№ 76
гр. Варна , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20213110201204 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на М. Н. против НП №433а-
428/03.09.2020г. на Началника на І РПУ ОД МВР гр. Варна, с което на М. Н.
е наложено административно наказание: в пункт първи "ГЛОБА" в размер
на 100 лева, на основание чл. 257 ал.1 от ЗМВР и в пункт втори "ГЛОБА" в
размер на 500 лева, на основание чл. 264 ал.1 от ЗМВР.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление.
В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят се явява лично
като поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не се представлява и не е изразила становище по
жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от текста на съставения акт за установяване на административно
нарушение според административнонаказващия орган, на 12.07.2020г. в
гр.Варна пред Катедрален храм при извършване на полицейска проверка от
униформен служител след надлежно устно полицейско разпореждане да
представи документ за самоличност лицето не изпълнило това полицейско
1
разпореждане, като по този начин противозаконно попречило на орган на
властта да изпълни задълженията си по служба.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение след
което било издадено атакуваното от въззивника наказателно постановление.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност
са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване
от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
съгласно заповед на Министъра на вътрешните работи.
В хода на административнонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът
намира, че жалбоподателя е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна състава на административно нарушение на чл. 64 ал.4 от ЗМВР, поради
което правилно е ангажирана и административно наказателна отговорност на осн.
чл. 257 ал.1 от ЗМВР. В чл. 257 ал.1 от ЗМВР е предвидено, за този който не
изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите
му, ако извършеното не съставлява престъпление да се наказва с глоба от 100 до
500 лв. Доколкото визираният в разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР състав на
административно нарушение, предвижда възникване на административно-
2
наказателна отговорност за лице при неизпълнение на конкретно издадено
разпореждане от орган на МВР, което следва да бъде направено в изпълнение на
функциите на този орган, то за да възникне административно-наказателна
отговорност по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, следва в наказателното постановление да е
посочено, че лицето, на което е издадено наказателното постановление не е
изпълнило конкретно издадено разпореждане от конкретен орган на МВР,
направено в изпълнение на функциите на този орган. В този смисъл, съдът
намира, че в наказателното постановление са посочени и са индивидуализирани
елементите от обективна страна на състава на административното нарушение по
чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, за който е издадено наказателно постановление и е
наложено административно наказание, а именно - че е било издадено конкретно
разпореждане от орган на МВР, направено в изпълнение на функциите на този
орган, посочено е кой точно орган на МВР го е издал в изпълнение на функциите
си. Както в съставеният АУАН, така и в наказателното постановление
недвусмислено е посочено, че на жалбоподателят е издадено устно полицейско
разпореждане да представи документ за самоличност. Установено е по безспорен
и несъмнен начин, че въпреки издаденото полицейско разпореждане
жалбоподателят е отказал да представи такъмв документ.
В чл. 257 ал.1 от ЗМВР е предвидено, за този който не изпълни
разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако
извършеното не съставлява престъпление да се наказва с глоба от 100 до 500 лв.
В конкретният случай наказващият орган е наложил глоба в размер на
100лв. Съдът счита, че при определяне на наказанието наказващият орган е
спазил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е обсъдил всички обстоятелства имащи
значение за определяне на наказанието, както и е съобразил същото с тежестта на
конкретното нарушение и с личността на нарушителя. При така установеното
съдът намира, че правилно и законосъобразно е определен размерът на
наказанието.
Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон след
като е констатирал нарушение по чл.264 ал.1 от ЗМВР, като е съотнесъл
установеното към хипотезата на правната норма. От материалите по делото се
установява по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на описаното административно
нарушение по следните правни съображения: Съгласно законовата
регламентация нарушението се изразява в противозаконно пречене на орган
3
на МВР да изпълнява функциите си. Преченето в конкретния случай се е
изразило в отказ да остане на място, пречене и отказ да му бъдат поставени
белезници. Горното е видно от събраните по преписката матерали- докладна
записка и показания на свид. В. давани пред съда. В настоящия случай
служителят на полицията, който е бил униформен е поискал от въззивника
документ за самоличност, разпоредил да остане на място разяснил е, че ще му
бъде извършена проверка от полицията, и за жалбоподателят е станало ясно,
че нареждането се издава от компетентен орган. Нареждането от страна на
полицейския орган е било дадено недвусмислено и правомерно, като
жалбоподателят не е имал основание да му се противопостави и да не го
изпълни.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелят В., доколкото
същите са непротиворечи, кореспондират с приложените писмени обяснения
и сведения по АНП и потвърждават изцяло изложената по-горе фактическа
обстановка. Свидетелят В. пряко е възприел поведението на жалбоподателят
и осъществените от негова страна действия.
От страна на жалбоподателя не са представени доказателства, които
да оборват или да поставят под съмнение изложената по-горе фактическа
обстановка и направените въз основа на нея правни изводи.
Съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен и
несъмнен начин, че жалбоподателят чрез действията си съзнателно е
попречил на органа на МВР да изпълни функциите си и с действията си е
осъществил от обективната и субективна страна посоченото в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление нарушение. Административно-наказателната разпоредба на
чл.264, ал.1 от ЗМВР предвижда административно наказание “Глоба” в
размер от 500 до 1000 лева за лице, което противозаконно пречи на орган на
МВР да изпълнява функциите си, ако извършеното не съставлява
престъпление. Административно-наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно посочената
санкционна норма, като е наложил наказание в размер
на законоустановения минимум, като е отчел тежестта на извършеното
нарушение, степента на обществената му опасност, както и обстоятелството,
че същото не може да се квалифицира като престъпление по смисъла на НК.
4
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение
не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се
отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има
дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗМВР.
Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не
следва да се приема като маловажно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва
на ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не
е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80лева.
В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
изцяло потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №433а-428/03.09.2020г. на Началника на І РПУ
ОД МВР гр. Варна, с което на М. Н. е наложено административно
наказание: в пункт първи "ГЛОБА" в размер на 100 лева, на основание чл.
257 ал.1 от ЗМВР и в пункт втори "ГЛОБА" в размер на 500 лева, на
основание чл. 264 ал.1 от ЗМВР.
5
ОСЪЖДА М. Н. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд -
гр.Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6