Р Е Ш Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 15.09.2020 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен съд, ………....……………....….. в публично заседание ……….......
на
дванадесети август ......................................…………………….......….………………..……….............…………
през
2020/две хиляди
и двадесета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря
………………………………………………………….
Мелиха
Халил, .................................................
като
разгледа докладваното от .........................................
съдията Виктор Атанасов ….............................
административно
дело ........... №169
…...... по описа за .................... 2020 година ................................
и
за да се
произнесе, взе предвид
следното:
Производството е административно, по реда на
Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.211 от ЗМВР и във
връзка с чл.393, ал.2 от ЗСВ.
Делото е
образувано по жалба от Г.А.В., с посочен постоянен адрес ***, против Заповед
№З-141 от 11.05.2020 год., издадена от началника на Областно звено/ОЗ/ „Охрана
– Кърджали” към ГД „Охрана” в Министерство на правосъдието, с която, на
основание чл.204, т.4 и чл.200, ал.1, т.11, предл.ІІ/второ/
от ЗМВР, във вр. с чл.197, ал.1, т.3 и във вр. с чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, на жалбодателя
– *** Г.А.В. – *** – *** в ОЗ „Охрана – Кърджали”, е наложено дисциплинарно
наказание „порицание”, за
срок от 8/осем/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
Жалбодателят сочи в жалбата, че със
Заповед №3-141/11.05.2020 год. на началника на Областно звено „Охрана” – град
Кърджали - *** С. Б., му било наложено дисциплинарно наказание „порицание”, за
срок от осем месеца, като в жалбата са въпроизведени
мотивите за налагане на наказанието. Жалбодателят
заявява, че посочената заповед е неправилна, незаконосъобразна, тъй като същата
е издадена при липса на компетентност, при неспазване на установената форма, в
противоречие с материалноправните разпоредби и при
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, както и твърди, че заповедта е немотивирана и необоснована. Излага съображения
за това, като твърди най-напред, че заповедта е издадена от некомпетентен орган,
като сочи, че съгласно чл.204, т.3,
изречение първо от ЗМВР, наказанията се налагат със заповеди на
ръководителите на структурите по чл.37 - за всички наказания по чл.197 за
служителите на младши изпълнителски длъжности и че нормата на чл.37 определя
кои са основните структури на МВР, но не и на Главна дирекция „Охрана”. Сочи
също, че съгласно чл.204, т.4 от ЗМВР, наказанията
се налагат със заповеди от служители на висши ръководни и ръководни длъжности -
за наказанията по чл.197, ал.1, т.1 - 3, но тези длъжности не били определени
за Главна дирекция „Охрана”, а само за МВР. Излага и довод, че Главна дирекция
„Охрана” е регламентирана правно в чл.391 - чл.394 от ЗСВ, а устройството,
организацията и дейността на Главна дирекция „ Охрана” и на нейните
териториални звена, както и функциите на служителите се определят с Правилник
за устройството и дейността на Главна дирекция „Охрана”(ГТУДГДО) и в чл.7 на Устройствения правилник на ГДО било посочено, че органи на
управление на ГД „Охрана” са министърът на правосъдието и главния директор,
като не били обособени други служители на висши ръководни и ръководни длъжности.
Сочи също, че в чл. 9, ал.3, т. 15 от ГТУДГДО е посочено, кой има право да
награждава и наказва служителите в главната дирекция и в териториалните й звена
и че съгласно ал.4 на чл.9 от ПУДГДО, тези правомощия могат да се делегират със
заповед на Главния директор на ГД „Охрана” на заместника му или на
ръководителите на териториалните звена. Твърди, че посочената в оспорваната Заповед
№З-141/11.05.2020 год. на началник на Областно звено „Охрана” – Кърджали, т.43
от раздел IV на длъжностна характеристика на „Началник на областно звено
„Охрана” - III категория към ГД – Охрана, с Рeг.№2348/29.03.2019 год.,
не обхваща и не съдържа делегирането на правомощия по налагане на наказания на
служителите в Главната дирекция и в териториалните й звена и че съгласно чл.15
ал.2 от ПУДГДО, ръководителите на териториалните звена ръководят, организират и
контролират цялостната дейност за изпълнение на функциите по чл.3 от ПУДГДО. На
следващо място жалбодателят твърди, че Заповед
№3-141/11.05.2020 год. на началник на Областно звено „Охрана” - Кърджали - ***
С. Б., е издадена и в нарушение на изискването за форма, съгл. чл.59, ал.2 от АПК, тъй като не било посочено наименованието на органа, който е издал
заповедта. На следващо място твърди, че в заповедта липсват мотиви, които да
обосноват налагането на точно такъв вид наказание - „порицание”, за срок от 8
месеца, като сочи, че е постъпил на работа в ОЗ „Охрана” - Кърджали през 2003 год.,
още от самото създаване на Главна дирекция „Охрана” при Министерство на
правосъдието, когато заемал длъжността *** „***” в Областно звено „Охрана” –
Кърджали, като твърди, че от 2003 год. до настоящия момент е изпълнявал
стриктно всичките си задължения и не е допускал неспазване на разпоредби на
Закон, на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на
заповедите и разпорежданията на Главния директор на ГД „Охрана” и на началник
Областно звено „Охрана” – Кърджали. Твърди също, че до настоящия момент, през
целия 17 годишен период, не му е налагано наказание за дисциплинарно нарушение,
като сочи, че наказанието „порицание” е тежко наказание и е несъразмерно с
целта на закона. Сочи, че съгласно чл.200, ал.2, дисциплинарното наказание
„порицание” се налага за срок от шест месеца до една година, а съгласно чл.206,
ал.2 от ЗМВР, при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания, се
взема предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата , при които е извършено и формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на служба. Жалбодателят
твърди, че наказващият орган е изписал този текст в Заповед №З-141/11.05.2020 год.,
но не анализирал тежестта на нарушението, не ставало ясно какви последици са
настъпили, при положение, че в Заповед №З-300/27.09.2019 год. на началника на ОЗ
„Охрана” - Кърджали за „Организиране дежурство на ОДЧ в ОЗ „Охрана – Кърджали”,
не била въведена изрична забрана за влизане на физически лица в помещението на
ОДЧ на ОЗ „Охрана”, както и съзнавал ли е, че е извършвал нарушение. Излага и
довод, освен това, че предвид факта, че до настоящия момент не е извършвал
дисциплинарно нарушение, не става ясно, какво е дало основание дисциплинарнонаказващият орган да наложи по-тежко наказание
от минимално предвиденото за посоченото нарушение. На следващо място жалбодателят твърди в жалбата, че не е извършил нарушение
на Заповед №З-300/27.09.2019 год. на началника на ОЗ „Охрана” – Кърджали за
„Организиране дежурство на ОДЧ в ОЗ „Охрана – Кърджали”, като сочи, че в
цитираната заповед, в първа точка, било посочено, къде се намира помещението на
дежурен „ОДЧ” в ОЗ „Охрана” - град Кърджали - стая №1 на първия етаж, до
централния вход на Съдебната палата - Кърджали, а във втора и трета точка били
определени длъжностните лица, които имат право да влизат по всяко време на
денонощието в ОДЧ на ОЗ „Охрана” – Кърджали. Твърди, че със Заповед
№3-300/27.09.2019 год. на началника на ОЗ „Охрана” – Кърджали за „Организиране
дежурство на ОДЧ в 0З „Охрана” – Кърджали не била въведена забрана за достъп на
физически лица и други длъжностни лица в ОДЧ в ОЗ „Охрана” – Кърджали, поради
което счита, че не е нарушил цитираната заповед. На следващо място жалбодателят счита, че Заповед №З-141/11.05.2020 год. на началник
на областно звено „Охрана” - Кърджали е издадена в нарушение и на чл.205, ал.2
от ЗМВР, чл.19, ал.2 и 3 от ПУДГДО и чл.26, ал.2 от ПУДГДО. На основание
изложеното, жалбодателят моли съда да отмени Заповед
№З-141/11.05.2020 год. на началника на
Областно звено „Охрана” - Кърджали - *** С. Б. с която му е наложено
дисциплинарно наказание „порицание”, за срок от осем месеца, като
незаконосъобразна, издадена при липса на компетентност, при неспазване на
установената форма, в противоречие с материалноправните
разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Моли, също така, да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Призован
редовно за съдебните заседания, жалбодателят Г. ***,
не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв.Е.П. ***, която поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Счита подадената жалба за основателна и отново заявява, че поддържа
изцяло изложените съображения в същата за незаконосъобразност на атакуваната
заповед. Сочи, че в оспорената заповед е посочена Заповед №З-300 от 27.09.2019
год. на началника на ОЗ „Охрана” – Кърджали, в която липсва забранителна част и
в нея не е въведена забрана за достъп на физически лица и други длъжностни лица
в „ОДЧ” – Кърджали, поради което намира, че не е нарушена цитираната заповед. Твърди,
че това се установява и от разпита на свидетеля, който обяснил, че всички
служители влизат в това помещение на „ОДЧ”, където са разположени хладилник и
диван и същото се ползва като „стая за отдих”, включително и от служители,
които не са на смяна, както и за хранене, с храна носена от служителите и от
близките им. Заявява, че поддържа и останалите изложени съображения в жалбата,
в това число и посочените разпоредби на чл.205, ал.2 от ЗМВР и чл.19, ал.2 и
ал.3 от ПУДГДО, в които се сочи, как се започва проверка и как се използват
средствата за явно наблюдение, както и че за всяка камера, това трябва да бъде
разгласено по подходящия начин. Твърди, че няма данни по преписката, а и от
показанията на разпитания свидетел не се установявало, тези камери да са
разгласени по подходящ начин, както се изисква в Правилника, а информацията по
ал.1 сочи, че записите от тези камери могат да се използват само за извършване
на превантивна дейност и за разкриване на престъпления и други нарушения на
обществения ред и че това са единствените условия, при които може да се
използва информацията от камерите, но не и за образуване на дисциплинарни
производства. Отделно от това сочи, че в случая, дисциплинарнонаказващият
орган е посочил твърдяните от него 6 нарушения на
служебната дисциплина, а е наложено едно наказание, което счита, че е нарушение
на процесуалните правила. Заявява, че подробни съображения са изложени в
подадената жалба, които моли съда да има предвид при произнасяне на съдебния
акт, както и моли да се вземе предвид, че жалбодателят
Г.В. не е наказван и няма констатирани негови нарушения на дисциплината до
настоящия момент.
Ответникът
по жалбата – Началник на Областно звено „Охрана” – Кърджали, към ГД „Охрана”
при Министерство на правосъдието, редовно уведомяван за съдебните заседания, не
се явява и не се представлява. Преди първото съдено заседание по делото, от
същия е постъпил писмен отговор по жалбата, в който заявява, че оспорва изцяло
подадената жалба от Г.А.В., като неоснователна и недоказана. В писмения отговор
обосновава компетентността на дисциплинарнонаказващия
орган, като и сочи, че жалбодателят е извършил нарушение
на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че е допускал в помещението с
ограничен достъп външни лица, в което изпълнява служебните си задължения, находящо се на входа на ет.1 в Съдебна палата - Кърджали, а
именно лица, които нямат право да влизат в него, по подробно описаните часове и
дати. Твърди, че с действията си *** Г.В. е допуснал дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР и съгласно чл.200, ал.1, т.11, предл.ІІ/второ/ от ЗМВР, за същото се предвижда налагане на
дисциплинарно наказание „порицание”. Счита за неоснователни твърденията в
жалбата, че дисциплинарнонаказващият орган не се е
съобразил с чл.206, ал.2 от ЗМВР. Сочи, че за неизпълнение на заповед, в
чл.200, ал.1, т.1, предложение второ от ЗМВР е предвидено налагане на
дисциплинарно наказание „порицание”, а съгласно чл.200, ал.2 от ЗМВР,
наказанието се налага за срок от шест месеца до една година, като видно от
обжалваната заповед, наложеното наказание е за срок от 8 месеца, т.е. дисциплинарнонаказващия орган правилно е определил
наказанието и е определил срок, който предвижда закона, след като е взел
предвид тежестта на нарушението, настъпилите последици, обстоятелствата при
които е извършено и цялото поведение на служителя. В отговора ответникът
твърди, че в качеството си на пряк ръководител на *** Г.В. има непосредствени
наблюдения над поведението на служителя и че е определен срок на наказанието, в
размер на 8 месеца, с оглед на факта, че неколкократно
за периода 24.11.2019 год. - 09.02.2020 год. е допускал в помещението с
ограничен достъп лица, които нямат право да влизат в него. Сочи, че в Заповед
№3-300/27.09.2019 год. на началника на 0З „Охрана – Кърджали” за „Организиране
дежурство на ОДЧ в 0З „Охрана – Кърджали”, издадена на основание чл.19 от
Правилата за организация на дежурството в ГД „Охрана”, са посочени лицата с
право да влизат в служебното помещение на дежурен „ОДЧ” в областното звено и че
това помещение е с ограничен достъп и видно от посочените в заповедта длъжностни
лица, в помещението не е предвидено да влизат лица, които не са изрично
посочени в заповедта, както и твърди, че в помещението се съдържа служебна
информация, право на достъп до която имат само определени служители. В отговора
на следващо място се излага довод, че дисциплинарно-наказващият орган е
извършил всички процесуални действия за доказване на дисциплинарното нарушение
на служителя, на когото е предоставена възможност да участва в това
административно производство съгласно правата си по приложимия материален закон
и че при провеждане на дисциплинарното производство не са допуснати никакви нарушения, които да опорочават
заповедта до степен, налагаща отмяната й като незаконосъобразна. Твърди, че оспорената
заповед е законосъобразна на всички основания по чл.146 от АПК и че са неоснователни и необосновани твърденията за
нарушение на чл.205, ал.2 от ЗМВР и че в конкретния случай, нарушението е
установено непосредствено от прекия
ръководител и не е необходимо извършване на проверка по посочената разпоредба,
както и че в тази връзка са голословни и неясни твърденията за нарушение на
чл.26, ал.2 от ПУДГДО. На следващо място намира за неоснователни и
необосновани и твърденията, че оспорваната заповед е издадена в нарушение на чл.19, ал.2 и ал.3 от Правилника за
устройството и дейността на ГД „Охрана”, като сочи, че ползването на
видеозаписите на камери №* и №* в
Съдебна палата - Кърджали е извършено
по надлежния ред, съобразно утвърдените със Заповед №ЛС-04-1082 от 24.06.2016
год. на министъра на правосъдието и действащи Правила за използване на
техническите средства за явно видеонаблюдение от системата за електронна сигурност в обектите
на съдебната власт и ред за достъп до информационния фонд „Видеонаблюдение”. В тази връзка твърди, че заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание е издадена в срока по чл.195, ал.1 от ЗМВР, при
съобразяване с разпоредбата на чл.195, ал.3 от ЗМВР. Излага и довод, че целта
на всяко едно дисциплинарно наказание е от една страна да въздейства върху
наказания служител и да го предупреди да не извършва други нарушения, а от
друга страна да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
служители. Сочи също, че на държавния служител е било осигурено правото на
защита в производството по налагане на дисциплинарно наказание. Ответникът по
жалбата моли в отговора, да му се даде възможност за допълнително становище,
като прилага и допълнителни писмени доказателства, които моли да бъдат приети
по делото.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните
приема за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Съгласно
нормата на чл.211, предл.І/първо/ от ЗМВР, заповедта
за временно отстраняване от длъжност по чл.214, ал.1, т.1, ал.2 и 3 и за
налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва пред съответния
административен съд по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, т.е. в 14-дневен срок от съобщаването им, съгласно нормата на чл.149,
ал.1 от АПК. Обжалваната Заповед №З-141 от 11.05.2020 год., издадена от
началника на Областно звено/ОЗ/ „Охрана” – Кърджали към ГД „Охрана” в
Министерство на правосъдието, е била връчена, срещу подпис, лично на жалбодателя Г.А.В., видно от оформената и подписана
разписка на втората й страница/л.8/, на датата 11.05.2020 год., в 15:00
часа. Жалбата срещу нея е подадена чрез дисциплинарнонаказващия
орган, до Административен съд – Кърджали, на датата 22.05.2020 год.,
регистрирана в деловодството на Областно звено/ОЗ/ „Охрана” – Кърджали с Вх.№***/***
год., видно от положения върху същата щемпел/л.4/. От това следва ,че
жалбата е подадена на 11-ия/единадесетия/ ден след връчването на заповедта, с
което е спазен законоустановения 14/четиринадесет/ -
дневен срок за обжалване на заповедта по съдебен ред. Същата, освен това, е
подадена против акт, подлежащ на съдебен контрол по смисъла на чл.211 от ЗМВР,
по предвидения в закона ред, в предвидената писмена форма и съдържание и от
лице – неин пряк адресат, на което лице, с тази заповед е наложено
дисциплинарното наказание „порицание” и за което, в този смисъл, тя е
неблагоприятна, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Административен
съд - Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото,
между страните не се спори, че оспорващият заповедта Г.А.В., към датата на
издаване на оспорената заповед, е държавен служител, на длъжност *** – *** – ***
в ОЗ „Охрана” – Кърджали към Главна дирекция „Охрана” в Министерство на
правосъдието.
С оспорената Заповед №З-141 от 11.05.2020 год., издадена от издадена
от началника на Областно звено/ОЗ/ „Охрана” – Кърджали към ГД „Охрана” в
Министерство на правосъдието/л.8/, на
жалбодателя - *** Г.А.В. - ***
– *** – *** в ОЗ „Охрана” – Кърджали към Главна дирекция „Охрана” в
Министерство на правосъдието, е наложено
дисциплинарно наказание „порицание”, за срок от 8/осем/ месеца, считано от
датата на връчване на заповедта, като със същата служителят е предупреден, че при
извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл.200 от ЗМВР в срока на
наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. В
мотивите към заповедта е посочено, че *** Г.А.В. - *** - *** в ОЗ „Охрана” -
Кърджали, е допускал в помещението с ограничен достъп външни лица, в което
изпълнява служебните си задължения, находящо се на ***
в Съдебна палата - Кърджали, лица, които нямат право да влизат в него, по
часове и дати, както следва: - от 21:45 часа на 31.12.2019 год. до 01:30 часа
на 01.01.2020 год. - съпругата си И. Д. В.; - от 11:20 часа до 12:16 часа на
24.11.2019 год. - съпругата си И. В.; - от 09:29 часа до 10:18 часа на
26.12.2019 год. - мъж; - от 12:12 часа до 12:19 часа на 01.02.2020 год. - мъж;
- от 15:06 часа до 15:43 часа на 09.02.2020 год. - съпругата си И. В. и
внучката си; - от 18:43 часа до 19:53 часа на 09.02.2020 год. - съпругата си И.
В. и че описаното е установено от преглед на видеозаписи, на 11.02.2020 год. и
18.02.2020 год., на камери №* и №* в Съдебна палата - Кърджали. В мотивите е
посочено също, че на посочените дати и в цитираните часови интервали, *** Г.В. е
бил оперативен дежурен, съгласно утвърдени месечни графици, както и че от
докладни записки от служители, се установява следното: - от докладна записка с
Рeг.№***/***
год. от *** Г.Д.К. - *** - ОДЧ в ОЗ „Охрана” - Кърджали, било видно, че на
09.02.2020 год., около 19:50 часа, приемайки дежурството от *** Г.В., в
служебното помещение на ОДЧ била и съпругата му И. В.; - от докладна записка Рeг.№***/***
год. от *** Н.И.К. - *** в ОЗ „Охрана” - Кърджали, в която било посочено, че на
09.02.2020 год., около 15:00 часа, същият видял, че съпругата и внучката на ***
Г.В. влизат в Съдебна палата - Кърджали и се спират, заедно със служителя, пред
служебното помещение на ОДЧ на ОЗ „Охрана” – Кърджали, а видно от записите на
камерите в Съдебна палата - Кърджали, внучката и съпругата на служителя в
последствие влизат в служебното помещение на ОДЧ, заедно с него. В мотивите към
заповедта е описано също, че *** Г.В. се е запознал с видеозаписите от камери
№* и №* в Съдебна палата – Кърджали, за датите и часовите интервали, посочени
по-горе, за което е съставен протокол с Рeг.№***
от *** год. и *** Г.В. е представил обяснения с Рeг.№***
от *** год., с Рeг.№***
от *** год. и с Рeг.№***
от *** година.
Така, в
мотивите към заповедта е прието, че *** Г.А.В. е допуснал неизпълнение на Заповед
№З-300/27.09.2019 год. на началника на ОЗ „Охрана” - Кърджали за „Организиране
дежурство на ОДЧ в ОЗ „Охрана” - Кърджали, с която служителят се е запознал
срещу подпис и че с действията си *** Г.В. е допуснал дисциплинарно нарушение
по смисъла на чл.194, ал. 2, т.1 от ЗМВР, за което, съгласно чл.200, ал.1,
т.11, предл.ІІ/второ/ от ЗМВР, се предвижда налагане
на дисциплинарно наказание „порицание”. След като са взети предвид тежестта на
нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е
извършено, формата на вината и цялостното поведение на служителя по време на
службата му, на основание чл.393, ал.2 от Закона за съдебната власт, чл.204,
т.4, чл.194, ал.1 и ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, aл.1,
т.11, предл.второ от ЗМВР и т.43 от Раздел IV на
длъжностна характеристика на *** към ГД „Охрана” с Рeг.№***/***
год., при спазване изискванията на чл.195 и чл.206 от ЗМВР, на държавния
служител – *** Г.А.В. - *** - *** в ОЗ „Охрана” – Кърджали, е наложено
дисциплинарно наказание „порицание”, за срок от 8(осем) месеца, считано от
датата на връчване на заповедта, като със заповедта същият е предупреден, че
при извършване на друго дисциплинарно наказание по чл.200, ал.1 от ЗМВР в срока
на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
В представената по делото административна преписка по
издаване на оспорения административен акт е приложена Заповед №З-300 от
27.09.2019 год., издадена от началника на Областно звено/ОЗ/ „Охрана” – Кърджали към ГД
„Охрана”, относно: Организиране дежурството на ОДЧ в ОЗ „Охрана” – Кърджали/л.21/, издадена на основание
чл.15, ал.2, от Правилника за устройството и дейността на ГД „Охрана”, т.43 от
Раздел ІV от длъжностна характеристика за длъжността *** към ГД „Охрана”/с рег.№***/***
год./, във връзка с чл.19., ал.1 и ал.2 от Правила за организация на дежурството
в ГД „Охрана”, утвърдени от главен директор на Главна дирекция „Охрана”, като с
т.1 от същата е разпоредено, че служебното помещение
на дежурен ОДЧ в ОЗ „Охрана” - град Кърджали се намира на ***
Съдебна палата - град Кърджали, стая №***, а с т.2 от същата е разпоредено, че в служебното помещение на Оперативно дежурната част на ОЗ
„Охрана” - Кърджали имат право да влизат, по всяко време на денонощието,
следните длъжностни лица: а/ министър на правосъдието; б/ ресорен заместник
министър: в/ главен директор; г/ заместник главен директор; д/ началник отдел
ОССМВОМПУКОДЦ; е/ началник сектор ВОМПУКОДЦ; ж/ ***и от ОЗ „Охрана” - Кърджали;
з/ служители, назначени със заповед за
дежурни по ръководство - за времето на дежурството им; и/ MOЛ
по
въоръжението при необходимост от отваряне на каса за съхранение на
въоръжението, а в т.3 от заповедта са посочени и определените за старши на
конвойни екипи за съответния ден, като със в заповедта е разпоредено,
със същата да се запознаят всички служители. Видно от приложения списък на
служителите, които са се запознали срещу подпис с тази заповед/на
л.21-стр.2/,
на позиция №21 в този списък се е вписал
жалбодателят Г.А.В. и се е подписал срещу
името си.
По
преписката са приложени саморъчно написани писмени обяснения от жалбодателя Г.В., с Рег.№*** от ***
год. на ОЗ „Охрана” – Кърджали/л.20/, в които същият е посочил, че на
31.12.2019 год., около 22700 часа, съпругата му дошла в дежурната стая, ***.
По преписката са приложени и саморъчно написани писмени обяснения от жалбодателя Г.В., с Рег.№*** от ***
год. на ОЗ „Охрана” – Кърджали/л.19/, относно
искане обяснение от началника на ОЗ „Охрана”
- Кърджали, за конкретни дати и часове, в които същият е заявил, че за
датите: 26.12.2019 год., от 09:29 часа до 10:18 часа; за 24.11.2019 год., от
11:20 часа до 12:16 часа; за 01.02.2020 год., от 12:12 часа до 12:19 часа; за
09.02.2020 год., от 15:06 часа до 15:43 часа, няма конкретен спомен, като
категорично е заявил, че достъп до ОДЧ в ОЗ „Охрана” – Кърджали не е
осъществявано от нито едно лице. В тези писмени обяснения жалбодателят
В., освен това, е заявил, че не разбира, защо следва да дава писмени обяснения
и че желае да бъде запознат със събраните доказателства срещу него и/или
евентуално започната проверка срещу него, с оглед да организира защитата си.
С докладни записки Рег.№***
от *** год., адресирана до главния директор на Главна дирекция
„Охрана” при Министерство на правосъдието/л.18/ и с Рег.№***
от *** год., адресирана до директора на Регионална дирекция
„Охрана” - Пловдив/л.15/, и двете на началника на ОЗ „Охрана” – Кърджали, са
направени искания за предоставяне
на видеозаписите от камери №* и №* от видеонаблюдението
на Съдебна палата – град Кърджали, за датите 24.11.2019 год., 26.12.2019 год.,
31.12.2019 год., 01.02.2020 год. и 09.02.2020 год., във връзка с данните за извършено
дисциплинарно нарушение от *** Г.А.В., с цел запознаване на служителя с тези
материали.
От приложените по преписката доказателства става ясно, че междувременно
са били дадени писмени обяснения от *** Г.Д.К. - *** – *** в ОЗ „Охрана” – Кърджали към Главна
дирекция „Охрана”, с Рег.№*** от ***
год. на ОЗ „Охрана” – Кърджали/л.17/, в които същият е посочил, че на
09.02.2020 год., при застъпване на нощно дежурство по график от 20:00 часа до
08:00 часа, станал свидетел на ситуация, а именно – при влизането му в
дежурната стая около 19:50 часа, констатирал, че освен колегата му Г.В., там се
намира и съпругата му И. В. и след като приел дежурството по правилата, двамата
си тръгнали. Дадени са били писмени обяснения и от *** Н.И.К. - *** – *** в ОЗ „Охрана” – Кърджали към Главна
дирекция „Охрана”, с Рег.№*** от ***
год. на ОЗ „Охрана” – Кърджали/л.16/, който в същите описва, че на 09.02.2020
год., около 15:00 часа, отишъл при колегата си Г.В., който бил дневна смяна,
като стояли пред входа на сградата на Съдебната палата и в този момент дошли
съпругата на В. и внучката му. В обясненията си този служител е посочил, че ***.
По
преписката е приложена Покана за даване на писмени обяснения, с Рег.№***
от *** год. на началника на ОЗ „Охрана” – Кърджали, адресирана до ***
Г.А.В. – *** – *** в ОЗ „Охрана” – Кърджали към Главна дирекция „Охрана”/л.14/, с която, на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР, от жалбодателя е поискано да представи в срок до 2 работни дни
от получаване на поканата, писмени
обяснения за извършеното от него нарушение на служебната дисциплина, установено
от началника на ОЗ „Охрана” – Кърджали при преглед на видеозаписи на 11.02.2020
год. и 18.02.2020 год., на камери №* и №* в Съдебна палата -
Кърджали, изразяващо се в това, че жалбодателят е допуснал
в помещението с ограничен достъп, в което изпълнява служебните си задължения
като оперативен дежурен, находящо се на ет.1 в
Съдебна палата - Кърджали, лица, които нямат право да влизат в него, като в
поканата са описани конкретните шест дати и часовите интервали на всяка от тези
дати. В поканата изрично е указано, че извършеното нарушение на служебната дисциплина е дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, за което, на основание чл.200, ал.1, т.11,
предл.ІІ/второ/ от ЗМВР, се предвижда налагане на
дисциплинарно наказание „порицание”, како и на жалбодателя
В. е указано, че към писмените си обяснения следва да посочи и доказателства за
твърдените от него факти и обстоятелства и че ако в указания срок не представи
обясненията си, това ще бъде считано за отказ от негова страна. Видно от
извършеното отбелязване на втора страница от поканата, същата е била връчена на
жалбодателя на 04.05.2020 год., в 14:30 часа. По
преписката е приложен и Протокол с Рег.№*** от ***
год. на ОЗ „Охрана” – Кърджали/л.13/, от който е видно, че на същата дата –
04.05.2020 год., в ОДЧ на ОЗ „Охрана” - Кърджали, находящо
се на *** в Съдебна палата - Кърджали, в 13:35 часа, на жалбодателя - *** Г.А.В.
- *** в ОЗ „Охрана” - Кърджали е била предоставена възможност да изгледа
видеозаписите от камери №* и №* на Съдебната палата - град Кърджали, за
времето, както следва: - от 11:20 часа до 12:16 часа
на 24.11.2019 год.; - от 09:29 часа до 10:18 часа на 26.12.2019 год.; - от
21:45 часа на 31.12.2019 год. до 01:30 часа на 01.01.2020 год.; - от 12:12 часа
до 12:19 часа на 01.02.2020 год.; - от 15:06 часа до 15:43 часа на 09.02.2020
год.; - от 18:43 часа до 19:53 часа на 09.02.2020 год., като в протокола е
отразено, че *** Г.А.В. е изгледал видеозаписите и че това е извършено в
присъствието на *** М. Р. Ш. - *** ППДЗЛ и *** И. Л. И. - *** в ОЗ „Охрана” -
Кърджали.
На същата
дата – 04.05.2020 год., жалбодателят Г.А.В. е
депозирал заявление до началника на ОЗ „Охрана” – Кърджали, с рег.№***
год./л.12/, в което е посочил, че
доколкото разбира, срещу него се води проверка, която разследва и оценява
негови действия по служба и че това, от своя, страна сериозно застрашава
неговите права и законни интереси, изразяващо се в потенциалната възможност да
му бъде наложено дисциплинарно наказание, което безспорно ще се отрази
негативно върху кадровото му досие и репутацията му като цяло, като е заявил,
че към настоящия момент, всички
запитани от него колеги тактично отказали да го подпомагат по смисъла на
чл.205, ал.3 от ЗМВР. В заявлението са цитирани разпоредби от
Конституцията на Република България, като с оглед това, жалбодателят
е уведомил, че желае да се възползвам от конституционното си право на защита и
че при необходимост ще се явява пред проверяващите органи в присъствие на
избран от него адвокат. По повод на това заявление, на жалбодателя
В. е изпратен писмен отговор с Рег.№*** от ***
год. на началника на ОЗ „Охрана” – Кърджали/л.11/, получен от него, срещу
подпис, на 07.05.2020 год., като на същата дата, от него е представена докладна
записка до началника на ОЗ „Охрана” – Кърджали, с Рег.№***/***
год./л.10/, в която е посочил, че
предвид обстоятелството, че срокът в поканата, с която е задължен да даде
писмени обяснения по повод инциденти, станали на: 24.11.2019 год.; 26.12.2019
год.; 31.12.2019 год.; 01.02.2020 год. и 09.02.2020 год., бил твърде кратък, а
в него влизал и национален празник на РБългария,
както и личен негов такъв, се нуждае поне от пет работни дни - време, през
което би могъл да преосмисли случилото се, както и да даде правилни и адекватни
обяснения относно поведението си. Предвид това е помолил да се удължи указания
в поканата срок за даване на писмени обяснения с поне 5 работни дни, като бъде
уведомен своевременно, преди изтичането на определения срок - 07.05.2020 год.
Тази молба на жалбодателя В. е била удовлетворена,
като с резолюция от 07.05.2020 год. върху докладната записка, началникът на ОЗ
„Охрана” – Кърджали е указал, в срок до 11:00 часа на 11.05.2020 год., да се представят
писмените обяснения, а съответно, жалбодателят В. е получил екземпляр от докладната записка,
ведно с резолюцията на началника на ОЗ „Охрана” – Кърджали, на 07.05.2020 год.,
в 12:00 часа.
Така, в
крайна сметка, на 11.05.20202 год., жалбодателят Г.В.
е депозирал писмени обяснения, с Рег.№*** от ***
год. на ОЗ „Охрана – Кърджали/л.9/, в които, по повод посочените дати и
времеви интервали, за които в поканата
било посочено, че е допуснал в помещението с ограничен достъп, в което
изпълнява служебните си задължения като оперативен дежурен, находящо
се на *** в Съдебната палата - Кърджали, лица, които нямат право да
влизат в него, е заявил, че стриктно е
изпълнявал служебните си задължения и достъп до ОДЧ в ОЗ „Охрана” - Кърджали не
бил осъществяван от нито едно лице. Посочил е, че във връзка с горното, по
повод изискани от него обяснения, е депозирал пред началник ОЗ „Охрана” -
Кърджали писмени обяснения на 13.02.2020 год. и на 19.02.2020 год., в които
също бил посочил, че в ОДЧ на ОЗ „Охрана” - Кърджали не е осъществяван достъп
от нито едно лице. Посочил е също, че за воденото дисциплинарно производство
срещу него бил уведомен едва на 04.05.2020 год., с връчената му покана от *** С.
Б. - началник на ОЗ „Охрана” – Кърджали, за даване на писмени обяснения, с Рeг.№***/***
год. и въпреки дадения му допълнителен срок за представяне на писмени
обяснения, по повод получения отговор във връзка с депозирано заявление Рeг.№***/***
год., в който било посочено, че не може да бъде подпомаган в защитата си от
адвокат, към настоящия момент бил лишен от възможността да представи
доказателства в своя защита, както и че моли да бъде запознат с цялостната
проверка, съдържащата се в нея документация и всички събрани доказателства.
По делото е представена и е приета като доказателство
Заповед №З-1686 от 27.08.2018 год. на главния директор на Главна дирекция
„Охрана” при Министерство на правосъдието/л.49/, с която, на
основание чл.9, ал.3, т.27 и ал.5 от Правилника за устройство и дейността на
Главна дирекция „Охрана” към министъра на правосъдието, са утвърдени „Правила
за организацията и дежурството в Главна дирекция „Охрана” към министъра на
правосъдието” – Приложение №1 към заповедта, като са представени и приети като
доказателство и самите Правила за организацията и дежурството в Главна дирекция
„Охрана” към министъра на правосъдието/л.49-л.54/. В
чл.19, ал.1 от тези Правила изрично е регламентирано, че достъпът до служебните
помещения на ОДЦ и ОДЧ е ограничен, а в ал.2 е регламентирано, че главният
директор на ГД „Охрана”, респ. ръководителят на съответното териториално звено
„Охрана”, издава заповед за реда за достъп и категориите длъжностни лица, имащи
право да влизат в помещенията по ал.1. Представена е, също така, и е приета
като доказателство и Заповед №З-311 от 04.10.2019 год. на началника на ОЗ
„Охрана” – Кърджали/л.47-л.48/, с която, на основание чл.15, ал.2, от Правилника за
устройството и дейността на ГД „Охрана”, т.43 от Раздел ІV от длъжностна
характеристика за длъжността *** към ГД „Охрана”/с рег.№***/***
год./ и във връзка с чл.10, ал.2 и ал.3 от Правила за организация на дежурството
в ГД „Охрана”, утвърдени със Заповед №З-1686
от 27.08.2018 год. на главния директор на Главна дирекция „Охрана” при
Министерство на правосъдието, с т.1 от същата е разпоредено,
оперативното дежурство в ОЗ „Охрана” – Кърджали да се осъществява от държавни
служители, съгласно утвърдения щат и тази заповед, като са посочени поименно
четирима такива служители – ***, един от които е и жалбодателят
Г.А.В.. В т.3 от същата заповед е разпоредено,
оперативните дежурни служители да изпълняват служебните си задължения в
специално обособено помещение след централния вход на Съдебната палата – град
Кърджали, откъм бул.„Беломорски”, а с т.5 е разпоредено,
в извън работно време, след 17:00 часа, в почивни и празнични дни, да допускат
посетители в сградата с придружител, след установяване на самоличността им,
извършване на проверка за забранени вещи и предмети, запитване по телефона до
съответното длъжностно лице и потвърждение, че гражданинът ще бъде приет, след
което го записват в книгата за влезли/излезли в извън работно време лица.
По делото е представено и е прието като доказателство и
заверено копие от Заповед №АС-04-1082 от 24.0.2016 год., издадена от министъра
на правосъдието/л.55/, с която, на основание чл.391, ал.3, т.10 и чл.393, ал.1
от Закона за съдената власт, във връзка с чл.91 от ЗМВР, чл.8, ал.1 и чл.19,
ал.4 от Правилника за устройство и дейността на Главна дирекция „Охрана” към
министъра на правосъдието, са утвърдени Правила за използване на техническите
средства за явно видеонаблюдение от системата за
електронна сигурност в обектите на съдебната власт и реда за достъп до
информационен фонд „Видеонаблюдение”, като са
представени и съответно са приети като доказателство и самите Правила за
използване на техническите средства за явно видеонаблюдение
от системата за електронна сигурност в обектите на съдебната власт и реда за
достъп до информационен фонд „Видеонаблюдение”/л.55-л.58/.
По делото е представена и е приета като доказателство и
кадрова справка с Рег.№*** от ***
год. на ОЗ „Охрана” - Кърджали, на *** ГЕОЛГИ А.В. – *** – *** в ОЗ „Охрана” –
Кърджали към Главна дирекция „Охрана” в Министерство на правосъдието/л.59/, от която е видно ,че
същият е бил назначен в Областно звено „Охрана” – Кърджали със Заповед №***/***
год. на министъра на правосъдието, считано от 16.07.2003 год. и към 07.07.2020
год. има прослужени ***, на *** длъжности в Областно
звено „Охрана” – Кърджали към ГД „Охрана”, като през този период е награждаван ***,
със Заповед №***/*** год. на главния директор на ГД „Охрана”.
По делото, до
разпит като свидетел в съдебно заседание, е допуснат Н.И.К. – са били писмени
обяснения и от *** Н.И.К. - *** – *** в ОЗ „Охрана”
– Кърджали към Главна дирекция „Охрана, който е дал писмени обяснения по повод
установените нарушения, свързани с допускането на външни лица в помещението на
ОДЧ на ОЗ „Охрана” – Кърджали. В показанията си същият обяснява какво се е
случило на датата беше 09.02.2020 год., която бил почивен ден – неделя, като
заявява, че си спомня, че ***. На въпрос, знае ли,
дали камерите имат някакви номерации, заявява, че не може да отговори на този
въпрос. От страна на процесуалния представител на жалбодателя,
на свидетеля е зададен въпрос, дали е запознат със Заповед №303/неясно от коя дата и от кого издадена/,
както и дали в тази заповед е наложена някаква забрана, в това помещение да
влизат лица и дали съществува заповед, която да забранява достъпа до това
помещение. Тук следва да се отбележи, че по делото не е представена никаква
заповед, която да е с номер 303, като са представени две заповеди, съответно с
№З-300 от 27.09.2019 год. и с №З-311 от 04.10.2019 год., и двете издадени от
началника на ОЗ „Охрана” – Кърджали към ГД „Охрана”, но независимо от това,
свидетелят Н.К. с готовност отговаря, че е запознат с тази заповед(!?) и че липсва
забрана за достъп на други лица до това помещение.
По повод
направено доказателствено искане от процесуалния
представител на жалбодателя, с протоколно определение
на съда от 14.07.2020 год., ответникът по жалбата е бил задължен, в 7-дневен
срок от получаване на съобщението, да представи 1 брой диск/СD/,
съдържащ видеозаписите на датите: 24.11.2019 год., 26.12.2019 год., 31.12.2019
год., 01.02.2020 год. и 09.02.2020 год., от камери №* и №* в сградата на
Съдебна палата – Кърджали, като в изпълнение на това определение, със
съпроводително писмо с Рег.№1223 от 20.07.2020 год. на началник ОЗ „Охрана” –
Кърджали/л.68/, на Административен съд – Кърджали е изпратен един брой
диск/СD/, съдържащ копие от видеозаписите от камери №* и №* в
сградата на Съдебна палата – Кърджали, за посочените дати и посочените времеви
интервали, като дискът/СD/ е представен в
запечатан плик с положен на него щемпел с Рег.№1223 от 20.07.2020 год. на ОЗ
„Охрана” – Кърджали/л.69/. В съдебно заседание, проведено на
12.08.2020 год., от съдебния състав, в присъствие на процесуалния представител
на жалбодателя, са прегледани видеозаписите,
съдържащи се на изпратения диск, като при отваряне на магнитния носител на
информация (СD) се констатира съдържание на 1/един/ брой папка, наименована „***”, при отварянето на
която се установиха 6 бр. архивни
файлове, за следните дати, с времеви интервал, както следва: 01.02.2020 год. от
12:12 часа до 12:20 часа; 09.02.2020 год., от 15:06 часа до 15:43 часа;
09.02.2020 год., от 18:43 часа до 19:54 часа; 24.11.2019 год., от 11:20 часа до
12:16 часа; 26.12.2019 год., от 09:29 часа до 10:18 часа и 31.12.2019 год., от
21:44 часа до 01:30 часа. Архивните видеофайлове са отворени последователно,
като е изгледано съдържанието/видеозаписът/, за всеки един от файловете по дати
и с видеофайлове, наименовани „камера №***”
и „камера №***” и съответно, видяното на тези видеофайлове, в сбит вид е
пресъздадено словесно в съдебния протокол от 12.08.2020 год./л.72-л.73/, като следва да се
посочи, че от прегледа на видеофайловете, наименовани
„камера №***”, действително се установява, че на посочените дати и в
посочените времеви интервали, са допускани външни лица в помещението на ОДЧ на
ОЗ „Охрана” – Кърджали, находящо се в сградата на Съдебна палата - град Кърджали,
като следва да се упомене, че това помещение действително се намира след
централния вход на сградата, откъм бул.„Беломорски”, разположено отляво след
входа, след монтираната метал детекторна рамка, като това помещение е
единственото от тази страна на фоайето на сградата на Съдебната палата –
Кърджали и същото действително има само един вход, с една врата.
При така
установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на
страните, Административен съд – Кърджали направи следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на
служебната проверка за законосъобразност на оспорения административен акт,
съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в
законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в
съответствие с целта на закона.
По
отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия
съдебен контрол, съдът приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.393, ал.2 от ЗСВ, по
отношение на личния състав на ГД „Охрана”, в която заема длъжност и жалбодателят В., се прилагат разпоредбите на част трета,
глави седма – дванадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/.
Глава осма от ЗМВР/чл.194 – чл.215а/ е наименована
„Дисциплинарна отговорност” и съответно, всички нейни разпоредби се прилагат и
по отношение на личния състав на Главна дирекция „Охрана” към Министерство на
правосъдието. Идентична, между впрочем, е и регламентацията, дадена в чл.12,
ал.2 от Правилника за устройството и
дейността на Главна дирекция „Охрана”,
издаден от министъра на правосъдието, на основание чл.391, ал.7 от
Закона за съдебната власт/обн., ДВ, бр.60
от 30.07.2009 г., посл. изм., бр.21 от 09.03.2018 г.,
в сила от 10.04.2018 г./, съгласно която, по отношение на личния състав на Главна
дирекция "Охрана" се прилагат разпоредбите на част трета, глави седма
– дванадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Процесната заповед е издадена на
основание чл.204, т.4 от ЗМВР, като съдът намира, че тя е издадена от компетентен
по смисъла на посочената разпоредба дисциплинарнонаказващ
орган. Съгласно тази разпоредба, наказанията по чл.197, ал.1, т.1 - т.3 от ЗМВР
се налагат със заповеди от служители на висши ръководни и ръководни длъжности. Не
подлежи на съмнение, че началникът на Областното звено „Охрана” - Кърджали е
ръководна длъжност, а това безспорно се установява и от представената
длъжностна характеристика с Рег.№*** от ***
год. за длъжността „*** в Главна дирекция „Охрана”, утвърдена от
главния директор на Главна дирекция „Охрана”/л.30-л.32/, в която изрично, в
Раздел І, т.4. Вид длъжност, е посочено - „ръководна”. По тези съображения, съдът намира за неоснователни твърденията и
доводите в жалбата, за липса на
компетентност на издателя на оспорения акт, като в тази връзка следва да се
добави, че изрично уредените правомощия на
главния директор на ГД „Охрана” в
чл.9, ал.3 от Правилника за
устройството и дейността на ГД „Охрана”, не изключват приложението на чл.12, ал.2 от същия, който
препраща към разпоредбите на
част трета, глави седма –
дванадесета/в т.ч. и глава осма/ от
Закона за Министерството на вътрешните работи.
Поради изложеното
се налага единствено възможния извод, че началникът на Областно звено „Охрана –
Кърджали към ГД „Охрана” се явява материално и териториално компетентен дисциплинарнонаказващ орган и притежава правомощието да
издава заповеди за налагане на дисциплинарното наказание по чл.197, ал.1, т.3
от ЗМВР, а именно – „порицание”, по отношение на наказания служител, чиято
длъжност – „*** – *** – *** в ОЗ „Охрана” – Кърджали” му е пряко подчинена.
На следващо
място, при проверката за законосъобразност на оспорения административен акт,
съдът намира, че заповедта е издадена в установената форма и с изискуемото се
от закона съдържание. Тук на първо място следва да се посочи, че е напълно
голословно твърдението на жалбодателя, изложено в
жалбата, че в оспорваната заповед не било посочено наименованието на органа,
който е издал същата. Пределно ясно е и е видно от представения по делото
заверен препис от оспорената Заповед №З-141 от 11.05.2020 год., че в същата
след съдържанието й ясно и категорично е посочено, че същата издадена от
началника на Областно звено „Охрана” – Кърджали – *** С. Б., което е изписано
изцяло и без съкращения. Относно формата и съдържанието на оспорения
административен акт, съдът намира и следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с
писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите,
които са нарушени; доказателствата, въз основа на които то е установено;
правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В конкретната хипотеза
съдът намира, че оспорената Заповед №З-141 от 11.05.2020 год., издадена от началникът
на Областно звено „Охрана” – Кърджали към ГД „Охрана”, съдържа всички тези
изискуеми се реквизити, посочени в разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР, като
заповедта за дисциплинарното наказание е връчена на държавния служител лично и
срещу подпис, като е отбелязана датата и часа на връчване – 11.05.2020 год., 15:00
часа, съгласно изискването на чл.210, ал.2 от ЗМВР. В заповедта ясно е
посочено, каква длъжност е заемал жалбодателят към
датата на извършване на твърдяните нарушения,
посочена са датите на извършване на нарушението, като същите са описани и
словесно в достатъчна степен, така, че да стане ясно и на наказаното лице, и на
контролиращите съдебни инстанции, за какво се налага дисциплинарното наказание,
ясно е посочена заповедта/Заповед №З-300/27.09.2029 год. на началника на ОЗ
„Охрана” – Кърджали/, чието неизпълнение е допуснал наказаният служител, както
и е отразено, че със съдържанието на същата той е запознат срещу подпис.
В мотивите
към заповедта е дадена квалификацията на нарушението, която съдът намира за
правилна, а освен това, изрично е посочено, че са представени три пъти писмени
обяснения от служителя и че са взети предвид тежестта на нарушението,
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата му,
като въз основа на това е определен видът на наказанието – „порицание”, а освен
това, предвид изложеното в мотивите, наказанието е наложено за срок от 8/осем/
месеца, който срок на наказанието „порицание”, всъщност, е под средния законоустановен срок, предвиден в нормата на чл.200, ал.2, предл.І/първо/ от ЗМВР – от шест месеца до една година.
Предвид това са абсолютно несъстоятелни оплакванията инвокирани
в жалбата в тази насока, а меко казано звучи нелепо твърдението, че дисциплинарнонаказващият орган не бил преценил, дали наказаният
служител, т.е. жалбодателят В. съзнавал, че е извършвал
нарушение, като това твърдение съдът не намира за нужно да коментира. Предвид това, съдът в настоящия състав намира, че дисциплинарнонаказващият
орган при определяне на размера на наказанието се е съобразил с тежестта на
нарушението, формата на вината и цялостното поведение на жалбодателя по време на службата му в ОЗ „Охрана” –
Кърджали при ГД „Охрана” към Министерство на правосъдието.
На следващо
място, съдът намира за нужно да посочи, че в случая дисциплинарното
производство е образувано без издаване на писмена заповед по чл.207, ал.1, т.2
от ЗМВР, но съгласно разпоредбата на следващия текст от същия закон – чл.208 от ЗМВР, при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл.198 – 202
или по чл.203, ал.1, т.1, дисциплинарното производство може да започне и без
издаване на заповед, като в този случай дисциплинарното производство започва с
първото действие за установяване на нарушението. В случая са били налице данни
за извършено дисциплинарно нарушение по чл.200, ал.1, т.11, предл.ІІ/второ/
от ЗМВР, поради което и дисциплинарното производство е започнало без издаване
на заповед за образуване на такова, предвид цитираната норма на чл.208 от ЗМВР.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че е неоснователно и
поддържаното от процесуалния представител на жалбодателя
твърдение за нарушение на чл.205, ал.2 от ЗМВР. Посочената норма, в нейното
предложение първо, регламентира, че за изясняване на постъпилите данни и/или
установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение, дисциплинарно
наказващият орган може да разпореди
извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване. Анализът на
тази норма сочи, че това е една възможност за дисциплинарнонаказващия
орган, а не задължение, като е предоставена възможност на органа да прецени,
дали да разпореди извършването на такава проверка или не, като следва да се
упомене, че да се разпореди извършването на такава проверка за изясняване на
постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното
нарушение е нещо различно от образуването на дисциплинарно производство при
наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение.
Съдът
намира, че са спазени и регламентираните в чл.195, ал.1 от ЗМВР срокове, в
които следва да бъде наложено дисциплинарното наказание. Съгласно посочената
разпоредба, дисциплинарното наказание следва да се наложи не по-късно от два
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването
му. Описаните в оспорената заповед нарушения са извършени от жалбодателя В. в периода от 24.11.2019 год. до 09.02.2020
год. вкл., а самата заповед е издадена на 11.05.2020 год., т.е. пределно ясно
е, че същата е издадена в едногодишния срок от извършване на нарушението.
По
отношение на по-краткия, двумесечен срок от откриване на нарушението, според
настоящия съдебен състав, следва да се приеме, че нарушението, за което е
ангажирана отговорността на оспорващия, е „открито” по смисъла на чл.196, ал.1
от ЗМВР, на 13.02.2020 год., при получаването в ОЗ „Охрана” – Кърджали на
писмените обяснения от жалбодателя Г.В., с Рег.№***/***
година. В случая, обаче, приложение безспорно следва да намери разпоредбата на
чл.195, ал.3 от ЗМВР, съгласно която, сроковете по ал.1 и 2 не текат, когато
държавният служител е в законоустановен отпуск или му
е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, от
което следва, че и регламентираният в ал.1 двумесечен срок, считано от
откриване на нарушението, също не тече през периода от време, когато служителят
е в законоустановен отпуск. По преписката са приложени
и приети писмени доказателства, от които се установява, че за периода от
06.03.2020 год. до 10.04.2020 год. вкл., жалбодателят
Г.В. е бил в законоустановен отпуск и в отпуск поради
временна неработоспособност, както следва: 1. Заявление от *** Г.В. за ползване
на платен годишен отпуск, с peг.№***/***
год. и Заповед
за разрешаване ползване на платен годишен отпуск с Рeг.№***/***
год., за периода от 06.03.2020 год. до 16.03.2020 год. включително/л.42/; 2. Болничен лист с №***
от *** год., издаден от „Д-р Л. Х. К. АИППМП” ЕООД, на *** Г.А.В.,
за периода от 11.03.2020 год. до 24.03.2020 год. включително, т.е. общо
за 14 календарни дни/л.41/; 3.
Заповед за прекратяване на платен годишен отпуск с №***/***
год. на ***
Г.В., за периода от 11.03.2020 год. до 24.03.2020 год. и за продължаване на платения годишен отпуск за периода от
25.03.2020 год. до 30.03.2020 год. включително/л.40/ и 4. Заявление
от *** Г.В. за ползване на платен годишен отпуск, с peг.№***/***
год. и Заповед
за разрешаване ползване на платен годишен отпуск с peг.№***/***
год., за
периода от 31.03.2020 год. до
10.04.2020 год. включително/л.39/. От горното следва, че
през целия този период, считано от 06.03.2020 год. до 10.04.2020 год.
включително, т.е. общо 36 календарни дни, регламентираният в ал.1 двумесечен
срок, считано от откриване на нарушението, не тече, като така, смитано от
датата на откриване на нарушението – 13.02 2020 год., до датата на издаване на
заповедта – 11.05.2020 год. вкл., са изминали 47 календарни дни, т.е.
оспорената заповед е издадена и в двумесечния срок, считано от откриване на
нарушението. Предвид горното съдът намира, че оспорената заповед е издадена в при
спазване на сроковете, регламентирани в нормата на чл.195, ал.1 от ЗМВР.
Съдът в
настоящия състав намира, че е спазено и императивното изискване на чл.206, ал.1
от ЗМВР, задължаващо дисциплинарнонаказващия орган,
преди да наложи дисциплинарното наказание, да изслуша държавния служител или да
приеме писмените му обяснения. Видно от анализираните по-горе доказателствата,
в хода на производството от жалбодателя В. е
поискано, с надлежно връчена писмена покана, да даде такива обяснения и
съответно му е била предоставена и възможност да изгледа и видеозаписите за
посочените дати от двете камери, от която същият се е възползвал, след което,
по негова молба е бил удължен и срокът за предоставяне на писмените обяснения,
като в удължения срок от същия е постъпило писмено обяснение, в които същият е
отрекъл да е извършил описаните нарушения, свързани с допускането на външни
лица в помещението на ОДЧ на ОЗ „Охрана” – Кърджали, находящо
се в сградата на Съдебна палата – град Кърджали.
Така, по
изложените по-горе съображения, съдът в натоящия
състав намира, че при издаването на оспорената заповед и в хода на проведеното
административно производство, не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, които да съставляват основание за
отмяната й и съответно, оплакванията в жалбата в тази насока се явяват
неоснователни и недоказани.
По
отношение материалноправната законосъобразност на
оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание съдът намира
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.194, ал.1 от ЗМВР, държавните служители в МВР, които са нарушили
служебната дисциплина, се наказват с предвидените
в този закон наказания. Като правно основание за налагане на дисциплинарното наказание, административният
орган е посочил в оспорената
заповед разпоредбата на
чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, съгласно която, „Дисциплинарно нарушение представлява неизпълнение на разпоредбите на този закон
и на издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните
работи, заместник-министрите
и главния секретар на МВР и на преките
ръководители”, както и разпоредбата
на чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, която регламентира, че едно от дисциплинарните наказания по този
закон е наказанието „порицание”. Посочена
е като правно основание и разпоредбата на чл.200, ал.1,
т.11, предл.ІІ/второ/ от
ЗМВР, която регламентира,
че това дисциплинарно наказание „порицание” се налага за „неизпълнение на
… заповеди и разпореждания … и на преките
ръководители.”.
Същевременно, както бе
посочено и по-горе в настоящото изложение, заповедта е
мотивирана с фактическите твърдения, че жалбодателят – *** Г.А.В. - *** – *** в
ОЗ „Охрана – Кърджали”, е допускал в помещението с ограничен достъп външни
лица, в което изпълнява служебните си задължения, находящо
се на входа на ет.1 в Съдебна палата - Кърджали, лица, които нямат право да
влизат в него, по часове и дати, описани в заповедта/посочени шест различни дати, с
описани конкретни времеви интервали от денонощието/, като е прието че с това си
поведение и действия, жалбодателят е допуснал
неизпълнение на Заповед №З-300 от 27.09.2019 год. на началника на ОЗ „Охрана” -
Кърджали за „Организиране дежурство на ОДЧ в ОЗ „Охрана” - Кърджали, с която се
е запознал срещу подпис. Тази заповед безспорно е такава, издадена от прекия
ръководител на жалбодателя В. и следователно, нейното
неизпълнение следва да се квалифицира като нарушение на цитираната по-горе
норма на чл.200, ал.1, т.11, предл.ІІ/второ/ от ЗМВР.
На следващо място, както бе упоменато и по-горе, съгласно чл.19, ал.1 от
Правила за организация на дежурството в ГД „Охрана” към министъра на
правосъдието, утвърдени със Заповед №З-1686/27.08.2018 год. на главния директор
на ГД „Охрана”, достъпът до служебните помещения на ОДЧ в областните звена
„Охрана” е ограничен, а с посочената в Заповед №З-300 от 27.09.2019 год.,
издадена от началника на ОЗ „Охрана” - Кърджали за „Организиране дежурство на
ОДЧ в ОЗ „Охрана” - Кърджали, издадена на основание чл.19, ал.2 от Правилата за
организация на дежурството в ГД „Охрана”, изчерпателно са посочени категориите
длъжностни лица, които имат право да влизат в служебното помещение на дежурен
ОДЧ в областното звено „Охрана”. Пределно ясно е, при това положение, че това
помещение е с ограничен достъп и видно от посочените в заповедта длъжностни
лица, в това служебно помещение на ОДЧ не е предвидено да влизат лица, които не
са изрично посочени в заповедта, а това е така най-малкото и поради факта, че е
възможно в помещението да се намират
документи, които съдържат служебна информация, право на достъп до която имат
само определени служители. От това следва извода, че допускането на външни лица
в служебното помещение на дежурен ОДЧ в областното звено „Охрана” – Кърджали
съставлява именно неизпълнение на посочената Заповед №З-300/27.09.2019 год.,
издадена от началника на ОЗ „Охрана” - Кърджали за „Организиране дежурство на
ОДЧ в ОЗ „Охрана” - Кърджали.
В тази
връзка съдът намира, че правнорелевантните факти,
които следва да се установят, са: дали жалбодателят В.,
на посочените дати, е допускал в това служебно помещение на ОДЧ на ОЗ „Охрана”
– Кърджали, находящо се в сградата на Съдебна палата
– Кърджали, да влизат лица, които не са изрично посочени в заповедта. По делото
не се спори, че на посочените в обжалваната заповед дати, а именно: - от 08:00
часа до 20:00 часа на 24.11.2019 год.; - от 08:00 часа до 20:00 часа на
26.12.2019 год.; - от 20:00 часа на 31.12.2019 год. до 08:00 часа на 01.01.2020
год.; - от 08:00 часа до 20:00 часа на 01.02.2020 год.; - от 08:00 часа до
20:00 часа на 09.02.2020 год., жалбодателят Г.В. е
бил дежурен в ОДЧ в ОЗ „Охрана Кърджали,
съгласно утвърдени месечни графици с Рeг.№***/***
год. за месец ноември/л.43/, с Рeг.№***/***
год. за месец декември/л.44/, изменен с график с Рeг.№***/***
год./л.45/ и с Рeг.№***/***
год. за месец февруари/л.46/. Тук следва да се отбележи, че всички
посочени дати са били почивни или празнични, т.е. неприсъствени дни, както
следва: 24.11.2019 год. – почивен ден/неделя/; 26.12.2019 год. – почивен
ден/след Коледа/; 31.12.2019 год. – 01.01.2020 год. – Нова година; 01.02.2020
год. – почивен ден/събота/; 09.02.2020 год. – почивен ден/неделя/. При
извършения преглед на видеофайловете, наименовани
„камера №***”, действително се установява, че на посочените дати и в
посочените времеви интервали, са допускани външни лица в помещението на ОДЧ на
ОЗ „Охрана” – Кърджали, находящо се в сградата на Съдебна
палата - град Кърджали, както следва: на датата 24.11.2019 год., от видеофайл, наименован „камера
№***” се вижда как в 11:20:30 часа, съпругата на жалбодателя, ***, влиза в помещението на „ОДЧ” в сградата на Съдебна палата
- Кърджали, а в 12:16 часа излиза от помещението на „ОДЧ”, ***,
като в 12:16:30 часа съпругата на жалбодателя напуска
сградата на Съдебната палата; на датата 26.12.2019 год., от видеофайл, наименован „камера №***”, се вижда как в
09:29:50 часа, жалбодателят В. отваря входната врата
и във фоайето на съда влиза ***, след което влиза в
помещението на „ОДЧ”, в 09:46 часа същото лице излиза ***, а в 10:18 часа същото
лице, ***, придружен от жалбодателя, излиза
от стаята на „ОДЧ”, като водят известно време разговор пред входната врата, а в
10:18:50 часа напускат сградата на Съдебната палата и продължават да разговарят
навън; на датата 31.12.2019 год. – 01.01.2020 год., от видеофайл, наименован „камера №***”, се вижда как в 21:45
часа, жалбодателят отваря входната врата на Съдебната
палата и в сградата влиза съпругата му, ***
и влиза в помещението на „ОДЧ”. В 01:30 часа съпругата на жалбодателя
излиза от помещението на „ОДЧ” и напуска сградата на Съдебната палата, ***;
на датата 01.02.2020 год., от видеофайл, наименован
„камера №***”, се вижда как в 12:12 часа жалбодателят допуска в сградата на Съдебната палата мъж ***
и в 12:12 часа, същият мъж *** влиза в помещението на
„ОДЧ”, ***. В 12:18:33 часа, същото лице излиза от помещението на
„ОДЧ” и напуска сградата на Съдебната палата; на датата 09.02.2020 год., от
видеофайл, наименован „камера №***”,
се вижда как в 15:06 часа в сградата на Съдебната палата влиза съпругата на жалбодателя, заедно с малко момиче ***/внучка на жалбодателя/, като в 15:43 часа от сградата излизат първо
внучка на жалбодателя, после самия жалбодател В. и след него съпругата му. Същевременно, от
видеофайл, наименован „камера №***”
се вижда как в 15:43:10 часа, малко момиче, ***, жалбодателят
и съпругата му, ***, излизат от сградата на Съдебната палата
***.
Предвид горното,
съдът намира за безспорно доказан факта, че жалбодателят
В., на посочените дати и в посочените времеви интервали, е допускал
външни лица в помещението на ОДЧ на ОЗ „Охрана” – Кърджали, находящо се в сградата на
Съдебна палата - град Кърджали. Обясненията на същия, дадени в хода на
дисциплинарното производство, че стриктно е изпълнявал служебните си задължения
и че достъп до помещението на ОДЧ в ОЗ „Охрана” – Кърджали не е осъществяван от
нито едно лице, категорично се опровергават, като тук следва да се добави, че
относно присъствието на съпругата му И. В. в помещението на ОДЧ, за времето от
21:45 часа на датата 31.12.2029 год. до 01:30 часа на 01.0.2020 год., същият е
признал в дадените от него писмени обяснения с Рег.№*** от *** год., като е посочил
и причините за това. В
тази връзка и предвид изложеното, съдът намира за обоснован извода на дисциплинарнонаказващия орган, изложен в мотивите на
оспорената заповед, в насока, че с това си поведение и действия на жалбодателя Г.В., същият е допуснал неизпълнение на Заповед
№З-300 от 27.09.2019 год. на началника на Областно звено „Охрана” – Кърджали,
т.е. съставлява неизпълнение на заповед
на пряк ръководители
по смисъла на чл.200, ал.1, т.11, предл.ІІ/второ/ от
ЗМВР, за което се предвижда налагането на дисциплинарно наказание „порицание”.
Така, всичко изложено по-горе, според настоящия съдебен състав, води до безспорния извод, че е налице извършено виновно дисциплинарно нарушение на посочената заповед, от страна на жалбодателя Г.А.В., като дисциплинарнонаказващият орган правилно
е преценил, че това съставлява нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР,
за което и на основание
чл.200, ал.1, т.11, предл.ІІ/второ/ от ЗМВР, се налага
наказание „порицание”, в предвидените в чл.200, ал.2 от с.з. срокове. В тази
връзка, съдът намира, че оспорената заповед
е издадена в съответствие и
с приложимите материалноправните
разпоредби на закона и не е налице
основание за отмяната й по смисъла на чл.146, т.4 от АПК, като по
изложените съображения се явяват неоснователни и доводите за материална
незаконосъобразност на оспорената заповед, както е неоснователно и твърдението,
изложено в жалбата, че жалбодателят не бил извършил
вмененото му дисциплинарно нарушение, посочено в оспорената заповед.
Следва,
също така, да се посочи, че видът на наложеното наказание е правилно определен
от дисциплинарнонаказващия орган, предвид приетото и
мотивирано от него, извършеното нарушение на служебната дисциплина по смисъла
на чл.200, ал.1, т.11, предл.ІІ/второ/ от ЗМВР, като
определянето на размера на това наказание е единствено в правомощията на този
орган и този размер се определя по целесъобразност и не подлежи на контрол. Следва
отново да се посочи, че в оспорената заповед е отразено, че видът и размерът на
наказанието са определени и след като са взети предвид тежестта на нарушението,
формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на
службата му, като наказанието е наложено под средния предвиден, съгласно чл.200,
ал.2 от ЗМВР, срок, а именно – за срок от 8/осем/ месеца.
Ето защо,
по така изложените по-горе съображения, Административен съд - Кърджали намира,
че обжалваната Заповед №З-141 от 11.05.2020 год., издадена от началника на
Областно звено/ОЗ/ „Охрана” –Кърджали при Главна дирекция „Охрана”, е
законосъобразна, т.к. същата е издадена от материално и териториално
компетентен дисциплинарнонаказващ административен
орган, при спазване на установената форма и с определеното от закона
съдържание, в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е
съобразена и с целта на закона, поради което и жалбата на Г. *** - държавен
служител, на длъжност „*** – *** – *** в ОЗ „Охрана” – Кърджали при ГД „Охрана”,
се явява неоснователна и недоказана и като такава, следва да бъде отхвърлена с
решението по настоящото дело.
При този изход на делото не се дължат деловодни
разноски, тъй като такива не са претендирани от
ответника по жалбата, а и не са сторени от него, поради което съдът не следва
да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от така изложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл.ІV /четвърто/, във връзка с
чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Г.А.В.,
с посочен постоянен адрес ***, с ЕГН **********, против Заповед №З-141 от
11.05.2020 год., издадена от началника на Областно звено/ОЗ/ „Охрана” –
Кърджали към Главна дирекция „Охрана” в Министерство на правосъдието, с която,
на основание чл.204, т.4 и чл.200, ал.1, т.11, предл.ІІ/второ/
от ЗМВР, във вр. с чл.197, ал.1, т.3 и чл.194, ал.2,
т.1 от ЗМВР, на жалбодателя – *** Г.А.В. – *** – ***
в ОЗ „Охрана – Кърджали”, е наложено дисциплинарно наказание „порицание”, за срок от 8/осем/
месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
Преписи от
настоящото решение, на основание чл.138, ал.3, във вр.
с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.
Решението, съгласно разпоредбата на чл.211, предл.ІІІ/трето/ от ЗМВР, във вр.
с чл.393, ал.2 от Закона за съдебната власт ЗСВ/, е окончателно и не подлежи на
касационно оспорване или протест.
С Ъ Д И Я: