№ 238
гр. К., 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20211850100700 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца - “Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.
1527, ул. ”П.В.“ № 29, ет. 3, представляван от Я.Б.Я. - управител, пълномощник по делото:
Й. В. М. – юрисконсулт, съдебен адрес гр. С. 1527, ул. ”П.В.“ № 29, ет. 3, с която иска да
бъде установено, че има следните вземания от Д. ВЛ. М., ЕГН ********** от гр. К. ул.
„Д.Д.“ № 26А по договор за паричен заем № 3718295 от 20.12.2019 г.: непогасена главница в
размер на 3 137.65 лева; непогасена договорна лихва в размер на 236.95 лева за периода от
датата на първа вноска 06 януари 2020 г. до 22 юни 2020 г. - датата на последната вноска;
разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 27.00 лева;
мораторна лихва върху непогасената главница по договор за паричен заем в размер на
210.53 лева; за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 23 юни 2020 г. до 26
март 2021 г. - дата на подаване на заявлението; законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми;
непогасено възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 1 395.40 лева.
Претендира и осъждане на ответника да заплати направените съдебни разноски и
възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ
размер на 350,00 лв., от които 50 лева по чл. 13 т. 2 от НЗПП за подготовка на документи за
завеждане на дело и 300 лева по чл. 25 от НЗПП. Претендира и разноски в размер на 100.15
за заплатена такса за подаване на заявление.
Твърди, че на 20.12.2019 г. ответника е сключил договор за паричен заем № 3718295
1
с кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД, съгласно който му е отпусната заемна сума в
размер на 4 000 лева, която е следвало да бъде върната на тринадесет двуседмични
погасителни вноски, всяка в размер на 337.46 лева, в което число се включва изплащане на
главницата и договорна лихва, която е в общ размер на 386.98 лева /изчислена от съда на
база заемна сума и общ размер по т. 7 от договора/.
Твърди, че на същата дата е сключен и договор за поръчителство между ответника и
трето лице – „Файненшъл България“ ЕООД, като с този договор третото лице е поело
задължение да бъде поръчител по договора за заем, като e договорено заплащане от
ответника на възнаграждение на третото лице в общ размер на 1 814.02 лева, която сума е
следвало да бъде добавена – разпределена на равни части от 139.54 лева, към размера на
двуседмичните погасителни вноски, всяка една от които по този начин достига до сумата от
477 лева.
Твърди, че действието на този договор е възникнало след неизпълнение на
задължението по договора за заем да бъде представено определен вид обезпечение в
тридневен срок от сключването му.
Твърди, че ответника не е изпълнил задължението си по договора за заем, поради
което е ангажирана отговорността на поръчителя, като по искане на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД му е заплатил общата сума от
3 472.54 лева, след което посочения поръчител е встъпил в правата на заемодателя по
договора за заем, а с рамков договор от 02.03.2020 г. за продажба на вземания и приложение
№ 1 към него от 01.10.2020 г., сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД,
всички задължения на ответника са прехвърлени в полза на ищеца.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С писмена молба е направено
искане за гледане на делото в негово отсъствие.
В срока за отговор ответникът не изразява становище по предявените искове. Не се
явява и в проведените съдебни заседания, по които е даден ход и за които е бил редовно
уведомен.
С протоколно определение от 10.02.2022 г. е оставено без уважение искането на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение, поради възможност част от исканияат
да се основават на нищожни клаузи.
Производството е образувано по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, след като в
образуваното заповедно производство – ч. гр. д. № 317/2021 г. по описа на РС К. е издадена
заповед за изпълнение № 179 от 19.04.2021 г., като след уведомяване на длъжника по реда
на чл. 47 от ГПК са дадени указания на заявителя и в срок е предявена настоящата искова
молба.
След преценка на приложените писмени доказателства и от двете страни съдът
намира от правна и фактическа страна следното:
Искът е допустим, а по същество е частично основателен.
Налице е заемно правоотношение, регулирано от специални правила, в различни
нормативни актове, но без съмнение е подчинен и на общите правила за заемно
2
правоотношение по смисъла на чл. 240 и следващите от ЗЗД. Характерна особеност на този
вид облигационна връзка е реалният й характер – за да бъде действително такова
правоотношение е необходимо реално предаване на заетата вещ.
Заемното правоотношение е възникнало между ответника и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД със сключване на договор за паричен заем № 3718295 на 20.12.2019 г.
Съгласно договора на ответника е отпусната заемна сума в размер на 4 000 лева, която е
следвало да бъде върната на тринадесет двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на
337.46 лева, първа на 06.01.2020 г. и последна на 22.06.2020 г. в което число се включва
изплащане на главницата и договорна /възнаградителна/ лихва, която е в общ размер на
386.98 лева
С договора – чл. 4, е създадено задължение за ответника в тридневен срок от
сключването му да представи обезпечение – двама поръчители, които да отговарят на
определени условия, банкова гаранция или поръчителство от дружество, одобрено от
кредитора по договора за заем.
Налице е неоспорен писмен договор за поръчителство от 20.12.2019 г., сключен
между ответника и трето лице – „Файненшъл България“ ЕООД, като с този договор третото
лице е поело задължение да бъде поръчител по договора за заем, като e договорено
заплащане от ответника на възнаграждение на третото лице в общ размер на 1 814.02 лева,
която сума е следвало да бъде добавена – разпределена на равни части от 139.54 лева, към
размера на двуседмичните погасителни вноски.
По този начин общата погасителна вноска, дължима от ответника по договора за
заем е в размер на общата сума от 477 лева.
Ответникът е заплатил само първите три вноски по договора за заем, при това със
закъснение, като плащанията по главницата са в размер на 862.35 лева, по договорната
лихва в размер на 150.03 лева и по договора за поръчителство 418.62 лева.
Поради неплащане на останалите вноски поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД е
изплатил на кредитора по договора за заем - „Изи Асет Мениджмънт“ АД, общата сума от 3
472.54 лева, с което поръчителят е встъпил в правата на страната по договора за заем.
Вземанията по договора са прехвърлени от „Файненшъл България“ ЕООД в полза на
ищеца с договор за продажба на вземания от 02.03.2020 г. и приложение № 1 към него от
01.10.2020 г., в който е описано по размер вземането срещу ответника.
Без съществено значение е факта, че със сключване на договора за заем е
рефинансирано старо задължение на ответника към „Изи Асет Мениджмънт“ АД по договор
№ 3614143.
Самият договор служи като доказателство за предаване на ответника на заемната
сума след приспадане на предходните му задължения – чл. 3, ал. 2, изр. последно.
Поради неизпълнение на договора за заем и конкретно на задължението за изплащане
на заемната сума и възнаградителната лихва е основателна претенцията за заплащането на
тези суми в полза на ищеца, който надлежно е придобил вземанията по договора от лицето,
встъпило в правата на удовлетворения кредитор по конкретното заемно правоотношение.
Макар и да липсват еднозначни доказателства за достигане до ответника на уведомленията
за извършената цесия, то с връчване на ИМ следва да се счита, че такова уведомление е
направено, като принципно по делото няма направени и възражения за извършени плащания
след прехвърлянето на вземанията по договора в полза на ищеца, поради което не следва да
се изследва и обсъжда този въпрос.
Според съда част от плащанията, направени от ответника са по недействителни –
нищожни клаузи и споразумения, предвид следното:
В изпълнение на служебните се задължения по чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно
следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а без
съмнение кредитополучателят по цитираният договор за кредит има качеството
„потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите.
Според съда клаузата от договора, изискваща поръчителство, както и сключения
договор за поръчителство с трето лице противоречат на закона, поради което са нищожни,
тъй като чрез нея се заобикалят изискванията на Закона за потребителския кредит,
установяващ максимален размер на характеристиката „годишен процент на разходите“.
Посочено е в приложение към договора за кредит, че този процент е в размер на 40.21%,
3
което е близо до максимални размер /в момента и към момента на сключване на договора/,
съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а по същество е уговорено заплащане на допълнително
възнаграждение на заемодателя. Това е така поради факта, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
едноличен собственик на капитала на търговското дружество „Файненшъл България“
ЕООД, явил се като трето лице поръчител на задълженията на ответинка по договора за
заем. Поради това възнаграждението по договора за поръчителство е кредитора по договоа
за заем, съответно това е нерагламентирано допълнително възнаграждение извън договора.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК предвижда, че част от годишния процент от разходите
са и възнагражденията от всякакъв тип, независимо дали са преки или косвени, като в
конкретния случай съдът намира, че по същество годишният процент на разходите следва да
включва и уговореното възнаграждение по договора за поръчителство, след като на първо
място това възнаграждение е свързано с размера на отпуснатия кредит, и от друга страна е
уговорено това възнаграждение се дължи на свързано лице по смисъла на § 1, т. 27 от
Закона за пазарите на финансови инструменти. Поради това според съда, чрез договора за
поръчителство, сключен лице, свързано със заемодателя се заобикаля ограниченията в
размера на ГПР, поради което заплащането на такова възнаграждение е неоснователно,
заради нищожност - чл. 21, ал. 1 от ЗПК, на клаузата която го изисква, а така също и на
самият договор за предоставяне на поръчителство, разглеждан като част от договора за
кредит и уговарящ възнаграждение, чийто размер не е включен в ГПР на договора за
кредит.
Извън това според съда плащанията по договора за поръчителство са нищожни ии на
основание разпоредбите на ЗЗП - чл. 143, ал. 1, т. 5, а именно поради необосновано висок
размер на договорено възнаграждение, което е в размер близо до половината от заемната
сума, което според съда е необосновано висок размер на този вид финансова услуга.
В идентична насока са изводите на съда е относно претендираните разходи и такси за
извънсъдебно събиране в размер на 27 лева. На първо място следва да се отбележи, че
напълно неясен, съответно необоснован, остава начинът, по който е определена
претендираната сума. Неизвестно остава какви действителни разходи са направени от
кредитора в случая., като без съмнение на обезвреда подлежат виновно причинените вреди
съгласно общите правила, но докато няма обосноваване на тези вреди е недопустимо
присъждането им. В договора липсва конкретна разпоредба, установяваща задължение за
заплащане на такива такси, като препращането към тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
закачена на видно място в офиса на този търговец и в интернет не е надлежен способ за
установяване на задължения.
Поради това следва да бъдат отхвърлени изцяло претенциите на ищеца за признаване
за установено, че ответникът му дължи сумата от 1 395.40 лева за непогасено
възнаграждение по договора за поръчителство, както и за сумата от 27.00 лева за разходи и
такси за извънсъдебно събиране на задължението.
Предвид изводите на съда за недействителност на клаузите за представяне на
обезпечение и сключения договор за поръчителство съдът намира, че на основание чл. 23 от
ЗПК следва да бъдат отнесени към действителни задължения – главница, договорна лихва и
лихва за забава в последователността на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, а именно лихва за забава,
възнаградителна лихва и главница.
Сумата за разпределение по този начин е в размер на 418.62 лева, която е достатъчна
за да погаси изцяло претенцията за лихва за забава в размер на 210.53 лева, начислено за
периода от датата на настъпване на забавата, а именно 23 юни 2020 г. до 26 март 2021 г. -
дата на подаване на заявлението, поради което тази претенция също следва да се остави без
уважение поради погасяването й. Остатъка след изваждане на претенцията за лихва за забава
от общата сума за разпределение е в размер на 208.09 лева, която следва да бъде отнесена
към претенцията за договорна /възнаградителна/ лихва, която е в общ размер на 236.95 лева,
съответно е погасена частично, при което остава дължима сума в размер на 28.86 лева.
Поради това претенцията за договорна лихва следва да бъде уважена до размера от 28.86
лева, а следва да бъде отхвърлена в частта над тази сума до пълният размер от 236.95 лева.
Изцяло следва да бъде уважена претенцията за главница.
Искането на ищеца за присъждане на разноски следва да бъде уважено и бъде
присъдена сума пропорционална на уважената част от исковете. Предявените претенции са в
общ размер 5 007.53 лева, докато уважената част е в общ размер на 3 166.51 лева.
Присъдените разноските в заповедното производство са в размер на 300.15, в това
4
число 100.15 лева за заплатена ДТ и 200 лева за адвокатско възнаграждение при условията
на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Разноските в исковото производство се претендират в размер на 350 лева за
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Съразмерно с уважената част от исковете общия размер на разноските в заповедното
и исковото производство възлиза на общата сума от 411.02 лева, съответно 189.70 лева и
221.32 лева за заповедното и исковото, която сума следва да бъде присъдена на ищеца, а в
останалата част бъде отхвърлена.
Поради липса на искане от ответника за присъждане на разноски съдът не следва да
се произнася в такава насока.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ ОТВЕТНИКА Д. ВЛ. М., ЕГН **********
от гр. К. ул. „Д.Д.“ № 26А ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА - “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С. 1527, ул. ”П.В.“ № 29, ет. 3, представляван от Я.Б.Я. - управител,
пълномощник по делото: Й. В. М. – юрисконсулт, съдебен адрес гр. С. 1527, ул. ”П.В.“ №
29, ет. 3, СЛЕДНИТЕ СУМИ: Сумата от 3 137.65 /три хиляди сто тридесет и седем лева
и шестдесет и пет стотинки/ лева, представляваща дължима главница по договор за
паричен заем № 3718295 от 20.12.2019 г.: Сумата от 28.86 /двадесет и осем лева и
осемдесети шест стотинки/ лева, представляваща непогасена договорна лихва,
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението - 26.03.2021
г., до окончателното изплащане на дължимите суми,
КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ НА ИЩЕЦА “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, ЧЕ ОТВЕТНИКА Д. ВЛ. М., ЕГН ********** МУ ДЪЛЖИ И
СЛЕДНИТЕ СУМИ: Частично по претенцията за договорна лихва за разликата над
сумата от 28.86 /двадесет и осем лева и осемдесети шест стотинки/ лева до пълния
размер на претенцията за от 236.95 /двеста тридесет и шест лева и деветдесет и пет
стотинки/ лева; Изцяло за претенцията за мораторна лихва върху непогасената
главница в размер на 210.53 /двеста и десет лева и петдесет и три стотинки/ лева за
периода от датата на настъпване на забавата – 23.06.2020 г., до 26.03.2021 г. - дата на
подаване на заявлението; Изцяло за претенцията за непогасено възнаграждение по
договора за поръчителство в размер на 1 395.40 /хиляда триста деветдесет и пет лева и
четиридесет стотинки/ лева; Изцяло за претенцията за разходи и такси за извънсъдебно
събиране на задължението в размер на 27 /двадесет и седем/ лева.
ОСЪЖДА ОТВЕТНИКА Д. ВЛ. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА
ИЩЕЦА - “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, СУМАТА ОТ 411.02 /четиристотин и единадесет лева и две стотинки/
5
лева, представляваща обезщетение, съразмерно с уважената част от исковете, за
направени разноски в хода на настоящото производство и ч. гр. д. № 317/2021 г. по
описа на РС К., КАТО ОТХВЪРЛЯ ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА РАЗНОСКИ в частта над тази
сума до пълния размер на претендираните разноски в размер на 650.15 /шестстотин и
петдесет лева и петнадесет стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от получаването му.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6