Р Е Ш Е Н И Е
№ 532
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
гр.
Перник, 10.12.2019 г.
Административен съд - Перник, в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Наталия Симеонова и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 671 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на К.И.И.,***, чрез пълномощника му адвокат Й.П.,***, против решение № 555 от 20.09.2019г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 897 по описа на съда за 2019г.
С обжалвания
съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 18-1158-005552 от
07.02.2019г., на началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, с което на К.И.И., за извършено
административно нарушение по чл. 103 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП), са наложени административно наказание „глоба“
в размер на 100 (сто) лв. и административно наказание „лишаване от право“ да
управлява МПС за срок от 3 (три) месеца.
В жалбата, се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на закона и съдопроизводствените правила, а наложеното административно наказание е явно несправедливо. По същество се излагат доводи за липса на описание в НП на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване, което се пледира да е ограничило правото на защита на наказаното лице, От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В постъпила писмена молба с вх. 3530/11.11.2019г., депозирана от пълномощника му – адв. Й.П., не възразява срещу даване ход на делото и се поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, ОД на МВР–Перник, сектор ПП, редовно уведомен за касационната жалба не депозира отговор по същата. В съдебно заседание, редовно призован, не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура–Перник намира касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в жалбата доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
След извършена касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
С НП №
18-1158-005552 от 07.02.2019г., началникът
на Сектор „ПП“ е наложил на К.И.И.,
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лв. и административно
наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца, за
това, че на 15.12.2018г., в 22.40ч. на територията на община Перник, път 3093,
с посока на движение от с. Кладница към с. Драгичево, на разклона за резиденция
„Витошко“, като водач на МПС – лек автомобил „****“, с рег. № ****, след подаден от контролен орган ясен сигнал за
спиране със стоп-палка, образец на МВР, не е спрял на посоченото място и е
продължил движението си към с. Драгичево. Деянието е квалифицирано като
административно нарушение по чл. 103
във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решение № 555 от 20.09.2019г., постановено по АНД № 897 по описа на съда за 2019г., е потвърдил наказателното постановление.
За да постанови обжалвания акт районният съд е приел, че производството по налагане на административно наказание е протекло съобразно процесуалните правила, без допуснати съществени процесуални нарушения, които да до са ограничили правото на защита на наказаното лице, като обсъдени и мотивирано неприети в тази връзка са всички доводи на жалбоподателя за несъобразяване изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при издаване на наказателното постановление, що се отнася до описанието на вмененото нарушение и обстоятелствата, при които същото е извършено. По същество, след преценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, решаващият състав е приел за безспорно установено, като доказано, че на посочената дата и при вписаните обстоятелства, К.И.И. виновно е осъществил състав на административно нарушение по чл. 103 във вр. с чл. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, без да са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН поради липса на предпоставки за квалифициране на деятелността като маловажна. Наложените административни наказания районният съд е приел за законосъобразно определени, но в занижен размер поради липса на смекчаващи отговорността обстоятелства и от друга страна наличие на отегчаващи такива, включително влезли в сила наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, с което целите на административното наказване не биха били обслужени в достатъчна степен, но без възможност да измени същите, с оглед забраната за утежняване положението на наказаното лице.
Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложения на материалния закон следи и служебно съгласно чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК.
Без основание са доводите в касационната жалба срещу изводите на решаващия първоинстанционен състав за формална законосъобразност на НП, за процесуална законосъобразност на проведеното производство, включително за неограничаване на правото на защита на наказаното лице. Мотивите на районния съд се възприемат изцяло от касационния състав.
Доводите на касатора за несъобразяване изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН не намират опора в безспорния факт на достатъчно и в пълнота описание на обстоятелствата по извършване и установяване на нарушението, вкл. що се отнася и до обективните и субективни елементи на същото, които кореспондират с доказателствата по преписката и делото. При липса на допуснати съществени процесуални нарушения в производството до издаване на наказателното постановление, които да са препятствали наказаното лице да организира своята защита срещу предявеното му по фактите със съставения акт за установеното нарушение, вкл. що се отнася до предявеното му с акта административнонаказателно обвинение, правилна е преценката на районния съд, че такова основание за отмяна на НП не е налице в процесния случай. Освен това, както е възприето и от районния съд, актът е предявен на касатора, последният го е подписал без да се възползва от надлежно предоставената му възможност да възрази срещу констатациите при съставянето на акта, както и не е упражнил правото си на възражение и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1, предл. 2 от ЗАНН.
Несъстоятелно е и твърдението, че районният съд е основал решението си във факти, невписани в акта и НП, установени посредством свидетелските показания на служители на ОДМВР – Перник, преки участници, съответно свидетели при установяване на процесното нарушение. Съдът е събрал доказателствата по реда и със средствата, предвидени в НПК, в изпълнение на задължението си да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина – чрез всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото (чл. 13 и чл. 14 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН). Установеното пред районния съд не променя фактическата страна на обвинението що се отнася до елементите от обективна и субективна страна на състава на нарушение по чл. 103 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Непредявените с акта факти, установени пред районния съд, касателно отегчаващите отговорността на водача обстоятелства, които в случая биха били от значение единствено за определяне размера/съответно срока на предвижданите за налагане в кумулация административни наказания, не са рефлектирали в съдебния акт, респективно не са обосновали изменение на наказателното постановление – предвид забраната за влошаване положението на наказаното лице при липса на предпоставките по чл. 337, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Правилна е преценката на районния съд, основана в доказателствата по делото, и за съответно приложен от наказващия орган материален закон. Изведената в акта и НП правна квалификация за извършено нарушение на чл. 103 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, напълно съответства на обстоятелствено предявеното фактическо административнонаказателно обвинение, състоящо се в установено и съответно доказано в производството по издаване на НП, респективно и в производството пред районния съд, че на посочените дата и място и при сочените обстоятелства, касаторът – водач на пътно превозно средство, при подаден му ясен сигнал за спиране от контролните органи, не се е подчинил, като въобще не е спрял, с което не е изпълнил нареждането. За извършеното административно наказание е предвидено налагането в кумулация на „глоба“ от 50 до 200 лв. и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца. В случая размера на наложените наказания е в средните размери, като настоящият състав изцяло споделя доводите на районния съд, с който е приел, че същите не могат да бъдат изменени във вреда на жалбоподателя. С оглед на това решението е правилно.
Предвид горното, като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци. При извършената съдебна проверка на обжалваното решение не се установиха пороци и във връзка с неговите валидност и допустимост. Съдебният акт е постановен и при правилно приложение на материалния закон. Решението ще се остави в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 555 от 20.09.2019 г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 897 по описа на съда за 2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/