Р Е Ш Е Н И Е № 174

гр. Сливен, 22.10.2019  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   в публичното заседание на шестнадесети октомври

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

при секретаря                      Ваня Костова                                                   и с участието на прокурора                              Христо Куков                                            като разгледа докладваното от               председателя                                КАНД № 153        по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

С Решение № 354/24.07.2019 г., постановено по АНД № 868/2019 г. по описа на Районен съд - Сливен е отменено Наказателно постановление № F447923/20.12.2018 г., издадено от Директора на Офис - Сливен на ТД на НАП - Бургас, с което на ЕТ“Ц.Д.“, представлявано от Ц. Д. Д., е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева на основание чл. 355, ал. 1 от КСО за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 1 и чл. 3, ал. 3, т. 5, б.“а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Недоволен от така постановеното решение касаторът –ТД на НАП Бургас,  го обжалва в срок. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че са неправилни изводите на съда за допуснати съществени процесуални нарушения. Действително, били допуснати несъответствия в текстовото описание на нарушението и посочената точка 1 от Наредба Н-8/2005 г., но в останалата част липсвало такова разминаване. Счита, че дори да има такова несъответствие, то не представлява съществено процесуално нарушение. Заявява, че липсва основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, независимо, че за друго подобно нарушение на ответника по касацията било отправено предупреждение. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен и потвърди НП.

В с.з. касаторът, чрез представител по пълномощие гл. юриск. Ж. Д. поддържа подадената жалба.

Ответникът по касация „ЕТ“Ц.Д.“ в писмен отговор счита подадената касационна жалба за неоснователна. Твърди, че решението на Районен съд - Сливен е валидно, допустимо, не са налице отменителни основания. Моли съда да постанови решение, с което остави в сила същото.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е основателна. Законодателят не бил въвел изискване за абсолютна прецизност на АНП. При прегледа на материалите по АНП и по делото като цяло не възниквали съмнения относно това, че е извършено административното нарушение, при изяснените обстоятелства, от посочения нарушител. Изводите на съда в друга посока били незаконосъобразни, включително и преценката за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Налице били условия да бъде отменено решението на съда и да бъде потвърдено НП.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 26.11.2018 год. бил съставен АУАН № F447923 от същата дата на „ЕТ“Ц.Д.“ за това, че в качеството си на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО не е изпълнил задължението си да подаде в ТД на НАП - Бургас, Офис - Сливен декларация образец № 6 относно сумите за дължими осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите" - едновременно с подаване на декларации образец № 1 в законоустановения срок по чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 год., а именно: до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, а за данъка по чл. 42 ЗДДФЛ - в срок от 1-во до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6 ЗДДФЛ. В акта било отразено, че декларация образец № 6 за месец 12.2017 год. с код „5 - Изплатено, начислено и неизплатено или неначислено възнаграждение за месеца, в това число допълнителни доходи от трудова дейност" е подадена със заявление № 15794/21.11.2018 год. за извършване на проверка, както и че същата е входирана с вх. № 203581808789369/23.11.2018 год., като не е спазен законоустановения срок за подаването й - до 25.01.2018 год. В акта било посочено, че нарушението е установено при обработване на декларацията на 23.11.2018 год. и същият бил съставен в присъствието на упълномощено лице на задълженото лице. В акта било отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Актът бил връчен на упълномощено лице на 26.11.2018 год. (л. 9 от делото на РС Сливен).

Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № F447923/20.12.2018 год. от Директора на Офис - Сливен на ТД на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция'' в размер на 500.00 лева на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 1 и чл. 3, ал. 3, т. 5, б. „а" от Наредба № Н-8/29.12.2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените липа при тях, както и самоосигуряващите се лица. В обстоятелствената част на НП било посочено, че жалбоподателят - осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО не е изпълнил задължението си да подаде в ТД на НАП - Бургас, офис Сливен декларация образец № 6 относно сумите за дължими осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите" - едновременно с подаване на декларации образец № 1 в законоустановения срок по чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 год., а именно: до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението, а за данъка по чл. 42 ЗДДФЛ - в срок от 1-во до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6 ЗДДФЛ. НП било връчено на 28.05.2019 год. на упълномощено лице (л. 7 - 8 от делото на РС Сливен).

При горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че при налагането на административната санкция са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че се касае за маловажен случай, поради което отменил НП като незаконосъобразно.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

Обоснован е извода на СлРС, че при съставянето на акта и издаденото въз основа на него НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1. т. 6 от ЗАНН. В конкретния случай правилно СлРС е констатирал несъответствие между обстоятелствената част на съставения АУАН и квалификацията на нарушението в него, както и несъответствие между квалификацията на нарушението в акта и в издаденото въз основа на него НП. В съставения акт като квалификация е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. С тази разпоредба законодателят е задължил осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Следователно е налице противоречие между описанието на нарушението в съставения акт и квалификацията на същото. Освен това в издаденото въз основа на акта НП е посочена, като нарушена от жалбоподателя друга разпоредбата - чл. 5, ал. 4, т. 2 от , което от своя страна води до противоречие в квалификацията на нарушението в акта и в НП. Следва да се отбележи, че в издаденото НП е допълнена квалификацията на деянието, като е посочено, че жалбоподателят е нарушил и разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 5, б. „а" от Наредба № Н-8/29.12.2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените лица при тях, както и самоосигуряващите се лица, каквато квалификация не е посочена в съставения АУАН.

Констатираното несъответствие между описанието на нарушението и квалификацията на същото в съставения АУАН, както и несъответствието между посочените законни разпоредби, които са нарушени в акта и в НП, е накърнило правото на защита на наказаното лице, тъй като жалбоподателят е бил лишен от възможността да разбере конкретно какво нарушение се твърди, че е извършил. В този смисъл допуснатите нарушения при съставянето на АУАН не могат да се възприемат като такива по чл.53 ал.2 от ЗАНН, които да се отстранят с НП.

В същото време изцяло обосновани са и изводите на СлРС за приложение на чл.28 от ЗАНН, като на основание чл.221 ал.2 изр.второ от АПК касационната инстанция не следва да ги преповтаря. 

По изложените съображения административния съд намира, че като е отменил обжалваното наказателно постановление, районният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

Въз основа на изложените съображения, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на районния съд, с което е отменено НП, е правилно и законосъобразно и е постановено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Подадената против него касационна жалба е неоснователна. С оглед на това проверяваният съдебен акт следва да се остави в сила.

   Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК Административен съд гр.Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 354/24.07.2019 г., постановено по АНД № 868/2019 год. на Сливенски Районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.