РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Кърджали, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова И.
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Елина П. Урумова
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова И. Въззивно
гражданско дело № 20235100500107 по описа за 2023 година
С решение № 24/23.01.2023 г., постановено по гр. дело № 872/2022 г. по
описа на Районен съд – Кърджали е осъдена К. М. И. от гр. К. да заплати на П.
Й. П. от гр. К. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на
20.10.2021 г. в гр. К., ведно със законната лихва за забава от 20.10.2021 г. до
окончателното й изплащане, по иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД, вр.
чл. 84, ал. 3, вр. чл. 86, ал.1, изр.1-во от ЗЗД, както и сумата 1 466.03 лева
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от
20.10.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 835.61 лева
разноски по делото, като е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди
за разликата над сумата от 10 000 лева до пълния му предявен размер от 15
000 лева, както и искането за присъждане на законна лихва, считано от
13.12.2015 г.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач „Д.З.” АД.
С решението е осъдено „Д.З.” АД да заплати на К. М. И. сумата от 10
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
пътно-транспортно произшествие на 20.10.2021 г., ведно със законната лихва
за забава от 07.09.2022 г. до окончателното й изплащане, по иск с правна
квалификация чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 84, ал.3, вр. чл. 86, ал.1, изр.1-во от ЗЗД,
както и сумата 1 466.03 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва за забава от 07.09.2022 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 1 294.25 лева разноски по делото, при условие, че К. М. И. е
1
погасила задължението си към П. Й. П. и е отхвърлил предявения обратен иск
за неимуществени вреди за разликата над сумата от 10 000.00 лева до пълния
му предявен размер от 15 000 лева, както и искането за присъждане на
законна лихва от датата на увреждането.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от
“Д.З.“ АД – трето лице-помагач на ответника чрез процесуален представител
против постановеното по делото решение в осъдителната му част по главния
иск. Решението се обжалва като неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон – чл. 52 от ЗЗД и при
неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Излагат се
съображения, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени
вреди е завишен по размер, несправедлив и неотговарящ на реално
претърпените и доказани в хода на първоинстанционното производство
душевни болки и страдания, резултат от противоправното поведение на
деликвента. Оспорват се претендираните разходи от ищцата, направени за
лечението и възстановяването й и причинната връзка с поведението на
застрахования в дружеството водач. В условията на евентуалност се оспорва
датата, от която се претендира лихвата за забава. Иска се обжалваното
решение да бъде отменено, вместо което да се постанови друго, с което
предявените искове бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбодателят “Д.З.“ АД не се представлява.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемата П. Й. П. не е подаден
писмен отговор. В съдебно заседание въззиваемата се представлява от
представителя по пълномощие адв. Е. П., която оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемата К. М. И. не е подаден
писмен отговор. В писмено становище, представено за съдебното заседание,
представителят по пълномощие адв. Н. М. счита въззивната жалба за
частично основателна. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 от
ГПК.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивника, приема следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването,
поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на първоинстанционното решение,
съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд констатира, че същото е валидно,
допустимо в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Предявен за разглеждане от ищцата П. Й. П. е иск с правно основание
чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за настъпили имуществени вреди в
размер 1 466.03 лева и неимуществени вреди в размер на 15 000 лева от
непозволено увреждане – ПТП, причинено от ответницата К. М. И. при
управление на лек автомобил „Ф.Н.Б”, с рег. № * **** ** на 20.10.2021 г.
2
около 10.00 часа на кръстовището между бул.“ Б.“ и бул. „Т.” в гр. К.. От
ответника по първоначалния иск К. М. И. е предявен и приет за съвместно
разглеждане обратен иск с правно основание чл. 219, ал. 3 от ГПК против
„Д.З“ АД, конституирано като трето лице помагач на ответника.
С влязла в сила присъда № 43/31.05.2022 г. по НОХД № 424/2022 г. по
описа на Районен съд – Кърджали ответницата К. М. И. е призната за виновна
и осъдена за извършено престъпление по чл. 343 ал.3 б. „А” вр. чл. 343 ал.1 б.
„Б” вр. чл. 342, ал.1 предл.3-то от НК – за това, че на 21.10.2021 г. в гр. К.,
обл. К., на пешеходна пътека, при управление на моторно превозно средство
– лек автомобил марка .,Ф.Н.Б“ с рег. №* ** ** ** нарушила правилата за
движение, както следва: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – при избиране скоростта па
движение не се съобразила с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, така че да бъде в състояние да спре пред
всяко предвидимо препятствие, като е управлявала МПС със скорост 17.29
км/час, не е намалила скоростта и в случай на необходимост не е спряла,
когато е възникнала опасност за движението; чл. 116 от ЗДвП - не е била
внимателна и предпазлива към пешеходец на пътното платно и на чл.119, ал.1
от ЗДвП - при приближаване на пешеходна пътека не е пропуснала
преминаващия по пешеходната пътека пешеходец и не е спряла, с което по
непредпазливост причинила на пешеходеца П. Й. П. от гр. К. средна телесна
повреда, изразяваща се в избиване на първи горен десен зъб, довело до трайно
затрудняване на дъвченето и говоренето.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Така, от фактическа страна по делото се установява, че на 20.10.2021 г.
около 10.00 часа ответницата управлявала лек автомобил марка „Ф.Н.Б.“ с
рег. №* ** ** ** по бул.“Б.“ в гр. К. към бул.“Т.“ в същия град, като в
автомобила била сама. На кръстовището, образувано между двата булеварда,
ответницата извършила лек завой. По същото време ищцата предприела
пресичане на пътното платно на бул. “Т.“ в гр. К. по очертаната на булеварда
пешеходна пътека тип „зебра“, непосредствено след кръстовището,
образувано с бул. “Б.“ до магазин „Т.“. Ищцата се движела по пешеходната
пътека към бившия ресторант „М.“ с посока отляво надясно на управлявания
от ответницата лек автомобил. Ответницата карала бавно автомобила си, но в
същото време разговаряла по мобилния си телефон. На пешеходната пътека
ударила ищцата с предната дясна част /преден капак, десен калник и предна
броня/ на автомобила в областта на таза. Ищцата била отхвърлена напред и
надясно, загубила равновесие и паднала по лице на асфалта, като се ударила в
областта на устата и в областта на краката и таза и от устата й започнала да
тече кръв. На място дошла линейка на ЦСМП при МБАЛ “Д-р Ат. Дафовски,
гр. Кърджали, която транспортирала ищцата до болницата. На 20.10.2021 г. в
10.20 часа ищцата била приета в Спешно отделение на МБАЛ “Д-р Ат.
Дафовски“ АД, гр.Кърджали, където била прегледана. При прегледа било
констатирано, че вследствие на ПТП й била причинена разкъсно-контузна
3
рана в областта на долната устна, били й счупени два зъба и един липсвал.
Направен бил шев и стерилна превръзка на разкъсно-контузната рана на
долната устна. Съставен бил Лист за преглед на пациент в КДБ/СО с
№******/**.**.**** г. и Допълнителен лист за преглед на пациент в Спешно
отделение. На 21.10.2021 г. ищцата посетила съдебен лекар при МБАЛ “Д-р
Ат. Дафовски” АД, гр. Кърджали. Съдебният лекар извършил преглед на
ищцата и констатирал избиване на първи горен десен зъб, разклащане и
разместване в предна посока на втори горен десен зъб, разклащане на първи и
втори горни леви зъби; разкъсно-контузна рана на долната устна,
кръвонасядания на лигавицата на горната устна, кръвонасядане на долната
устна и брадичката. Видно от издаденото съдебно-медицинско удостоверение
№ ***/**** г., избиването на първи горен десен зъб е довело до трайно
затрудняване на дъвченето и говоренето. Разкъсно-контузната рана на
долната устна, разклащането и изместването на втори горен десен зъб и
разклащането на първи и втори горни леви зъби, към момента на
причиняването им, са довели до разстройство на здравето, извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК, а останалите травматични увреждания са причинили
болка и страдание.
На 21.10.2021 г. ищцата посетила и била прегледана от д-р Н.А. –
психиатър, тъй като след ПТП изпитвала страх и безпокойство, била
тревожна, напрегната, не можела да спи и вдигнала нивата на кръвното си
налягане. Издаден бил Амбулаторен лист №********/**.**.**** г., видно от
който на ищцата била поставена диагноза „остра стресова реакция“ и й била
назначена медикаментозна терапия - прием на „Алора“ два пъти дневно по
една таблетка.
От приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза
се установява, че в резултат на процесното ПТП на ищцата било причинено
избиване на първи горен десен зъб, изваждане от стоматолог на разклатените
първи горен ляв зъб и втори горен десен зъб, довело до трайно затрудняване
на дъвченето и говоренето; разкъсно-контузна рана на долната устна, довело
до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК;
кръвонасядания на лигавицата на горната устна, кръвонасядане на долната
устна и брадичката, причинили болка и страдание. При прегледа й на
08.12.2022 г. бил установен белег от зараснала рана без практическа стойност
да води до обезобразяване на лицето. При приемането й в Спешна помощ на
П. П. бил извършен шев на раната на долната устна и е била направена
стерилна превръзка. Изваждането от стоматолог на втори горен десен зъб и
първи горен ляв зъб се е наложило поради невъзможност за лечение.
Поставянето на металокерамична мостова конструкция от девет зъба се е
наложило поради загубата /избиване и последващо изваждане, поради
невъзможност за лечение, на първи горен десен зъб, първи горен ляв зъб и
втори горен десен зъб/. По решение на лекуващия стоматолог и пострадалата,
към мостовата конструкция са били включени и съседни зъби. Поставянето
на мостова конструкция, включваща загубените /избиване и последващо
изваждане поради невъзможност за лечение на първи горен десен зъб, първи
горен ляв зъб и втори горен десен зъб/ не възстановява естествената
4
анатомична цялост и физиологичната функция на организма, в случая
отхапване на храна. Процесът на дъвчене се състои от две фази - отхапване,
осъществяващо се с резците и стриване на храната, което се извършва от
пред- кътниците и кътниците. Протезирането на първи горен десен зъб, първи
горен ляв зъб и втори горен десен зъб чрез включването им в
металокерамична мостова протеза не възстановява физиологичната им
функция. Затрудняването на дъвченето във фазата на отхапване е завинаги.
В показанията си свидетелката Г.М. – личен стоматолог на
пострадалата сочи, че се видяла с ищцата още на същия ден след
произшествието, която я потърсила за съвет. Лично възприела състоянието на
ищцата като такова със сериозни поражения. Свидетелката й обяснила, че
най-напред трябва да отиде при хирург, за да се оправят счупените зъби,
които са набити в устата и трябва да се махнат, да се зашие раната, да се
изчака време, за да заздравее напълно и едва тогава да се предприеме нещо
по-конкретно. Свидетелката насочила пострадалата към кабинета на д-р М.,
който извършвал комплексна услуга. Свидетелката сочи, че пострадалата
имала един избит зъб и други счупени, като нямало друг начин те да бъдат
лекувани, освен да бъдат извадени. Сочи, че след това трябвало костта да се
възстанови напълно, да мине един период поне от два-три месеца след
хирургическия период и обработка. Сочи, че само по себе си това лечение и
състоянието е свързано с големи болки, тъй като причинената рана се
намирала в енергийна област на лицето. Състоянието на пострадалата било
свързано с трудности при дъвченето, говоренето, общуването. Отделно от
това била естетическата част, докато се направят наново зъбите и се
възстанови дъвкателния апарат. Свидетелката обяснила на ищцата, че има два
начина да се възстанови. Единият по-съвременен, но и по-скъп начин – с
поставянето на импланти. И другият вариант - мостова конструкция, който е
по-евтиният вариант. Ищцата избрала да си направи по-евтиния вариант. През
месец юни 2022 година свидетелката й поставила мостовата конструкция.
Дотогава на ищцата не били поставени временни зъби. Свидетелката
обяснява, че най-напред извършила изпиляване на здрави зъби и сваляне на
стара мостова конструкция, която била здрава. Това се наложило, тъй като
нямало как да се закрепи новия мост без да се закачи този мост за съседните
здрави зъби.
В показанията си свидетелката Й.В. сочи, че познава ищцата от много
години, в много добри отношения са и живеят на един жилищен етаж, в
съседни апартаменти. Сочи, че ищцата живее сама, като съпругът й бил
починал. Сочи, че знае за случилото се на 20.10.2021 г. произшествие с
ищцата. Свидетелката сочи, че ищцата я помолила да ходи до магазина, да й
взима от закусвалнята супа, защото устата й била в шевове, двата й предни
зъба се люшкали, а пък единият бил изпъкнал нагоре. Не можела да дъвче и
да се храни с друго, освен със супи. Свидетелката обслужвала по този начин
ищцата един месец. Сочи, че краката и коленете й били надути и посинени.
Не можела да слиза и да се качва до 11 етаж, на който живеела на жилищния
блок, тъй като асансьорът не работел. Свидетелката сочи, че полагала грижи
за ищцата, тъй като тя не можела да се обслужва сама. Това, което лично
5
видяла като травми по ищцата са двата зъба, които се клатели, а пък единият
кучешкия й бил нагоре избит. Коленете й били сини от удрянето на колата. Тя
била психически и физически стресирана. Споделяла й, че изпитва болки.
Пиела успокоителни. Пиела лекарства и за болките, и за зъбите. Мажела с
мехлем коленете си, за да й спадне болката. Без зъби била над три-четири
месеца. Първият един месец не можела да дъвчи и да говори спокойно,
защото зъбите й и устата й вътре и отвън била зашита.
При тези обстоятелства по делото е безспорно извършването на деликта,
представляващ ПТП на 20.10.2021 г., предизвикано от ответницата при
управление на МПС, от което е пострадала ищцата; виновното му извършване
от ответницата; причинените на ищцата вреди, пряка и непосредствена
последица от непозволеното увреждане.
Оплакването на жалбодателя – трето лице-помагач на ответницата, се
свежда до размера на присъденото с първоинстанционното решение
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от 10 000 лв., което се
счита за силно завишено и неотговарящо на реално претърпените от
пострадалата душевни болки и страдания, както и до присъденото
обезщетение за имуществени вреди в претендирания му размер от 1 466.03
лв., като от жалбодателя се твърди, че липсва проведено успешно доказване
от страна на ищцата на причинени такива и техния размер. Така,
уврежданията на ищцата са в пряка причинна връзка с травмите от ПТП, и
представляват: избит първи горен десен зъб, изваждане от стоматолог на
разклатените при травмата първи горен ляв зъб и втори горен десен зъб,
поради липса на възможност за лечението им, довело до трайно
затрудняването на дъвченето и говоренето; разкъсно-контузна рана на
долната устна, лекувана посредством хирургичен шев, причинила
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК;
кръвонасядания на лигавицата на горната устна, кръвонасядане на долната
устна и брадичката, причинили болки и страдания. Така причинените на
ищцата травматични увреждания са довели до силни и интензивни болки за
ищцата във времето след произшествието за период от един месец,
последиците от избития и отстранени от стоматолог зъби са трайни, а
последиците от станалите травми понастоящем са преминали напълно.
Следва да се отчете обстоятелството, че за период от осем месеца, който е бил
необходим за пълното заздравяване на венците и костта, преди да се постави
мост, ищцата е живяла без три предни зъба, като е изпитвала затруднения с
отхапването, дъвченето, при говорене, включително е пострадал
естетическият й вид. Получените увреждания на зъбите са се отразили на
нормалното присъщо ежедневие на ищцата и са влошили качеството й на
живот за един значителен период от време. Съдебният лекар, наред с това е
посочил в заключението си по назначената съдебно-медицинска експертиза,
че протезирането на първи горен десен зъб, първи горен ляв зъб и втори горен
десен зъб чрез включването им в металокерамична мостова протеза не
възстановява физиологичната им функция, като затрудняването на дъвченето
във фазата на отхапването е завинаги. Следва да се отчете и обстоятелството,
че ищцата е жена на възраст (била е на ** години към момента на
6
злополуката) и живее сама, като непосредствено след произшествието за е
разчитала на помощта на съседката си, с оглед на което събитието само по
себе си е допълнително травмиращо. Тъй като ПТП е настъпило на
пешеходна пътека, внезапно и неочаквано, при липса на нарушения на
правилата за безопасно пресичане от страна на ищцата като пешеходец, то
случилото се е отразило и върху психичното й състояние, като е довело до
преживяване на стрес, тревожност и безсъние, което е наложило прием на
успокоителни и лекарства за нормализиране на кръвното й налягане.
Вземайки предвид характера на деянието и степента на вината (тежко
нарушение по непредпазливост на изисквания на ЗДвП, като виновният водач
е причинил удар на ищцата при пресичането от нея на пешеходна пътека, при
което нарушение на правилата за движение е причинено на ищцата тежко
физическо увреждане) и при отчитане на вида и степента на увреждането
(причинени увреждания, представляващи средна телесна повреда, както и на
лека телесна повреда, търпените физически болки и страдания
непосредствено след ПТП за период от месец, ненастъпило и до момента
възстановяване на ищцата относно избитите предни зъби, каквото
възстановяване физиологично и не е възможно, а се налага ползване на мост
през остатъка от живота на ищцата), на напредналата възраст на ищцата,
последиците от деянието (болки, физически и психологичен дискомфорт,
влошаване на качеството й на живот и продължителни неудобства), съдът
приема, че обезщетението при условията на чл. 52 от ЗЗД следва да се
определи в размер на сумата от 10 000 лв., върху която се дължи законна
лихва, считано от датата на увреждането 20.10.2021 г. до окончателното й
изплащане. Или, предявеният иск по чл. 45 ЗЗД е основателен и доказан до
този размер, в който следва да се уважи, като се отхвърли за разликата над 10
000 лв. до пълния му предявен размер от 15 000 лв., до какъвто правилен
извод е достигнал и първоинстанционният съд.
Основателен и доказан по размер се явява и искът за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволеното увреждане
в предявения му размер. Не отговаря на събраните по делото доказателства
оплакването на жалбодателя, че не се установявало наличието на причинна
връзка между направените разходи за закупуване на лекарства и хранителни
добавки от ищцата във връзка с представените фактури и получените
увреждания и лечение. По повод заплатената от ищцата сума за поставяне на
металокерамична мостова конструкция за девет зъба, от показанията на
лекуващия стоматолог – св. Г.М. се установява, че не би могло да се постави
мостова конструкция, без да се премахне стария здрав мост, който е имала
ищцата и без новият мост да се закачи за съседните здрави зъби. В тази
връзка не се възприема довода на въззивника, че ищцата по този начин
решила свои проблеми със зъбите си, които не са пострадали от
произшествието, тъй като се установява, че обхващането от мостовата
конструкция и на други зъби е бил единствено възможен начин същата да се
закрепи. Във връзка с приетите като доказателства амбулаторен лист №
****/21.10.2021 г., изд. от д-р Н.А. и медицинска документация, издадена от
АИППМПДМ – дентална медицина, гр. К., д-р В.Т., може да се направи
7
безспорен извод и че закупените от ищцата лекарства и хранителни добавки
по представените фактури и касови бонове, са именно във връзка с влошеното
здравословно състояние на ищцата вследствие причинените й от
транспортното произшествие травми, в т.ч. за лечение на причинения стрес и
безсъние и на завишените стойностите на кръвното й налягане след
произшествието. Или, искът е основателен и доказан и следва да се уважи в
предявения му размер от 1 466 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането 20.10.2021 г. до окончателното й изплащане, до
какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд.
По изложените съображения следва да се приеме, че подадената
въззивна жалба е неоснователна, а решението на районния съд следва да се
потвърди като правилно в обжалваната му част.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице – помагач не се присъждат
разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите
процесуални действия.
Въззиваемата П. Й. П. претендира разноски във въззивното
производство в размер на 1 200 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, които въззивникът дължи на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Въззиваемата К. М. И. претендира разноски във въззивното
производство в размер на 1 200 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, които въззивникът дължи на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от горното, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 24/23.01.2023 г., постановено по гр. дело
№ 872/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали в обжалваната му част, с
която е осъдена К. М. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „Б.” № ** да
заплати на П. Й. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. К., ж.к. „В.” бл. **, вх. *,
ап. ** сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 20.10.2021 г. в
гр. К., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от
20.10.2021 г. до окончателното й изплащане по иск с правна квалификация чл.
45 от ЗЗД, вр. чл. 84, ал. 3, вр. чл. 86, ал.1, изр.1-во от ЗЗД, както и сумата от 1
466.03 лева обезщетение за имуществени вреди от същото непозволено
увреждане, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от
20.10.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. К.А.Д.” № ** да заплати на П. Й. П., ЕГН **********, адрес: гр.
К., ж.к. „В.” бл. **, вх. *, ап. ** разноски за въззивната инстанция в размер на
1 200 лева с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение.
8
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „К.А.Д.” № ** да заплати на К. М. И., ЕГН **********, адрес: гр.
К., ул. „Б.” № ** разноски за въззивната инстанция в размер на 1 200 лева с
ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчваните му на страните при
наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9