РЕШЕНИЕ
№ 2026
гр. Бургас, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120101487 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявен Ж. К. Б. срещу ОД на МВР – гр. Бургас, иск за отмяна на
дисциплинарно наказание „******“, наложено със Заповед № 251з-362/23.01.2023 г. на ****
на ОД на МВР – гр. Бургас, на основание чл. 357 от КТ.
Твърди се, че между страните съществува трудово правоотношение, по силата на
което ищцата заема при ответника длъжността „****** група „**** към сектор „******“
при отдел „*****““ при ОДМВР - Бургас. Сочи се, че на 24.01.2023 г. със Заповед № 251з-
125/09.01.2023 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказания „*****“, за това че при
„неизпълнение на възложена работа, неспазване на техническите и технологичните правила“
и „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни
актове от КТ“, в нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1, вр. ал. 5 от Наредба № ****/**** г. и
Технологичния ред № 769р-13967/15.10.2020 г., при проява на небрежност на 22.03.2022 г. е
заверено Заявление № ****/**** г., с което е извършена първоначална регистрация в
страната на лек автомобил марка „****“, модел „******“, с приемането на предоставеното за
оригинално свидетелство за регистрация, издадено от властите на РИ** с № ***** /за което
е установено, че е неистинско/ и изискуемите документи по чл. 12а от Наредба № I-
45/24.03.2000 г., като не са установени несъответствия, които е било възможно визуално да
бъдат установени по различното цветово изпълнение, разлика в шрифта, имитираните водни
знаци. Сочи се, че в Раздел III.II.т. 1 б. „г“ от Технологичния ред № 769р-13967/15.10.2020 г.
е предвидено първо, че служителят на *** – в случая ищецът, извършва преглед на
представеното СРМПС за извършвани поправки в него, следи дали е отчислено в страната,
която го е издала, за което задължение в исковата молба се твърди, че е изпълнено и второ –
в случай на съмнения служителят проверява оригиналните документи за придобиване на
собствеността, за което задължение се твърди, че ищецът е бил в обективна невъзможност
да изпълни, тъй като не разполага нито със специални знания, нито с необходимата
1
апаратура, за да изпълни. Оспорва се съществуването на посочената в процесната заповед
възможност на ищцата за използване на мрежата за пренос на данни в МВР, находяща се във
вътрешния сайт на ****, от която могат да се разпечатат образци, като се твърди, че за
съществуването на този сайт ищцата е била уведомена и на същата е показано как да работи
с него след издаване на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание. В
условията на евентуалност се оспорва тежестта на наложеното наказания, което не е
съобразено с тежестта на нарушението.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор
на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.
Бланкетно е посочено, че наказанието е наложено при спазване на всички срокове и
процедурни правила, като се оспорва твърдението на ищцата, че в сектор „****“ не са
налични образци на регистрационни документи, служещи за съпоставка и сравнителен
анализ с представените от собствениците за регистрация.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
исковата молба. Депозирана е писмена защита от 14.09.2023 г.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
отговора исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че ищцата Ж. К. Б. е работила по трудово правоотношение на
„**** „**** към сектор „*****“ при отдел „*****“ при ОДМВР – Бургас и че със Заповед №
251з-362/23.01.2023 г. на **** на ОД на МВР – гр. Бургас на ищцата е наложено
дисциплинарно наказания „******“.
От представената по делото справка № ****/*** г. се установява, че до знанието на
**** на ОД на МВР – Бургас е доведена информацията за извършено от ищцата
дисциплинарно нарушение -осъществена от ищцата заверка на заявление от 22.03.2022 г.,
въз основа на което е извършена първоначална регистрация на лек автомобил марка „****“
модел „****“ на база на неистинско СРМПС, издадено от властите е на РИ*** /л. 66/,
вследствие което със Заповед № УРИ 251з-6481/12.12.2022 г. на директора е възложена
проверка по случая /л. 60/.
На 16.01.2023 г. на ищцата е връчена срещу подпис покана за даване на обяснения
във връзка с дисциплинарното производство /л. 44/.
По делото са представени дадени в хода на дисциплинарната проверка писмени
обяснения на ищцата във връзка с процесната дисциплинарна преписка от 17.01.2023 г. /л.
42/.
По делото е представена Заповед № 251з-362/23.01.2023 г. на директора на ОД на
МВР – гр. Бургас, връчена на ищцата срещу подпис на 24.01.2023 г. /л. 36/.
Представена по делото е Справка № 251р-943/06.01.2023 г. от извършена проверка по
случая на ищцата, в която е направена констатация за извършено нарушение - при
„неизпълнение на възложена работа, неспазване на техническите и технологичните правила“
и „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни
актове от КТ“, в нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1, вр. ал. 5 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. и
Технологичния ред № 769р-13967/15.10.2020 г., при проява на небрежност на **** г. е
заверено Заявление № ***/**** г., с което е извършена първоначална регистрация в
страната на лек автомобил марка „***“, модел „****“, с приемането на предоставеното за
оригинално свидетелство за регистрация, издадено от властите на РИ*** с № ****/за което е
установено, че е неистинско/ и изискуемите документи по чл. 12а от Наредба № I-
45/24.03.2000 г., като не са установени несъответствия, които е било възможно визуално да
2
бъдат установени по различното цветово изпълнение, разлика в шрифта, имитираните водни
знаци. /л. 48/.
От Протокол № 107/02.09.2022 г. /частна експертиза/ в част „Оглед и изследване“
погледнато с микроскоп SMT-4 по естествено и изкуствено и УВ-осветление, както след
ИЧ-луминисценсция с видеоспектрален компаратор и с сравнение с образци от Каталог с
образци на документи за ПС на различни страни (*******) се установяват следните
различния между СРМПС на лек автомобил марка „****“, модел „*****“ и образците: в
цветово отношение; различие в шрифта на някои от текстовете на бланката, хартията е с
различни оптични характеристики спрямо оригиналните бланки, в УВ и ИЧ лъчи обхванати
от видеоспектрален компаратор; хартията няма водни знаци (имитирани са водни знаци,
чрез отпечатване, а при истинските са в самата хартия); в УВ-лъчи няма луминисциращи
власинки – имитирани са такива чрез отпечатване с УВ-реагиращи мастила; номерът на
бланката се състои от две бикви и седем цифри, като всички са отпечатани на цветен
принтер, а не на висок печат, както при оригиналните. Горното мотивирало експертът да
направи извод за неистинност на СРМПС /л. 121/.
По делото са представена и длъжностната характеристика на ищцата, подробно
описваща задълженията му на заеманата длъжност /л. 154/, както и Технологичен ред за
дейностите извършвани при идентификация и регистрация на ПС в сектор „*****“ в ОД на
МВР – Бургас от 15.10.2020 г. /л. 172/.
С представения по делото и подписани от ищцата протоколи от 13.02.2017 г. и от
02.09.2021 г. се установява, че ищцата е запозната с длъжностната характеристика, както и с
Технологичния ред /л. 161, съответно л. 171/. В Раздел III от Технологичния ред са
предвидени дейностите по издаване на заявления, извличане, обработка и съхраняване на
данни в системата, отпечатване на СРМПС, като в II Дейности и услуги извършвани на РМ3
т. 1 б. „г“ от същия раздел е предвидено задължение за ищцата да извършва преглед на
представеното СРМПС за извършени подправки в него, следи дали е отчислено в страната,
която го е издала, като е длъжна да познава свидетелствата, техните защити и отличителни
белези, а в случай на съмнения да проверява оригиналните документи за придобиване на
собственост.
По делото са представени писмо № 769р-226/06.01.2023 г., писмо № 769р-
227/06.01.2023 г. /л. 46 и л. 47/, писмо № 328600-37839/04.07.2023 г. /л. 200/, от които се
установява, че към датата на твърдяните от ищеца дисциплинарни нарушения в група ****
няма налични образци за регистрационни документи, служещи за съпоставка и сравнителен
анализ с представените от собствениците за регистрация, няма проведени обучения във
връзка с установяване на защитите и отличителните знаци и евентуални интервенции върху
оригиналните свидетелства за регистрация, работните места не са обезпечени с технически
средства за проверка на защитите и отличителните белези за регистрация чрез
ултравиолетово осветление или по друг начин, към дата 23.07.2023 г. служителите са
разполагали с достъп до ***** с информация след 23.11.1999 г.
По инициатива на ищеца по делото е разпитан свидетелят И. Г. – ****, група *****
при ответника (с дело срещу ответника по повод наложено наказание за идентично
нарушение), от чийто показания се установява, че при изпълнение на задълженията си
работниците на тази длъжност не са преминавали обучения за установяване на
фалшификации в талоните, не са разполагали с УВ – лампи и образци от талони, като едва
от месец януари 2023 г. са предоставени УВ – лампи и работниците са уведомени за достъпа
им до страницата на дирекция „***“, където има образци.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже
кумулативното наличие на следните предпоставки: съществувалото трудово
правоотношение между страните, по силата на което е заемал сочената в исковата молба
3
длъжност и че на ищеца е наложено дисциплинарно наказание с посочената заповед, на
посочените основания. В тежест на ответника е да докаже, че при спазване на трудовото
законодателство /съответния ред за констатиране на нарушение и налагането на
дисциплинарното наказание/ е упражнил правото да наложи прицесните дисциплинарни
наказания, както и уволнението, и че същото е извършено от орган, който разполага с
дисциплинарна власт, както и че са налице посочените в заповедите нарушения на
трудовата дисциплина, обосновали наказанието.
По делото не се спори, че ищцата Ж. К. Б. е работила по трудово правоотношение на
„***** „****към сектор „******“ при отдел „********“ при ОДМВР – Бургас и че със
Заповед № 251з-362/23.01.2023 г. на **** на ОД на МВР – гр. Бургас на ищцата е наложено
дисциплинарно наказания „*****“.
Не е спорно по делото, че наказанията са наложени от орган, разполагащ с
дисциплинарна власт – заповедта е издадена от директора на ответника.
Наказанието е наложено, за това че при „неизпълнение на възложена работа,
неспазване на техническите и технологичните правила“ и „неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове от КТ“, в нарушение на чл. 5
ал. 3 т. 1, вр. ал. 5 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. и Технологичния ред № 769р-
13967/15.10.2020 г., при проява на небрежност на **** г. е заверено Заявление № *****/****
г., с което е извършена първоначална регистрация в страната на лек автомобил марка
„****“, модел „****“, с приемането на предоставеното за оригинално свидетелство за
регистрация, издадено от властите на РИ*** с № *****/за което е установено, че е
неистинско/ и изискуемите документи по чл. 12а от Наредба № I-45/24.03.2000 г., като не са
установени несъответствия, които е било възможно визуално да бъдат установени по
различното цветово изпълнение, разлика в шрифта, имитираните водни знаци.
Съгласно чл. 194 ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.
Спазването на срока по чл. 194 ал. 1 от КТ не е оспорено от ищцата, поради което съдът
приема, че същият е спазен.
Съобразно чл. 195 ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. С оглед възможността в
дисциплинарното производство служителят да бъде информиран за конкретните факти, по
които да може да изложи и своите писмени обяснения, са въведени строги формални
изисквания към акта, с който се налага дисциплинарното наказание. Неспазването на
предвидената от закона форма и съдържание на заповедта имат за последица
незаконосъобразност на наказанието, тъй като разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от КТ е
императивна. В конкретния случай, съдът намира, че заповедта за дисциплинарно наказание
е подробно мотивирана, съдържаща всички факти и данни относно нарушението и
нарушителя. Установява се и спазване на процедурата по чл. 193 от КТ, съответно са
изискани от работодателя обяснения от работника за нарушението, за което с процесната
заповед е наложено процесното наказание.
При горните изводи, са налице предпоставките спорът да бъде разгледан по същество
и съдът не може да отмени наказанието на формално основание.
От представените по делото и подписани от ищцата протоколи от 13.02.2017 г. и от
02.09.2021 г. се установи, че същата е запозна с длъжностната характеристика, както и с
Технологичния ред / л. 161, съответно л. 171/. В Раздел III от Технологичния ред са
предвидени дейностите по издаване на заявления, извличане, обработка и съхраняване на
данни в системата, отпечатване на СРМПС, като в II Дейности и услуги извършвани на РМ3
т. 1 б. „г“ от същия раздел е предвидено задължение за ищцата да извършва преглед на
представеното СРМПС за извършени подправки в него, следи дали е отчислено в страната,
която го е издала, като е длъжна да познава свидетелствата, техните защити и отличителни
белези, а в случай на съмнения да проверява оригиналните документи за придобиване на
4
собственост. В длъжностната характеристика на ищеца са предвидени задължения за
познаване на технологичните правила.
От горното е видно, че ищцата е била запозната със задълженията си свързани с
проверка на СРМПС, но за същата не съществува задължение за сверяване на СРМПС с
данните от *****. Напротив, такова е предвидено единствено в Раздел II б. „А“ т. 4 от
Технологичния ред само за работниците, осъществяващи дейност по идентификация на
превозните средства /работниците на място/, с каквато дейност ищцата не се занимава /тя е
****/. Дейността на последната, за длъжността, на която е назначена е уредена в Раздел III
от Технологичния ред, в който такова задължение не е предвидено. По делото не е
представена и заповед за последващо възлагане на ищцата да работи с процесния софтуер,
нито подписан от същата протокол, че е запозната със съществуването на ****.
От Протокол № 107/02.09.2022 г. /частна експертиза/ в част „Оглед и изследване“
погледнато с микроскоп SMT-4 по естествено и изкуствено и УВ-осветление, както след
ИЧ-луминисценсция с видеоспектрален компаратор и съв сравнение с образци от Каталог с
образци на документи за ПС на различни страни (******) се установяват следните различния
между СРМПС на лек автомобил марка „***“, модел „*******“ и образците: в цветово
отношение; различие в шрифта на някои от текстовете на бланката, хартията е с различни
оптични характеристики спрямо оригиналните бланки, в УВ и ИЧ лъчи обхванати от
видеоспектрален компаратор; хартията няма водни знаци (имитирани са водни знаци, чрез
отпечатване, а при истинските са в самата хартия); в УВ-лъчи няма луминисциращи
власинки – имитирани са такива чрез отпечатване с УВ-реагиращи мастила; номерът на
бланката се състои от две бикви и седем цифри, като всички са отпечатани на цветен
принтер, а не на висок печат, както при оригиналните. Горното мотивирало експертът да
направи извод за неистинност на СРМПС /л. 121/. Следователно обстоятелството, че
нерегламентираното изпълнение на свидетелството в цветово и шрифтово отношение и
липсата на водни знаци може да бъде установено визуално, но само чрез с микроскоп SMT-4
по естествено и изкуствено и УВ-осветление, както след ИЧ-луминисценсция с
видеоспектрален компаратор и със сравнение с образци от Каталог с образци на документи
за ПС на различни страни (*****). По делото обаче не са ангажирани доказателства
работодателят да е предоставил на ищеца подобно техническо средство, с достатъчна
увеличителна способност, посредством, което същият да може, при изпълнение на
служебните си задължения, да визуализира нерегламентираното изпълнение на СРМПС,
което не е било очевидно при обикновен преглед, след като е констатирано от експерта едва
след ползването на горепосочените технически средства и образци. В контекста на
направените в с отговора на исковата молба оспорвания от ответника, че ищцата не е
съпоставила номера на рамата с данните от масива за марки и модели на МПС – какъвто е
този в ****, следва да се посочи, че при установена по делото обективна невъзможност на
ищеца да констатира нерегламентираното изпълнение на реквизитите на СРМПС визуално,
без помощта на специални технически средства, то без значение е обстоятелството дали
същият е ползвала данните от ***.
Горното налага извода, че ищцата не е проявила твърдяната от ответника
небрежност, тъй като нито е била длъжна по вътрешните правила на работодателя, нито
обективно е била в състояние /не е могла/ да установи нерегламентираното изпълнение на
свидетелството в цветово и шрифтово отношение и липсата на водни знаци при обикновен
визуален преглед, осъществен без помощта на специални технически средства,
предназначени за долавяне на микроследи от подправка.
Изложеното е достатъчно, за да обоснове незаконосъобразност на наложеното
наказание.
Отделно от това, дори и да бъде хипотетично възприето, че ищцата е могъла да
установи нерегламентираното изпълнение на свидетелството без преглед с посочените
технически средства, то от представените по делото писмо № 769р-226/06.01.2023 г., писмо
№ 769р-227/06.01.2023 г. /л. 46 и л. 47/, писмо № 328600-37839/04.07.2023 г. /л. 200/, от
5
които се установи, че към датата на твърдяните от ищеца дисциплинарни нарушения в група
*** няма налични образци за регистрационни документи, служещи за съпоставка и
сравнителен анализ с представените от собствениците за регистрация, няма проведени
обучения във връзка с установяване на защитите и отличителните знаци и евентуални
интервенции върху оригиналните свидетелства за регистрация, работните места не са
обезпечени с технически средства за проверка на защитите и отличителните белези за
регистрация чрез ултравиолетово осветление или по друг начин; към дата 23.07.2023 г.
служителите са разполагали с достъп до **** с информация след 23.11.1999 г. От
показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че към момента на твърдяното
нарушение работниците не са били осведомени за възможността да работят с ***, като са
устно информирани едва месец януари на 2023 г.
От гореизложеното е видно, че дори и хипотетично да се приеме, че за ищцата е
съществувало задължение да извършва съпоставка между СРМПС и данните в ***, на
същата не е осигурена възможност от работодателя за изпълнение на процесното
задължение, тъй като към момента на твърдяните от ответника нарушения на същата не е
било проведено обучение, за това как се борави с този софтуер.
За пълнота следва да се посочи, че дори и да бъде прието, че ищцата е могла да
установи подправка само с визуален оглед (без технически средства), че е имала задължение
за съпоставка на СРМПС и данните в в ***, че това задължение е доведено до знанието на
ищцата, че последната е обучена да работи с този маса данни, то по делото не се
представиха доказателства за наличие на актуални данни в **** към момента на твърдяното
нарушение, а единствено, че в един по-късен момент – към дата 03.07.2023 г. /видно от
писмо от л. 200 от делото/, такива са били налични. Следователно по делото не бе
установено, че към момента на нарушението в **** са се съдържали данни за конкретното
СРМПС на лек автомобил марка „****“, модел „*****“ с година на производство **** г.
По изложените съображения и при липса на доказателства, че ищцата не е изпълнила
задължението си да извърши проверка на процесното свидетелство /без да разполага със
специални знания и технически средства/, за наличие на интервенции, съдът приема, че
наложеното наказание е незаконосъобразно.
С оглед горното, съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен, като наложеното на ищеца със Заповед № 251з-362/23.01.2023 г. на директора на ОД
на МВР – гр. Бургас наказание „*****“ следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане и представените
доказателства на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца се полагат съдебно-
деловодни разноски. В тази връзка ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 500 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Бургас държавна такса върху
неоценяем иск в размер на по 80 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наложеното от работодателя ОД на МВР – гр. Бургас, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр. Б****, ул.**** на Ж. К. Б., ЕГН ********** с адрес гр.
Б***, ул. **** наказание, „********“ със Заповед № 251з-362/23.01.2023 г. на ***** на ОД
на МВР – гр. Бургас, на основание чл. 357 от КТ.
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр. Бургас, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление
6
гр. Б****, ул. **** да заплати на Ж. К. Б., ЕГН ********** с адрес гр. Б***, ул. *****
сумата от 500 лева /петстотин лева/, представляваща сторени в производството съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр. Бургас, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление
гр. Б***, ул. **** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски
районен съд сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляваща дължима държавна такса,
на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7