М О Т И
В И
към Присъда № 172 от 09.10.2017
година
по н.о.х.дело № 2562/2017 година
по описа на Районен съд – гр. Стара
Загора:
Обвиненията против подсъдимия Х.И.Х. - роден
на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен,
безработен, неосъждан /реабилитиран/, понастоящем в Сектор „Арести” - гр. Стара
Загора с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по досъдебно производство
№ 1959 зм - 383/2017 г. по описа на Първо РУ
„Полиция” – гр. Стара Загора, ЕГН **********, са за това, че:
- На
15.05.2017 г. в с. Ястребово, общ. Опан, обл. Стара
Загора, се съвкупил с лице от женски пол - Н.Н.Я., на 34 години, като го
принудил към това със сила и заплашване – престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК;
- На
15.05.2017 г. в с. Ястребово, общ. Опан, обл. Стара
Загора, не е изпълнил заповед за незабавна защита от 05.05.2017 г. по
гражданско дело № 935/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора, с
която е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо Н.Н.Я. и му е
забранено да приближава жилището на семейството в с. Ястребово, общ. Опан,
което тя обитава – престъпление по чл.296, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвиненията и правната
квалификация. Предлага за извършеното престъпление по чл.152, ал.1, т.2 НК
наказанието да бъде шест години лишаване от свобода, което да бъде редуцирано с
1/3, а именно 4 години лишаване от свобода. Предлага за престъплението по
чл.296, ал.1 НК наказание в размер на 2 години „Лишаване от свобода”, което да
се редуцира с 1/3, а именно 1 година и 4 месеца лишаване от свобода. Счита,
че на основание чл.23, ал.1 от НК следва да се наложи най-тежкото от двете
наказания и на основание чл.59 ал.1 от НК да се зачете мярката за неотклонение „Задържане
под стража” на подсъдимия Х.Х., считано от 15.05.2017 година, когато е задържан
първоначално по ЗМВР. По отношение на гражданския
иск счита, че следва да бъде уважен в размер съобразен с характера и начина на
извършване на престъплението и по преценка на съда.
Защитникът не оспорва фактическата
обстановка изложена в обвинителния акт и правната квалификация. Счита, че в случай
на осъдителна присъда, следва общо определеното наказание да бъде в размер от
година и половина до две години лишаване от свобода. Сочи подробни съображения.
Пострадалата Н.Н.Я. се явява лично в
съдебното заседание и с повереник адв.
С.С. ***.
Пострадалата е конституирана като
граждански ищец и частен обвинител.
По делото в приет за съвместно
разглеждане граждански иск в размер на 8000.00 /осем хиляди/ лева обезщетение
за причинени неимуществени вреди от деянието по чл.152 ал.1 т.2 НК, ведно със
законните последици.
В хода на съдебните прения искът се
поддържа от ищцата и повереникът й.
По обвиненията на досъдебното производство подсъдимият е дал обяснения, че
пострадалата му е жена, той може по всяко време да прави секс с нея, независимо
от желанието й, както и, че не е изпълнил заповедта за незабавна защита, защото
„така искал”.
Делото е разгледано по реда на съкратено
съдебно следствие, подсъдимият прави самопризнания като признава фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдът, след като съобрази доводите и
становищата на страните ведно със събраните доказателства, самопризнанията на
подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК, приема за установено следното:
Подсъдимият Х.И.Х. е роден на *** ***,
български гражданин, с основно образование, ЕГН **********.
Пострадалата Н.Н.Я. е родена на *** ***, български гражданин, с основно
образование, неосъждана.
Подсъдимият Х.И.Х. живеел на съпружески начала с пострадалата Н.Н.Я..
Съжителството им започнало през 1998
г. Двамата имат три деца - на 15, на 13 и на 10 години.
Семейството обитавало къща в с. Ястребово, общ. Опан, обл.
Стара Загора.
Подсъдимият не е осъждан /реабилитиран/ и е безработен.
От години той упражнявал физически тормоз спрямо Я.. Често й нанасял побои
по различни поводи. За инцидентите Я. подавала жалби в полицията.
На 05.05.2017 г. по молба на пострадалата Я., по гр.дело № 935/2017г., Районен
съд – гр. Стара Загора издал заповед за незабавна защита по ЗЗДН,
по силата на която на подсъдимия било забранено да приближава жилището на
пострадалата в с.Ястребово и да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо нея.
Временно той заживял при роднини в с.Калитиново, община Стара Загора.
На 14.05.2017г., около 20.30 часа, подсъдимият отишъл до
с. Ястребово с автомобил. Паркирал извън селото и пеш се придвижил до къщата на
пострадалата. Там влязъл в двора и се скрил под един от прозорците, откъдето
подслушал телефонните разговори на пострадалата Я.. Когато около 22.00 часа
децата му се прибрали от разходка, той се измъкнал незабелязано на улицата и
преспал в колата си. Рано сутринта на следващия ден -15.05.2017 г. , Х. се
върнал в двора на къщата и отново се скрил. Изчакал децата да тръгнат на
училище и когато бил сигурен, че Я. е сама, влязъл през незаключената врата.
Пострадалата лежала на едно от леглата в кухнята и като го видяла да влиза се
стъписала. Подсъдимият взел кухненски нож от мивката в бокса и й заповядал да
се съблече. Тя му казала, че не иска да го прави и той я заплашил с ножа, като
го допрял до лявата част на врата й. Показал й таблетка „Виагра”, която
глътнал. Пострадалата Я. се опитала да побегне, но подсъдимият я настигнал,
хванал я за врата, издърпал я обратно до леглото и й ударил шамар. Отново й
казал да се съблича, защото „ножът можел
да влиза дълбоко”. Изплашена, тя се съблякла, а подсъдимият я блъснал върху
леглото. Непрекъснато й повтарял, че иска да се съберат и отново да бъдат
семейство. Въпреки многократните молби на пострадалата Я. да спре и че не иска „да прави секс с него”, подсъдимият
легнал върху нея и започнал да осъществява полов акт. През цялото време пострадалата се опитвала да го
изблъска, а той я стискал за ръцете и я ударил с юмрук в ребрата. Накрая еякулирал в нея. Тя станала, избърсала се с хавлиена кърпа
и се облякла. После поискала да отиде в тоалетната на двора, но подсъдимият не
я пуснал. Настоявал тя да тръгне с него към Второ РУ – гр. Стара Загора, където
„да си оттегли” подадена по–рано
жалба срещу него. Взел й мобилния телефон и личната карта. По пътя към колата я
стискал за ръката, да не би да избяга. Когато потеглили, подсъдимият продължил
да я уговаря да заяви в полицията, че се отказва от жалбата си. Пострадалата Я.
се съгласила, защото се страхувала от него.
Като пристигнали в сградата на Второ РУ – гр. Стара Загора, тя
незабавно потърсила помощ и разказала на свидетеля А.Ф.А. (мл. полицейски
инспектор), че подсъдимият Х. я изнасилил. Свидетелят Апостолов задържал подсъдимия
за 24 часа по ЗМВР.
Пострадалата Я. била видимо разстроена и плачела, докато
разказвала за случилото се. По лицето й имало видими следи от удар.
Подаден бил сигнал в Първо РУ – гр.Стара Загора, в чийто
район се намирало местопрестъплението. На мястото пристигнала дежурната
оперативно-следствена група и извършила оглед, при който били намерени и иззети
розова хавлия и нож.
На 15.05.2017 г., пострадалата била освидетелствана от
съдебен лекар.
Видно от заключението на съдебно-медицинска експертиза на
живо лице № 99/2017 г., в резултат на деянието описано по - горе, Я. получила:
- разкъсно-контузна рана и
охлузване на лицето, както и кръвонасядания по лявата предмишница,
които са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Тези
травматични увреждания отговарят да са получени по време и начин, описани от
нея, а именно при нанасяне на побой с шамари и юмруци и стискане с ръце.
- ненамирането на травматични увреждания в областта на
половия орган на пострадалата, не изключва възможността с нея да е осъществен
насилствен полов акт. Иззет бил влагалищен секрет.
С Определение № 675 от 19.05.2017 г. по ч.н.дело № 1500/2017г. по описа на
Районен съд – гр. Стара Загора, спрямо Х.И.Х. е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража”.
По отношение на хавлията, иззета при огледа на местопроизшествието и на
пробата от влагалищен секрет, била назначена съдебно-биологична експертиза на
веществени доказателства. Видно от заключението й, по двата обекта се
установило наличие на цели сперматозоиди и на части от тях, т.е. доказало се
наличие на сперма.
Заключенията на експертизите не са оспорени от страните, а съдът ги приема
за добросъвестно и компетентно дадени.
По описания начин, в идеална съвкупност, подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна съставите на: -чл.152 ал.1 т.2 от НК, а именно, на
15.05.2017 г. в с. Ястребово, общ. Опан, обл. Стара
Загора, се съвкупил с лице от женски пол - Н.Н.Я., на 34 години, като го
принудил към това със сила и заплашване и чл.296, ал.1 от НК, а именно, на
15.05.2017 г. в с. Ястребово, общ. Опан, обл. Стара
Загора, не е изпълнил заповед за незабавна защита от 05.05.2017 г. по
гражданско дело № 935/2017 г. по описа на Районен съд –гр. Стара Загора, с която
е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо Н.Н.Я. и му е забранено да
приближава жилището на семейството в с. Ястребово, общ. Опан, което тя обитава.
Съгласно разпоредбата на чл.373,
ал.3 от НПК в случаите на чл.372, ал.4 от НПК, съдът в мотивите на присъдата
приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се
позовава на направените самопризнания и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
Признанията на подсъдимия по
реда на чл.371, т.2 от НПК в случая се подкрепят от: - дадените на досъдебното
производство показания на свидетелката Н.Н.Я. пред съдия /лист 18 от ДП/ и на
свидетеля А.Ф.А. /лист 22 от ДП/, които са убедителни и съдът кредитира с
доверие; - обясненията на подсъдимия дадени в протокола за разпит като обвиняем
в присъствието на защитник, които по съществото представляват признания; -
заключението на съдебномедицинска експертиза на живо лице № 99/2017 г.; -прочетените
и приобщени към доказателствения материал по делото материали от досъдебно
производство № 1959 зм - 383/2017 г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Стара Загора от
значение за изясняване на обстоятелствата: Уведомление на основание чл.212,
ал.3 от НПК от 15.05.2017 г.; Докладна записка от 15.05.2017 г.; Протокол за
оглед на местопроизшествие от 15.05.2017 г.; Постановление на Районна
прокуратура – гр. Стара Загора от 15.05.2017 г.; Постановление за възлагане
извършването на действия по разследването на основание чл.194, ал.3 от НПК от
16.05.2017 г.; Постановление за назначаване на експертиза от 15.05.2017 г.;
справка за съдимост, рег. № 1572 от 16.05.2017 г.; Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние от 16.05.2017 г.; Протокол за
уведомяване на пострадал от 15.05.2017 г.; Заповед за незабавна защита от
15.05.2017 г.; Постановление за назначаване на експертиза от 16.05.2017
г.; Протокол № 14 от 18.05.2017 г.;
Определение № 647 от 16.05.2017 г. по ч.н.дело № 1467/2017 г. по описа на
Районен съд – гр. Стара Загора; Искане на основание чл.161, ал.2 от НПК от
16.05.2017 г.; Справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата
на Република България към дата 18.05.2017 г.; Разпореждане на основание чл.119
от ЗСВ от 18.05.2017 г.; Искане на основание чл.64, ал.1 от НПК от 19.05.2017
г.; Разпореждане от 22.05.2017 г.; Определение № 675 от 19.05.2017 г. по ч.н.
дело № 1500 за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” ведно с
мотиви; фотоалбум от оглед на къща от 15.05.2017 г.; Постановление на Районна
прокуратура – гр. Стара Загора от 15.06.2017 г.; Заповед за незабавна защита от
05.05.2017 г.; Заповед за защита от домашно насилие от 23.05.2017 г.;
Определение № 931 от 10.07.2017 г. по ч.н.дело № 2020/2017 г. по описа на
Районен съд – Стара Загора; Протокол за предявяване на разследване от
07.08.2017 г.; - приетите в съдебно заседание писмени доказателства справка за
съдимост, рег. № 3215/03.10.2017 г. и справка за съдимост, рег. № 648/01.09.2017
г., ведно с препис от съдебен бюлетин към нея.
Следва да се посочи, че по
делото не са налице доказателства противни на така възприетата фактическа
обстановка, което да налага отделното им осъждане. Доказателствата са изцяло непротиворечиви
и съдът не счита за нужно да ги обсъжда поотделно, а следва да ги ползва като
изходна база за изводи от съставомерен характер.
Подсъдимият е пожелал да има полово сношение с пострадалата Я., направил е
всичко необходимо за осъществяване на това желание, като е употребил сила -
дърпал я, блъснал я върху леглото, ударил й шамар, заповядал й да се съблече,
стискал я за ръцете. Принудата била упражнена не само чрез употреба на сила, но
и посредством заплашване. Заплашителните изрази и действия /допиране на нож до
врата/ са предизвикали основателен страх у Я. от настъпване на неблагоприятни
за нея последици и са противни на волята й.
От субективна страна деянието е извършено виновно при пряк умисъл - подсъдимият
е съзнавал това, което върши по отношение на пострадалата, целенасочено е
подходил към нея в стремежа си за
задоволяване на половия си нагон, извършвайки действия по сломяване на
съпротивата й и съзнавайки общественоопасния характер по този начин на престъплението
с крайна цел полово съвкупление, предвиждал е противоправните
последици от него, като пряко е целял те да настъпят.
Действията на подсъдимия
представляват и домашно насилие спрямо
пострадалата Н.Я., по смисъла на чл.2 ал.1 от /домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие…, извършени спрямо лица,
които са в семейна връзка/.
От обективна страна подсъдимият
чрез действия по неизпълнение на заповед за незабавна защита по ЗЗДН на Районен съд – гр. Стара Загора е реализирал състава
на чл.296 ал.1 от НК. Видно от приложения препис на тази заповед, същата
подлежи на незабавно изпълнение. Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл
– подсъдимият е съзнавал, че не изпълнява наложеното му със заповедта от
05.05.2017 г. задължение да се въздържа от извършване на домашно насилие и да
приближава жилището, което обитава пострадалата, като влязъл в него, подгонил я,
ударил я, дърпал я и я хванал за врата, след което осъществил насила полово
сношение с нея. Подсъдимият е бил запознат със съдържанието на заповедта, пренебрегнал
я е и е решил, че не следва да я изпълнява. Така е осъществил и състава на
престъплението по чл.296 ал.1 от НК.
От установената в хода на
съкратеното съдебно следствие фактическа обстановка и от обективираните
действия на подсъдимия се налага извода, че от субективна страна, престъпленията
са извършени виновно, при пряк умисъл на вината. Подсъдимият е съзнавал
обществено опасния характер на деянията, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици.
За извършеното престъпление по чл.152 ал.1
т.2 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години.
За извършеното престъпление по чл.296,
ал.1, в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода до
три години или глоба до 5000.00 лева. В случаите на чл.371, т.2 във вр. с чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящият,
наказанието се определя задължително при условията на чл.58а, ал.1 от НК.
Съдът отчете като:
- смекчаващи отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало на
подсъдимия, направени признания, недобро здравословно състояние;
- отегчаващо отговорността обстоятелство – проявена престъпна упоритост.
Съдът счита, че наказанията следва да се определят при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства за всяко
деяние.
Ето защо и на основание чл.152, ал.1, т. 2 от НК, във връзка с чл.373, ал.2
и ал.3 от НПК, във връзка с чл.371, т.2 от НПК, съдът
определи наказание ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, което на основание чл.58а
ал.1 от НК намали с една трета и
осъди подсъдимия на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален „общ”
режим.
На основание чл.296, ал.1 от НК, във връзка с чл.373, ал.2 и ал.3 от НПК,
във връзка с чл.371, т.2 от НПК, съдът определи
наказание ДЕВЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 от НК намали с една трета и осъди
подсъдимия на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода при първоначален „общ” режим.
Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, ако едно лице
е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила
присъда, за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко
престъпление отделно, налага най–тежкото.
Съдът, съобразявайки принципа за най–благоприятно за
осъденото лице групиране на наказания, на основание чл.23, ал.1 от НК определи
и наложи едно общо наказание, до размера на най-тежкото измежду тях, а именно ДВЕ
ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален „общ” режим.
На основание чл.59 ал.1 т.1 и ал.2 от НК съдът приспадна при изпълнение на наказанието,
времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР и с мярка за
неотклонение „Задържане под стража” по досъдебно производство № 1959 зм -3 83/2017 г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Стара
Загора.
Предявеният граждански иск намира правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД,
като в случая, видно от изложената фактическа обстановка, са налице всички
елементи от състава на непозволеното увреждане. От събраните по делото
доказателства се установи по категоричен начин, че подсъдимият е автор на деликт – с действията си е причинил непозволено увреждане
на пострадалата, като са налице и всички елементи на деликтната
отговорност – виновно противоправно поведение от
страна на подсъдимия, вредоносен резултат – причинени вреди на пострадалата от
неимуществен характер, вина на подсъдимия и причинна връзка между тях.
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. По силата на чл.45 и сл. от ЗЗД на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите
могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени. В случая е предявен иск
за присъждане на сума представляваща причинени неимуществени вреди за
престъпление по чл.152 ал.1 т.2 от НК.
Предвид установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че на
пострадалата действително са причинени от подсъдимия неимуществени вреди.
В случая не се установи от събраните по делото доказателства деянието и причинените увреждания да са довели до тежки
психически или физически травми, нито до възникване на други съпътстващи
заболявания. Безспорно субективното усещане за справедливост у ищцата
предполага високи нива на следващото се обезщетение, но установените по делото
обективните предпоставки мотивират съда за формиране на извод за основателност
на претенцията за сумата от 3000.00 лева.
Изхождайки от конкретните обстоятелствата, при които е причинено деянието и
критериите за справедливост, визирани в ЗЗД и изяснени от съдебната практика,
съдът приема предявения граждански иск за основателен и доказан до размера на 3000.00 /три хиляди/ лева, поради което осъди подсъдимия да
заплати на гражданския ищец сумата от 3000.00 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди. Искът в останалата му част до размера на 8 000.00
/осем хиляди/ лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Причинените на гражданския ищец вреди по същество са едно парично
задължение, което виновният причинител му дължи.
Съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение той дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. И тъй като
задължението е от непозволено увреждане, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД длъжникът
се смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва по чл.86 ал.1
от ЗЗД се дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане. С оглед на
тези съображения следва да се присъди и законната лихва върху горната сума,
считано от 15.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото на основание чл.189 ал.1 и 3 от НПК в тежест на
подсъдимия се възложиха разноските.
Подсъдимият следва да заплати по бюджетната сметка на ОД
МВР Стара Загора сума в размер на 105.80 лв. /сто и пет лева и осемдесет
стотинки/ представляваща направени разноски на досъдебното производство;
Подсъдимият следва да заплати на частния обвинител сума в размер на
500.00 лева, представляваща
направени разноски за повереник.
Съдът постанови веществените доказателства - 1 бр.нож; хавлиена кърпа, 1 бр. тампон; 2 бр. предметни
стъкла и опаковка на проба от хавлиена кърпа, като вещи с малозначителна
стойност, да бъдат унищожени по
надлежния ред след влизане в сила на окончателен съдебен акт.
Причини и условия за извършване на деянието – ниско правно съзнание, слаби
морално–волеви задръжки, незачитане на неприкосновеността на човешката личност
и достойнство.
Водим от горните мотиви, съдът обяви
присъдата си.
СЪДИЯ: