РЕШЕНИЕ
№ 2411
гр. Бургас, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИН СТ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20202120105377 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.223, ал.2, вр. с чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, вр. с чл.45, ал.1 и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, предявени от Х. И. Н. от гр.Бургас против ЗАД “Булстрад Вие-на Иншурънс Груп“ АД,
гр.С.
Oт Съда се иска да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от общо 274.40 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, реализи-рано на
19.09.2010г. в град Б, по вина на водача на застраховано в дружеството по застраховка
”Гражданска отговорност” МПС, явяващо се разлика между установената в страната
минимална работна заплата и получаваните от нея социална пенсия за инва-лидност и
месечните застрахователни обезщетения, присъдени й с решенията по гр. де-ла №
1787/2014г. и № 40/2018г., двете на РС Б, за времето от 01.01.2020г. до 31.07. 2020г., ведно
със законната лихва, считано от 08.09.2020г. до окончателното плащане.
Претендират се и деловодните разноски.
Ответникът оспорва претенциите по основание и размер и иска от Съда да ги от-
хвърли. Претендира разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ-ство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
По допустимостта на предявените искове се е произнесъл ОС Б, – по в. ч. гр. дело №
1601/2021г.
Не се спори по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че на
19.09.2010г., на входа на гр.Б, откъм гр.П, е настъпило ПТП, при което ищ-цата, като пътник
в лек автомобил, е претърпяла увреждания, довели до инвалидността й при 100 % трайна
неработоспособност – пожизнено, считано от 19.03.2011г.
Страните не спорят и че виновен е бил водачът на същото МПС, съобразно спора-
1
зумението за решаване на наказателното производство по НОХД № 964/2011г. на ОС Б,
както и че към момента на инцидента гражданската му отговорност е била за-страхована в
ЗК ”Български имоти“ АД, чийто правоприемник е ответното дружество.
С Решение № 302/17.02.2016г. по гр. дело № 1787/2014г. на РС Б, застрахова-телят е
осъден да заплаща на ищцата месечна сума от 213.97 лв., представляваща разли-ката между
трудовото й възнаграждение към деня на деликта и определената инвалидна пенсия, считано
от 19.09.2013г. до навършване на 65-годишна възраст.
С Решение № 2546/10.12.2018г., постановено по гр. дело № 40/2018г. на РС Б,
дружеството е осъдено да заплаща на Н. и месечната сума от 150.85 лв., пред-ставляваща
разлика между МРЗ за страната – 510 лв., инвалидната й пенсия и парично-то обезщетение
от 213.97 лв.
Идентичен спор между страните, за времето след 02.01.2019г., включая и за иско-вия
период, е разрешен с влязло в сила решение по гр. дело № 23/2019г. на РС Б, с което
претенцията за сумата от по 44.48 лв. месечно е отхвърлена.
С ПМС № 350/19.12.2019г. е определен размерът на минималната работна заплата за
страната за 2020г., а именно – 610 лв. месечно.
Видно от представените с исковата молба удостоверения от ТП на НОИ Бургас е, че
размерът на получената от Н. социална пенсия за инвалидност през месец януа-ри 2020г. е
159.29 лв., а през месец август 2020г. – 169.96 лв. Ищцата признава обстоя-телството, че
през месец юли 2020г. също е получила такава, в размер на последната су-ма.
При така установеното от фактическа страна, Съдът приема, че в резултат на ви-
новното и противоправно поведение на допусналия ПТП водач на лекия автомобил, със
сключена с ответното дружество застраховка ”Гражданска отговорност”, на ищцата са
причинени имуществени вреди, изразяващи се в загубата на получаваното от нея преди
инцидента трудово възнаграждение, поради инвалидизирането й при 100 % трайна не-
работоспособност – пожизнено.
Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, увреденият, спрямо който застрахованият е от-
говорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Както беше посочено, с влязлото в сила решение по гр. дело № 1787/2014г. на РС Б,
ответното дружество е осъдено да заплаща на ищцата разликата между получа-ваното от нея
трудово възнаграждение към деня на деликта и определената й инвалидна пенсия, считано
от 19.09.2013г. до навършване на 65-годишна възраст.
Т. е. с цитирания съдебен акт е прието, че в резултат на процесното ПТП ищцата е
претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в загубата на получаваното от нея до да-тата
на деликта трудово възнаграждение – от по 335 лв. месечно, което както към 19.09. 2010г.,
така и към началната дата на присъждането на застрахователното обезщетение, е в размер
по-висок от този – на минималната за страната работна заплата, съответно – 240 лв. и 310
лв.
Съгласно т.3 от ППВС № 4/23.12.1968г., при увреждане, довело до трайна
нетру-доспособност, имуществените вреди се изразяват в разликата между действително
по-лучаваното от увреденото лице трудово възнаграждение към датата на увреждането и
отпуснатата му след това пенсия. Така даденото разрешение, обаче, касае само опреде-
лянето на първоначалния размер на дължимото обезщетение, но не изключва възмож-ността
за промяната му, чрез увеличение или намаление.
Т.7 от ППВС № 4/30.10.1975г., на която са се позовали съдебните състави при раз-
глеждането на спора по гр. дело № 23/2019г. на РС Б, а именно – че настъпилите по-късно
изменения в размера на трудовото възнаграждение се вземат под внимание са-мо в случаите,
когато увреждането е довело до състояние на временна нетрудоспособ-ност, е обявена за
загубила сила – с Решение № 2 от 11.07.1995г. по гр. дело № 1/95г. на Пленума на
2
Върховния съд, поради съществената промяна в обществено-икономичес-ките отношения и
инфлационните процеси в страната през 90-те години на XX-ти век.
Т. е., следва да се направи извод, че след като с влязло в сила съдебно решение е
прието, че на ищцата се дължи застрахователно обезщетение за претърпените имущест-вени
вреди, включително и за в бъдещ период от време – до навършване на 65-годишна възраст,
изразяващо се в разликата между получаваното от нея до датата на процесното ПТП трудово
възнаграждение и определената й социална пенсия за инвалидност, то из-менението на
размера на минималната работна заплата – доход, поне който тя би могла да реализира, ако
не беше загубила работоспособността си, е нововъзникнало обстоя-телство, което следва да
бъде съобразено, във връзка с претендираното увеличение на плащанията на застрахователя.
В този смисъл е произнасянето по гр. дело № 40/2018г. на РС Бургас.
Тук следва да се посочи и че при наличие на влязло в сила решение по иск с прав-но
основание чл.266, ал.1 от КЗ, с което е установен фактическият състав на чл.45, ал.1 от ЗЗД,
се преклудира и спорът за допринасяне на вредоносния резултат, по смисъла на чл.51, ал.2
от ЗЗД – така в Решение № 167 от 30.12.2015г. по т.д.№ 2005/2014г. по описа на ВКС, I т. о.
Възражението на ответника за съпричиняване не следва да бъде разглеж-дано.
Възражението на ответното дружество за погасяване на задължението по давност, пък,
е неоснователно, тъй като такава от момента на възникването на новото обстоятел-ство, в
случая – от увеличението на МРЗ от 01.01.2020г., до датата на завеждане на иска –
08.09.2020г., не е изтекла.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че претенцията на
ищцата е основателна и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес следва да
бъде уважена в претендирания размер от общо 274.40 лв., при дължими общо 279.20 лв. – по
41.41 лв. месечно за времето от 01.01. до 30.06.2020г. (610 лв. /МРЗ/ - 159.29 лв. /социална
пенсия за инвалидност/ - 213.97 лв. /присъдени по гр. дело № 1787/2014г. на РС Б/ - 150.85
лв. /присъдени по гр. дело № 40/2018г. на РС Бургас/ - 44.48 лв. /предмет на иска по гр. дело
№ 23/2019г. на РС Б/), и 30.74 лв. за месец юли 2020г. след приспадане на увеличението на
социална пенсия за инвалидност с 10.67 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 300 лв. платено
адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Бургас – 50 лв. за ДТ.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД ”Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.С, да заплати на Х. И. Н, ЕГН: **********, гр.Б, ЖК ”сумата от
274.40 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от ПТП,
реализирано на 19.09.2010г. в гр.Б, – по вина на водача на застраховано в дружест-вото по
застраховка ”Гражданска отговорност” МПС, и явяващо се разлика между уста-новената в
страната минимална работна заплата и получаваните от нея социална пенсия за инвалидност
и месечни застрахователни обезщетения, присъдени с решенията по гр. дела № 1787/2014г.
и № 40/2018г., двете на РС Б, за времето от 01.01.2020г. до 31. 07.2020г., ведно със
законната лихва считано от 08.09.2020г. до окончателното плаща-не, както и сумата 300
лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД ”Булстрад Виена иншурънс груп” да заплати по сметката на РС Б,
сумата от 50 лв. – държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд – в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Вярно с оригинала: З.М.
Съдия при Районен съд – Бургас: _/п/ Калин Кунчев______________________
4