Р Е Ш Е Н И Е
№……………………. …………………………………… град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ІІ
ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и осми ноември 2017 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар: РОСИЦА ДИМИТРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от
СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ
гр.дело № 4397 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:
Делото е образувано по иск с правно основание чл.79 ЗЗД вр.чл.232 ЗЗД за вземания за неплатен наем от М.К.Е. против Д.П.И. ***, за
заплащане на неплатени наемни вноски за една година – за периода от
03.01.2013г. до 03.01.2014г. – по 60лева месечно – общо за 720лева, останали
незаплатени по договор за наем от
17.01.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.08.2017г. и
направените по делото разноски.
На основание чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника Д.П.И., като оспорва
претенцията за заплащане на наем за периода като неоснователна – съществувала
договорка за поемане от страна на ответника на заплащане на консумативите за
имота вместо наем. Твърди още, че заплащал редовно, но не му била издавана
разписка, както и че ищцата била взела от него пари при болест на сина си –
сума от около 150лева, които не била върнала. Оспорва представения договор, в
частта му относно вписването, че не бил платен наем за 2013г. Оспорва
претенцията за плащане на наем за периода преди юли 2013г. като погасена по
давност.
В исковата си молба М.К.Е. излага
твърдения, че на 17.01.2013г. между нея като наемодател и Д.П.И. като наемател
бил подписан договор за наем, с който наемодателя е предоставил на наемателя
част от собственият си недвижим имот - една стая и коридор от къща, находящи се
в с.Хрищени, ул.Стефан Ганчев № 5, срещу месечен наем в размер на 60лв.
Договора, като неформален, бил сключен и ползването под наем на имота започнало
на 03.01.2013г., преди писменото му оформяне, когато било предадено и държането
на наетия имот, поради което изрично в чл.4 от него било посочено, че се
сключва за една година, считано от 03.01.201Зг. Наемателят ползвал имота през
целият срок на договора, без да е заплатил нито един от дължимите наеми. Това
изрично било признато от него в съставеният между страните лист към договора, в
който е следвало да се отбелязва плащането. В него от наемателя било записано,
че за 201Зг. не е заплащано и бил положен подписа. Д.П.И. дължи на М.К.Е. за
ползването на наетият имот наема за една година, съответно от 03.01.201Зг. до
03.01.2014г. по 60лв. на месец общо сумата от 720лв. На 25.07.2016г. от М.К.Е. било подадено
заявление по чл.410 от ГГ1К против Д.П.И., с което се искало
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 720лв.
главница, ведно със законната лихва върху нея от 25.07.2016г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски в заповедното производство в размер на
325лева, произтичащи от договор за наем от 17.01.2013г. По заявлението било
образувано Ч.Гр.Д.№ 3547/2016г. на СтРС. Със съобщение, връчено на 30.08.2016г.
били уведомени, че длъжника бил подал възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, като и е било указано, че може да предявяли иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок. Такъв бил предявен, като било образувано
гр.д.№ 4425/2016г. на СтРС, но поради несъответствие между периодите, за които
се дължал наема в издадената по реда на чл.430 от ГПК заповед за изпълнение на
парично задължение от 26.07.2016г. по Ч.Гр.Д.№ 3547/201бг. на СтРС /в която било посочено, че наема
се дължал за периода от 01.03.2014г. до 01.03.2014г./и посоченият
в установителиият иск период /от
03.01.2013г. до 03.01.2014г./
СтРС прие, че липсвала идентичност и прекрати производството по делото. С
Определение № 1706/29.06.2017г. постановено по гр.д.№ 4425/2016г. СтРС е
обезсилил издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3547/2016г. па СтРС.
Определението влязло в сила на 26.07.2017г. Поради това за ищеца бил налице
правен интерес от предявяване на иска по общият ред.Моли да бъде осъден Д.П.И., ЕГН **********,
да заплати на М.К.Е. ЕГН **********, сумата от 720лева, представляваща наем за
ползваният от него под наем част от недвижим имот находиш се в с.Хрищенн,
общ.Стара Загора, ул.Стефан Ганчев № 5, по договор за наем от 17.01.2013г. за
периода от 03.01.2013г. до 03.01.2014г., ведно със законната лихва върху тази
сума, дължима от датата на предявяване на иска в съда до окончателното
изплащане на вземането, както и направените в производството разноски.
На
основание чл.131 от ГПК ответникът Д.П.И. представил отговор. Изнесените в
молбата факти били неверни, а предявените претенции неоснователни. Семейството
му живяло на квартира у ищцата от януари 2013г. до май 2016г. За първата година
договорът за наем бил подписан с мен/процесният договор/, а за останалото време
със съжителката си Снежана Ганчева Асенова. През цялото това време били плащали
наема си и ако не е било така никой наемодател не би ги държал да ползвали част
от имота му толкова време без да плащали, още повече, че в договора - чл.5 било
записано, че при закъснение на плащането с повече от 30 дни договорът се
прекратява по вина на наемателя. Те живяли само в една пристройка, състояща се
от стая и коридор. Ищцата обитавала къщата си на два етажа с 4 стаи. Договорили
се с нея да плащали тока и водата по цялата партида, а разликата до размера на
наема да доплащали с пари. Тъй като мина време били запазили само 2 квитанции
за платен ток за ноември и декември 2013г. на обща стойност 57.82лв. и 5
квитанции за платена вода от юли до декември 2013г. на обща стойност 78.79лева.
През този период били плащали редовно парите на ръка, но ищцата никога не им
била давала разписка. През 2013г. единият син на М. бил болен и често им бил
искал заеми за около 150лева, който не им била върнала, поради което считал, че
те също се считали за плащане по наемния договор. Оспорвали представения
документ, на който бил направен запис, че за 2013г. не било платено. Датата и
текстът били дописвани и поправяни. Считал също, че задължението за наем за
периода месец януари и месец юли 2013г.
вкл. било погасено по давност. Съгласно
чл.111 б.„в „ от ЗЗД вземанията за наем и други периодични плащания се
погасявали с три годишна давност. На 25.07.2016г. ищцата подала заявление по
чл.410 от ГПК. Други действия за прекъсване на давността преди това не са
предприемани. Според чл.114, ал.1 ЗЗД давността започвала да тече от деня, в
който вземането било станало изискуемо, а в техния случай това е 5 число на
текущия месец. Поради това считал, че вземането за наем до м. юли 2013г. вкл.
било погасено по давност, както и лихвите към него. В заключение моли да бъде
отхвърлен предявеният иск като неоснователен и недоказан и му бъдат присъдени
разноските по делото.
В
съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощника си ад.М., която моли
да бъде уважен иска за месеците от м.август 2013г. до месец декември 2013г. –
по 60лева месечно или общо сума в размер на 300лева, ведно със законната лихва
върху същата и направените по делото разноски.
Ответникът
се явява лично в съдебно заседание, заедно с пълномощника си адв.Пенкова, която
моли искът за заплащане на наем да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и
моли за присъждане на направените разноски.
СЪДЪТ
след като взе предвид становищата и доводите на страните,разгледа и обсъди
доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Ответникът
Д.П.И. е бил наемател на недвижим имот – стая и коридор от къща, находяща се в
с.Хрищени, ул.”Стефан Генчев” №5, собственост на ищцата М.К.Е. при уговорен
месечен наем от 60лева – видно от представения договор за наем от 17.01.2013г./
– сключен за срок от една година, считано от 03.01.2013г. който имот му е
предаден на 03.01.2013г., като в съпровождащия договора разписен лист е
отбелязано, че за 2013г. не е платено – с изписване на трите имена и подпис на
наемателя Д.П.И.. Твърдяната от него уговорка, че вместо наем е следвало до
заплаща консумативите – ел.енергия и вода за целия процесен имот, в който
живяла и ищцата, не е отразено в договора за наем за 2013г. – отразена е наемна
цена в размер на 60лева и уговорка, че плащането на наема се оформя с разписка.По
делото такива разписки няма представени, като не се и твърди, че са издавани.
Тезата, че ответникът дявал на ищцата средства на заем, с които да си послужи,
но тя не му ги върнала, съдът счита за голословна и неподкрепена с
доказателства по делото. Платените от ответника суми за ел.енергия за имота за
месеците ноември и декември 2013г. са на обща стойност 57,82лева, а тези за
вода – от м.юли до м.декември 2013г. – на стойност 78,79лева, като същите не са
съизмерими с дължимия от ответника наем по договора, като ищцата е обитавала
част от имота си сама, а в отдадената под наем част са пребивавали ответникът,
съжителката му и двете им деца/според свидетелските показания по делото/.
Въпреки, че ответникът оспори автентичността на положения подпис под приетия
като доказателство разписен лист, след като съдът му указа в съдебно заседание,
че доказателствената тежест по оспорването пада върху него, същият не ангажира
допълнителни доказателства – съдебно-почеркова експертиза, която да установи,
че друг е изписал имената и положил подписа вместо него в разписния лист,
представен заедно с договора, че за 2013г. не е платено.
За
изясняване обстоятелствата по делото са разпитани свидетели – от показанията на
свидетелката Денка Генчева Иванова – съседка на ищцата, се установява, че
ищцата се е оплаквала многократно, че не й платен наема за процесния период, но
същата се надявала, че съжителката на ответника –Снежана Ганчева Асенова ще
работи в чужбина и тогава квартирантите ще й заплатят дължимите суми. Съдът не
кредитира показанията на съжителката на ответника – Снежана Ганчева Асенова, в
частта им, че не разбрала, че подписват договор – свидетелката е била страна по
договор за наем на същия имот, сключен с ищцата по настоящото дело на
30.01.2014г. с нотариална заверка на подписите, оформена от кмета на с.Хрищени,
към който е приложен разписен лист за платени суми – по 60лева за месеците януари,
февруари, март, април и май 2014г. с подписи на предал и приел сумата. Не
кредитира показанията й в частта им, в която преповтаря твърденията на ответника за договорка за заплащане на
консумативите на имота срещу дължимия наем и за предоставени заеми от
наемателите на наемодателката – същите не кореспондират с останалите
доказателства по делото.
С оглед
обсъдените по делото доказателства съдът намира иска по чл.240 ЗЗД за заплащане
на наемни вноски по договора за наем за изцяло основателен – за сумата от общо
720лева за периода от януари до декември 2013г., но за вноските от януари до
юли включително – за общо 420лева претенциите се явяват погасени по давност –
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3547/2016г. на
Старозагорския районен съд, с което е заявено заплащане на процесната сума, е
подадено в съда на 25.07.2016г., съгласно чл.111 ЗЗД давността за периодичните
плащания е три годишна – т.е погасени по давност са вземанията за наем за
периода от януари до юли 2013г. включително, тъй като наемната цена е дължима
до 5-т число на текущия месец съгласно чл.5 от Договора за наем. Следва да бъде
присъдена сумата от общо 300лева, касаеща пет месечни вноски от месец август
2013г. до месец декември 2013г. – по 60лева всяка, като в останалата част до
общо търсените 720лева исковете следва да бъдат отхвърлени като погасени по
давност – в съдебно заседание не е направено изменение в размера на
претенцията, като пълномощникът на ищцата е заявил в хода по устните
състезания, че поддържа иска до размера на 300лева, без да е направено
оттегляне или отказ от претенция в останалата част.
Следва
да бъде присъдена в тежест на ответника частта от направените от ищцата
разноски от общо 350лева – 300лева адвокатско възнаграждение и 50лева държавна
такса, съразмерно на уважената част от иска – до размера на общо 145,83лева, а
на ответника следва да бъде присъдена частта от направените от него разноски –
общо 200лева адвокатски хонорар, съразмерно на отхвърлената част от претенцията
– 116,66лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Д.П.И. ЕГН **********,
с адрес *** А, съдебен адрес чрез адв.Славка Пенкова от АК-Стара Загора да заплати на ищцата М.К.Е. с ЕГН **********
с адрес ***, чрез адв.Е.М. ***, офис 6, сумата от 300/триста/лева,
представляващи незаплатени пет месечни наемни вноски – от по 60/шестдесет/ лева
по договор за наем от 17.01.2013г. за процесния имот – стая и коридор от къща,
с.Хрищени, община Стара Загора, ул.”Стефан Ганчев” № 5, за периода от месец август
2013г. до месец декември 2013г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 04.08.2017г. до
окончателното й заплащане, както и 145,83лева /сто четиридесет и пет лева и 83стотинки/
част от направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на наем по 60лева месечно за имота за периода
от месец януари до месец юли 2013г. включително - над размера на присъдените
300лева до общо търсените 720 лева, като погасени по давност.
ОСЪЖДА
М.К.Е. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв.Е.М. да заплати на Д.П.И. ЕГН **********,с адрес *** А, съдебен адрес
чрез адв.Славка Пенкова от АК-Стара Загора сумата от 116,66лева/сто и
шестнадесет лева и 66стотинки/, представляваща част от направени по делото
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи
на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото
е изготвено пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :