РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Габрово , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на десети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело №
20214200500228 по описа за 2021 година
С решение №260110/17.03.2021г. по гр.д.№1583/2020г. Габровският
районен съд е осъдил "Бока 2017" ООД- Несебър да заплати на К. П. П. от гр.
Г., сумата 993,99 лева- възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 15.07.2020г.- 24.08.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба 15.10.2020г. до изплащане на сумата и е отхвърлил
предявеният иск в останалата част, като неоснователен и недоказан.
Присъдени са и разноски.
В законният срок решението е обжалвано от "Бока 2017" ООД- Несебър,
чрез адв. Хр. П. от АК- Габрово, като неправилно и незаконосъобразно.
Изложени са следните основни възражения: Неправилно районният съд приел
за доказано полагането на извънреден труд от страна на К.П., само въз основа
показанията на един свидетел, който преразказал твърденията на ищеца.
Показанията на този свидетел не били достоверни и не се основавали на
лични, преки и непосредствени впечатления, за да се приемат определени
факти за доказани, в какъвто смисъл била практиката на ВКС. Този свидетел
не работел заедно с ищеца, не бил запознат с работното му време, дори не бил
1
минавал покрай ресторанта, в който работел П.. Той изрично заявил, че
всички изнесени обстоятелства са му известни от това което ищецът му казал
по телефона. От протокола за извършена проверка на ИТ - Бургас не можело
да се направи извод, че ищецът не е имал почивки, както приел районният
съд. С този протокол било констатирано само нарушение на изискванията за
продължителност на междудневната почивка и то само на 03 и 04 август. От
това не можело да се направи извод, че ищецът не е имал почивни дни през
целия сезон. В първоначалното заключение вещото лице работило само по
твърденията в исковата молба, без да има конкретни данни и без
доказателствен материал по делото. С допълнителното заключение вече било
установено, въз основа на приложените документи, че ищецът не е полагал
извънреден труд. Районният съд не посочил как е определил
продължителността на положеният извънреден труд от ищеца- в работни
и/или почивни дни, нито защо е приел, че П. работил всеки ден от 10 часа до
23 часа без почивни дни и без почивка. Дори доведеният от него свидетел
заявил, че в началото ищецът имал почивки, защото се канели до ходят на
плаж, без да посочи, кога е това начало и за какви почивки става въпрос.
Претендирано е решението на първата инстанция да се отмени,
предявеният иск да се отхвърли и да се присъдят разноските по делото.
Въззивната инстанция, като взе предвид доказателствата по делото и
обсъди становищата на страните, намира за установено следното:
Предмет на настоящото производство е решението на първата инстанция
само в частта, в която предявеният иск е уважен, въпреки непрецизното
изложение и петитум във въззивната жалба. В отхвърлената част този
жалбоподател няма правен интерес и не е допустимо да обжалва съдебният
акт.
Пред първата инстанця е бил предявен иск по чл.150 КТ- ищецът е
твърдял, че е положил извънреден труд от 171 часа, за периода 15.07.2020г.-
24.08.2020г., равняващ се на 3 325 лева, които работодателят не му залатил.
Районният съд е приел, че е положен извънреден труд 171 часа за
периода 16.07.20г.- 23.08.20г., от които 111 часа в работни дни и 60 часа в
почивни дни, който работодателят не е заплатил на работника. В решението
2
на първата инстанция не е посочено как са определени тези часове. Прието е,
че полагането на извънреден труд се установява от показанията на
разпитаният свидетел и протокол за извършена проверка на ДИТ- Бургас.
Решението е неправилно. Не е посочено въз основа на кои данни и как е
определено, че е положен извънреден труд 171 часа, как е прието колко от
часовете са в почивни дни и колко в работни дни, не са отчетени
доказателствата по делото /изрично изискани от съда и другата страна/, които
работодателят е бил задължен да представи с определение на първата
инстанция от с.з. на 16.02.2021г. и които са приети в с.з. 16.03.2021г.
Доказателствата по делото не са обсъдени и анализирани от РС, а само са
изброени, не са изложени правни изводи.
Видно от данните по делото трудовият договор на К.П. с "Бока 2017"
ООД е бил сключен на 15.07.2020г., с уговорено трудово възнаграждение 610
лева, при 8 часово работно време и прекратен на 24.08.2020г. Ищецът е бил
назначен на длъжността "работник кухня" в снек- бар "Р."- гр.Н. на пълно
работно време и е работил при сменен режим по график. За периода, през
който е действал трудовият договор- от 16.07.2020г. /постъпването на работа/
до 23.08.2020г. /договора е прекратен считано от 24.08.2020г./ К.П. е
отработил и получил заплащане в размер на 246,97 лева за м. юли 2020г. /12
дни/ и 392,36 лева за м. август 2020г. / 15 дни/.
От представените по делото правилник за вътрешният трудов ред на л.
52- 62, длъжностна характеристика л. 65-66 и график л.76-79, подписани от
работодателя и работника, както и заповед №41/10.06.2020г. на работодателя,
се установява, че отчитането на работното време е следвало да се извършва
сумирано за определен период- помесечно. Смените са определени чрез
графици и именно по тях е работил ищецът в периода от започването на
16.07.2020г. до прекратяване на договора.
К.П. е претендирал възнаграждение за извънреден труд при сумирано
отчитане на работното време, без да посочи в исковата молба и да уточни как
е преценил, че този труд е 171 часа, в размер на 3 325 лева, нито кога е
полаган /в работните дни и/или в почивни дни/. Поради това в първоначално
допуснатата съдебна експертиза пред РС, вещото лице, без да има каквито и
да било данни, само е изчислило ставките за 1 час извънреден труд при
3
заплата 610 лева, ако е полаган през работен ден и ако е полаган през почивен
ден. В допълнителното си заключение, като е взело предвид доказателствата,
които работодателят е бил задължен да представи и е представил, вещото
лице е посочило, че няма данни работникът да е полагал извънреден труд за
процесният период.
В тежест на ищеца е било да докаже, че фактически е положил
извънреден труд- по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител извън
установеното работно време. При сумираното изчисляване на работното
време, ако продължителността на работното време е надвишавала
нормалната, не е била компенсирана с почивки в края на отчетния период /в
случая – на всеки месец/, налице е извънреден труд и той подлежи на
заплащане по чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ. Възнаграждението за извънреден труд
става дължимо в края на отчетния период. При прекратяване на трудовото
правоотношение преди изтичането на определения за сумиране на времето
период се взема предвид законоустановеното работно време и отработеното
време от началото на периода на сумиране до прекратяването на
правоотношението.
В случая всичко това не е взето предвид от първоинстанционният съд, не
е ясно защо и как е определен 60 часа извънреден труд по ставка за почивни
дни и още 111 часа извънреден труд за работни дни, освен полаганите и
заплатени часове труд, при положение, че при сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква. В този случай,
продължителността на работното време през отделните работни дни може да
надвишава или да е по-малка от нормалната, като максималната
продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното
време може да бъде до 12 часа. В границите на отчетния период
продължителността на работното време и свободното време се спазва средно
за периода, през който се отчита /сумира/ работното време.
В тежест на работника е да установи завишаването на месечната
продължителност на работното време, за което са допустими всички
доказателствени средства, в това число и свидетелски показания. По
настоящото дело не е установено от показанията на разпитаният св. И. К.
4
ищецът да е полагал извънреден труд. Този свидетел е заявил, че не знае в
кое заведение е работил ищецът, не е ходил на работното му място,
поддържали връзка само по телефона. Виждали се 2-3 път през целия период.
Посочил е, че в началото К.П. имал почивки след обяд когато се канели да
ходят на плаж, но в последствие така се случило, че все бил на работа, все
бил зает и му се оплаквал, че "няма почивка". Един път ищецът отишъл при
него в 12 часа през нощта. Свидетелят е заявил, че не знае какво е работното
време на ищеца, но мисли, че е от 10 часа сутринта до 11 часа вечерта.
От приложеният по делото Протокол на Инспекция по труда- Бургас от
16.09.2020г. се установява само, че работодателят е допуснал нарушение на
чл.152 КТ, тъй като на 03.08.20г. К.П. е работил трета смяна, а на 04.08.20г. -
първа смяна, като по този начин не е спазено с 1 час изискването за 12 часова
непрекъсната междудневна почивка. От този протокол не се установява
полагането на извънреден труд, още повече при сумирано отчитане на
работното време, което нито е взето предвид, нито е обсъдено от първата
инстанция.
При така установената по делото фактическа обстановка няма данни и
доказателства, че през исковия период от време ищецът е отработил
фактически повече часове от нормата такива- нито от свидетелските
показания, нито от писмени доказателства, като това не се твърди и от вещото
лице, след проверка на представените по делото документи. При
установеното отчитане на сумираното работно време за месечен срок
извънреден труд ще е налице, ако реално отработеното от ищеца време за
съответния месец надвишава нормочасовете за месеца. В случая такова
надвишанане на нормочасовете не е установено нито от вещото лице, нито от
показанията на свидетеля, който няма преки впечатления нито къде, нито кога
и като какъв е работил ищецът, а преразказва с общи фрази това, което
последният му е казал по телефона.
На основание гореизложеното решението на първата инстанция следва
да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск се отхвърли изцяло,
като недоказан.
Разноски: С оглед изхода на делото на жалбоподателят следва да се
присъдят разноски за двете съдебни инстанции, съобразно приложените
5
списъци по чл.80 ГПК, в размер на сумата 795 лева- 470 лева адвокатско
възнаграждение пред районният съд и 325 лева за въззивната инстанция-
адвокатско възнаграждение и ДТ.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260110/17.03.2021г. по гр.д.№1583/2020г. на
Габровският районен съд в частта, в която "Бока 2017" ООД- Несебър е
осъдено да заплати на К. П. П. от гр. Габрово, сумата 993,99 лева-
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 15.07.2020г.-
24.08.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
15.10.2020г. до изплащане на сумата, вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. П. П. ЕГН:********** от гр. Г., ул. П.Б.
№**, против "Бока 2017" ООД- Несебър, ЕИК200154356, със седалище и
адрес на управление гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, к-с Амара, офис 1, иск с
правно осн.чл. 150 КТ в обжалваната част, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К. П. П. ЕГН:********** от гр. Г., ул. П.Б.№**, да заплати на
"Бока 2017" ООД- Несебър, ЕИК200154356, със седалище и адрес на
управление гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, к-с Амара, офис 1, направените по
делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на сумата 795 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6