуми, деформация на задна дясна
част, 2 броя въздушни възглавници. Протоколът е подписан от двамата водачи. В
протокола е отразено, че лек автомобил Мерцедес Е 220 с рег.№ *** е застрахован в
Дженерали застраховане АД, а лек автомобил Пежо 207 с рег.№ *** е застрахован в ЗК
Армеец.
На 08.06.2019 г. А.К. С. – младши автоконтрольор в Сектор Пътна полиция при
ОД на МВР Варна съставил Акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ серия АА бл.№ 261597 против Д. Й. ДР. ЕГН ********** за това,
че на 08.06.2019 г. около 07:40 часа в гр.Варна по бул.Васил Левски посока ул.Георги
Пеячевич управлява собствения си лек автомобил Мерцедес Е 220 с рег.№ ***, като в
кръговото кръстовище с бул.Цар Освободител при преминаване от дясна в лява пътна
лента не пропуска и блъска движещия се по нея лек автомобил Пежо с рег.№ ***,
2
който се отклонява в ляво и се удря в бордюр. Актосъставителят е квалифицирал
нарушението по чл.25 ал.2 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. АУАН е предявен на същата дата
на Д., той се запознала със съдържанието му и не направила възражения, подписала го
и получила препис от него. Към административно-наказателната преписка е приложен
оригинал на АУАН.
В законоустановени срок няма подадено писмено възражение срещу
съставения АУАН.
На 11.07.2019 г. е било издадено обжалваното наказателно постановление №
19-0819-003916/11.07.2019 г. от Д.Г.Г. – началник на група в Сектор Пътна полиция
при ОД на МВР Варна. В него е посочено, че освен нарушение по чл.25 ал.2 от ЗДвП
Д. е извършил и нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, като не е носил контролния
талон от свидетелството за управление на МПС. Административно-наказващият орган
е приел, че е налице основание за ангажиране на личната отговорност на въззивника за
нарушение на чл.25 ал.2 и чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата, като на
основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП е определил размера на
административното наказание глоба – 200 лева за първото нарушение и на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от Закона за движение по пътищата глоба в размер на 10 лева за
второто нарушение. Към АНП е приложен оргинал от наказателното постановление.
От приложената към преписката справка за нарушител е видно, че Д.Й. Д. е
водач е на МПС от 1990 г. и до този случай няма наказания за извършени нарушения по
ЗДвП.
От началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна бяха изискани и
приложени към делото 5 броя фотоснимки, изготвени от служителите на сектора при
посещетието на ПТП.
От ЗАД Армеец АД бе изискано от съда и приобщено към материалите по
делото писмо изх.№ 1-3347/16.06.2021 г., от което и видно, че за настъпило ПТП на
08.06.2019 г. в гр.Варна между лек автомобил Мерцедес Е 220 с рег.№ *** и лек
автомобил Пежо с рег.№ *** няма регистрирана претенция в дружеството.
С писмо с изх. № *********/01.07.2021 г. от „Дженерали Застраховане“ АД
бяха изпратени и приложени към делото приложени заверени копия на събрани
документи по преписка № *********/10.06.2019 г. за увреден лек автомобил Пежо с
рег.№ *** с приложен снимков материал от два огледа на електронен носител.
На основание чл.283 от НПК бяха приобщени към делото писмените
доказателствени средства, приложени към административно-наказателната преписка и
докладваните и представени от началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна, застрахователните дружества и адв.Я. писмени доказателствени средства:
справка за нарушител за Д. Й. ДР.; заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи; писмо с рег. № 819000-32735/30.06.2021 г. с приложени 5 броя
снимки изготвени от служителите, посетили пътно-транспортното произшествие;
писмо с рег. № 365р-33974/22.06.2021 г. от ОД на МВР Варна и удостоверение с УРИ:
365р-33447/18.06.2021 г. от началника на Сектор „Човешки ресурси“; писмо с рег.№
105820-237/17.06.2021 г. от Дирекция „Национална система 112-МВР“, Районен
център 112-Варна с приложен диск; писмо изх.№ *********/01.07.2021 г. от
„Дженерали застраховане“ АД, с приложени копия от искане за оценка на вреди по
имущество, опис-заключения от първи и втори оглед, документите на увредения
3
автомобил и водач, протокол за ПТП № 1736276/08.06.2019 г., копие от платежно
нареждане от превод на обезщетение, снимков материал от два огледа записани на
електронен носител; писмо с изх. № Л-3347/16.06.2021 г. от ЗАД „Армеец“ АД; молба
от адв.В.Я., договор за правна защита и съдействие между Д. Й. ДР. и адв. В.Я..
В съдебно заседание бяха разпитани в качеството на свидетели актосъставителя
А. С., другия служител на Сектор Пътна полиция, изпратен на местопроизшествието и
свидетел по АУАН А.П. и водачът на лек автомобил Пежо с рег.№ *** Я.Я..
Представените компакт-дискове от Районен център 112-Варна от Дирекция
Вационална система 112 МВР и „Дженерали Застраховане“ АД на основание чл.284 от
НПК бяха предявени на страните в съдебно заседание чрез възпроизвеждане на
файловете със записите в тях.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена посредством
посочените по-горе гласните и писмените доказателства по делото.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
По гласните доказателствени средста:
В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителя А.
С.. Според неговите показания на дежурство били изпратени от оперативния дежурен
на пътно-транспортно произшествие на кръговото кръстовище на бул.Цар
Освободител и бул.Васил Левски. Установили лек автомобил Мерцедес и лек
автомобил Пежо. При разговор с двамата водачи установили, че лек автомобил
Мерцедес от бул.Левски и се включил в кръговото кръстовище, в това време лекият
автомобил Пежо е бил в кръговото кръстовище и водачът му искал да излезе по
бул.Цар освободител посока кварталите. Водачът на лекия автомобил Мерцедес не
пропускал лекия автомобил Пежо и го блъснал в заден десен калник. Преди да навлезе
в кръговото кръстовище за водача на Мерцедес имало знак Б1 - пропусни движещите
се по пътя с предимство. Пежото след удара се било блъснало в ляво в бордюра и не
било в движение. Гумите му били пукнати. Изготвили снимков материал.
Според свидетелските показания на А.П. били изпратени от дежурния по
сигнал за пътнотранспортно произшествие. На място установили автомобилите. Това
било на кръговото кръстовище между бул.Левски и бул.Цар Освободител. Установили,
че при навлизане в кръговото движение при преминаване от дясна в лява пътна лента
единият автомобил блъска движещия се в кръговото движение друг лек автомобил.
Няма точен спомен за деформации и повреди по автомобилите. Изготвил протокол за
ПТП по информация, която му дали водачите на овтомобилите. Бил изготвен снимков
материал.
Според свидетеля Я. Я. той се движел се по Цар Освободител посока квартал
Победа с автомобил марка Пежо. В кръговото кръстовище преди да излезе от
кръстовището по Цар Освободител се появил един Мерцедес, който навлязъл в
кръстовището, не се подчини на знак № 1, който гласи „спри осигури предимство“ и
малко преди да излезе от кръстовището го ударил в задния десен калник, в следствие
на което се ударил в бордюра, спукал предна и задна гума. Отворили му се въздушните
възглавници отдясно. Съпругата му е собственик на автомобила и било изплатено
обезщетение от застрахователя.
Съдът кредитира свидетелските показания на А. С., А.П. и Я. Я. като
4
обективни, непротиворечиви, взаимно допълнащи се и подкрепени от писмените
доказателства по делото.
По писмените доказателствени средства:
Съдът не кредитира попълнената на местопроизшествието собственоръчно
декларация от Д. Й. ДР. относно причината за настъпване на ПТП, тъй като твърдените
от него обстоятелства категорично се опровергават от всички други доказателства по
делото.
Съдът кредитира изцяло останалите посочени по-горе писмени
доказателствени средства, приобщени към делото по реда на чл.243 от НПК, тъй като
взаимно се подкрепят и допълват, допринасят за разкриване на обективната истина и се
отнасят към значими факти по същността на делото.
По веществените доказателства:
При възпроизвеждане в съдебно заседание на звукозаписите от представения
компакт-диск от Районен център 112-Варна от Дирекция Вационална система 112 МВР
на основание чл.284 от НПК се установява, че сигналът е подаден от Я. Я. и при
разговор с дежурния оператор той обяснява, че другият автомобил го е засякъл и той за
да не го удари се блъснал в бордюра.
Съдът кредитира изцяло обстоятелствата, отразени на веществото
доказателство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Наказателното постановление е връчено лично на Д. на 26.05.2021 г., видно от
разписката към него, жалбата срещу него е подадена по пощата на 28.05.2021 г., видно
от печата върху приложения пощенски плик. Спазен е седемдневния срок по чл.59 ал.2
от ЗАНН, жалбата е подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице,
срещу административен акт, подлежащ на обжалване поради което същата е
процесуално допустима.
АУАН е издаден от компетентен орган - А.К. С. – младши автоконтрольор при
Сектор Пътна полиция при ОД на МВР, длъжностно лице от служба за контрол,
съгласно чл.165 ал.1 т.1 и чл.189 ал.1 от ЗДвП и заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи/приложено заверено копие към преписката/.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Д.Г.Г. –
началник на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, съгласно
изискванията на чл.189 ал.12 от ЗДвП, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи и удостоверение УРИ 365р-33447/18.06.2021 г. от
Сектор Човешки ресурси при ОД на МВР Варна /приложено заверени копия от
заповедта към преписката и оригинал от удостоверението към делото/.
Относно нарушението на чл.25 ал.2 от ЗДвП:
5
При възприетата фактология съдът счете, че в случая Д. Й. ДР. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.25 ал.2 от ЗДвП.
Съгласно чл.25 ал.2 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях,
да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
В конкретния случай въззивницата Д. Й. ДР. е предприел маневра завиване
надясно за навлизане в по друг път, като преди да започне маневрата не се е убедил, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, в случая лек автомобил Пежо с
рег.№ ***, който е минавал покрай него и е извършил маневрата, без да се съобрази с
неговото положение, посока и скорост на движение, така се стигнало до удар между
двата леки автомобила и настъпване на пътно-транспортно произшествие с материални
щети.
Относно нарушението на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП:
Чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП задължава водачът на моторно превозно средство да
носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него.
В АУАН в обстоятелствената част относно мястото на нарушението, описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, е описано единствено
нарушението по чл.25 ал.2 от ЗДвП. Едва при посочване на законовите разпоредби,
които са били нарушени, е посочен чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, без словесно да е изписано
това нарушение.
Съдът счита, че след като с АУАН се повдига обвинение на нарушителя за
извършените нарушения, следва те да са точно и ясно описани и индивидуализирани.
Посочен е текста на чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата, който
актосъставителят е е преценил, че е нарушен. Липсата в АУАН на словесното описание
на нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е съществено процесуално нарушение на
процесуалните правила - чл.42 ал.1 т.3 и т.4 от ЗДвП, тъй като е нарушено правото на
привлеченото към административно-наказатателна отговорност лице да разбере за
извършването на какви точно нарушения му е повдигнато обвинение, за да организира
адекватно защитата си. По този начин се накърнява правото на защита на нарушителя,
който има право да узнае какво точно нарушение на правилата за движение се твърди,
че е извършил. Нарушаване на правото ма защита във всички случаи води до
порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява
съществено процесуално нарушение.
В наказателното постановление вече като второ нарушение словесно е изписано,
че Д. не носи контролния талон от свидетелството за управление на МПС. Налице е
6
несъответствие при словесното описание на нарушенията в АУАН и в наказателното
постановление. Различните словесни описания на нарушенията в АУАН и в
наказателното постановление създава неяснота относно приетото от административно-
наказващия орган за нарушение. По този начин се накърнява правото на защита на
нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение на правилата за
движение се твърди, че е извършил. Нарушаване на правото ма защита във всички
случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като
представлява съществено процесуално нарушение.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА:
Законодателят е предвидил в чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП на водач, който
наруши правилата за предимство и причини пътнотранспортно произшествие да се
налага административно наказание глоба в размер на 200 лева, ако деянието не
съставлява престъпление. Наложеното наказание глоба в във фиксиран размер от 200
лева, поради което не следва да се обсъжда възможността за нейната промяна.
Правилно е определен от наказващия орган вида и размера на административното
наказание.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ВЪЗЗИВНИКА:
Съдът не приема възражението на въззивника от въззивната жалба и направено
от процесуалния му представител в съдебно заседание, че тъй като двамата водачи са
се движили в две съседни пътни ленти в кръговото кръстовището и на двата им
предстояло извършването на маневри, свързани с навлизане в съседни пътни ленти с
предимство е бил водачът Д., тъй като се е намирал в дясната пътна лента. В хода на
разследването се установи, че двата леки автомобила не са се движили в съседни пътни
ленти в кръговото кръстовище, а произшествието е станало при навлизане на
автомобила, управляван от въззивника, в кръговото кръстовище и непропускане на
автомобила, управляван от Я., който се е бил насочил за излизане от кръговото
кръстовище.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед направените искания от процесуалния представител на въззивника за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и от процесуалния
представител на въззивника за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:
От въззивника в съдебно заседание бе направено искане за присъждане на
направените разноски. Бяха представени доказателства – договор за правна
помощ/л.44/ за изплатено от Д. Й. ДР. в брой възнаграждение от 150 лева на
7
упълномощения от него да го представляват по настоящето дело адвокат В.Щ. Я..
От процесуалния представител на въззиваемата страна ОД на МВР Варна в
писмените бележки също бе направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответната страна.
По силата на чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния
кодекс/АПК/.
В АПК въпросът за разноските е третиран в чл.12 ал.3 според която по
производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат
разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на
обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по
този кодекс. В чл. 143 ал.1 е регламентиран единствено случая, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт -
тогава държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Не е посочено как следва да процедира съдът,
когато се измени обжалвания акт или се отмени част от него, а другата част се
потвърди. Единствено в чл.144 е посочено, че за неуредените в този дял въпроси се
прилага Гражданският процесуален кодекс/ГПК/, поради което съдът счита, че в
настоящия случай следва субсидиарно да се приложат разпоредбите на ГПК.
В ГПК въпросът за разноските е уреден в глава Присъждане на разноски чл.78.
Съгласно ал.1 заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. Според ал.3 ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
По силата на ал.5 ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. Съгласно ал.8 в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния
вид работа.
Съгласно чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес до 1000 лв. -
300 лв.
8
Съгласно чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
По силата на Наредбата за заплащането на правна помощ, приета на основание
чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ - чл.27е възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120
лв.
Според чл.63 ал.4 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, а съгласно ал.5 от същия член в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съобразявайки се с всички посочени нормативни разпоредби съдът стига до
извода, че в конкретния случай минималния размер на адвокатското възнаграждение за
един адвокат е 300 лева, а минималното юрисконсултско възнаграждение е 80 лева.
Въззивникът направи искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
150 лева, въззиваемата страна направи искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, без да посочва неговия размер. Според спецификата на настоящия
случай – отмяна на наказателното постановление относно едната наложена
имуществена санкция и потвърждаването му относно другата имуществена санкция,
участието на процесуален представител само на въззивника в едно съдебно заседание,
с участието му в разпит на общо трима свидетели, специфичната материя, изискваща
време и усилия за преглед и усвояване на нормативната база и практиката по нея и
ръководейки се от принципа за разумно остойностяване на положения труд,
прецененото с оглед на правната и фактическа сложност на случая възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът счита, че в случая справедливо
адвокатско възнаграждение за въззивника е в размер на 150 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Настоящето дело е с интерес 210 лева, формиран от сумата на наложените
глоби. Съобразявайки се с принципа, определен в чл.78 ал.1 от ГПК заплатените
възнаграждения да се заплащат съразмерно с уважената част от иска се достига до
извода, че в случая е уважена част от 5 % от иска на въззивника, съответно 95 % на
ответника. Отнасяйки тази пропорционалност към определените от съда справедливи
възнаграждения се получава адвокатско възнаграждение за въззивника в размер на 7,50
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 72 лева.
С оглед гореизложеното съдът счита, че разглежданото наказателно
постановление № 19-0819-003916 от 11.07.2019 г., издадено от Д.Г.Г. – началник на
група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна е законосъобразно и обосновано
в частта, в която на Д. Й. ДР. ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 пр.4 от Закона за
движението по пътищата, за извършено нарушение на чл.25 ал.2 от Закона за
9
движението по пътищата, поради което и следва да бъде потвърдено в тази му част, а в
частта, в която на Д. Й. ДР. ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от Закона за движението по
пътищата, за извършено нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движението по
пътищата е незаконосъобразно и следва да бъде отменено в тази му част, поради което
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление № 19-0819-003916/11.07.2019 г.,
издадено от Д.Г.Г. - началника на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна в частта, в която на Д. Й. ДР. ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 пр.4 от
Закона за движението по пътищата, за извършено нарушение на чл.25 ал.2 от Закона за
движението по пътищата.
Отменя наказателно постановление № 19-0819-003916/11.07.2019 г., издадено
от Д.Г.Г. - началника на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна в частта,
в която на Д. Й. ДР. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от Закона за движението по
пътищата, за извършено нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движението по
пътищата.
Осъжда Д. Й. ДР. ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР Варна сумата от
72 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Осъжда ОД на МВР Варна да заплати на Д. Й. ДР. ЕГН ********** сумата от
7,50 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Веществените доказателство по делото – компакт-диск CD-R Verbatim,
предоставен от Районен център 112-Варна от Дирекция Национална система 112 МВР
и компакт-диск CD-R Verbatim, предоставен от Дженерали Застраховане АД, да
останат по делото.
Да се изпратят съобщения на Д. Й. ДР. чрез адвокат В.Я. и на ОД на МВР
Варна, че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в
четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено,
пред Варненски административен съд по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението административно-наказателната преписка да
се върне на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10