Решение по дело №878/2023 на Районен съд - Котел

Номер на акта: 24
Дата: 27 март 2024 г.
Съдия: Мария Вангелова Грунова
Дело: 20232210100878
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Котел, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и шести
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария В. Грунова
при участието на секретаря Й. Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело №
20232210100878 по описа за 2023 година
Производството по делото е по иск с правно основание чл.128 КТ
Ищцата основава претенциите си на твърденията, че работи в
ответното дружество на длъжност „Медицинска сестра“ по сключения между
нея и ответника трудов договор № РД-10-11/01.08.2012 г. С няколко
последващи допълнителни споразумения има промяна на размера на
трудовото възнаграждение като последното представено от ищцата е под №
82/04.01.2021 г. към трудов договор № РД-10-11/01.08.2012 г., сключено
между ищцата и ответника основното ù месечно трудово възнаграждение
възлиза в размер на 950 лв., считано от 01.01.2021 г. Ищцата – И. Г. Д., чрез
адв. К. твърди, че ответното дружество не е изплатило изцяло дължимите и
полагащи ù се суми по трудово възнаграждение за периода от 01.04.2021 г. до
30.12.2021 г. и от 01.04.2022 г. до 30.07.2022 г., като тези суми възлизат на
обща стойност 1247.81 лв. Твърди се, че госпожа Д. е престирала своята
работна сила в полза на ответника, но до момента на подаване на исковата
молба ответното дружество не е изплатило дължимите суми за трудово
възнаграждение за посочения от нея период.
Иска се от съда да уважи предявения осъдителен иск за заплащане на
дължимото ù се трудово възнаграждение в размер на 1247.81 лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата и лихва по чл.86 ЗЗД. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника
„Специализирана болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД.
В с. з. ищцата, чрез адв. Й. К., поддържа предявените искове, като иска
същите да бъдат уважени и претендира разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
В с. з. ответникът - „Специализирана болница за рехабилитация –
1
Котел“ ЕООД, редовно призовани, не се явява представител по закон или
пълномощие и не вземат становище.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
Ищцата И. Г. Д. е в трудовоправни отношения с ответното дружество
на длъжност „Медицинска сестра“ с трудов договор № РД-10-11/01.08.2012 г.
С допълнително споразумение № 82/04.01.2021 г. е преназначена на длъжност
„Медицинска сестра“ с основно месечно възнаграждение в размер на 950 лева
при 8 часов работен ден.
По делото е назначена съдебно икономическа експертиза от
заключението на която се установява, че ищцата от момента на назначаването
ù на работа в ответното дружество до момента на завеждане на делото са
налице неплатени трудови възнаграждения от страна на ответника, които са в
общ размер 1247.89 лева за периода 01.04.2021 г. до 30.12.2021 г. и от
01.04.2022 г. до 30.07.2022 г. и общият размер за забава върху всяка
неплатена сума до деня на подаване на исковата молба – 22.12.2023 г. е 293.20
лева, като в приетото и приложено експертно заключение е посочено, че
ищецът през сочения период е бил в трудово правоотношение с ответника.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена,
въз основа на събраните по делото писмени доказателствени средства и
заключението на съдебната икономическа експертиза.
Съдът дава пълна вяра на представените по делото писмени
доказателствени средства, доколкото същите последователно и еднопосочно
установяват правнорелевантните факти и не са налице данни, които да внесат
съмнения в тяхната доказателствена стойност.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, тъй като е
пълно, обосновано, обективно, и е изготвено от компетентно вещо лице.
В хода на съдебното дирене адвокат К. прави изменение на иска
съгласно чл.214 от ГПК /вж. протокол от с.з на 26.03.2024./, в размер на осем
стотинки.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените осъдителни искове намират своето правно основание в
разпоредбата на чл.128, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, и същите са допустими.
Осъдителният иск по чл. 128 от КТ е доказан в своето основание, тъй
като са налице всички елементи от фактическия състав, а именно - сключен е
действителен трудов договор; ищцата е полагала труд през исковия период; и
е настъпила изискуемост на трудовото възнаграждение.
Безспорно е, че страните са обвързани от действителен трудов договор,
въз основа на който ищцата е изпълнявала своята длъжност и е престирала
труда си. Безспорно се установява положения от нея труд за времето от
назначаването ù до момента на прекратяване на трудовото ù правоотношение,
като до този извод съдът достигна от направените от ответника частични
плащания на трудови възнаграждения, които заключението на СИЕ
установява. Ответното дружество е имало задължение да плаща изцяло
2
ежемесечно трудово възнаграждение на ищцата.
Според разпоредбата на чл.214, ал.1, изр.трето ГПК до приключване на
съдебното дирене в първата инстанция ищецът може да измени само размера
на предявения иск, както и да премине от установителен към осъдителен иск.
Именно такова изменение е поискано от ищеца и е допуснато от съда с
нарочно определение, след като е изслушано становището на ответната
страна. С допуснатото изменение специално на иска за заплащане на
дължимото трудово възнаграждение не е изменено основанието – то е
непроменено чл.128 във връзка с чл.270 КТ.
Разпоредбата на чл. 245, ал. 1 от КТ гарантира на служителя/ работник,
който добросъвестно е полагал труд изплащането на част от уговореното
трудово възнаграждение, което не може да бъде по-малко от минималната
работна заплата. Съгласно ал. 2 на същата разпоредбата работодателят остава
задължен за остатъка, заедно със законната лихва. Позоваването на ответника
на тази разпоредба не го ползва в разглеждания случай, защото не го
освобождава от отговорността да заплати разликата до цялото уговорено
трудово възнаграждение, нито отлага плащането на същото във времето. То
се дължи, заедно със законните лихви. Финансовото състояние на ответното
дружество, което е икономически по-силната страна по трудовото
правоотношение, не обуславя извод за по-късен момент на дължимост на
остатъка от трудовото възнаграждение. Работникът/служителят може по-
всяко време да претендира дължимото му изискуемо трудово
възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 245, ал. 2 от КТ е специална и урежда въпроса за
обезвредата, която работодателят-длъжник трябва да заплати на работника
или служителя-кредитор, при забава, която произтича от неизплатено трудово
възнаграждение / Решение № 1492 от 16.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 309/99
г., III г. о./. Тя е определена в размер на основния лихвен процент за
съответния период - чл. 245, ал. 2 КТ.
Иска по чл.86 от ЗЗД: По отношение на претенцията по чл.86 от ЗЗД:
Акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху размерите на
дължимите месечни възнаграждения, считано от датите на които е следвало
да бъдат изплатени до завеждане на исковата молба е основателна. По
отношение на размера съдът съобразява уважения размер на главницата,
върху който се начислява лихвата, а именно посочената в експертно
заключение сума в размер на 293.20 лева.

След като е направено искане за присъждане на разноски и са налице
доказателства, че такива са направени, съдът е длъжен да се произнесе.
По делото е представен договор за правна помощ и процесуално
представителство, в който е вписана както договорената, така и заплатената
сума за адвокатско възнаграждение. Доколкото съдът уважава предявените
искове в претендираните (след допуснатото изменение) размери, следва да му
бъдат присъдени в размер на сочения по договор за правна защита и
съдействие, а именно 450.00 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да плати съразмерно
3
уважената част от иска държавна такса и възнаграждение за вещо лице по
сметката на съда.

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация Котел", ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. "Изворска" №
85, представлявано от управител д-р Г. К. М., ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. Д.,
ЕГН: **********, гр. Котел, ул. „Диавена", № 7, чрез адв. Й. К. от АК-
Сливен, на основание чл.128, т.2 от КТ, сумата от 1247.89 лв. /хиляда двеста
четиридесет и седем лева и осемдесет и девет , представляваща част от
дължимото, но неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.04.2021 г.
до 30.12.2021 г. и от 01.04.2022 г. до 30.07.2022 г. включително, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация Котел", ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. "Изворска" №
85, представлявано от управител д-р Г. К. М., ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. Д.,
ЕГН: **********, гр. Котел, ул. „Диавена", № 7 , чрез адв. Й. К. от АК-
Сливен, на основание чл. 86 от ЗЗД, сумата от 293,20 лв. /двеста деветдесет и
три лева и двадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
всяко едно от неизплатени трудови възнаграждения до датата на завеждане на
исковата молба.
ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация Котел", ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. "Изворска" №
85, представлявано от управител д-р Г. К. М., ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. Д.,
ЕГН: **********, гр. Котел, ул. „Диавена", № 7, чрез адв. Й. К. от АК-
Сливен, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 450.00 лв.,
представляваща сторените от ищеца разноски за един адвокат в
първоинстанционното производство, съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация Котел", ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. "Изворска" №
85, представлявано от управител д-р Г. К. М., ДА ЗАПЛАТИ по сметката на
РС Котел, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата в размер на 361,64 лв.,
представляваща държавна такса по предявените искове /61,64 лева/ и
възнаграждение за вещо лице /300,00 лева/.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение
на решението.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Окръжен съд
Сливен в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
4
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
5