Решение по дело №194/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 246
Дата: 4 август 2020 г. (в сила от 29 юни 2021 г.)
Съдия: Иванела Атанасова Караджова
Дело: 20195500900194
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                        /04.08.                 2020 Година                           гр. С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З.              ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 06.07. 2020година

В   открито заседание в следния състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                                                                                                           

СЕКРЕТАР:  Диана Иванова  

Като разгледа докладваното от съдията Караджова

Търг.д. № 194 по описа за 2019 година,

за да се произнесе съобрази:

 

             Производството е образувано по искова молба предявена от З.А.Е. с ЕГН **********,*** против З.“Д.Ж.З.“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление С.***.

         

          Ищцата З.А.Е. посочва в исковата молба, че на 11.06.2016г. около 14:40 часа, на път 11-57, км. 11+200, в землището на Община Р., на надлеза над АМ Т. до с. С., при управление на моторно превозно средство - л.а. „БМВ 318 Д“ с peг. № ***, водачът И.Б., с ЕГН: ********** е причинила по непредпазливост смъртта на И.Г.Е., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. С.З. - баща на ищцата З.А.Е..

       За станалото на 11.06.2016г. ПТП са образувани ДП №301/2016г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - С.З. и пр.пр. №2090/2016г. по описа на ОП - С.З.. С обвинителен акт срещу водача И.Б. *** в съда, като е образувано НОХД №62/2019г. по описа на ОС - С.З., като с влязла в законна сила Присъда №13 от 09.04.2019г., подсъдимата И.Б. е призната за изцяло виновна за настъпилото ПТП.

         Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Посочено е, че следва да се приеме за установено, че описаното деяние е извършено виновно от деликвента.

Изложени са обстоятелства, че ПТП е станало на 11.06.2016г. около 14:40 часа, на път II-57, км. 11 +200, в землището на Община Р., на надлеза над АМ Т. до с. С.. Бащата на ищцата И.Г.Е., управлявал л.а. „Опел Астра” с peг. № ***в посока от с. С. към гр. С.З.. След преминаване през моста над магистралата, л.а. „Опел Астра” с peг. № ***е бил ударен от движещия се в неговата лента за движение л.а. „БМВ 318 Д“ с peг. № ***, управляван от И.Б.. В резултат на удара И.Г.Е. е бил притиснат от изпъкналите части и уредите за управление на купето на лекия автомобил и е починал на място. За да бъде изваден от автомобила, е била необходима намесата на служители от „Гражданска защита“. В изготвената по досъдебното производство СМЕ е посочено, че при огледа и аутопсията върху трупа на И.Г.Е. се е установило: Мозъчна травма — кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на малкия мозък. Гръдна травма — счупване на ребра по двете гръдни половини с кръвонасядане на меките тъкани около счупванията, контузия на белия дроб, контузия на сърцето, разкъсване на гръдната аорта. Хемоторакс /свободно изляла се кръв в гръдната кухина/ - 1800 мл. Кръв в сърдечната торбичка. Кръв в коремната кухина. Разкъсване капсулата на черния дроб. Анемия на вътрешните органи. Счупване на дясната бедрена кост и костите на лявата подбедрица в горния край с кръвонасядане на меките тъкани около тях. Кръвонасядания и охлузвания по челото и дясната вежда, дясната повърхност на лицето и брадичката. Кръвонасядания и охлузвания по предната повърхност на гръдния кош. Порезни рани и охлузвания по десния горен крайник. Разкъсно-контузна рана, охлузвания и кръвонасядане по лявата предмишница и левия лакът. Охлузвания по двата долни крайника. Сочи се, че от заключението е видно, че смъртта на И.Г.Е. е в резултат на тежка гръдна травма, несъвместима с живота. Установените и описани травматични увреждания са от действието на твърди тъпо-ръбести предмети и предмети с остри ръбове и всички те отговарят да са получени при станало ПТП от удари в изпъкналите части и уредите за управление в купето на катастрофирал автомобил.

     Заявено е, че от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица и от направена справка в електронния сайт на Гаранционен фонд е видно, че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач И.Б., има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „З. Д.Ж.З.“ АД по застрахователна полица № BG/30/115002122673, валидна от 17.08.2015г. до 17.08.2016г. Сочи се, че съгласно разпоредбата на §22 от Преходните и заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г., относно застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този Кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ „Застрахователен договор“, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на новия Кодекс.

     Твърди се, че в резултат на противоправното си деяние, водачът И.Б. причинява на ищцата вреда - изгубила е своя баща. Отношенията им с починалия са били изключително близки, били са много привързани един към друг. Връзката с баща й била много силна, поради което внезапната му смърт за нея е изключително травмираща. Ищцата е разчитала на подкрепата и грижите на своя баща в различни житейски ситуации. Скръбта й е неизмерима и й причинява неимоверни страдания. В резултат на трагичния инцидент, ищцата твърди, че е претърпяла и търпи и към момента негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за нея човек, като посочва, че това е нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство. Мъката на ищцата от загубата на баща й ще я съпровожда до края на дните й.

      Ищцата посочва, че тъй като с действията си виновния водач И.Б. й е причинила неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане и управляваният от нея лек автомобил е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск пряко към застрахователя, отговорен за вредите, причинени от застрахования.

       Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „З. Д.Ж.З.“ АД да й заплати сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания, в качеството й на дъщеря и наследник на И.Г.Е. с ЕГН: **********, б.ж. на гр.С.З., починал в резултат на ПТП от 11.06.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2016г. – датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски и възнаграждение за един адвокат.

         Ответникът  З.“Д.Ж.З.“ ЕИК *** оспорва изцяло исковата молба по основание и размер. Посочва, че ПТП не е настъпило по описания в исковата молба механизъм, като видно от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, Опел Астра с peг. № ***е навлязъл в насрещната лента за движение и е настъпил удар с насрещно движещият се лек автомобил БМВ 318 с peг. № ***. Твърди, че съставеният протокол е официален удостоверителен документ и се ползва с доказателствена сила.Заявява изрично възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от Илия Емилов, като твърди, че евентуално е нарушил чл. 20, ал.1 и ал. 2 и чл. 22, ал. 1 от Закона за движение по пътищата като неправомерно е навлязъл в насрещната лента за движение и е предизвикал процесното ПТП. Твърди, че Илия Емилов не се е съобразил с пътните условия и не е контролирал с дължимата грижа и внимание управляваният от него автомобил, че е нарушил също чл. 20, ал.2 от Закона за движение по пътищата, тъй като се е движил с несъобразена скорост. Съгласно цитирана разпоредба водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В случая Илия Емилов не е обезпечил такова поведение.

     Твърди, че пострадалия водач не е използвал предпазен колан, с който е бил фабрично оборудван автомобилът му, предвид което действията му са в пряка причинна връзка с настъпилите телесни увреждания и леталния изход. Ако предпазният колан е бил правилно поставен и задействан, телесните увреждания щели да бъдат с по-малка интензивност и обем и нямало да доведат до смърт.

      Оспорва предявения иск и по размер, тъй като същият не можел да бъде обоснован по никакъв начин. В този смисъл, ответникът прави възражение за прекомерност на претендиралото обезщетение от ищцата, като счита, че размера на претендираната сума не може да бъде обоснован по никакъв начин. По официални данни на НОИ към датата на ПТП средната брутна работна заплата в страната е била 700 лв. Претендираното обезщетение от ищцата се равнява на 214 брутни средни заплати – доход, който тя не би могла да придобие не само за периода, в който твърди, че търпи болки и страдания, но дори и през една значителна част от живота си, ако полага трудова дейност. Предвид това, според ответника, претендираното обезщетение не е справедливо и присъждането му би се превърнало в източник на неоснователно обогатяване за ищцата.

    Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по силата на процесната застрахователна полица „ГО” сключена със „З. Д.Ж.З.” АД относно процесния лек автомобил. Оспорва следните обстоятелства:Изключителната вина на водача на лек автомобил БМВ 318 с peг. № *** - И.Б., като твърди в рамките на възражението за съпричиняване, че вина за пътния инцидент има и пострадалия водач Илия Емилов, който с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносните последици от произшествието,противоправността на действията на водача И.Б.,причинно-следствената връзка между действията на И.Б. и настъпилите вреди ,механизмът на ПТП, описан в исковата молба, според който И.Б. е нарушила правилата за движение по пътищата и твърдението, че ищците са получили психически травми от ПТП.Оспорва размера на претенциите за неимуществени вреди като прекомерно завишени,преживените болки и страдания на ищцата,както и наличието на дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия неин наследодател.

                                                                                                                        

           Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

 

           Предявен е иск с правно основание чл.226 от КЗ/отм./ във вр. с чл. 45 и сл. ЗЗД във вр. с пар.22 от КЗ и чл. 86 ЗЗД.

         В хода на производството се установява следната фактическа обстановка: От представеното и прието като доказателство Удостоверение за наследници изх. № 3223/17.06.2016 г., издадено от Община С.З. се установява, че ищцата З.А.Е. е дъщеря и наследник на починалия при ПТП, станало на 11.06.2016г. И.Г.Е.. Като писмено доказателство по делото е приет препис от Присъда № 13 от 09.04.2019г., постановена по НОХД № 62/2019г. по описа на ОС С.З., от който се установява, че с влязла в сила присъда водачът И.Б. е призната за виновна в това, че на 11.06.2016 г., на път II-57, на моста над АМ „Т.“, км 11+200, в землището на с.С., общ.Р., обл.С.З., при управление на моторно превозно средство — лек автомобил марка „БМВ" МОДел „320“ С per. № ***, нарушила правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинила смъртта на повече от едно лице и телесна повреда на повече от едно лице, както следва: причинила е смъртта на И.Г.Е., роден на ***г. и на Илия Господинов Илиев, роден на ***г. и е причинила многостепенна средна телесна повреда на Асен Чавдаров Тодоров, роден на ***г., изразяваща се в черепномозъчна травма и в гръдна травма, всяка от които осъществява медикобиологичния квалифициращ признак разстройство на здравето,временно опасно за живота, трайно затруднение на движенията на снагата, трайно затруднение на движенията на десния горен крайник и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, и е причинила многостепенна средна телесна повреда на Господин Илиев Господинов, роден на ***г., изразяваща се в трайно затруднение на движенията на десния долен крайник и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за което е осъдена на основание чл.343, ал.4, вр. ал.З, б.„б“, вр. ал.1, б.„б“ и б.„в“, вр. чл.342, ал.1, предл.3 от НК.

       Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

       От представените и приети като доказателства по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег.№ 327р-4024 от 13.06.2016г. и разпечатката от ел.сайт на „Гаранционен фонд“ за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ се установява, че към датата на ПТП - 11.06.2016г., лек автомобил марка „БМВ”, модел „318Д“ с per. № *** е бил с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното застрахователно дружество по застрахователна полица № BG/30/115002122673, сключена на 17.08.2015г. с период на действие от 15.08.2015г. до 17.08.2016г.

      В хода на производството са събрани гласни доказателства - показанията на  свидетелите Минка Пешева Емилова и Димо Господинов Емилов. Свидетелката Минка Емилова посочва, че З.Е. от 1992г. до настоящият момент живее при тях. Семейството им се състояло от свидетелката, ищцата, двете й деца, мъжа на свидетелката (починалия Илия Емилов), сина и снахата на свидетелката. Всички живеели в една къща. В момента сина на ищцата - Илия бил на 26г., а дъщеря й Жулиета била на 18г. навършени. Свидетелката установява, че съпругът на ищцата не живеел с нея. Баща й й бил опора - изучил сина на ищцата, който завършил виеше образование в София, Свидетелката установява, че постоянно са помагали на дъщеря й, която била изключително близка с баща си. По думите на свидетелката бащата на З.Е. много я обичал и много държал на нея. Свидетелката посочва, че ищцата много тежко реагирала на новината, че баща й е починал - два пъти припаднала, след като научила. По думите на свидетелката и сега двете с ищцата живеят заедно и много често ходят на гробищата. Свидетелката установява още, че ищцата е живяла мъжа си само 4 месеца, при тях е отгледала децата си, разчитайки на помощта на родителите си и най-вече на баща си.Свидетелят Димо Емилов установява, че З.Е. живеела с родителите си, дори и като се оженила. Баща й отгледал децата й и изцяло ги изучил. Сина й завършил виеше образование в София, а дъщеря й учила в С.З.. На 45г. била, но получила здравословни проблеми със захарта и с високото кръвно, много тежко преживяла загубата на баща си. Продължавала да живее при майка си, заедно с децата.

 

          Съгласно чл. 226 от КЗ/отм./, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

         Предвид разпоредбата на  чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта. Размерът на обезщетението зависи винаги от действителните вреди, които във всеки конкретен случай се установява, като се вземе предвид характерът на деянието, степента на увреждане, степента на вината, последиците от деянието и всички други индивидуализиращи обстоятелства.

       С оглед събраните по  делото доказателства съдът прави извод, че ищцата е претърпяла и търпи негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за нея човек - нейният баща. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че семейството е било изключително сплотено и задружно. Установи се, че ищцата е била много близка с пострадалия, съществувала особена връзка на привързаност в семейството, грижили се един за друг и много са се подкрепяли. Ищцата е живяла заедно със своите деца в дома на родителите си и изцяло е разчитала на баща си за тяхното отглеждане и обучение. Смъртта на баща й се е отразила изключително негативно и на здравословното състояние на доверителката ми, което налага извод за причинени и доказани негативни изживявания със значителен интензитет.

       Въз основа на ангажираните гласни доказателства следва да се приеме за доказано настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата болки и страдания.

       В хода на производството е назначена комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза и повторна автотехническа експертиза .Съгласно заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, към момента на настъпване на ПТП времето е било слънчево сухо време, суха пътна настилка, без нецялости и неравности, в условия на ограничена и липса на намалена и за двете МПС видимост, слаба интензивност на движението. Вида на удара между двете МПС е челен кос, между предните леви челни части на л.а. „Опел“ и л.а. „БМВ“. Мястото на удара е изцяло в лентата за движение на лекия автомобил „Опел“, на 31,5 м източно от МЛ в граници от 0,35 до 1,1 м северно от осевата линия. Към момента на удара л.а. „Опел“ е бил изцяло в лентата си за движение под ъгъл около 4-6 градуса на ляво спрямо оста на пътя, гледано спрямо посоката му на движение, с преден ляв ръб на около 0,25-0.35 м северно от осевата линия и заден ляв на около 0,6-0,7 м спрямо същата линия. Към момента на удара л.а. „БМВ“ е бил с по-голямата си част в лентата за насрещно движение под ъгъл около 4-6 градуса на дясно спрямо оста на пътя, гледано спрямо посоката му на движение, с преден ляв ръб на около 1,05-1.15 м северно от осевата линия и заден ляв на около 1,35-1,45 м спрямо същата линия.        Предвид експертният извод водачката на лекия автомобил „БМВ“ е предприела навлизане в лентата за насрещно движение. На въпроса попадали ли са водачите на двете МПС в опасната зона на другия лек автомобил, експертите посочват, че когато за водачите на МПС за първи път се е открила видимостта им един към друг, разстоянието между двете МПС е било около 98 м, разстояние значително по-малко от сбора на опасните им зони за спиране - 195 м. Към този момент л.а. „Опел“ е бил в собствената си лента за движение, а л.а. „БМВ“ е заемал около 1,35 м от лентата за движение на „Опел“-а. Категоричния извод на експертите е, че техническата причина за настъпване на ПТП е навлизането на л.а. „БМВ“ в лентата за насрещно движение при наличие на насрещно движещо се МПС. От експертното заключение се установява, че съгласно данните по делото, при удара са се задействали предни въздушни възглавници „AIRBAG”, съответно за водача на л.а. „Опел“ и пътника до него. Налице са и категорични данни, че водачът Илия Емилов е бил с поставен предпазен колан. Анализирайки получените от И.Г.Е. травматични увреждания, вещите лица стигат до еднозначния извод, че те са причинени от действието на твърди тъпи, тъпоръбести предмети и предмети с режещи ръбове, и отговарят да са получени от детайли от купето на лек автомобил, като кормилна колона, бордно табло, вкл. предпазен колан, както и от парчета счупени стъкла. Експертите посочват, че при високоенергийни травми, каквато е тази, предпазните колани придобиват свойствата на твърди тъпи предмети и е напълно възможно да причинят гръдна и коремна травма, без да е задължително да оставят отпечатък с вид на лента, като в случая пострадалият е бил с поставен предпазен колан. Предвид високата енергия на удара и големите деформации на купето на л.а. „Опел“ в посока мястото на водача следва да се приеме за аргументиран извода, че пострадалият би получил същите увреждания с поставен колан, както и без поставен предпазен колан. В заключението е посочено, че високоенергийната травма е причина за увреждане на вътрешните органи, които са и причината за смъртта на Илия Емилов. Такива увреждания биха се получили както от самия предпазен колан, така и от детайлите от купето, които са навлезли към мястото на водача при деформациите, а така също и вследствие на голямото отрицателно ускорение, на което е било подложено тялото.

   Видно от заключението на повторната автотехническа експертиза търсеното място на удара се намира на около 32-33 м източно от линията на ориентира и на около 0.5-0.7 м северно от разделителната линия тип „М1“ на платното за движение - в лентата на движение на л.а. „Опел“. Към този момент надлъжната ос на л.а. „Опел“ е била ориентирана успоредно на надлъжната ос на платното за движение с предна част насочена в посока запад, като процесния лек автомобил е бил изцяло позициониран в своята лента на движение. По същото време надлъжната ос на л.а. „БМВ“ е била разположена под ъгъл 3-5 градуса в дясно спрямо надлъжната ос на платното за движение с предна част, насочена в посока югоизток. След така описания механизъм на произшествието, тъй като ударът е настъпил в ляво от надлъжната ос на масовия център, л.а „Опел“ е ротирал наляво около вертикалната ос на масовия си център (в посока обратна на часовниковата стрелка) и движейки се транслационно-ротационно в посока югоизток се е установил на местоположението, в което е фиксиран в огледния протокол.

      Разпитаната свидетелка И.Б. - водач на л.а. „БМВ“ заявява, че на 11.07.2016г. около 14:00ч. се движела по пътя посока С.З. - Р. със скорост не повече със 60 км/ч. След като навлязла в този мост над магистралата, имало завой и имало част, в която не можело да се види насрещната страна. В този момент изскочил автомобил, който навлязъл в платното на свидетелката и я ударил. По думите на свидетелката ударът станал в нейната пътна лента.

       Съдът намира, че не следва да се кредитират с доверие показанията на свидетелката Б. предвид заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Направеното от ответното дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия е недоказано.

      Настоящата инстанция намира, че на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 100 000 лв. за причинените й неимуществени вреди.Този размер съдът определя с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и интензитета на претърперните болки и страдания в резултат на загубата на баща й. Присъдената сума се определя предвид съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства.

     Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата. Същото съответствува на  чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и на извършените по делото процесуални действия.

     Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен до размера на 100 000 лв. и отхвърлен като неоснователен до претендирания размер. На ищцата следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от иска ,а на ответника съобразно отхвърлената част от иска.

      Водим от изложеното, Окръжен съд - гр. С.З.

 

                                                     Р Е Ш И :

 

       ОСЪЖДА З.“Д.Ж.З.“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление С.*** да заплати на З.А.Е. с ЕГН **********,*** сумата 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща й И.Г.Е. с ЕГН: **********, б.ж. на гр.С.З., починал в резултат на ПТП от 11.06.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2016г. – датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение на причинени неимуществени вреди в останалата част до претендирания размер  150 000лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

      ОСЪЖДА З.“Д.Ж.З.“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление С.*** да заплати по сметка на Окръжен съд –гр.Ст.Загора сумата 4000лв./четири хиляди лева/ - ДТ съобразно уважената част на исковата претенция.

 

          ОСЪЖДА З.“Д.Ж.З.“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление С.*** да заплати на адв.Ж.З. АК Ст.Загора  сумата 3066лв. /три хиляди шестдесет и шест лева / - адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА съобразно уважената част на исковата претенция по следната банкова сметка, *** З.А.Е. с ЕГН **********,*** да заплати на З.“Д.Ж.З.“ с ЕИК *** сумата 528 лв. /петстотин двадесет и осем лева/ - разноски по делото съобразно отхвърлената част на иска.

 

        РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.Пловдив в двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с приложен препис.

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: