Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. София, 19.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
3
състав, в заседание при
закрити врата на единадесети март две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
Венета
Цветкова
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
т.д. № 103/2019 г., намери следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Производството
е образувано по молба по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност на М.П. ООД, ЕИК: *******на
основание неплатежоспособност.
Молителят
– Изпълнителна агенция „Г.и.по т.”, БУЛСТАТ *******- твърди,
че ответникът има изискуеми и
неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.
Счита, че ответникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност.
Присъединеният по реда н.чл. 629, ал. 4 ТЗ кредитор –
Фонд з.к.на и. БУЛСТАТ *******- също твърди наличието на състояние на
неплатежоспособност на ответника и изискуемо вземане, на основание чл. 77н
ЗППЦК – дължима вноска за 2018 година, изчислена по реда на чл. 77н, ал. 8
ЗППЦК.
Ответното
дружество не изразява становище по
молбата.
Молителят
и присъединеният кредитор носят тежест да докажат следните факти и обстоятелства:
съществуването на изискуеми за
повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една
трета от работниците и служителите на търговеца,
така както са посочени в молбата по чл.625 от ТЗ/съответно
съществуването на изискуеми задължения към присъединения кредитор по заявените
в молбата му факти; че е налице състояние на
неплатежоспособност на ответника, изразяващо се в невъзможност на последния да
изпълни очертаните в чл. 608
ал. 1 от ТЗ вземания; че ответникът има
достатъчно имущество, с което да могат да се покрият началните разноски по см.
на чл.629б ал.2 от ТЗ в производството по несъстоятелност, с оглед избягването
на хипотезата на чл.632 ал.1 от ТЗ.
Ответникът
носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: изпълнение на твърдените
от ищеца задължения; че затрудненията му са временни или че има имущество,
достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на
кредиторите, тоест, че е в състояние да изпълнява задълженията си, възникнали
от търговската му дейност, както и тези към работниците и служителите си.
На първо място, следва да се посочи, че ответникът като търговец по
смисъла на чл. 1, ал. 2 ТЗ е сред лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност
На второ място, съдът намира за доказано и обстоятелството, че молителят
притежава активна материалноправна легитимация да иска откриване на производство
по несъстоятелност спрямо ответника, каквато му е предоставена с изменението на
чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ и чл. 625 ТЗ със ЗИДКТ (ДВ, бр. 102 / 2017 г., в сила от
31.03.2018 г.
От представените по делото доказателства и заключението
по допуснатата ССЕ, се установява, че през м. 09.2018 година при ответника по
щат са регистрирани 9 работника и служителя по трудов договор, за м. 10. 2018
година – 6 броя. В тази връзка ведомостите на ответника отразяват неизгодни за
него факти, поради което и имат доказателствена сила в процеса.
От вътрешните правила на ответника се установява, че
заплащането на т. е ежемесечно - до 5-то число от месеца, следващ месеца, за
който е положен трудът.
От представените от молителя писмени документи, част от
които съдържащи извънсъдебно признание на неизгодни за последния факти /които
документи не са оспорени в процеса – ведомости за заплати/ и съответно
характеризиращи се с противопоставима на длъжника доказателствена сила, се
установява и че за периода м. 09.2018 г. – м.10.2018 година /вкл./ на посочената
от молителя част /повече от 1/3/ от заетите по трудово правоотноошение лица при
М.П. ООД не е изплащано трудово възнаграждение, като единствено вещото лице е
констатирало частични плащания на двама от работниците за м. 09.2018 година. Ответникът
не установи заплащане в цялост на възнагражденията на заетите при него лица и в
последващ период, а и към даване ход на устните състезания по делото, като
доказателства в тази насока няма представени. Тоест, вземанията за м. 09 и м. 10.
2018 година са изискуеми от 06.10.2018 година и 06.11.2018 година, а
двумесечният срок по чл. 625 ТЗ изтича съответно на 06.12.2018 година и 06.01.2019
година. Включително и към момента на устните състезания не са представени
доказателства за заплащането им в двумесеч срок или въобще.
Следователно, установи се предпоставката по чл. 625 ТЗ,
легитимираща Изпълнителна агенция Г.и.по т. да инициира производство по откриване
на несъстоятелност по отношение на М.П. ООД– наличие на изискуеми и неизпълнени за повече от два
месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от
работниците и служителите на търговеца.
Същият извод се налага и по отношение на присъединения
кредитор. Безспорно, от представените от последния писмени доказателства, се
установява, че ответникът е притежавал разрешение за извършване на дейност като
инвестиционен посредник /решение на КФН № 727-ИП/02.09.2015 година/ до
11.10.2018 година, когато му е отнето с друго решение на КФН.
Съгласно разпоредбите на чл. 77а и сл. от ЗППЦК и
по-специално, нормата на чл. 77м, вр. чл. 77н ЗППЦК, ответникът има задължение
за заплащане на т.нар. годишна вноска в полза на присъединения кредитор /чл.
77н, ал. 2/, определена по размер и срокове в правилата, установени от закона.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че дължимата
пропорционална /с оглед отнемане на лиценза/ годишна вноска, дължима от
ответника по сметка на Фонда за компенсиране на инвеститорите е в размер на
14 904,30 лева, от които ответникът не доказа да е заплатил част от
5456,58 лева. Вземането е изискуемо, считано от 01.10.2018 година /доколкото
незаплатената част е тази за третото тримесечие на годината/. Няма
доказателства длъжникът да е погасил посоченото по-горе задължение към
присъединения кредитор.
Следователно, се доказаха изискуеми вземания сред
предвидените в чл. 608 ТЗ и кредиторът също притежава активна материалноправна
легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо
ответника.
Доколкото във фазата на разглеждане на молбата по чл. 625
от ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност, вземанията на
кредиторите не се установяват със сила на пресъдено нещо с решенията по чл. 630 ТЗ и чл. 632, ал. 1 от ТЗ, тъй като не са предмет на спора, който обхваща
наличието или липсата на неплатежоспособност, то и установяването на точният
размер на вземанията на кредиторите не е предмет на настоящото производство.
Достатъчно е установяването на валидно възникнало в тяхна полза, изискуемо
вземане по чл. 608 ТЗ срещу длъжника, което в конкретния случай е налице.
По отношение на
неплатежоспособността.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно
задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност
или задължение по частно държавно
вземане, или задължение за
изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и
служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Едновременно с това, за наличието на неплатежоспособност, предвид нормата
на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че затрудненията на длъжника не са временни и че той не разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Следователно, неплатежоспособността е обективно
съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна
невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично
задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи.
Предвид изложените по- горе мотиви, се установи наличието
на изискуеми и непогасени задължения от вида по чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 4 ТЗ.
Следва изрично да се уточни, че съдът възприема т.нар.
алтернативен вариант на заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
доколкото същият е изготвен въз основа на действително констатираните налични
парични средства на дружеството, реалната остатъчна стойност на техниката
/дълготрайно материални активи/, отчитане на несъбираемите вземания; откритите
средства в разплащателни сметки, които факти, предвид липсата на доказателства
от длъжника, установяващи противното, съдът приема, че установяват в
действителност актуалното и реално финансово положение на ответника. Формалното
счетоводно отразяване и класифициране на активи/пасиви не е достатъчно за годността
му да служи за обосноваване на платежоспособността на длъжника, тъй като е възможно
да не отразява реалното положение /и то най-често в полза на търговеца, при
когото се води счетоводството/, поради което следва до максимална степен да се търси
реалното състояние на нещата и обсъдят в съвкупност наличните данни по делото. Коефициентите
на ликвидност, определени единствено на база подадените от ответника балансови
стойности, отразяват всъщност изгодни за него факти в случая и съответно – са негодни
да удостоверят действителните стойности на компонентите от активите и пасивите
на дружеството. От друга страна, по делото не се установи събираемост на
краткосрочните вземания, нито наличните парични средства на клиенти /които
фигурират като основен компонент в активите на ответника/.
Заключението на вещото лице А. съдът кредитира като
пълно, мотивирано и изготвено в обема на специални знания на вещото лице. При
горното уточнение, от заключението се установява, че М.П. ООД има изискуеми и
непогасени парични задължения още от 2016 година и към НАП, и към други
кредитори, възникнали и станали изискуеми не по- късно от края на 2016 година. Според
анализа по съдебно- счетоводната експертиза съдът достига до извод, че
ответникът не може да посрещне плащанията по своите текущи задължения, считано
от 2018 година по следните съображения. Видно от заключението, всички
коефициенти на ликвидност за 2018 година са със стойност, близо до нулата,
което категорично сочи на невъзможност на търговеца да погасява текущите си задължения;
показателите на финансова автономност сочат на декапитализация на дружеството.
Според вещото лице, тенденцията е към необратимо влошаване на ефективността на
дейността на дружеството, като през първото шестмесечие на 2018 година дейността
вече е изцяло неефективна. В изследвания период вещото лице е констатирало и
влошаване на показателите на рентабилност, като към 30.06.2018 година
коефициентът е отрицателна величина, както и е констатирало и трайно влошаване
на възможността за събиране на вземанията. Към края на първото шестмесечие на
2018 година, търговецът не е в състояние да погасява задълженията си с печалба
от дейност.
Или, в обобщение, в алтернативния вариант на заключението,
вещото лице сочи, че дружеството не е в състояние с краткотрайните си активи да
погаси краткосрочните си задължения и е декапитализирано – свръхзадължено. Така,
общият извод е, че считано от средата на 2018 година /когато настъпва
необратимо влошаване в икономическото състояние/ дружеството изпитва сериозни затруднения
с обслужване на текущите си задължения в срок и изобщо. Този извод се налага
предвид и доказателствата за отнемане лиценза за извършване на дейност като
инвестиционен посредник и липсата на доказателства за наличието на друга
рентабилна дейност на търговеца.
Като се има предвид горното, от събраните по делото доказателства
– заключението на вещото лице и представените по делото писмени доказателства, както
и предвид процесуалното поведение на ответника, ценено по реда на чл. 161 ГПК, се
установява, че към датата на устните състезания са налице и двете кумулативно посочени
основания за откриване производство по несъстоятелност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, вр.
чл. 631 ТЗ. В настоящия случай, длъжникът е спрял плащанията на изискуеми парични
вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 4, поради което на основание чл. 608, ал.
3 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение
на длъжника.
Длъжникът не обори презумпцията. Напротив, установи се
обективна невъзможност на търговеца да посрещне и обслужи текущите си
задължения към персонал, НАП и ФКИ.
Както беше посочено по- горе, от експертизата,
доказателствата и от процесуалното поведение на ответника се стига до извод, че
търговецът фактически е преустановил изцяло своята дейност към края на първото
шестмесечие на 2018 година /с оглед икономическите показатели и липсата на
счетоводни данни впоследствие/, а от 11.10.2018 година му е отнет и лицензът за
дейност на инвестиционен посредник, а по делото няма доказателства ответникът
да извършва и друга дейност като търговец. Или, дружеството не развива дейност
понастоящем.
Установена е, следователно, трайна и необратима тенденция
на влошаване финансово-икономическо състояние на ответника в изследвания период
и най-вече в последния отчетен период, за който е налична въобще някаква
информация, което състояние не е променено и към хода на устните състезания по
делото и невъзможност за поемане на краткосрочните задължения. Състоянието е трайно,
доколкото няма доказано подобряване на показателите в изследвания период и доколкото
дружеството не осъществява оперативна дейност, от която да генерира текущи
приходи. Ответникът не твърди и не доказва реална перспектива за подновяване
търговската си дейност, не установи обстоятелства,
които да сочат на това затрудненията да са временни, нито доказа притежание на значителни материални активи към датата, на която е даден ход на устните състезания
за покриване на задълженията, по без
опасност за кредиторите.
Относно началната
дата на неплатежоспособността.
Началната дата е най-ранната, установена по делото дата,
към която са налице всички елементи от фактическия състав на
неплатежоспособността. Тя се определя според най-ранния падеж на изискуемо
непогасено парично задължение, при условие, че към този момент са налице и
останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото икономическо
състояние на длъжника. В случая тази най-ранна дата е 30.06.2018 г., към който
момент по безспорен начин е установено, както наличието
на изискуеми непогасени парични задължения, тоест,
спиране на плащанията /като не е необходимо спиранията да касаят всички
кредитори и всички задължения на ответника/, така и трайно настъпило
състояние на неплатежоспособност на ответника- настъпила окончателно трайна и обективна невъзможност на длъжника да
изпълнява изискуемите парични задължения към всички кредиторите /така решение № 787/15.12.2011 г. по т.д. № 1119/2011
г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І
т.о. и др./. Този извод се налага, предвид обстоятелството, че през предходните
отчетни периоди финансовото състояние и показателите на дружеството са
променливи, но след посочената дата вече е установена трайната тенденция на
влошаването им, както и на ефективността рентабилността на неговата дейност.
По приложението
на чл. 630, ал. 2 ТЗ.
Приложение на цитираната норма е обусловено от съответно
искане за това, отправено от визираните от разпоредбата лица. Такова искане е
отправено от присъединения кредитор, вкл. като е представена и нарочна писмена
молба.
Разпоредбата на чл. 630, ал. 2 ТЗ урежда хипотеза, в която
е възможно едновременно с откриване на производството по несъстоятелност по отношение
на длъжника, съдът да го обяви и в несъстоятелност и да постанови прекратяване на
дейността му, като условието за това е само едно, а именно: когато е очевидно, че продължаването на дейността
би увредила масата на несъстоятелността. В практиката на ВКС, постановена по реда
на чл. 290 ГПК, се приема, че преценката за увреждане масата на несъстоятелността
при продължаване на дейността на длъжника е не само обективна, но и субективна,
и се прави въз основа на критерии, които не е необходимо да установят действително
увреждане, а е достатъчно да предпоставят извод за възможност от бъдеща увреда
- в този смисъл е Решение № 44 от 27.05.2014 г., постановено по т. д. №
3286/2013 г. по описа на ВКС, II т.о.
В случая, единствените доводи във връзка с искането са
отнемане на лиценза на дружество за осъществяване на дейност като инвестиционен
посредник. Само този аргумент, обаче, не обосновава приложението на чл. 630,
ал. 2 ТЗ. Фактът, че М.П. ООД не извършва реално
търговска дейност /нито като инвестиционен
посредник, нито друга/ сам по себе не представлява
увреждане на масата, нито изключва възможността за оздравяване по аргумент от
изрично предвиденото в чл. 700, ал. 2 ТЗ съдържание
на плана, което не предполага изрично продължаване на
търговската дейност. Целта на производството по несъстоятелност е както
справедливото удовлетворяване на кредиторите, така и възможност за оздравяване
на предприятието на длъжника, като втората
цел не само не изключва първата, а именно е насочена пряко към изпълнението й,
доколкото чрез оздравяване би могло да се постигне и удовлетворяване на
кредиторите или част от тях и/или
в по-голяма степен, отколкото чрез осребряване на наличното имущество, което по
презумпция е недостатъчно при открито производство по несъстоятелност.
Всички останали аргументи на кредитора във връзка с
искането са обсъдени и относими към изводите за наличие на състояние на
неплатежоспособност на ответника и няма твърдения и доказателства за това
извършвана от дружеството дейност да сочи на очевидно увреждане на масата на несъстоятелността
или би довело до нейното бъдещо увреждане. Щом фактически дружеството не
извършва дейност няма опасност от увреждане на масата, предвид последиците на
решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ и чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че искането за
постановяване на решение по чл. 630, ал. 2 ТЗ следва да бъде оставено без уважение
и следва да се постанови решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ.
По приложението
на чл. 632 ТЗ.
По делото няма данни длъжникът да разполага с достатъчно налично ликвидно имущество, което да покрие началните разноски
в производството по несъстоятелност, а именно - достатъчно налични парични
средства, респ. друго бързоликвидно имущество, което следва от заключението на
вещото лице. Дори и по сметките да са налични около 4 000 лева, то е видно
от представените доказателства, че върху същите е наложен запор по реда на
ДОПК. На този етап от производството налично имущество по смисъла на чл. 629б,
ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на
осребряване, доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с
предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова
да е възможно да бъде сформирано. Наред с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК и
чл. 43 ЗОЗ за налично не може да се счита това имущество, което е запорирано по
реда на ДОПК /в който смисъл са постъпилите от НАП доказателства/ или е
заложено по реда на ЗОЗ /тъй като изпълнението срещу него не се спира с
откриване на производството по несъстоятелност/.
В указания с определение от 11.03.2019 г. срок не е
внесена цялата определената сума за покриване на началните разноски.
Действително, внесена е сумата от 2000 лева, поради което не следва директно
приложение на разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ, но следва да бъде определен
нов срок за кредиторите за изпълнение указанията на съда в цялост.
Относно
разноските по производството.
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на присъединения
кредитор е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски,
то такива му се следват в размер на 250 лева - държавна такса, на молителя са
дължими разноски в размер на 950 лева – за държавна такса и вещо лице.
Така мотивиран и на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ съдът
Р Е
Ш И
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на М.П. ООД, ЕИК: *******и ОПРЕДЕЛЯ
началната дата на неплатежоспособността- 30.06.2018 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника М.П. ООД, ЕИК: ***********.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на длъжника А.Г.К., вписан в Списъка
на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по
несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ,
коЙто да бъде уведомен, че следва към датата на встъпване в длъжност да
представи декларация - съгласие по чл. 656, ал. 1 и, ал. 2 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на временния синдик в размер на 900 лева
месечно, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до
настъпване на законна причина за изменение на размера на възнаграждението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на временния синдик до три
дни, считано от датата на получаване на препис от настоящето решение.
НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на М.П. ООД, ЕИК:
*********.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на М.П. ООД, ЕИК: ***********, което следва да се проведе на 01.04.2019г. от 11,30 часа в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. Витоша № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания н. VІ-3 състав, Търговско отделение, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 от ТЗ:
1.Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ.
2.Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.
3. Избор на комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 621 ТЗ, М.П.
ООД, ЕИК: *********, да заплати на Изпълнителна
агенция Г.и. по т., Булстат: **********,
сума в размер на 950 лв.,
представляваща направени разноски по делото, които ще се съберат от масата на
несъстоятелността, а на Фонд з.к.на и. БУЛСТАТ *******– сумата от 250 лева, представляваща направени
разноски по делото, които ще се съберат от масата на несъстоятелността .
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в търговския регистър и
може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на Агенцията по
вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ. Решението да бъде вписано във водената по реда на чл.
634в, ал. 1 ТЗ книга.
УКАЗВА на длъжника и кредиторите, че
могат да предплатят сумата от 3000 лв., определената за покриване на предстоящи
разноски в производството по несъстоятелност по сметката на Софийски градски
съд в двуседмичен срок от обявяване на определението в книгата по чл. 634в, ал.
1 ТЗ.
В случай, че не бъде внесена тази сума в
определения нов срок, съдът ще постанови спиране на производството по
несъстоятелност на осн. чл. 632, ал. 1 във вр. с, ал. 5 от ГПК.
ДА СЕ ВПИШЕ настоящият съдебен акт в книгата
по чл. 634в от ТЗ.
СЪДИЯ: