Р
Е Ш Е
Н И Е
№260057
Гр. София, 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско
отделение, ІV-ти състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и шести март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана Божилова, като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 97 по описа за 2020 г. на СОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
„В.Б.д.“ ЕООД /н./, представлявано от синдика Б.Б., е
предявило срещу „М.Ч.“ АД обективно съединени искове за плащане на следните
суми: сумата от 1852000 лв., представляваща цена по договор за цесия, сключен
между страните, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; сумата от
564345.55 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
от 02.07.217 г. до датата на подаване на исковата молба. В исковата молба се
твърди следното: С решение от 15.05.2012 г. по т. д. № 55/2011 г.
Кюстендилският окръжен съд открил производство по несъстоятелност за „В.Б.д.“
ЕООД. Решението било вписано в TP на 22.05.2012 г. Впоследствие бил приет и
утвърден план за оздравяване на дружеството и производството по несъстоятелност
било прекратено, но с решение от 14.10.2019 г. Кюстендилският окръжен съд
възобновил производството и дружеството било обявено в несъстоятелност.
Решението било обявено в ТР на 15.10.2019 г. С определение от 18.10.2019 г.
съдът възобновил правата на синдика. При направения анализ на търговските книги
на несъстоятелното дружество синдикът установил сключването на договор, по
който цената не била платена на „В.Б.д.“ ЕООД /н/, а именно договор за
прехвърляне на вземане от 13.09.2012 г., сключен с ответника, по който договор
„В.Б.д.“ ЕООД бил цедент, а „М.Ч.“ АД –
цесионер. Уговорената цена по договора била в размер на 1852000 лв. и следвало
да бъде платена в срок до 5 години от подписването на договора. Цената не била платена. С писмо до „М.Ч.“АД, получено от
дружеството на 14.02.2020 г., синдикът отправил покана за плащане, но такова не
последвало. В писмото била допусната техническа грешка, а именно че вземането
произтича от договор за цесия с „Б. к.“ ЕООД, но тя не променяла факта, че
ответникът бил надлежно поканен да плати, освен това покана и не следвало да се
отправя. С оглед изложеното се предявяват настоящите искове.
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете. Излага доводи за
неоснователност на същите като навежда правно твърдение за недължимост на
исковите суми, основано на фактическото твърдение, че вземанията, предмет на
договора за цесия, били прехвърлени, съответно цесионерът-ответник нямал
задължения към цедента-ищец, навежда и възражение за изтекла погасителна
давност, основано на фактическото твърдение, че вземанията, предмет на договора
за цесия, са станали изискуеми и ликвидни през 2012 г. предвид датите на
съставените фактури за всяко от отделните задължения, формиращи общото вземане,
съответно към момента били погасени по давност.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и
доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Исковете са процесуално допустими, а
разгледани по същество – основателни и следва да бъдат уважени по следните
съображения:
Установява се от представения по
делото договор за прехвърляне на вземане от 13.09.2012 г., че ищецът е
прехвърлил на ответника вземанията си в общ размер от 2000000 лв. към „Т.“
ЕООД, представляващи част от главница по договор за доставка на въглища и
издадени във връзка с него фактури, за цената от 1852000 лв., платима за срок
от пет години от датата на подписване на договора изцяло или на части по всяко
време или по друг допълнително уговорен между страните начин /не се и спори по
делото относно условията на договора/.
Предвид уговорения срок за плащане,
както е изложено и от ищеца, с изтичане на този срок /който е изтекъл на
13.09.2017 г./ падежът на вземането за цената по договора е настъпил и не е била
нужна покана /чл. 84, ал. 1 ЗЗД/, поради което съдът не коментира изложеното в
исковата молба относно съдържанието на поканата и последиците от получаването ѝ.
По делото не се установи ответникът да е платил цената
по договора или поне част от нея, той и не твърди плащане. Доводите, на които
основава защитата си, са ирелевнтни. На първо място ответникът твърди, че
цедираните по договора вземания са прехвърлени на трето лице, поради което
нямал задължения към ищеца. Прехвърлянето на цедираните с процесния договор
вземания на трето за правоотношението лице няма никакво отношение към
изпълнението на задължението на цесионера за плащане на цената по договора от
цесионера /характерът на договора за цесия принципно не предполага такава
връзка, в конкретния случай също не са налице договорни клаузи, навежащи
обратния извод/. На второ място ответникът навежда
възражение за изтекла погасителна давност, основано на фактическото твърдение,
че вземанията, предмет на договора за цесия, са станали изискуеми и ликвидни
през 2012 г. предвид датите на съставените фактури за всяко от отделните
задължения, формиращи общото вземане, съответо към момента били погасени по
давност. Безспорно това е така, но погасяването по давност на цедираните
вземания не погасява по давност и вземането за исковите суми, тъй като
вземането на цедента за цената по договора не е идентично с цедираните
вземания, предмет на договора. Ответникът погрешно отъждествява два от
отделните съществени елемента на договора – неговият предмет и неговата цена.
Изтеклата погасителна давност по отношение на цедираните вземаня би била от
значение за отношенията между цесионера и длъжника или евентуално между
цедионера и трето лице, на което той прехвърля вземането, но не може да го
освободи от задължението му към цедента /изрично в т. 6.1 от договора е
уговорено, че прехвърлителното действие настъпва с подписване на договора/.
По отношение на акцесорния иск за
плащане на сумата от 564345.55 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата на главницата за периода от 02.07.2017
г. до датата на подаване на исковата молба
следва да се отбележи за пълнота и яснота, че периодът, за който се
претендира сумата, очевидно е съобразен от ищеца с кратката тригодишна
погасителна давност досежно вземания за лихва /чл. 111 ЗЗД/. Исковата молба е
подадена обаче на 03.07.2020 г., съответно тригодишният период на погасителната
давност, предхождащ подаването на исковата молба, е с крайна дата 03.07.2017 г.,
а не 02.07.2017 г. Но тъй като в случая наведеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност се основава на ирелевантното твърдение за изтекла
погасителна давност по отношение на цедираните вземання /за което се изложиха
по-горе съображения/, а не на твърдение за изтекъл давностен срок досежно самото
вземане за цената по договора или досежно вземането за лихва върху тази цена, а
давността не се прилага служебно, акцесорният иск за плащане на горната сума за
сочения период следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото съдът намира следното относно
разноските по делото:
Искането
на ищеца за присъждане на разноските в настоящото производство е основателно.
Ищецът е направил разноски в размер на 200 лв. за възнаграждение на вещо лице,
същите следва да му се присъдят.
На ответника
не следва да се присъждат разноски по делото /същият не е и направил такива/.
На
основание чл. 620, ал. 5 ТЗ и чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да плати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото в
размер на 96653.82 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „М.Ч.“ АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителния директор А. Г., да плати на „В.Б.д.“
/н./ с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от синдика Б.Б., следните суми: сумата от 1852000 лв. /един милион осемстотин
петдесет и две хиляди лева/, представляваща цена по договор за цесия от
13.09.2012 г., сключен между страните, ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата от 03.07.2020 г. - датата на подаване на
исковата молба, до окончателното плащане; сумата от 564345.55 лв. /петстотин
шестдесет и четири хиляди триста четиридесет и пет лева и петдесет и пет
стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата на главницата за периода от 02.07.2017 г. до 02.07.2020 г. /вкл./
- датата, предхождаща датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА „М.Ч.“ АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителния директор А.Г., да плати на „В.Б.д.“
/н./ с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от синдика Б.Б., сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща направени по
делото разноски за възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА „М.Ч.“ АД с ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителния директор А. Г., да плати по
сметка на СОС сумата от 96653.82 лв. /деветдесет и шест шестстотин петдесет и
три лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща държавна такса за
производството по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: