№ 3988
гр. София, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20221100510435 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК и сл.
Производството по делото е образувано по жалба на длъжника В. П. Д., с вх. № 12541 от
08.07.2021 г. на ЧСИ Д.в. срещу Постановление обективирано в съобщение с изх. №
8599/11.05.2021 г. на ЧСИ Д.в., рег. № 861 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20138610401853,
с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемция.
В жалбата се поддържа, че е налице основание за прекратяване на изпълнителното
производство, тъй като взискателят не е извършвал изпълнителни действия в продължение на
две години. Сочи, че след 23.11.2015 г. нито взискателят - „Т.Б.А.Б.“ АД, нито „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД валидно са направили искания за извършване на изпълнителни
действия, като следва да се отчете, че депозираните от „Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД молби не са в оригинал, а и не бил уведомяван за извършена цесия от взискателя
„Т.Б.А.Б.“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. Моли съда да отмени
отказа за прекратяване на изпълнително производство.
Взискателят „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД в законоустановения срок не е
подал възражение и не взема становище по жалбата.
В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви ЧСИ Д.в. излага подробни
съображения за неоснователност на предявената жалба.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от длъжник, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК ,
срещу подлежащ на обжалване акт – арг. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, като е заплатена дължимата
държавна такса.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В конкретния случай изпълнителното производство № 20138610401853 по описа на
ЧСИ Д.в., рег. № 861 на КЧСИ, е образувано по молба на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД от 10.07.2013 г. във
връзка с издаден срещу В. П. Д. изпълнителен лист от 28.12.2012 г. по ч.гр. д. № 7452/2012 г.
по описа на РС гр. Плевен, 8 състав, като още с тази молба взискателят е поискал налагането на
1
запори върху движими вещи и вземания на длъжника.
В тази връзка а 16.07.2013 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника, а
на 18.07.2013 г. и на 27.03.2014 г. са получени суми от наложен запор върху банковата сметка
на длъжника в А.Б.Б. АД.
На 23.11.2015 г. е постъпила молба от взискателя Т.Б.А.Б. ЕАД и искане за налагане на
запор върху банковите сметки на длъжника, а на 11.08.2017 г. като взискател по
изпълнителното дело е конституиран АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, като с
молба от същата дата – 11.08.2017 г. е поискано налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, а на 07.09.2017 г. е наложен запор върху вземането за трудово
възнаграждение на длъжника от В.ИЯ 1946 ЕООД.
На 15.06.2018 г. и на 22.08.2018 г. е постъпила молба от взискателя АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД с искане за налагане на запор върху собствени на длъжника
МПС-та, а на 29.07.2020 г. е поискано налагането на запор върху вземания на длъжника от
търговски банки и сейфове. Молба със същото искане е била подадена от взискателя
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД и на 22.02.2021 г.
Съгласно задължителните за органите на съдебната власт указания дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В случая обаче не е налице настъпила перемпция относно
изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като са налице искания
от страна на взискателя за предприемане от страна на ЧСИ Д.в. на изпълнителни действия,
които са от категорията да прекъснат давността /запори/ в период по-малък от две години
между всяко едно от исканите действия. Съгласно съображенията изложени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
В тази връзка следва да се отбележи, че ако настоящият жалбоподател счита, че
взискателят е мним кредитор, предвид оплаквананията, че договорът за цесия между „Т.Б.А.Б.“
АД и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД не му е надлежно съобщен, може да избира
между възможността да осъществи защитата си срещу материално незаконосъобразното
принудително изпълнение с иск за несъществуване на вземането по чл.439 ГПК, вр. чл. 124
ГПК или да осъществи защитата си срещу процесуално незаконосъобразното принудително
изпълнение с иск за обезщетение за вредите от процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение по 441 ГПК, но в производството по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК съдът не може да не
съобрази исканите от конституирания от съдебния изпълнител взискател - „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД изпълнителни действия.
Предвид изложените съображения обжалваният отказ на съдебния изпълнител се явява
законосъобразен, а жалбата на длъжника - неоснователна, поради което същата следва да бъде
отхвърлена.
По изложените съображения Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжника В. П. Д., с вх. № 12541 от 08.07.2021 г.
на ЧСИ Д.в. рег. № 861 на КЧСИ срещу Постановление обективирано в съобщение с изх. №
8599/11.05.2021 г. на ЧСИ Д.в., рег. № 861 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20138610401853,
с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3