Решение по дело №54/2016 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 11
Дата: 21 февруари 2017 г. (в сила от 20 юни 2018 г.)
Съдия: Веселина Димитрова Джонева
Дело: 20161500900054
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 юни 2016 г.

Съдържание на акта

                 Р    Е     Ш     Е     Н     И    Е   №11

                                                      гр.Кюстендил, 21.02.2017г.

                                  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на  двадесет и шести януари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА

при секретаря: Л.Н.,

след като разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева т.д.№54/2016г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава Тридесет и втора „Производство по търговски спорове”, чл.365 и сл. от ГПК.

     

Делото е образувано по исковата молба на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ“ ООД (с предишно наименование „Хипо Алпе – Адриа – Лизинг“ ООД) , с ЕИК  ***със седалище и адрес на управление в гр.София, общ.Столична, район „***“, бул.„***“ №***, ет.4, представлявано от управителите М. Ю.Е. Ф. Г. и Н. Ц. Н. подадена чрез пълномощника ю.к.Р. Р., срещу „ПРОПЪРТИ БИЛДИНГ“ ЕООД, с ЕИК  *** със седалище и адрес на управление в гр.Дупница обл.Кюстендил, бул.„*** “ №***, ет.***, представлявано от управителя Р.С.П., и срещу Р.С.П., с ЕГН **********, с адрес: ***. 

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК ГПК във вр. с чл.535 от ТЗ за признаване за установено по отношение на ответниците „Пропърти Билдинг“ ЕООД и Р.С.П., съществуването на вземане на „Хета Асет Резолюшън България“ ООД, за което е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№127/2015г. по описа на РС-Дупница за сумата от 79 323.01 евро, дължима солидарно от същите, на основание запис на заповед, издаден на 27.03.2013г. от „Пропърти Билдинг“ ЕООД и авалиран от Р.С.П., с падеж – 01.04.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.02.2015г., до окончателното изплащане. Претендира се присъждане на сторените разноски в производството по ч.гр.д.№127/2015г. по описа на ДРС – 3 102.85 лева за държавна такса и 2 857.13 лева за възнаграждение на юрисконсулт, както и на тези, направени в исковия процес, за които се представя списък.

Ищецът твърди, че поради настъпването на падежа на вземането по издадения от ответното дружество и авалиран от П. запис на заповед и липсата на плащане на посочената в същия солидарно дължима сума е било инициирано заповедното производство пред ДРС и с подадено възражение от длъжниците и дадени указания от съда е обоснован правният интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

В срока за отговор на исковата молба ответниците са депозирали такъв, като са възразили срещу основателността на исковата претенция, поради отсъствие на предвидените в ТЗ реквизити на записа на заповед (без да се сочи кои); неясно и противоречиво определяне на падежа за плащане. Оспорено е авторството на подписа на авалиста Р.П. върху ценната книга. Наред с посоченото, в отговора е заявено, че въпросният запис на заповед е бил издаден като обезпечение изпълнението на задължения по договор, сключен на 27.03.2013г. между ищеца, ответното дружество и „Емира“ ЕООД за заместване на страна по договор за финансов лизинг с №***, сключен между ищеца и „Емира“ ЕООД, според който  „Пропърти Билдинг“ ЕООД е заместило „Емира“ ЕООД по отношение на всички негови права и задължения към „Хета Асет Резолюшън България“ ООД (с предишно наименование „Хипо Алпе – Адриа – Лизинг“ ООД), произтичащи от договор за финансов лизинг с №*** от ***г. В отговора се изтъква, че записите на заповед, като обезпечения по договора е било предвидено да се издават за всяка година и да се връщат на лизингополучателя или на упълномощено от него лице в края на всяка година, след заплащане на всички дължими лизингови вноски и други възникнали и дължими плащания по договора за лизинг. Ответниците твърдят, че по договора за лизинг са извършвани плащания и те нямат задължения към ищеца, поради което считат, че липсва яснота относно основанието, на което се претендира въпросната сума. Твърди се, че лизинговите обекти са върнати и се прави възражение за изтекла давност (без да се въвежда конкретика). Към отговора са приложени документи, с искане да бъдат приети като доказателства по делото.

В срока по чл.372 от ГПК, ищцовото дружество е депозирало допълнителна искова молба, в която е изтъкнало неоснователността на възражението за нередовност на исковата молба, с оглед наличието на представено по делото пълномощно на ю.к.Р.Райчева; аргументирало е разбиране за редовност на записа на заповед от външна страна и наличие на яснота досежно падежа на същия – на определен ден; заявило е, с оглед оспорването на подписа на авалиста върху ценната книга, че ще се ползва от представения запис на заповед, както и е възразило срещу твърдението на ответниците, че нямат задължения по договора от 27.03.2013г. за заместване на страна по договор, в подкрепа на което се изтъква и отбелязания в отговора факт, че записът на заповед не е върнат, поради изискването това да стане след заплащане на всички дължими лизингови вноски и други възникнали и дължими плащания, съгласно договора за лизинг.

В подадения в срок отговор на допълнителната искова молба, не са направени нови възражения и не са наведени различни от вече заявените твърдения.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното:

На 16.04.2008г. между „Хипо Алпе-Адриа-Лизинг“ ООД, от една страна като лизингодател, и „Емира“ ООД, от друга като лизингополучател, е бил сключен договор за финансов лизинг с №***, с предмет – следните лизингови обекти: 6 бр.силози със серийни номера 0347, 0348, 0336, 0342, 0345 и 0329; 4 бр. Е 2001 – компресори със серийни номера 0336-1, 0342-1, 0345-1 и 0329-1, както и 4 бр. машини I 41 за полагане на машинни мазилки със серийни номера 0336-2, 0342-2, 0345-2 и 0329-2.

На 27.03.2013г. е бил сключен договор за заместване на страна по договор (прехвърляне на цялото правоотношение) към договора за финансов лизинг с №********* между: „Хипо Алпе-Адриа-Лизинг“ ООД, като лизингодател, „Пропърти билдинг“ ЕООД, представлявано от Р.П., като поемател и „Емира“ ЕООД, като лизингополучател. В този договор страните са приели за безспорно установено помежду им наличието на сключен договор за финансов лизинг за горепосочените обекти; обстоятелството, че към датата 27.03.2013г. остатъчната главница по договора за финансов лизинг възлиза на 6 524.03 лева, без ДДС; факта, че към 27.03.2013г. изискуемите и просрочени задължения на лизингополучателя по фоговора за финансов лизинг  са в размер на 155 142.33 лева по конкретно изброени фактури, като поемателя е заявил волята си да замести лизингополучателя във всичките му права и задължения по договора за финансов лизинг. В подобна посока са заявили съгласието си и другите страни по съглашението, приели за нуждите на информационната система на лизингодателя, номерът на договора за финансов лизинг да се промени на *********. Поемателят се е съгласил да изпълни всички задължения на лизингополучателя, произтичащи от договора за финансов лизинг, включително да заплати всички начислени лихви и обезщетения, възникнали до датата на прехвърляне на собствеността върху лизинговия обект, като „Пропърти билдинг“ ЕООД се е задължило да заплати на лизингодателя сумата от 155 142.33 лева на месечни вноски, в размери, посочени конкретно в договора в периода от 15.04.2013г. до 15.06.2014г.

Като обезпечение на задълженията по договора за заместване на страна, поемателят се е съгласил да издаде: 1/ запис на заповед за сумата от 3 348.16 евро, платим без протест и разноски на „Хипо Алпе-Адриа-Лизинг“ ООД, с падеж 01.04.2013г.,авалиран от Р.С.П. и 2/ запис на заповед за сумата от 79 323.01 евро , платим без протест и разноски на „Хипо Алпе-Адриа-Лизинг“ ООД, с падеж 01.04.2013г.,авалиран от Р.С.П..

Според представения по делото запис на заповед, на 27.03.2013г. в гр.София „Пропърти билдинг“ ЕООД, чрез законния си представител Р.П., е издало в полза на „Хипо Алпе-Адриа-Лизинг“ ООД запис на заповед, с който неотменимо и безусловно се е задължило срещу представяне на записа на заповед да плати на „Хипо Алпе-Адриа-Лизинг“ ООД или на негова заповед, на датата 01.04.2013г. сумата от 79 323.01 евро. Задължението е авалирано от Р.С.П., с ЕГН **********, при условията, при които е прието. Записът на заповед е предявен за плащане на 01.04.2013г.

В хода на съдебното производство последният е оспорил авторството на поставения подпис и съдът е постановил да се извърши проверка относно истинността на документа в този аспект, но доколкото след разпределяне на тежестта на доказване и допускане на съответното доказателствено искане, доказателства не са събрани, поради бездействие на оспорващата страна, следва да се счита, че оспорването на документа не е доказано.

От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдържаща се в заключение с вх.№ 305/16.01.2017г. на в.л.А.Т., се установява, че след сключване на договора за заместване на страна от 27.03.2013г. поемателят „Пропърти билдинг“ ЕООД е извършвал в полза на лизингодателя плащания в периода от 04.04.2013г. до 11.06.2014г. в общ размер на 23 554.96 лева, с част от които – 12 802.66 лева са погасени задължения по договор за финансов лизинг с №********* – месечни такси, такси управление, наказателни лихви, такси за напомнителни писма и др., а с разликата от 10 752.30 лева са били изплатени задължения по договор за финансов лизинг с №********* от 27.03.2013г. Вещото лице е установило, че плащания, дори частични, на изискуемите и просрочени задължения в общ размер на 155 142.33 лева, равняващи се на 79 323.01 евро, дружеството-поемател не е извършвало  от сключването на договора до момента на изготвяне на експертизата. При проверката в счетоводството на „Пропърти билдинг“ ЕООД е било установено, че дружеството е осчетоводило задължения към „Хипо Алпе-Адриа-Лизинг“ ООД в общ размер на 333 292.08 лева, в това число и сума от 155 142.33 лева – изискуеми и просрочени задължения по договор за финансов лизинг с №*********, като в последствие общото салдо е било намалено, с оглед извършени до 11.06.2014г. плащания. Задължение в общ размер на 155 142.33 лева, на основание договор за заместване на страна от 27.03.2013г. е било осчетоводено и при „Хипо Алпе-Адриа-Лизинг“ ООД. Вещото лице е обосновало извод, че към датата на падежа на записа на заповед – 01.04.2013г., задълженията на „Пропърти билдинг“ ЕООД към лизингодателя по договора за заместване на страна по договора за финансов лизинг възлизат на сумата от 155 142.33 лева, или на 79 323.01 евро, като тази сума не е била намалена с извършените последващи плащания, тъй като с тях са били погасени други задължения.

На 04.02.2015г. „Хипо Алпе-Адриа-Лизинг“ ООД е депозирало в РС-Дупница заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК срещу „Пропърти билдинг“ ЕООД, като издател на записа на заповед, и  Р.С.П., като авалист на записа на заповед, за заплащане на сумата по ценната книга – 79 323.01 евро, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

На 05.02.2015г. РС-Дупница по образуваното ч.гр.д.№127/2015г. е издал поисканата заповед за изпълнение за изпълнение, солидарно срещу двамата длъжници, като е присъдил и разноски в размер на 3 102.85 лева за заплатена държавна такса и 2 857.13 лева – за възнаграждение за юрисконсулт. Срещу заповедта за изпълнение, двамата длъжници са подали възражения в законоустановения срок.

След подаване на заявлението в ДРС в ТР при АВ е била вписана промяна в наименованието на дружеството заявител, а именно - „Хета Асет Резолюшън България“ ООД.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Искът е допустим, доколкото е предявен в хипотезата на чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК и предполага установяване съществуването на вземане, което е било предмет на заповед за изпълнение. Исковата претенция е заявена в срока по чл.415 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е основателен. За да бъде уважен същият, в хода на съдебното производство следва да се докажат следните обстоятелства: 1) ответниците да са поели валидно задължение за заплащане в полза на ищеца на сумата по записа на заповед – първият като издател, вторият като авалист на задължението ; 2) падежът на вземането да е настъпил и 3) ответниците да не са изпълнили поетото задължение. Осъществяването на първите две предпоставки следва да бъде доказано от ищеца, а ответниците, ако твърдят да са платили, следва да докажат това си твърдение. Ответниците следва да докажат основателността на своите възражения за недействителност на менителничния ефект, както и за погасяване на вземането по давност.

Във връзка с въведеното в процеса по възражение на ответниците каузално правоотношение, за обезпечаване по което не се спори да е издаден процесният запис на заповед и доколкото ответниците не оспорват изправността на ищеца при изпълнение на задълженията му като страна по сключения договор, то ищецът следва да докаже само подлежащите на заплащане от „Пропърти Билдинг“ ЕООД суми по този договор, а с оглед направеното в отговора възражение, че ответното дружество е изпълнило задълженията си по договора, изцяло негова е тежестта да докаже факта на плащане.

Записът на заповед е разновидност на менителницата, опростена нейна форма, при която участват две лица - издател и поемател, липсва приемател, поради което чл.537 от ТЗ препраща към уредбата на менителницата, доколкото разпоредбите, които я регламентират, са съвместими с естеството на записа на заповед. При записа на заповед издателят не нарежда на трето лице да заплати определена сума, както е при менителницата, а поема сам задължението да плати сумата, като се обвързва пряко за плащането й в определен срок. От естеството на записа на заповед - обещание за плащане от страна на издателя, се налага и заключението, че той отговаря в същия размер и на същото основание, както платецът по една менителница.

Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, затова не е условие и за действителност на ефекта. Като формална сделка, записът на заповед трябва да има определено от закона съдържание и е валиден само, ако са налице всички елементи, предписани от законачл.535 от ТЗ, с изключение на посоченото в чл.536 ал.2, 3 и 4 от ТЗ.

Записът на заповед, издаден от „Пропърти билдинг“ ЕООД, действало, чрез законния си представител – управителя Р.П., притежава нужното съдържание, предвидено в чл.535 от Търговския закон. В разрез с твърдението на  ответниците, съдът счита, че менителничният ефект съдържа всички необходими и задължителни по смисъла на ТЗ реквизити.

Неоснователно е и възражението на ответниците за нищожност на ценната книга, поради определяне на падежа по начин, различен от предвидените в ТЗ падежи. Действително, нормата на чл.486 ал.1 от ТЗ, приложима и за записа на заповед, сочи, че падежът на менителницата може да бъде: 1. на предявяване; 2. на определен срок след предявяването; 3. на определен срок след издаването; 4. на определен ден, а ал.2 предвижда, че менителница, издадена с падежи, определени по друг начин или с последователни падежи, е нищожна.

Според ответниците, падежът на вземането по процесния запис на заповед е бил определен в разрез с горепосочената императивна законова разпоредба, тъй като от една страна се сочел определен ден, като фиксиран падеж – 01.04.2013г., а от друга – издателят поемал задължение да плати там посочената сума срещу представяне на записа на заповед. Схващането на ответниците, че посоченото съставлява неясно и противоречиво определяне на падежа на задължението, което влече нищожност на менителничният ефект, не кореспондира на съдържанието на същия и не държи сметка за естеството на записа на заповед.

Видно от представената ценна книга е обстоятелството, че същата е с падеж за плащане – на определен ден и това е посочената падежна дата 01.04.2013г. Поемането на задължение плащането да се извърши срещу представяне на записа на заповед не е равнозначно на формулиране на падеж за плащане - при предявяване, тъй като задължението да се извърши плащане при представяне на записа на заповед държи сметка за възможността поемателя по същия да прехвърли вземането си по ценната книга чрез джиро.    

Изложеното очертава извода на съда, че с издаването на записа на заповед на датата 27.03.2013г. „Пропърти билдинг“ ЕООД валидно се е задължил да заплати на „Хета Асет Резолюшън България“ ООД (с предишно наименование „Хипо Алпе – Адриа – Лизинг“ ООД) сумата от 79 323.01 евро, при падеж 01.04.2013г.

Валидно е поето и задължение от страна на поръчителя по менителничния ефект – физическото лице Р.С.П. – за заплащане на същата сума и на същата дата на поемателя. По-горе в настоящия съдебен акт се посочи, че оспорването на автентичността на записа на заповед не бе надлежно доказано. 

Падежът на задължението безсъмнено е настъпил – 01.04.2013г. Факт е, че записът на заповед е бил предявен за плащане, според изискванията на чл.537 във вр. с чл.491 от ТЗ в деня на падежа. Дори обаче това да не е било сторено, липсата на предявяване за плащане не би рефлектирало върху годността на ценната книга да удостовери наличие на подлежащо на изпълнение вземане, доколкото срокът – определен ден, кани длъжника да изпълни поетото задължение, а и предвид липсата на извършени джира. Също така, по този въпрос има и задължителна съдебна практика, съдържаща се в т.3 на Тълкувателно решение №1 от 28.12.2005г. на ВКС по тълк.д.№1/2004г., ОСТК, според която, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо предявяването на записа на заповед за плащане (освен ако падежът не е на предявяване).

Страните не спорят, че процената ценна книга е била издадена за обезпечаване на задълженията на „Пропърти билдинг“ ЕООД като страна по сключен между него, ищцовото дружество и търговеца „Емира“ ЕООД договор от 27.03.2013г. за заместване на страна по договор за финансов лизинг, който е имал за страни „Хипо Алпе – Адриа – Лизинг“ ООД – лизингодател, и „Емира“ ЕООД – лизингополучател. В отговора на исковата молба се твърди обаче, че по този договор са били извършвани плащания и, че липсват непогасени задължения към ищеца.

От съдържанието на така представения договор, както и от заключението на вещото лице стана ясно, че размерът на подлежащата на заплащане от страна на ответното дружество към ищцовото такова сума е в размер на 79 323.01 евро, или 155142.33 лева. От констатациите и изводите на експерта, които не се оспориха от страните, се установи и друг правнозначим факт, а именно – че посочената сума, представляваща задължение на ответното дружество не е била заплатена нито към датата на падежа на записа на заповед – 01.04.2013г., нито към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, нито в по-късен момент, а извършваните от това дружество плащания са имали за предмет погасяване на други задължения на ответника към ищеца. Т.е. сумата от 155 142.33 лева по договора от 27.03.2013г. не е била заплатена.   

Възражението на ответниците за изтекла погасителна давност не може да бъде споделено, тъй като съгласно чл.531 ал.1 от ТЗ, исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с 3-годишна давност от падежа. Нормата е приложима и за записите на заповед, предвид чл.537 от ТЗ. Падежът на процесната ценна книга е 01.04.2013г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено преди изтичане на този срок – на 04.02.2015г. Не се е погасило и вземането по договора от 27.03.2013г., за което важат общите правила на ЗЗД и давността е 5-годишна.

Валидното менителнично поръчителство очертава наличието на солидарна отговорност на издателя и поръчителя спрямо поемателя.

В обобщение може да се посочи, че според настоящия състав, ищецът проведе нужното главно и пълно доказване, обуславящо цялостно уважаване на предявения иск.

Сторените разноски в заповедното производство се дължат в размера по заповедта за изпълнение – 3 102.85 лева за държавна такса и 2 857.13 лева за възнаграждение на юрисконсулт.

Предвид изхода на делото, ответниците, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сторените от последния разноски в настоящото производство. „Хета Асет Резолюшън България“ ООД е направило разноски, както следва: за държавна такса – 3 102.85 лева; 5 184.27 лева за адвокатско възнаграждение и 400.00 лева за вещо лице, или общо – 8 687.12 лева, които му се следват изцяло.

Воден от горното, съдът

 Р  Е  Ш  И:  

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ПРОПЪРТИ БИЛДИНГ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Дупница обл.Кюстендил, бул.„***“ №***, ет.***, представлявано от управителя Р.С.П., и Р.С.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, по предявения от „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ“ ООД (с предишно наименование „Хипо Алпе – Адриа – Лизинг“ ООД) , с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, общ.Столична, район „***“, бул.„***“ №***, ет.***, представлявано от управителите М. Ю. Е.Ф. Г. и Н. Ц. Н. иск, че „ПРОПЪРТИ БИЛДИНГ“ ЕООД, с посочени по-горе ЕИК, седалище и адрес на управление, и Р.С.П., с посочени ЕГН и адрес, ДЪЛЖАТ солидарно на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ“ ООД (с предишно наименование „Хипо Алпе – Адриа – Лизинг“ ООД), с посочени по-горе ЕИК, седалище и адрес на управление, сумата по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№127/2015г. по описа на РС-Дупница, в размер на 79 323.01 евро (седемдесет и девет хиляди триста двадесет и три евро и един цент), на основание запис на заповед, издаден на 27.03.2013г. от „Пропърти Билдинг“ ЕООД и авалиран от Р.С.П., с падеж – 01.04.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.02.2015г., до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА „ПРОПЪРТИ БИЛДИНГ“ ЕООД, с посочени по-горе ЕИК, седалище и адрес на управление, и Р.С.П., с посочени ЕГН и адрес, да заплатят солидарно на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ“ ООД (с предишно наименование „Хипо Алпе – Адриа – Лизинг“ ООД), с посочени по-горе ЕИК, седалище и адрес на управление, следните суми: 3 102.85 лева (три хиляди сто и два лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща заплатена държавна такса в заповедното производство; 2 857.13 лева (две хиляди осемстотин петдесет и седем лева и тринадесет стотинки), представляваща сторени разноски за възнаграждение на юрисконсулт в заповедното производство, както и 8 687.12 лева (осем хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и дванадесет стотинки), представляващи общ размер на сторените разноски в исковото производство. 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-София, в 2-седмичен срок от датата на връчването му.

 

                                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: