Р
Е Ш Е Н И Е N
град
Р у с е, 04. 02. 2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ районен
съд, втори наказателен състав, в публично
заседание на 17.02.2020година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,
разгледа докладваното от съдията АНД N2016/20год.
по описа на Русенски РС и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А.С.С., ЕГН: **********,***, против
наказателно постановление № 20-357/09.09.2020 г. на Директора на ОД на МВР гр.
Русе, с което за нарушение и на основание на чл. 209а, ал.
1 от Закона за здравето/ЗЗ/ му било наложено наказание
"Глоба" в размер на 300. 00 лв.
Моли съда да
отмени наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно,
както и наличиена предпоставките
на чл.28 от ЗАНН.
Представителят
на Наказващия орган моли да се потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
Русенската
Районна прокуратура не изпраща представител и
не взема становище по жалбата.
Съдът след
преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Във
връзка с обявената
на 13.03.2020год. пандемичната обстановка по повод заразата от COVID–19 и
гласувания Закон
за мерките и действията по време на извънредното положение, здравният
министър, в рамките на правомощия по му чл. 63, ал. 4
от ЗЗ въвел с многобройни заповеди, сред които и Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г.,
временни противоепидемични мерки на територията на Р. България. С т. 1 от
Заповед №РД-01-197/11.04.2020 г. била допълнена Заповед № РД-01-124/13.03.2020
г., като била въведена т. 9, задължаваща всички лица, когато се намират в
закрити или на открити обществени места да имат поставена защитна маска за лице
или друго средство, покриващо устата и носа. Според т. 2 от Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. мярката по т. 9 била в сила от 12.04.2020 г. до
26.04.2020 г., включително. Със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на министъра
на здравеопазването Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. била изменена, като в т.
2 думите "26.04.2020 г. включително" били заменени с "13.05.2020
г. включително".
На 25.04.2020 г.,
около 18.00ч., С.П.и П.Б.– полицейски
служители от Първо РУ при ОД МВР-Русе изпълнявали служебните си
задължения по охрана на обществения ред. При обхода по ул. "Йосиф
Цанков”
в гр. Русе, полицейските служители забелязали
жпод.С., който бил без
поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо устата и носа му. Представили се
и установили самоличността му. С. П.
преценил,
че жпод.С. извършил нарушение по чл. 209а, ал.
1 от ЗЗ, тъй като на посочената
дата нарушил
противоепидемичните мерки въведени от Министъра на здравеопазването със Заповед
№РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №РД-01-197/11.04.2020 г., тъй като
пребивава на обществено място без поставена защитна маска или друго средство
покриващо носа и устата, за което му съставил акт. Актът
бил подписан без възражения.
Впоследствие,
АНО
преценил, че са налице предпоставките на чл. 33, ал. 2
от ЗАНН, с оглед данните за наличие на престъпление по чл. 355 от НК,
поради което прекратил административнонаказателното производство и изпратил
материалите на РП Русе. С Постановление от 10.07.2020 г. наблюдаващият
прокурор отказал да образува наказателното производство, като приел, че
деянието на жпод.С. представлява маловажен случай по смисъла на чл. 9, ал. 2
от НК и изпратил материалите по преписката на Директора на ОД
МВР-Русе за преценка наличието на административно нарушение по ЗЗ. След
получаване на постановлението на РРП, въз основа на акта за
установяване на административното нарушение, Директора на ОД на МВР гр. Русе
издал обжалваното наказателно постановление, с което за допуснатото нарушение и
на основание чл. 209а, ал.
1 от ЗЗ на жалбоподателя било наложено горепосоченото
наказание
"Глоба" в размер на 300. 00 лв.
Тази
фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на
настоящото производство писмени доказателства.
Жалбата е допустима,
по
същество ОСНОВАТЕЛНА.
На
първо място съдът
констатира, че при издаване на наказателното постановление, е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, основание за отмяна на
последното, както следва:
Обжалваното НП
било издадено след прекратяване на административнонаказателното производство на
основание чл. 33, ал. 2
от ЗАНН, с надлежна резолюция върху АУАН № 20-357/25.04.2020 г.
Последица от прекратяването се явява обстоятелството, че съставеният
акт е изгубил своето правно значение,
т.е. такъв не съществува и последващо административнонаказателно
производство е могло да бъде образувано само на основание чл. 36, ал. 2
от ЗАНН, за деяние, установено в хода на проверката на прокуратурата,
завършила с Постановление от 03.08.2020год. Съдържанието на в атакуваното наказателно постановление сочи
обаче, че
АНО се позовал не на постановлението на наблюдаващия прокурор, каквато
процесуална възможност му предоставя разпоредбата на чл. 36, ал. 2
от ЗАНН, а на несъществуващия вече поради прекратеното административнонаказателно
производство АУАН № 20-357/25.04.2020. По този начин съществено била
нарушена процедурата по издаване на наказателното постановление, което се явява и
необосновано, тъй като се базира на несъществуващ акт.
Освен гореизложеното съдът преценява, че са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН – деянието, извършено от жпод.С. се явява
маловажно,
Съдът достига до извода, че с деянието си наказаното лице макар и формално да е
осъществило признаците на предвиденото административно нарушение, то това
деяние с оглед незначителността на вредни последици и смекчаващите
отговорността обстоятелства е с по-ниска степен на обществена опасност и
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9
от НК и АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28, б.
"а" от ЗАНН, като не наложи наказание, а предупреди
нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. На първо място, липсват доказателства
деянието на жпод.С. да било осъществено на оживено място, при което опасността от заразяване
на други лица или на самия жалбоподател би била висока.
На
второ
място, установява се от доказателствата по делото, че жалбоподателят е млад човек,
ученик към момента на деянието, току що навършил пълнолетие, неработещ и
нереализиращ доходи. Жалбоподателят е с починал баща, на издръжка единствено
на своята майка, при което макар и наложена в минимален размер, глобата от 300
лв. освен, че е непосилна за него и неговото семейство, но е и
непропорционална на обществената опасност на конкретното деяние и
дееца. И на последно място, липсват доказателства по
делото, от деянието на жпод.С. да са настъпили други вредни последици извън
съставомерните.
Поради
изложеното дотук Съдът намира, че конкретният случай, с оглед липсата на вредни
последици и наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, е с
незначителна обществена опасност, като разкрива
белезите на маловажно нарушение и АНО е допуснал нарушение на
материалния закон, като не приложил разпоредбата на чл. 28, б.
"а" от ЗАНН, макар предпоставките за това да били налице.
В този смисъл е и задължителното за прилагане Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., на ВКС.
Предвид
изложеното Съдът намира, че в нарушение на материалния закон е ангажирана
отговорността на жпод.С. за извършено нарушение по чл. 209а, ал.
1 от ЗЗ, поради което, и като материално незаконосъобразно,
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
Поради това и
на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-357/09.09.2020 г. на Директора на
ОД на МВР гр. Русе, с което за нарушение на чл. 209а, ал.
1 /изм. / от Закона за здравето и на основание същата правна норма,
на от А.С.С., ЕГН: **********,*** е наложено наказание
"Глоба" в размер на 300. 00 лв.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен
съд гр. Русе.
Решението да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: