Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2067/27.11.2019 година, град Бургас
Административен
съд – Бургас, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С. и
прокурор Дарин Христов,
разгледа адм.д. № 2134/2019 година.
Производството е по реда на чл. 203
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от П.Г.Ш.
с ЕГН **********, адрес ***, против Изпълнителна агенция „Автомобила
администрация“ за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в
общ размер - 1520 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по съдебно обжалване на наказателно постановление
(НП) № ДАИ - 0000157/23.10.2017 година и
№ ДАИ - 0000158/23.10.2017 година, издадени от началник – отдел „КС“ в ГД „АИ“.
В исковата молба се заявява, че с
НП ищецът е бил наказан за извършени нарушения с две административни наказания
„глоба“ в размер на 1500 лева. При съдебното обжалване на НП касационната
инстанция – АдмС – Бургас, ги е отменила
с всички произтичащи от това правни последици. За обжалването ищецът твърди, че
е заплатил общо 800 лева за процесуално представителство пред РС – Бургас и още
720 лева за процесуално представителство пред АдмС – Бургас (общо 1520 лева).
Поддържа, че са налице предпоставките по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране на
отговорността на държавата. Цитира тълкувателно решение № 1/15.03.2017 година
по тълкувателно дело № 2/2016 година на ОСС на ВАС. Иска присъждане на
претендираната сума, лихва върху нея от датата на постановяване на последния
съдебен акт до окончателното ѝ изплащане от ответника. Претендира
разноски в настоящото производство.
Ответникът по иска не изразява в
писмена форма становище по иска.
Прокурорът
пледира
основателност на иска.
Административен съд – Бургас,
като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено следното:
Исковата молба е подадена от
надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на
чл.205 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е
основателна.
От представените по делото
доказателства се установява, че с НП № ДАИ - 0000157/23.10.2017 година и НП №
ДАИ - 0000158/23.10.2017 година, издадени от началник – отдел „КС“ в ГД „АИ“ в
ИААА на ищеца Ш. са били наложени две административни наказания „глоба“ – всяко
в размер на по 1500 лева (лист 25 от приложеното н.а.х.д. № 465/2018 година на
БРС и лист 26 от приложеното н.а.х.д. № 466/2018 година на БРС).
След проведено обжалване от Ш., с
решение № 1728/12.10.2018 година по н.а.х.д. № 2078/2018 година на АдмС – Бургас е отменено решение № 740/06.06.2018
година по н.а.х.д. № 465/2018 година на РС – Бургас, както и издаденото НП№ ДАИ
- 0000158/23.10.2017 година. По това съдебно производство Ш. е заплатил на
процесуалния си представител пред РС – Бургас сумата от 400 лева в брой,
съгласно представен договор за правна защита и съдействие серия В № 62860. В
производството пред АдмС – Бургас от Ш. не са представени доказателства за
заплатено възнаграждение на процесуален представител – приложено е единствено
пълномощно, дадено на адвокат Е.М.от АК – Бургас (лист 101 – 102 и 49 от н.а.х.д. № 465/2018 година и лист 27,
41 – 43 от н.а.х.д. № 2078/2018 година).
Съответно, с решение № 1874/26.10.2018
година по н.а.х.д. № 1555/2018 година на
АдмС – Бургас е отменено решение № 464/16.04.2018 година по н.а.х.д. №
464/2018 година на РС – Бургас, както и издаденото НП № ДАИ - 0000157/23.10.2017
година. По това съдебно производство Ш. е заплатил на процесуалния си
представител пред РС – Бургас сумата от 400 лева в брой, съгласно представен
договор за правна защита и съдействие серия В № 62859/01.02.2018 година. В
производството пред АдмС – Бургас от Ш. не са представени доказателства за
заплатено възнаграждение на процесуален представител – приложено е единствено
пълномощно, дадено на адвокат Е.М.от АК – Бургас (лист 59 – 61 и 46 от н.а.х.д.
№ 464/2018 година и лист 56, 69 – 70 от н.а.х.д. № 1555/2018 година).
Като доказателство за заплатено
възнаграждение на процесуален представител на ищеца в касационните производства
през АдмС – Бургас е представен договор за целеви заем от 11.07.2018 година
между „Еми“ ООД, от една страна – като заемодател, а от друга – П.Ш. и А.П.,
като заемополучатели, по силата на който търговското дружество се задължава да
заплати на адвокат Е.М.възнаграждение за процесуално представителство, от името
на заемополучателите, по следните дела – н.а.х.д. № 465/2018 година и н.а.х.д.
№ 466/2018 година – и двете на РС – Бургас, а също по н.а.х.д. № 1555/2018
година, н.а.х.д. № 1727/2018 година, н.а.х.д. № 1286/2018 година – и трите на
АдмС – Бургас. Според договора, на ищеца е предоставен целеви заем в размер на
720 лева. Представена е фактура № 587/11.07.2018 година, издадена на „Еми“ ООД
от „М., Кожухаров, Тасков и партньори“ ООД с предмет „правна помощ и защита по
к.адм. 1286/18 АСБ, к.адм.д. 1727/18 АСБ, к.адм.д. 1555/18 АСБ, н.а.х.д. 466/18
БРС, н.а.х.д. 465/18 БРС. Към фактурата са приложени две платежни нареждания от
11.07.2018 година за заплащане на общата сума от 1500 лева и 300 лева ДДС (общо
1800 лева) от търговското дружество на „М., Кожухаров, Тасков и партньори“ ООД.
Като доказателство за връщането на получения целеви заем от „Еми“ ООД, ищецът Ш.
е представил две разписки – от 20.07.2018 година и от 21.09.2018 година, с
които управителят на „Еми“ ООД е удостоверил, че е получил от П.Ш. общо 720
лева – върнат кредит по договора за целеви заем от 11.07.2018 година (лист 19 -
24).
Доказателствата за сторени
разходи от ищеца не са оспорени от ответника.
При така установените факти съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Според цитираната разпоредба държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Основателността на иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) незаконосъобразен административен акт, действие или
бездействие на административен орган; 2) вреда от този административен акт,
действие или бездействие и 3) причинна връзка между тях. При недоказване
наличието на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се
присъжда.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото
обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи
наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността
на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по този ред.
Съдът счита, че по делото е
доказано наличието на всички предпоставка.
От установените факти съдът прави
извод, че на П.Ш. са били наложени две административни наказания „глоба“ с две
отделни НП, които са били отменени по съдебен ред като незаконосъобразни.
Съдът приема, че за обжалването
на двете НП ищецът е направил разноски като е заплатил общо 800 лева на адвокат
К., която го е представлявала, съгласно договорите за правна защита и
съдействие серия В № 62860 и серия В № 62859/01.02.2018 година. Отделно, съдът
приема, че за обжалването на едното НП – с № ДАИ - 0000157/23.10.2017 година, ищецът е направил допълнителни
разноски – заплатил е адвокатско възнаграждение на процесуален представител
(адв. М.), който го е представлявал по н.а.х.д. № 1555/2018 година по описа на
АдмС – Бургас. За представителството по н.а.х.д. № 2078/2018 година пред АдмС –
Бургас са представени доказателства за упълномощаване, но не са налични
доказателства от ищецът (или третото лице „Еми“ ООД – вместо него) да е
заплатило на адв. М. конкретно възнаграждение. Така или иначе – предвид
представените платежни нареждания от „Еми“ ООД и издадената фактура от „М.,
Кожухаров, Тасков и партньори“ ООД, съдът приема за доказано, че за защитата си
по н.а.х.д. № 1555/2018 година на АдмС – Бургас ищецът Ш. е направил
допълнителен разход в размер на 720 лева – преведен от третото лице и
възстановен от него в рамките на договора за целеви заем от 11.07.2018 година.
Така, общият размер на доказаните разноски от П.Ш. за заплатено адвокатско
възнаграждение по обжалването на двете НП възлиза на 1520 (хиляда петстотин и двадесет) лева.
Този разход съставлява вредата на
ищеца, съгласно тълкувателно решение № 1/15.03.2017 година по тълкувателно дело
№ 2/2016 година на Общото събрание на съдиите от ВАС с докладчик Панайот
Генков, с което е прието, че при предявени пред административните съдилища
искове по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В цитираното
тълкувателно решение се сочи, че „… след като едно от условията на АПК за
образуване на производство по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен
по административен или /и/ съдебен ред и след като в тези производства
гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то
хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго,
освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/….“.
В мотивите на същото тълкувателно решение се заявява още, че „основно
задължение на съда при тези производства е първо да установи дали искането се
основава на действително настъпил в житейския мир правно релевантен факт -
издадено незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по съответния
ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е заплатил хонорар“.
От цитираните мотиви на тълкувателното
решение, имащо задължителен характер за настоящата инстанция, може да бъде
направен единствен извод: Общото събрание на съдиите от ВАС е допуснало
възможността за обезщетяване по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ на лицата, заплатили
адвокатско възнаграждение при обжалването на НП, само в случаите, когато НП е отменено
от съда. В тази насока тълкувателният акт на ВАС е еднозначен.
От доказателствата по настоящото
дело се установява, че при обжалването на НП ищецът е достигнал до отмяна на
наложените му санкции, т.е. признат е за невиновен в извършването на нарушенията,
за които е бил наказан. Налице е причинна връзка между разноските, които Ш. е
сторил по обжалването на НП (вредата) и отмяната на издадените НП
(установяването на тяхната незаконосъобразност).
При тези факти и прилагайки тълкувателно
решение № 1/15.03.2017 година по тълкувателно дело № 2/2016 година на Общото
събрание на съдиите от ВАС, настоящият съдебен състав счита, че исковата молба
е основателна и следва да се уважи.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 10 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищеца и адвокатско
възнаграждение в настоящото производство, своевременно поискано от процесуалния
му представител с отделен петитум в исковата молба (лист 5). По делото са
представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600
(шестстотин) лева и 10 (десет) лева държавна такса, които ИААА следва да
заплати на ищеца (лист 48).
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ да заплати на П.Г.Ш. с ЕГН **********, адрес ***
сумата от 1520 (хиляда петстотин и двадесет) лева – обезщетение за претърпени
имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение) по обжалването на
наказателно постановление № ДАИ - 0000157/23.10.2017 година и № ДАИ - 0000158/23.10.2017 година, издадени
от началник – отдел „КС“ в ГД „АИ“ в Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, ведно с дължимата лихва, считано от 26.10.2018 година до
окончателното ѝ изплащане от ответника.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ да заплати на П.Г.Ш. с ЕГН ********** сумата от 610
(шестстотин и десет) лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва или
протестира пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ: