Р Е Ш Е Н И Е
№907/24.2.2020г.
гр.Варна
24.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и
осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при
секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№12371/2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът
„Е.П.“ АД твърди, че ответникът Ал.Д. е негов абонат по договор за доставка на
ел.енергия за имот с адм. адрес гр.****, като за посочения обект не е
заплатена стойността на редовно ползваната ел.енергия за времето от 9.10.2018г.
до 31.01.2019г., възлизаща на 188.32лв. стойност на ползвана ел.енергия и 19лв.
такса възстановяване на ел.захранването и поради това ищецът е инициирал
събиране на посочената сума по съдебен ред по пътя на чл.410 от ГПК, като в
рамките на ч.гр.д.№11807/2015г. на ВРС искането му е било уважено и срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение за събиране на сумата от 207.32лв.
главница за времето от 9.10.2018г. до 31.01.2019г., заедно със законната лихва
от датата на сезиране на съда до окончателното изплащане на сумата, 7.75лв.
лихва за забава за времето от датата на падежа на четири броя фактури издадени
за части от главницата до 17.05.2019г. и сторени по делото разноски. Предвид
това, че длъжника е подал възражение в законово определения срок ищеца
предявява настоящия иск за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответника дължи на ищеца посочените суми и за присъждане на разноските по
заповедното и исковото производство.
В
срока по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът не е де позирал отговор.
Преди
първото по делото съдебно заседание ищецът е подал молба в която е посочил, че
ответникът е изпълнил задължениeто
си към него изцяло що се отнася до главница и лихви, но е станало след
сезирането на съда с настоящата искова молба, като поради това моли да му се
присъдят само сторените в исковото и заповедното производства разноски.
Съдът
приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.415 от ГПК.
В
полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4216/31.05.2019
г. по ч.гр.д. №8218/2019г. по описа на ВРС, 47-ми състав за парично задължение,
представляващо главница за незаплатена консумирана електрическа енергия по кл.№** за периода от 9.10.2018г. до 31.01.2019г. за обект с
аб.№**, находящ се в гр.***,
ведно със законната лихва, изчислена по всяка от фактурите за периода на падежа
до 17.05.2019г., както и сумата от общо 75лв. разноски по делото. Срещу
издадената заповед, длъжникът е депозирал възражение в рамките на срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК.
Като
писмени доказателства по делото са приети: 5бр. фактури и приложения към тях(л.7-16), извлечение от сметка към
17.05.2019г., справка за потреблението през последните 12/24/36м. към
3.07.2019г., 2бр. извлечения за фактури и плащания към 3.07.2019г. и нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот от
14.06.2018г.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Разпределението на доказателствената
тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен
иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да
докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане ако твърди
такива.
Факта и валидността на договорната
обвързаност на страните по силата на договор за продажба на електрическа
енергия при действието на Общи условия на ДПЕЕ на "Е.П." АД по
отношение за обект с аб.№***, находящ
се в гр.*** е спорен между страните предвид представеното от ответника
доказателство, че имота е бил прехвърлен преди началната дата на процесния период на трето лице. По този въпрос съдът
намира, че към момента от който ищецът е започнал начисление на процесните суми-9.10.2018г. собственик на имота и съответно
отговарящ за изразходваната в него ел.енергия е бил купувачът „М.Б.“ ООД
посочен в нот.акт №***. в което е обективирана
разпоредителната сделка с която собствеността върху имота е прехвърлена от
ответника на търговското дружество, като от смисъла на съдържанието на договора
се стига до извода, че влаздението на имота е
предадено на купувача в деня на сделката-14.06.2018г.
При
това положение съдът приема, че от посочената по-горе дата 14.06.2018г.
отговорен за разноските за заплащането на косумираната
ел.енергия в продадения имот е третото не участващо в производството търговско
дружество, като факта че е на лице извършено последващо
плащане на претендираните суми е без значени, тъй като ищецът не е представил доказателства кой
е реалният вносител на сумите и как е действал като ги е заплащал-лично или
като пълномощник.
Предвид
изложеното съдът приема, че претенцията следва да бъде отхвърлена, но не поради
извършено погасяване на задължението след завеждане на иска, а поради липса на
пасивна материално правна легитимация у ответника. Посочената разлика в
основанието за отхвърляне на претенцията като последица води отпадане на
възможността да се присъдят разноски в полза на ищеца както той е поискал с
исковата си молба, а от друга страна ответника не е поискал разноски поради
което не следва да се присъдят разноски и в негова полза.
Ето
защо, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Е.П.“ АД, *** срещу А.И.Д. ЕГН**********
*** за приемане за установено в отношенията между страните, че ответното
физическо лице дължи на ищцовото дружество сумата от 188.32лв.
главница за консумирана ел.енергия за периода от 9.10.2018г. до 31.01.2019г. и
7.75лв. лихви за забава за времето от падежа на всяка от фактурите №**/09.10.2018г.;
№**/30.10.2018г; №**/09.11.2018г.; №**/08.01.2019г.;
№**/31.01.2019г. до
17.05.2019г., за обект с кл.№** и аб.№**,
находящ се в гр.***, на осн.
чл.422 от ГПК вр.чл. 415, ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: