№ 116
гр. Търговище, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20213530101106 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове, с правно осн. чл.8 и сл. от
ЗАрЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с обща цена 165,98 лв.
Постъпила е искова молба от Министърът на земеделието, храните и
горите, действащ чрез пълномощник против Т. ЗЛ. ХР. от гр.********.
Ищецът твърди, че с ответника имат сключен договор за аренда на земи от
ДПФ, сключен на 06.08.2013 г., за срок от 25 стопански години, считано от
стопанската 2013/2014 година по силата на който ищеца е предоставил за
възмездно ползване на ответника земи от ДПФ, посочени в договора, срещу
задължението на ответника да заплаща арендна вноска по начин и в срокове
посочени в договора, като първите четири години били гратисен период, в
който не се дължало арендно плащане. Ищеца твърди, че за стопанската
2019/2020 год., явяваща се седма стопанска година, съгласно договора
арендното плащане било определено в размер на 31 лв. за декар, или общо
153,17 лв., което било дължимо не по-късно от първия работен ден след
изтичане на стопанската година – първи октомври, но същото не било
изплатено от ответника. Твърди се в молбата, че поради неизпълнение на
задълженията ищеца е предприел действия по предсрочно едностранно
прекратяване на договора, като е уведомил писмено ответника, предоставяйки
му срок за доброволно изпълнение, но от ответника не били предприети
1
действия по погасяване на задължението и след изтичане на срока било
вписано прекратяване на договора от април 2021 год. Поради това, ищеца
моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника, да заплати
арендна вноска за стопанската 2019/2020 година в размер на 153,17 лв., както
и обезщетение за забава в размер на 12,81 лв., за периода от 02.10.2020 год. до
29.07.2021 год. Предентира и законната лихва от завеждане на иска и
направените по делото разноски. В съдебно заседание иска се поддържа, чрез
процесуален представител.
В дадения месечен срок ответникът, чрез назначения от съда особен
представител е упражнил правото си на отговор. В отговора исковете са е
оспорени изцяло, като ответника твърди, че задължението да се заплаща
арендна вноска е облусловено от ползването на земята, която ищеца е
предоставил и която е предмет на договора, а липсвали доказателства, че
земята е ползвана от него по начина, посочен в договора. Ответника навежда
и доводи за неоснователност на иска, поради наличието на предоставени от
него обезпечения на задължението – запис на заповед и банкова гаранция, от
които ищеца е могъл да се удовлетвори, без да е необходимо да предявява
иск. В съдебно заседание особеният представител на ответника поддържа
доводите, изложени в отговора, обуславящи неоснователност на исковата
претенция.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложения по делото Договор за аренда №
*********************** год., вписан в СВ Търговище, сключен между
Директора на ОД “Земеделие“ Търговище, като пълномощник на Министъра
на земеделието и храните и ответника, първия е представил на втория за
временно и възмездно ползване земеделска земя – ПИ с идентификатор
73626.72.8, от ДПФ, находяща се в землището на гр.Търговище, с площ от
4.941 дка., а ответникът се задължил да създаде и отглежда насаждение –
сливи върху предоставената му площ. Договорът е сключен за срок от 25
стопански години, считано от стопанската 2013/2014 година. В чл.5 от
договора е определен размера на арендните плащания, начина и срока за
извършване на плащанията, като за първите четири години / гратисен период/
ответника не дължал арендно плащане, а след това е договорено арендно
2
плащане, както следва: 31,00 лв./дка от 5 – та до 7-ма стопанска година, или
общо за стопанска година 153,17 лв., а от 8-та до 25-та стопанска година в
размер на 46,00 лв./дка, или общо 227,29 лв., като ответника се е задължил
при сключване на договора да заплаща арендната вноска не по-късно от 01.10
на всяка следваща стопанска година. При сключване на договора ответника е
бил задължен да представя на ищеца запис на заповед за всяка стопанска
година, след изтичане на гратисния переиод – чл.5.2 от договора, както и да
представя банкова гаранция в размер на арендната вноска за всяка стопанска
година, след изтичане на гратисния период. По делото е приложен протокол-
опис, видно от който на 06.08.2013 год. земеделската земя, предмет на
договора е била предадена от ищеца на ответника за ползване.
В чл.41 от договора е посочено,че при неизпълнение на задълженията
от страна ответника по заплащане на дължимата арендна вноска за повече от
три месеца ищеца има право на едностранно разваляне на договора, ако
същия е сключен за срок по-дълъг от 10 години. Упражнявайки правата си по
договора, ищецът е изпратил на ответника покана за доброволно изпълнение
на задължението за заплащане на арендна вноска за стопанската 2019/2020
год., като му е предоставил двуседмичен срок за изпълнение, като го е
уведомил, че при липса на плащане ще счита договора за развален. Поканата
е връчена чрез нотариус по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на 19.03.2021 год. Не се
спори от страните, че в двуседмичния срок ответника не е предприел
действия по изпълнение на задълженията, поради което ищеца е прекратил
договора и това е отразено в СВ Търговище, видно от приложеното
уведомление на л.10 от делото. Не се събраха доказателства, а и липсват
такива твърдения ответника да е погасил изцяло, или от части задълженията
си към ищеца след предявяване на иска и до приключване на съдебното
дирене.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното: От събраните по делото доказателства се налага
категоричния извод, че между страните по делото е възникнало валидно
арендно правоотношение по договор от 06.08.2013 година. Този договор е бил
сключен за 25 стопански години, считано от 2013/2014 стопанска година,
който период който обхваща и стопанската 2019/2020 година. Установи се и
от писмените доказателства приложени по делото, че ищецът е изпълнил
задълженията си по договора и е предоставил на ответника процесния имот за
3
ползване, което се установява и от приложение протокол-опис, така и от
двата констативни протокола от 2016 и 2017 год., видно от които ответника е
изпълнил задължението да създаде трайни насаждения - сливи в имота, като
предвид така събраните доказателства възражението на ответната страна, че
имота не е предаден за ползване, поради което и не е възникнало основание за
плащане на арендна вноска, съдът приема за неоснователно. Установи се от
договора, че ответника е имал 4 годишен гратисен период, в който да създаде
насажденията и в който не е следвало да заплаща арендна вноска, след което е
следвало да заплаща всяка стопанска година арендна вноска по начините и в
сроковете, посочени в договора. Стопанската 2019/2020 год. се явява седма
стопанска година, след сключване на договора между страните при което
дължимата арендна вноска е била в размер на 31,00 лв./дка , или общо за имот
с площ от 4.941 дка. дължимата вноска е възлизала на 153,17 лв. Ищецът
твърди, че ответника не е изпълнил задължението си да заплати дължимото за
стопанската 2019/2020 год., а ответника по делото не е представил
доказателства за обратното. Поради неизпълнението и изпадането на
ответника в забава ищецът му е отправил покана за доброволно изпълнение,
като го е уведомил, че при липса на изпълнение ще счита договора за
развален. Безспорно е, че към момента договора между страните е развален,
но ответникът не е погасил задължението си към ищеца да заплати
дължимата арендна вноска за стопанската 2019/2020 год., която е в размер на
153,17 лв. Поради изпадането в забава ответникът дължи и обезщетение за
забава в размер на 12,81 лв. за периода 02.10.2020 год. до 29.07.2021 год.
Основното възражение на ответникът, е че ищеца е следвало да се
удовлетвори в случай на неизпълнение и изпадане в забава на арендатора от
предоставените при сключване на договора и за всяка следваща стопанска
година обезпечения – запис на заповед и банкова гаранция, а не да търси
правата си по съдебен ред. Възражението на ответника съдът счита за
неоснователно. Действително от договора е видно, не се спори и от ищеца, че
има предоставени обезпечения от ответника под формата на запис на заповед
и банкова гаранция, които следва да обезпечават именно неизправно
поведение на ответника в случай, че дължимите арендни вноски не се
погасяват по начина и в сроковете съгласно договора. Доколкото се установи,
че ответникът е неизправна страна по договора и е изпаднал в забава, а ищеца
се явява негов кредитор съдът счита, че последния не може да бъде ограничен
4
при упражняване на законовото си право да иска изпълнение, нито да бъде
ограничен при определяне на начина по който може да се удовлетвори.
Дадените обезпечения осигуряват възможност за кредитора-ищец да се
удовлетвори, чрез тях, при наличие на просрочени задължения на ответника,
но не го лишават от възможността да търси правата си по съдебен ред,
предвид на което предявените искове се явяват основателни, доказани и по
размер, и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 250 лв. – държавна такса в
размер на 100 лв. и възнаграждение за особен представител 150 лв., на осн.
чл. 78,ал.1 от ГПК във р. с чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. ЗЛ. ХР., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр. ******************************* да заплати на Министъра на
земеделието, храните и горите при Министерство на земеделието, храните и
горите гр.София, бул.“Христо Ботев“ № 55, действащ чрез пълномощник
Директора на Областна дирекция “Земеделие“ Търговище С.Л.Е., със съдебен
адрес : гр.Търговище, ул.“Христо Ботев“ № 3, ет.1, Областна дирекция
„Земеделие“ Търговище сумата от 153,17 лв., представляваща неплатена
арендна вноска за стопанската 2019/2020 год. по Договор за аренда №
*********************** год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.07.2021 год. до окончателното плащане, и сумата от 12,81 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 02.10.2020 год. до
29.07.2021 год., на осн. чл.8 и сл. от ЗАрЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА Т. ЗЛ. ХР., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр. ******************************* да заплати на Министъра на
земеделието, храните и горите при Министерство на земеделието, храните и
горите гр.София, бул.“Христо Ботев“ № 55, действащ чрез пълномощник
Директора на Областна дирекция “Земеделие“ Търговище С.Л.Е., със съдебен
адрес : гр.Търговище, ул.“Христо Ботев“ № 3, ет.1, Областна дирекция
„Земеделие“ Търговище направените по делото разноски в размер на 250 лв.,
5
на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК във р. с чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от
връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6