Решение по дело №725/2024 на Административен съд - Варна

Образувано е по касационна жалба на „Илевън груп“ ЕООД, представлявано от управителя С. Д. П., против Решение № 137/06.02.2024г. по НАХД № 4299/2023г. на ВРС, 36 състав, с което е изменено наказателно постановление № 03-2300677/02.08.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. на основание чл. 416, ал.1 от КТ, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ за извършено нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ, като е намален размера на санкцията [рег. номер]. на 1500 лева. Касаторът твърди в жалбата си, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че установеното при проверката лице не е работило за фирмата и не е обслужвало клиенти на заведението, а е било придружаващо лице на контрагент - представител на К. кафе. Твърди, че попълнените данни от това лице в декларация пред органите на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна не отговарят на истината. Моли решението на ВРС да бъде отменено, като се отмени и издаденото НП.

Ответникът– директора на дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т., оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение, че решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Илевън груп“ ЕООД против наказателно постановление № 03-2300677/02.08.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. на основание чл. 416, ал.1 от КТ, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ за извършено нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 09.07.2023г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, сред които и св. Г., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от дружеството и в обект - кофишоп 11, находящ се в общ. Варна, к.к. „***“, ТК Смол Ринг, установили, че непълнолетното лице А. А. Я. полага труд, като изпълнява трудови функции на „бариста“, с определено работно време от 8.00 ч. до 20.00 ч., един час почивка в рамките на работния ден, почивка от понеделник до петък и с уговорено трудово възнаграждение в размер [рег. номер]. на месец, а задълженията й били да приготвя кафе и обслужване на клиенти в съботните и неделните дни. Било констатирано, че за непълнолетното лице от страна на дружеството не е получено разрешение от Инспекцията по труда за приемане на работа. За установеното бил съставен АУАН за нарушение по чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда, който бил предявен и връчен на упълномощено от управителя на дружеството лице, което го подписало без вписване на възражения. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, посочени са всички съставомерни признаци на нарушението и доказателствата, които го установяват, като нарушението е безспорно установено. ВРС е приел, че в случая не е спорно, че фактически и било налице трудово правоотношение между работодателя „Илевън груп“ЕООД и работника Я.- непълнолетна към момента на проверката, както и че не е спорно и че от страна на работодателя не е получено разрешение от инспекцията по труда за наемането му на работа. ВРС е приел и че правилно е била определена санкционната разпоредба, но като е взел предвид, че в НП не са изложени конкретни мотиви, обосноваващи налагането на санкция над минималния размер, предвиден от законодателя, че не са налице доказателства за други допуснати нарушения на трудовото законодателство и че конкретното нарушение е първо за дружеството е изменил размера на наложената имуществена санкция до предвидения в разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ минимален такъв [рег. номер].

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на ВРС е правилно. Същото е обосновано и мотивирано, като съдът е обсъдил събраните доказателства и е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че дружеството е осъществило състава на вмененото нарушение, като правилно е определена и санкционната разпоредба, а санкция в предвидения от законодателя минимален размер е съобразно обществената опасност на деянието и дееца, и постигане на целите по чл.12 ЗАНН.

Твърденията на касатора жалбата, че непълнолетното лице А. Я. не е било прието и допуснато до работа в проверявания обект, а единствено е придружавало представителя на К. кафе, са неоснователни. Не са ангажирани никакви доказателства за установяване на тези твърдения, нито са правени доказателствени искания пред ВРС в тази връзка. По безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че лицето е изпълнявало трудови функции в проверения обект, като е обслужвало клиенти. Същото е прието във влязлото в сила съдебно решение № 138/06.02.2024 г. по НАХД № 20233110204301/ 2023 г. по описа на ВРС, потвърдено с решение № 4516/30.04.2024г. по к. адм. № 20247050700728/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е потвърдено издаденото на дружеството наказателно постановление за констатирано нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1 от КТ, за това, че в качеството си на работодател не е сключил трудов договор в писмена форма с посоченото лице - А. Я., преди постъпването й на работа.

Решението на ВРС е обосновано и мотивирано. Съдът е обсъдил събраните доказателства и е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че дружеството е осъществило състава на вмененото нарушение. Изводите на ВРС, че отношенията между А. Я. и санкционираното дружество са били трудовоправни, поради което последното е трябвало да се снабди с разрешение на инспекцията по труда и едва тогава да приеме непълнолетното лице на работа, се споделят напълно от настоящата инстанция.

С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на ответникът следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 137/06.02.24г. по НАХД № 4299/2023г. на ВРС, 36 състав.

ОСЪЖДА „Илевън груп“ ЕООД, ЕИК ***** да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.