Р Е Ш Е Н И
Е №..
гр.Козлодуй,
18.03.2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично
заседание на 11 март 2021 година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при
секретаря Стела Бочева
като
разгледа докладваното от съдията А.Добрева гражданско дело № 1132 по описа на
съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В.И.С.,
ЕГН ********** *** чрез пълномощник адвокат М.С. ***, с която е предявен против
„В.И К.” ООД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********
представлявано от управителя Ангел Престойки, отрицателен установителен иск по
чл.439 вр. чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи вземане
в размер на 307.93 лева – 252.06 лева главница и 55.87 лева лихва, за което е
издаден изпълнителен лист от 13.06.2018 г. по частно гражданско дело № 551/2018
г. по описа на Районен съд – Козлодуй, като погасено по давност.
Препис от исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства са връчени на ответника по реда на чл.131 от ГПК и
в законоустановения срок е получен писмен отговор, с който се
поддържа, че след получаване на исковата молба е изпратена молба до ДСИ при PC
- Козлодуй с искане за прекратяване на изпълнителното дело и че към датата на
отговора на исковата молба изпълнителното дело е вече прекратено, поради което
съда следва да прекрати производството поради липса на предмет.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат С.
и поддържа иска.
Ответникът се представлява от юрисконсулт Александров
и поддържа писмения отговор с искане производството да бъде прекрътено,
евентуално иска да бъде отхвърлен.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено
е изпълнително дело № 299/2018 г. на държавен съдебен изпълнител при
Районен съд – Козлодуй и ч.гр. дело № 551/2018 г. на Районен съд - Козлодуй.
Съда приема
от фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че видно от приложеното ч.гр.д.
№ 551/2018 г. на КРС – заповедно производство по чл.410 от ГПК, на 13.06.2018
г. е издаден в полза на „ВиК” ООД срещу ищеца изпълнителен лист за сумата
422.67 лева, представляваща стойността на консумирана питейна вода за периода от
22.04.2015г. до 12.12.2017г., обезщетение за забавено плащане - мораторна лихва
в размер на 75.19 лева за периода от 22.05.2015г. до 30.03.2018г., законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението на
18.04.2018г. до изплащане на вземането и направените в заповедното производство
разноски 25.00 лева платена държавна такса. Въз основа на изпълнителния лист,
на 22.10.2018 г. е образувано изпълнително дело № 299/2018 г., което е
прекратено с Постановление на ДСИ на 27.01.2021 г. на основание чл.433 ал.1 т.8
от ГПК, влязло в законна сила на 19.02.2021 г.
Видно от материалите в изпълнителното дело, поканата
за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 29.10.2018 г., а
на 3.07.2019 г. е наложен запор на сметки на ищеца – длъжник. Други
принудителни действия не са предприемани, като за фактите осъществили се по изпълнително
дело № 299/2018 г. е видно от отметките, направени от ДСИ върху
изпълнителния лист, за които страните не спорят.
По делото е безспорно и обстоятелството, че ответника
е получил оригинала на изпълнителния лист срещу ищеца от 13.06.2018 г. и има
право да образува въз основа на него ново изпълнително дело. Това обстоятелство
– възможността ответника да иска да реализира вземането си срещу ищеца, прави
настоящия отрицателен установителен иск ДОПУСТИМ поради наличие на интерес у
ищеца да иска отричане на правото на ответника да предяви вземането си. Т.е.
ищеца отрича правото на изпълнение на вземането поради изтекла погасителна
давност, а не съществуването на вземането – в какъвто смисъл е трайната
практика на ВКС, вкл. на въззивния съд – ОС-Враца.
При така
установената фактическа обстановка и събрани доказателства съдът намира, че
отриателния установителен иск е допустим и основателен и доказан, и следва се
уважи.
Искът е с правно основание чл. 124,
ал. 1 във вр. чл. 439 от ГПК, и е допустим, тъй като е налице интерес у
ищеца от предявяването му, а наред с това той основава претенцията си на
новонастъпили факти – изтекла погасителна давност. Прекратяването на
изпълнителното дело от страна на ответника - взискател не елиминира правния
интерес на ищеца както съда изложи по-горе.
От съдържащите се данни в изпълнителния лист е видно,
че вземането на ответника произтича от неплатени „ВиК” услуги. Вземанията за
тези услуги са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с
изтичането на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111 б. „в” от ЗЗД.
По силата на чл.116 б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия
за принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече
нова давност, а ако вземането е установено със съдебно решение срокът на новата
давност е всякога 5 години – арг. чл.117, ал.1 и ал.2 от ЗЗД. Също така от
отбелязването в листа може да се направи извода, че вземането на взискателя не
е установено с влязло в сила съдебно решение, поради което срокът на
погасителната давност в конкретния случай е тригодишен.
Спорен по
делото е въпроса от кога започва да тече погасителната давност
- от последната дата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие срещу длъжника, или от изтичане на двегодишния срок по
чл.433, ал.1 т.8 от ГПК.
Съгласно т.10 на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. на ВКС „не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.“.
Давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен процес: “ насочването
на изпълнението, чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. “
Съда изложи по-горе, че по делото е безспорно, че
образуваното през 2018 г. изпълнително дело е пракратено поради това, че в
продължение на две години взискателят не е предприемал изпълнителни
действия за удовлетворяване на вземането си. При тези данни следва да се
приеме, че съобразно разпоредбата на чл.330 ал.1, б."д" ГПК /отм./
производството по първото образувано изпълнително дело на ДСИ при КРС е
прекратено с изтичане на двегодишния срок и съдебният изпълнител е
прекратил с постановление изпълнителното производство. Последното действие на
взискателя по отношение на това вземане е станало на 3.07.2019 г., когато е
било насочено изпълнението, чрез налагане на запор на сметки на длъжника.
Поставя се
въпроса, дали към датата на последното изпълнително действие на 3.07.2019г.
тригодишната погасителна давност е била изтекла?
По този
въпрос съда приема следното:
Отговора на този въпрос зависи от отговора на въпроса,
от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.80 г., извършена с
т.10 от ТР №2/26.06.2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС и дали даденото с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. разрешение се
прилага само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства
или и към тези, които са приключили преди това. ВКС е взел становище, че установеното с новото ТР / ТР № 2/26.06.2015
г. тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съда, за
правоотношения, възникнали след неговото приемане или, които са били заварени
към момента на постановяване на новото ТР.
По отношение на процесното вземане вземане, давността
е започнала да тече от датата на падежа на всяко и съгласно постановката на
цитираното по-горе ТР, не е била прекъсната с подаване на заявлението по чл.410
от ГПК на 18.04.2018 г., нито с подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело. Така 3-годишната давност за вземането за периода от
22.04.2015г. до 12.12.2017г. в размер на процесното - 307.93 лева, от които
252.06 лева главница и 55.87 лева лихва, към датата на изпълнителните действия
на 3.07.2019 г. (датата на запора на сметки на длъжника – ищеца) е била изтекла
и това вземане е погасено по давност – правото да бъде претендирано вземането е
погасено по давност (самото вземане си съществува), като с погасяване на
главницата се погасяват и акцесорните задължения за лихви, съгласно чл.119 от ЗЗД.
С оглед изложеното предявеният установителен
иск е основателен и доказан, и следва да бъде уважен.
Неоснователни са доводите на пълномощника на
ответника, че предявения установителен иск е недопустимо поради липса на предмет
след прекратяване на изпълнителното дело. Както съда изложи по-горе, намира че
е налице правен интерес за ищеца от предявяване на иска, предметът на който е
дължимостта на обективираното в изпълнителен лист вземане. Прекратяването на
изп.дело по молба на взискателя не обезсилва така издадения изп.лист с
обективираното в него вземане и взискателят няма пречка да образува във всеки
следващ момент ново изп.дело. Съдът напълно споделя доводите на ответника
относно характера и същността на института на погасителната давност, но не и тълкуването
им на плоскостта на настоящия спор. Безспорно е, че законът предвижда по
давност да се погасяват вземания, както е безспорно, че самото материално право
не се погасява, а се погасява правото да се търси принудителната му защита –
така ВКС - “Когато длъжникът в изп.процес се позовава на давност, предмет на
предявения по чл.439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на
вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително
изпълнение. Когато същият иск е предявен по общия ред и претендиращият кредитор
няма право на принудително изпълнение,длъжникът е обвързан от субективните
предели на изп.лист и има идентични на длъжника в изп.производство процесуално
качество,съответно права и задължения.“.
При този изход на делото ответникът следва да заплати
на ищеца направените съдебни разноски пред първата инстанция, представляващи
платена държавна такса в размер на 50.00 лева.
Ответника дължи на ищеца и направените разноски за
адвокатско възнаграждение определено в хипотезата на чл.38 от ЗА вр. чл.7, ал.2
т.1 от Наредбата за минималните размери
на адвокатките възнаграждения в размер на 300.00 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 вр. чл.124,
ал.1 от ГПК, че В.И.С., ЕГН ********** *** НЕ ДЪЛЖИ на „В.И К.” ООД със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* представлявано от управителя
Ангел Престойки, вземане в размер на 307.93 лева – 252.06 лева главница и 55.87
лева лихва, за което е издаден изпълнителен лист от 13.06.2018 г. по частно
гражданско дело № 551/2018 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, като погасено
по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „В.И
К.” ООД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* представлявано от
управителя Ангел Престойки да заплати на В.И.С., ЕГН ********** *** съдебни
разноски в размер на 50.00 лева.
ОСЪЖДА „В.И К.” ООД със седалище и адрес на управление
***, ЕИК ********* представлявано от управителя Ангел Престойки да заплати на адвокат
М.С. разноски за адвокатско възнаграждение определено в хипотезата на чл.38 от
ЗА вр. чл.7, ал.2 т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатките възнаграждения в размер на 300.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи със съобщения.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: